РЕШЕНИЕ № 1286
гр. Сливен, 07.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр.
състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА
КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №1372 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, ЕИК ********* срещу Б.В.И., ЕГН: ********** ***, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника Б.В.И., ЕГН: ********** ***, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 641,14 лева главница неизплатена по Договор за потребителски кредит № *********/30.09.2016 г.; сумата от 126,47 лева - договорна лихва за периода 05.02.2017 г. до 26.11.2017 г.; сумата от 28,95 лв., съставляваща такса за оценка на досие за периода от 05.03.2017 г. до 26.11.2017 г., сумата от 549,98 лв., съставляваща такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 05.02.2017 г. до 26.11.2017 г. и сумата от 34,91 лева - обезщетение за забава, считано от 19.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се твърди, че на 30.09.2016 г., между
„ Провидент Файненшъл България” ООД, като кредитор и Б.В.И., като
кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит №
*********/30.09.2016 г.;, при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съгласно сключения
договор за потребителски кредит, кредиторът се задължил да предостави на
кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 900 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, по
които кредиторът е отпуснал заема се уреждали от Договора и Договорните
разпоредби, които са неразделна част от същия.
С
подписването на Договора кредитополучателят удостоверил, че е получил сумата на
кредита. Така предоставянето на посочената сума представлявало изпълнение на
задължението на кредитора да предостави сумата и съставлявало задължение на
длъжника да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер и брой в
Договора.
Погасителните
вноски представлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения
процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него. Общата стойност
на усвоената главница и договорна лихва
по кредита била в размер на 1077, 53 лева, която следвало да се заплати на 60
равни седмични вноски, всяка в размер на 17,96 лв., а договорната лихва по
кредита е уговорена от страните в размер на 177,53 лева. Падежът на последната
погасителна вноска бил 26.11.2017 г. С подписването на договора
кредитополучателят се бил съгласил да заплати и такса за оценка на кредитно
досие в размер на 45 лв., която била включена в размера на седмичните
погасителни вноски. Кредитодателят се бил задължил да предостави на
кредитополучателя и допълнителна услуга изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по местоживеенето му и услуга за събиране на седмичното събиране на
вноските по местоживеенето му. Заплащането на тази услуга се определяло в
зависимост от сторените разходи по предоставянето й и същата била включена като
такса за услуга
„Кредит у дома” в размера на седмичните погасителни вноски. Било начислено и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите вноски от
датата на извършване на цесията-19.05.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в размер на 34,91 лв.
Длъжникът бил заплатил частично паричния заем към
дружеството. Сумата, която била погасена до момента била в размер на 543,66
лева, с която били погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у дома” в
размер на 217, 69, такса за оценка на досие в размер на 16,05 лв. договорна
лихва в размер на 51,06 лева и главница в размер на 258,86 лева.
Междувременно,
на 19.05.2017 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия)
на основание чл. 99 ЗЗД между "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД и
„Провидент Файненшъл България” ООД, по силата на който вземането, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № *********/30.09.2016 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД
и ответника било прехвърлено в полза на
ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и с всички лихви, такси, комисионни и други разноски. В договора за
потребителски кредит изрично било уговорено право на кредитора да прехвърли
вземането. „Провидент Файненшъл България” ООД било упълномощило ищцовото
дружество да уведоми длъжниците за извършените цесии.
Ответникът бил
уведомен по реда на чл. 99, ал.З от ЗЗД за извършените продажби на вземането от
страна на с уведомително писмо, изпратени с известие за доставяне.
Представеното копие от известието за доставяне било с отбелязване, че
получателя го е получил на 06.07.2017 г. Ако ответникът оспори уведомяването си
за извършената цесия, моли да се счита за уведомен за извършената цесия с
настоящата искова молба.
С оглед горната
фактическа обстановка, за „Агенция за събиране на вземания" АД бил
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по
образуваното ч.гр.д. 6168/2017 на PC Сливен била издадена заповед за
изпълнение, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което от своя
страна обусловило подаването на настоящата искова молба.
Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 641,14 лева главница неизплатена по Договор за потребителски кредит № *********/30.09.2016 г.; сумата от 126,47 лева - договорна лихва за периода 05.02.2017 г. до 26.11.2017 г.; сумата от 28,95 лв., съставляваща такса за оценка на досие за периода от 05.03.2017 г. до 26.11.2017 г., сумата от 549,98 лв., съставляваща такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 05.02.2017 г. до 26.11.2017 г. и сумата от 34,91 лева - обезщетение за забава, считано от 19.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението
Иска
се от съда да бъдат установени като дължими също така разноските, извършени по
заповедното производство. Моли да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв./триста и петдесет лева/.
В срока по чл. 131 ГПК отговор е постъпил
от особения представител на ответника.
Счита,
че предявеният иск е недопустим
и изцяло неоснователен. Моли да бъде отхвърлен иска и да бъдат
присъдени на ответника направените по делото разноски. Не ставало ясно кога
било извършено посоченото частично плащане. Не се установявало дали
действително била осъществена услугата, за която била начислена такса „Кредит у
дома” и дали служител на фирмата бил посещавал адреса на ищеца. Спорно било
дали процесния кредит бил станал предсрочно изискуем и дали е станал такъв
преди или след сключването на договора за цесия. Не било ясно кога било
последното плащане по кредита, нито дали длъжникът е бил уведомен за
предсрочната изискуемост. Особеният представител изрично не бил упълномощен от
ответника да получи исковата молба затова не следвало да се счита за уведомен
за извършената цесия с връчването й.
По делото са представени писмени
доказателства, приложено е ЧГД №6168/2017 г. на СлРС и е прието заключение на
съдебно- икономическа експертиза.
Въз
основа на приетите по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно
е от ч. гр. дело №6168/2017 г. по описа на СлРС, че в производство по чл.410 и
сл. ГПК е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4155 от
04.12.2017 г. срещу ответника за претендираните суми. Заповедта е била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил
иска в законоустановения едномесечен срок.
От представения Договор за потребителски кредит №
*********/30.09.2016 г. се вижда, че “Провидент Файненшъл България” ООД е предоставило
на ответника кредит в размер на 900.00 лв при фиксирана договорна лихва в
размер на 177,53 лв. По искане на ответника страните договорили предоставяне на
допълнителна услуга “Кредит у дома“ срещу 767,67 лв такса. Изплащането на
задължението по договора е разсрочено на 60 седмични погасителни вноски: 59
вноски по 31,51 лв и последна вноска от 31.11 лв., при което общият размер на
задължението възлиза на 1890,20 лв. В този смисъл е и заключението на съдебно-икономическата
експертиза.
От заключението на експертизата и допълнителните обяснения на вещотото лице
при разпита му в съдебно заседание се установява, че общият размер на
неизплатеното задължение на ответника по процесния договор за кредит се равнява
на 1346,54 лв., като главницата се равнява на 641,14 лв., договорната лихва се
равнява на 126,47 лв., такса за оценка на досие се равнява на 28,95 лв. и такса
услуга „Кредит у дома” се равнява на 549, 98 лв. Общият размер на задължението
е бил 1890,20 лв., като длъжникът е погасил сумата от 543,66 лв., като от
17.02.2017 г. е спрял да плаща задълженията си и от този период му се начислява
мораторна лихва. Съдът изчисли въз основа на електронен лихвен калкулатор, че
размера на мораторната лихва за претендирания период от 19.05.2017 г. до
30.11.2017 г. върху неизплатената главница се равнява на 34,91 лв., поради
което не кредитира в тази част заключението на вещото лице, което е определило
размера на мораторната лихва като 12,67 лв., тъй като не става ясен методът по
който е изчислило сумите. Посочило е че за период от два месеца от 19.05.2018
г. до 22.03.2018 г. размера на мораторната лихва е 34,91 лв.
