Решение по дело №9754/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2102
Дата: 4 май 2023 г.
Съдия: Албена Такова Момчилова
Дело: 20211110209754
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2102
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110209754 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Роже-2008“ ЕООД, ЕИК: , представлявано от
управителя Е Л С, чрез пълномощника си адв. Р. Т. С. – САК, против
Наказателно постановление № 568934-F575187/31.03.2021 г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП – София, с което за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
500 (петстотин) лева, на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи, че има разминаване между посочените,
като нарушени в АУАН и НП нормативни разпоредби. В АУАН е посочено,
че е нарушен състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, а в
НП е посочена за нарушена същата разпоредба, но и във връзка с чл. 118, ал. 4
1
от ЗДДС, като последната от своя страна съдържала девет хипотези, всяка от
тях вменяваща различни задължения, като не било посочено коя именно от
хипотезите е нарушена, което е довело до нарушаване правото на защита на
нарушителя.
На следващо място, в жалбата се излагат съображения за антидатиране
на НП, с оглед спазване на сроковете по ЗАНН, понеже наказателното
постановление било издадено на 31.03.2021 г., почти шест месеца, след
съставяне на АУАН.
Навеждат се и доводи за липса на материална компетентност на АНО,
издал НП и за маловажен случай на извършеното нарушение, по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
В съдебното заседание проведено пред настоящата инстанция
дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от
пълномощника си – адв. Р. С. - САК. Последната в дадения ход по същество
поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени
издаденото НП. Претендира присъждане на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, за които представя списък и доказателство за
извършеното им плащане.
Административно-наказващият орган, редовно призован, се представлява
от юрк. Н, която оспорва жалбата, моли съда да я остави без уважение, и да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2020 г. около 14:49 часа в търговски обект –кафе –сладкарница,
находящ се в гр. Б, ул.“К Б“ № , стопанисван от „Роже-2008” ЕООД, ЕИК
била извършена проверка от контролни органи на ТД на НАП. По време на
същата се установило, че разчетената касова наличност, съгласно междинен
дневен финансов Х-отчет № 0011655/09.10.2020 г. в 14:54 часа била в размер
на 52,60 лева, а фактическата наличност в касата на обекта била 147,70 лева.
Същата била преброена от Е Л С – управител на „Роже-2008” ЕООД, ЕИК ,
която изготвила опис на паричните средства в касата.
2
В обекта имало монтирано фискално устройство, модел „Datecs DP 150“,
което било въведено в експлоатация и работело. Същото било с ИН на ФУ:
DТ 758791 и с ИН на ФП 02758791, с изградена дистанционна връзка с НАП,
притежаващо опциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Установена била разлика в касовата наличност в размер на 95,10 лева.
Констатациите от извършената проверка били отразени в протокол за
извършена проверка № 0405789/09.10.2020 г.
На база на установеното от проверката, на 14.10.2020 г. в присъствието
на управителя на търговското дружество – Е Л С, свидетелката Е. А. Я. –на
длъжност „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП съставил срещу
юридическото лице „Роже-2008” ЕООД, ЕИК , Акт за установяване на
административно нарушение № F575187 за извършено на 09.10.2020 г.
нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ.
Актът бил подписан от управителя на дружеството без възражения, като
в законоустановения срок по чл.44, ал.1 ЗАНН също не са били депозирани
възражения.
Въз основа на АУАН, на 31.03.2021 г. било издадено атакуваното НП, с
което при идентичност на описанието на нарушението, на дружеството
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на
основание чл.185, ал.2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Наказателното постановление било връчено на управителя на
дружеството жалбоподател срещу подпис на 16.06.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН, както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля –актосъставител Я.,
възприемайки ги като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи със
събраните по делото писмени доказателства. Именно, този свидетел, в
качеството си на инспектор по приходите е извършил проверка в търговския
обект, при която е установено, че промяната в касовата наличност не е била
регистрирана във фискалното устройство чрез операцията „служебно
3
въведени суми”, каквато операция е била налична и активна във ФУ. В случая
следва да се отбележи, че между страните няма спор по фактите,
жалбоподателят не оспорва установената фактическа обстановка. Налице е
спор по приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата изхожда от
легитимирано лице и е срещу административно –наказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване. Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което последната е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи по смисъла на чл.193, ал.2 от ЗДДС и приложената към
материалите на делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП. Спазена е предвидената от закона писмена форма и
задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Спазени са
и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
ограничаващи правото на защита на санкционираното лице.
