РЕШЕНИЕ
№ 3651
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:К Н. П
при участието на секретаря П У. С
като разгледа докладваното от КН. Административно наказателно дело №
20241110206018 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от , със законен представител Г. Я. С., срещу
електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от Министерство на
регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, Агенция "Пътна
инфраструктура" /АПИ/, с който на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 във връзка с
ал. 3 във вр. с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/
лв., за извършено нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, като независимо от
налагането на административното наказание на жалбоподателя е указано, че
дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно на
категорията на ползваното от него пътно превозно средство, в размер на
119.00 лв.
Жалбоподателят намира, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен, като привежда аргументи в посока на твърдяното. Моли
съда да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата. В
писмени бележки сочи аргументи в подкрепа на тезата си за отмяна на ЕФ,
1
като настоява за присъждане на възнаграждение за сторени разноски по
делото.
Въззиваемата страна изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата и иска от съда да потвърди ЕФ; писмено развива съображения в
посока потвърждаване на ЕФ. Моли съда да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Счита претендираното възнаграждение на жалбоподателя за
прекомерно и възразява относно размера.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.06.2021 г. в 05.08 ч., с устройство № 10182, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път А -6 км. 50 + 427, е установено
нарушение № С5С0D6EA97164712E05302F160AE34B, с ППС ТОВАРЕН
АВТОМОБИЛ МАН ТГС, регистрационен номер с технически допустима
максимална маса 42000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6D, без
ремарке, в община Столична, за движение по път А - 6 км. 50 + 427, с посока
Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
Във връзка с горното на жалбоподателя е издаден електронен фиш /ЕФ/
№ ********** от МРРБ-АПИ за налагане на имуществена санкция в размер на
2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като независимо от
налагането на административното наказание на жалбоподателя е указано, че
дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно на
категорията на ползваното от него пътно превозно средство, в размер на
119.00 лв..
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
писмени доказателства, а именно: електронен фиш /ЕФ/ № ********** от
МРРБ-АПИ; известие за доставяне, тристранен договор за услуга за
електронно събиране на такси, снимков материал, както и от останалите
материали по делото.
Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са
2
непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа
обстановка.
При така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е допустима и е депозирана в законоустановения срок, като
изхожда от легитимирана страна в процеса. Разгледана по същество, тя се
явява основателна.
Към датата на извършване на процесното нарушение- на 17.06.2021 г.,
законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и
единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения п о
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за
ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него
административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен
на това основание. Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и 2 от ЗДвП
актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в
се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167,
ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност ( ал. 1), като при
установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, контролните органи
уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от
ЗП. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на
нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с
връчването на акта (ал. 2).
От горното се извежда, че за административни нарушения по чл. 179. ал.
3 - 3в се съставят актове за административни нарушения, както каква е
компетентността на органите, които ги съставят. Към момента на
извършването на деянието нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП гласи, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа
данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
3
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното заплащане. Образецът
на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". Сочените законови разпоредби са приети със закон за
изменение и допълнение на ЗДвП, обнародван в ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила
от 01.01.2019 г., глава 7.
От своя страна, нормата на чл. 167а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗДвП
постановява какви са правата и задълженията на Агенция "Пътна
инфраструктура" при осъществяване на контрол върху заплащането на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната
система за събиране на пътни такси, както и действията по изпълнение на
функциите по този закон на определените от председателя на управителния
съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица, сред които и да
"съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и
връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. " (ал. 2, т. 8),
задълженията на Агенция "Пътна инфраструктура" да създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. (ал. 4). Посочените
разпоредби не уреждат процедурата по издаване на актове за установяване на
административни нарушения и на електронни фишове, както и хипотезите,
при които се съставят актове за установяване на административни нарушения
и електронни фишове. Затова тези норми не могат да игнорират нормите за
административнонаказателната отговорност или да ги заместят и допълват.
Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове категорично
забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна
отговорност чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря
на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на
правото на Р България, както и при непълна норма, за неуредените от него
случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта.
Така законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването
на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно
нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се
състави електронен фиш, затова недопустимо е да се допълва съдържанието
на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна
4
отговорност, с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи
правомощията на държавни органи. Не може да обоснове съставянето на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката за влизане в
сила на електронните фишове, съдържаща се в чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП,
съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, след като в ал. 1 на
нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Доколкото предвижда
административнонаказателна санкция, законодателят следва да бъде ясен,
точен и конкретен при съдаването на правните норми.
За нарушението по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП към момента на издаване на
процесния ЕФ законодателят не е предвидил издаване на електронни фишове,
поради което обжалваният електронен фиш следва да се отмени като
незаконосъобразен.
Несъмнено в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този
смисъл на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, но предвид
обстоятелството, че не е предоставил доказателства за направени такива,
съдът не може служебно да му ги определи, включително разноски по
заплатена държавна такса, тъй като по административнонаказателни дела
такава не се дължи.
С оглед изхода на делото разноски на въззиваемата страна не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от
Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/,
Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, с който на основание чл. 187а ал. 2 т.
5
3 във връзка с ал. 3 във вр. с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП на " наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две
хиляди и петстотин/ лв., за извършено нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6