Крайният срок за погасяване на
цялото задължение по кредита е настъпил на 26.11.2017 г., с което неизплатеният
остатък от него е станал изискуем. Настъпването на падежа на последната вноска
по кредита е основанието на което се претендират вземанията от ответника, а не
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно чл.9, ал.1, изр.2
от договора, ако по каквато и да е причина клиентът пропусне една седмична
погасителна вноска, тази погасителна вноска следва да бъде направена от клиента
заедно със следващата дължима седмична погасителна вноска и “Провидент Файненшъл
България” ООД си запазва правото по своя
преценка да претендира неустойка, равна на законната лихва за забава. Ищецът
претендира лихва за забава за периода от 19.05.2017 г. до 30.11.2017 г., която възлиза на сумата 34,91 лв. (видно от
разпечатката от електронен лихвен калкулатор).
С
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.05.2017г. “Провидент
Файненшъл България” ООД е прехвърлило на ищцовото дружество възмездно
вземанията, възникнали от договори за кредити, сключени с неизправни
длъжници, посочени в Приложение №1, което е неразделна част от цесионния договор от 19.05.2017 г. От същото се вижда, че по силата на договора
за цесия вземането на “Провидент Файненшъл България” ООД срещу ответника е прехвърлено на ищцовото дружество, като в качеството си на цесионер ищецът има всички
права на кредитор.
На ответникът е изпратено уведомление за извършената
цесия и че ищцовото дружество встъпва в правата
на кредитор срещу него, което уведомление е
било получено на 06.07.2017 г. от майката на ответника, поради това и на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът приема, че цесионният договор има действие
по отношение на ответника.
Въз основа на така приетата
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.22 от
общите условия (договорните разпоредби) на сключения договор, според която
кредиторът има право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по договора
без съгласието на клиента като впоследствие информира същия.
Във формираната с редица решения на ВКС задължителна
практика /вж. решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., Iт. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др./, безпротиворечиво се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
В случая дори и да се приеме, че длъжникът не е бил
уведомен за извършената цесия, тъй като не е получил лично изпратеното до него
уведомление, като приложение към исковата молба ищецът е представил и
уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията, адресирано до ответника,
като длъжник.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от заявител в заповедно производство, като заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на настоящите искове. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от представените по делото писмени доказателства. Налице е валиден договор за потребителски заем, усвоена е от кредитополучателя предоставената сума от 900 лв., настъпил е падежа на задължението за връщане на главницата и уговорената договорна лихва по см. на чл. 430 ТЗ с настъпването на крайния срок на договора за кредит-26.11.2017 г. преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и ответникът е спрял плащанията си на 17.02.2017 г. Съответно, предявеният иск за неизплатения остатък от главницата с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -01.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД
За уважаване на иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая е била уговорена договорна лихва в договора, като нейният падеж е настъпил по см. на чл. 430 ТЗ с изтичането на крайния срок на договора на 26.11.2017 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-01.12.2017 г. Размерът на договорната лихва се равнява на 126,47 лв., за периода от 05.02.2017 г. до 26.11.2017 г видно от изготвената и неоспорена от ответника съдебно-икономическа експертиза. Вземанията за главницата и възнаградителната лихва се обхващат от пределите на издадената заповед за изпълнение и удостоверяват изпълняемо право на кредитора, поради което двата положителни установителни иска следва да бъдат уважени в пълен размер.
Съдът счита, че неизплатеният остатък от кредита е станал изискуем с настъпването на падежа на последната погасителна вноска на 26.11.2017 г. т.е.към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК-01.12.2017 г. е бил вече настъпил.
С оглед основателността на главния положителен установителен иск се обуславя и основателността на предявения акцесорен иск за заплащане на мораторната лихва с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от 19.05.2017 г. до 30.11.2017 г, /началната дата е посочена от заявителя, тъй като на тази дата е било цедирано задължението на длъжника / в договора за кредит, е уговорена мораторна лихва в размер на законната лихва за всяка просрочена вноска. Размерът на законната лихва, /изчислено чрез електронен калкулатор ЕПИ/ е 34,91 лв. за периода от 19.05.2017 г. до 30.11.2017 г.