Отразената фактическа обстановка в АУАН и в НП е идентична, като
извършеното нарушение е правилно квалифицирано като нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба Н-18/200 на МФ. Спазени са изискванията на чл. 42
ЗАНН, АУАН е подписан и надлежно връчен, като е указано правото на
жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Спазени са и изискванията на чл. 57 и 58 от
ЗАНН, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на
наказателното постановление. Констатираното административно нарушение е
описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на
нарушението, както и съответстващата му правна квалификация. Налице е и
4
редовна процедура по връчването на АУАН и НП на управителя на
дружеството –жалбоподател.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно–
наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
санкционен акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
„Роже-2008” ЕООД, ЕИК е осъществило състава на административно
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от министъра на финансите. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. извън случаите на продажби, всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени“ суми. В случая дружеството е
следвало чрез операция "служебно въведени" суми да регистрира сумата от
95,10 лева, която е установена от контролните органи при извършване на
проверката и представлява въвеждане на пари в касата.
Съгласно сочената за нарушена норма, извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. По
смисъла на ал.2 за фискалните устройства, които не притежават тези
операции, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. В
книгата за дневните финансови отчети, която е била налична в обекта, по
време на проверката и за която е констатирано, че се води редовно, е
разчетена касова наличност от ФУ 52,60 лева, фактическа наличност 147,70
лева. Констатираната разлика е в размер на 95,10 лева
Предвид гореизложеното, като не е била въведена сумата от 95,10 лева
чрез операция "служебно въведени" суми дружеството-жалбоподател е
извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС
5
Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Цитираната правна норма гласи, че извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира в него чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Безспорно
е, че разлика от 95,10 лева в касовата наличност е установена при проверката,
а в разпечатката от междинен отчет от фискалното устройство не е отразен
произходът на тази сума, нито тя е отчетена като служебно въведена.
Следователно административнонаказващият орган е дал правилна правна
квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му
описание.
Касае се за отговорност на юридическо лице и въпросът за субективната
съставомерност на нарушението не следва да се обсъжда.
При индивидуализиране размера на санкцията за така извършеното
нарушение АНО е определил същата в размер на 500 лева, който настоящият
съдебен състав намира за справедлив, с оглед на това, че е близък до
минимално определения от закона.
На следващо място, настоящият състав не намира основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране нарушението като
маловажно, предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д.
№ 1/2007 г., ОСНК на ВКС, доколкото обществените отношения по
регулиране на финансово-стопанската дейност имат за цел недопускане
ощетяване на фиска. Извършеното нарушение не попада в хипотезата на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от съответния вид. Субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае
единствено посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси, поради което
6
дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 от НК следва да бъде приложена в
административно-наказателното производство по аналогия, с оглед наличието
на празнота в ЗАНН. С оглед класификацията на правонарушенията в
зависимост от настъпването на общественоопасни последици, нарушението
по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. МФ, следва да се отнесе
към така наречените формални нарушения или нарушения на просто
извършване. Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на
изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на промяна в
касовата наличност. Обстоятелството, че законът предвижда по-леки
наказания в случаите, когато липсват неотчетени приходи, не означава, че той
въвежда резултата като елемент от фактическия състав на нарушението по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, а само, че при определяне на наказанието, законодателят е
взел предвид степента на обществена опасност на нарушението, в зависимост
от това довело ли е до увреждане на фиска, или не.
Макар и извършено за първи път, деянието не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност, същото с достатъчна интензивност е застрашило
обществените отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е
административно нарушение. В съдебната практика, като маловажен се
определя обратният случай – когато е разчетена по-голяма наличност, а
фактическата наличност в брой е по-малка, т.е. когато разликата е
отрицателна, защото тогава негативните последици са единствено за
търговеца и не могат да застрашат обществените отношения, свързани с
публичните задължения.
Предвид всичко гореизложено, при законосъобразно водено
административнонаказателно производство и при безспорно установено
нарушение от страна на санкционираното лице, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, е
основателно искането на процесуалния представител АНО за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо и на основание чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН и чл.63
д, ал.4 ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
568934-F575187/31.03.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ на „Роже-
2008“ ЕООД, ЕИК е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Роже-2008“ ЕООД, ЕИК да заплати на ЦУ на НАП –
София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните, на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8