При главница в размер на 900 лева, от сключения договор за
потребителски кредит е уговорена такса за услугата „Кредит у дома” в размер на
767,67 лева. Посочено е, че тази услуга се предоставя по избор на клиента и се
дължи за домашната доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и
седмично домашно събиране на вноските по кредита. В разпоредбите на чл.25 и
чл.26 от общите условия е посочено, тази такса се дължи, макар и в намален
размер от 30 %, дори и в случаите на пълно предсрочно погасяване на кредита,
както и при отказ от услугата.
Действително, договорената такса за услугата „Кредит у дома”,
доколкото е свързана с извършването на плащанията по договора и е отделно
уговорена, не се включва в размера на годишния процент на разходите – чл.19,
ал.3, т.3 от ЗПК, поради което за нея принципно не намират приложение
ограниченията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Според тези разпоредби нищожни са
клаузите в договора за потребителския кредит, в резултат на които годишният
процент на разходите би надвишавал пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута. Това обаче не означава, че
клаузата, с която се уговаря такса, свързана с извършването на плащанията, не
може да бъде подложена на служебна проверка за валидност. За тази клауза на
общо основание (вж. и чл.24 от ЗПК) ще се прилагат правилата на чл.143 – 148 от
ЗЗП.
Според чл.143, т.14 вр.чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправна и
следователно нищожна ще е и тази клауза в потребителския договор, която налага
на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите. По тази причина съдът намира, че чл.25 и чл.26
от договорните разпоредби (с характер на общи условия), чието тълкуване налага
извода, че таксата за услугата „Кредит у дома” се дължи дори и когато тя не е
била предоставена на клиента, съставляват неравноправни и следователно нищожни
клаузи, за което съдът е длъжен да следи и служебно.
Няма спор, че кредиторът има право да начислява и събира от
длъжника и предвидените в договора такси. Трябва обаче да се държи сметка за
естеството на конкретното вземане – то е именно такса, т.е. възнаграждение за
извършена от кредитора дейност или услуга, която се дължи отделно от
главницата, възнаградителната и мораторната лихви по договора. Дължимостта на
таксата обаче е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил задължението си
да извърши дейността, респ. да предостави услугата, за която се дължи тя.
Таксата, за разлика от възнаградителната лихва, не съставлява възнаграждение за
кредитора и не следва да се превръща в основен източник на печалба за него. При
положение, че ответникът не е заплащал дължимите месечни вноски, то очевидно е,
че и услугата по тяхното събиране от дома на последната не е била извършвана.
Съдът намира, че таксата за услугата „Кредит у дома” следва
да се намира във връзка на пропорционалност със сумата по кредита, за чието
обслужване тя се дължи, като се отчита и естеството на действията, в които тази
услуга се изразява фактически. В случая не се касае до дейност, която генерира
особено големи разходи за ищеца, като кредитор. Разходите за седмичните домашни
посещения от служители на ищеца в дома на ответницата за целия период на
кредита не биха могли да са на стойност, доближаваща се по размер до главницата
на задължението. Отсъствието на такава връзка на съразмерност, на
пропорционалност би превърнало тази такса в едно средство за неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, в превръщането й на практика
във втора, скрита възнаградителна лихва. Както беше посочено, на практика те
представляват втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19,
ал.1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите.
Съгласно чл.25 от договора, при
допълнителната услуга “Кредит у дома“ кредитът
се предоставя на клиента в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски
се събират седмично също по местоживеенето му, като таксата за нея е свързана с
разходите за събирането на седмичните вноски в дома на клиента. В чл.26 от
договора е посочено, че клиентът има право по всяко време да се откаже от тази
допълнителна услуга при посочените в договора условия.
Особения представител на
ответника е направил възражение, че не дължи такса за услугата “Кредит у дома“, тъй като тази услуга не й е
предоставяна. Ищецът е взел становище по това
възражение, съгласно изискването в чл.143, ал.3 ГПК, като е посочил, че ответникът
е имал възможност да се откаже от тази услуга и че дори и когато е спрял да
плаща тази услуга е била осъществявана, тъй като служители на ищцовото
дружество са се опитвали да се свързват с него.
По своята правна същност
възражението на особения представител на ответника представлява възражение за
неизпълнен договор, което той, като страна по едно двустранно облигационно
отношение, противопоставя на другата страна - ищеца, който иска да му бъде
престирано, без да предлага изпълнение на това, което по същото правно
отношение дължи насреща. С договора за кредит, сключен
между “Провидент
Файненшъл България” ООД и ответника, са
възникнали едновременно две задължения - по едно в тежест на всяка от
договарящите страни: “Провидент Файненшъл България” ООД да предоставя кредита на клиента в брой по неговото
местоживеене и погасителните вноски да се събират седмично също по
местоживеенето му срещу заплащане от ответника на таксата, посочена в договора,
представляваща цена на услугата, свързана с разходите за събирането на
седмичните вноски в дома на клиента – 767,67 лв. Следователно местоживеенето на
ответника е изрично уговореното местоизпълнение на задълженията, поради което
паричното задължение на ответника е търсимо - той трябва да престира в жилището
си.
Ищецът не е ангажирал
доказателства, че задълженията на “Провидент Файненшъл България” ООД, свързани с уговорената услуга “Кредит у дома“, в периода след 17.02.2017
г., когато е било последното плащане от страна на ответника да са реално и
точно изпълнявани. По делото липсват данни ответникът междувременно да се е
отказал от допълнителната услуга или да е променил местоживеенето си спрямо
времето на пораждане на задължението. Поради това съдът намира, че възражението
му е основателно.
При
това положение искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумите: сумата от 641,14 лв., съставляваща неизплатена главница
по Договор за потребителски кредит № *********/30.09.2016 г. и Договор за цесия
от 19.05.2017 г., заедно със законната лихва, считано от 01.12.2017 г. до
окончателното изплащане, сумата от 126,47 лв., съставляваща договорна лихва за
периода от 05.02.2017 г. до 26.11.2017 г., сумата от 28,95 лв., съставляваща
такса оценка на досие и сумата от 34,91 лв.,
съставляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 30.11.2017 г.
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4155 от
04.12.2017 г. на СлРС по ч.гр.д. № 6168/2017 г.
Предявеният
иск следва да се отхвърли за сумата от 549,98 лв., съставляваща такса за
услугата “Кредит у дома“ за периода от 05.02.2017 г. до 26.11.2017 г. като
неоснователен и недоказан.
Съгласно
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 393,83 лв.,
съставляваща разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на иска и
сумата от 61,77 лв., съставляваща разноски сторени в заповедното производство
съобразно с уважената част на иска.
Съгласно
чл.78, ал.3 ГПК, ищецът не следва да заплати на ответника разноски по делото,
съобразно отхвърлената част на иска, тъй като същият не е сторил такива.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
за установено съществуването на вземането на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, ЕИК ********* срещу Б.В.И., ЕГН: **********
***, за следните суми: сумата от 641,14 лв.,
съставляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №
*********/30.09.2016 г. и Договор за цесия от 19.05.2017 г., заедно със
законната лихва, считано от 01.12.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от
126,47 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 05.02.2017 г. до
26.11.2017 г., сумата от 28,95 лв., съставляваща такса оценка на досие и сумата
от 34,91 лв., съставляваща обезщетение
за забава за периода от 19.05.2017 г. до 30.11.2017 г. за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4155 от 04.12.2017 г. на СлРС по ч.гр.д.
№ 6168/2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, ЕИК ********* срещу Б.В.И., ЕГН: **********
***, иск по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на
сумата от 549,98 лв., съставляваща такса за услугата “Кредит у дома“ за
периода от 05.02.2017 г. до 26.11.2017 г.
ОСЪЖДА Б.В.И., ЕГН: **********
*** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, ЕИК ********* сумите
61,77 лв. разноски по ч. гр. дело №6168/2017г. на Сливенски районен съд, както
и 393,83 лв. разноски по делото пред настоящата инстанция съобразно с
уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: