Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
гр. Габрово, 27.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на двадесет
и седми май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА
ИЛИЕВА,
като разгледа
докладваното от съдия Атанасов гр. д. № 1907 по описа на съда за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба от «Трансфер ТВ» ООД гр. Варна, чрез пълномощник адвокат
Б.З., срещу Н.А.Ц..
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество се намира в облигационни отношения с ответника по силата на
два броя договори от 20.01.2017 г., съответно за посредническа дейност по
наемане на работа в чужбина и от 20.02.2017 г., за отпускане на парични
средства във връзка с обучението и подготовката на лицето за работа в чужбина.
По силата на договора за отпускане на парични средства от 20.02.2017 г.,
„Трансфер ТВ" ООД е отпуснала на Н.А.Ц. сумата от 2320 лв, която съгласно
условията на договора е заплатена на вноски, в края на всеки месец, следващ
този на подписването му. Сумата се отпуска във връзка с изпълнението на втория
договор - за посредничество и служи за покриване на разходите на ответника в
периода на обучението му, предхождащ отпътуването му за работа в Германия.
Срешу така отпуснатата му сума,
ответникът е бил задължен да положи всички необходими грижи и усилия през периода на
обучение,
като след
приключване на обучението да отпътува за Германия в рамките на 10 дни, да работи за
осигурения от „ТРАНСФЕР ТВ" ООД работодател не по-малко от една календарна година.
Съгласно чл. 3 от договора за отпускане на парични средства: „В случай, че втората страна не
изпълни някое от задълженията си по чл.2 от договора, то дължи на първата
страна връщане на получената сума".
С оглед изпълнението на задълженията си по двете паралелно възникнали
правоотношения, „Трансфер ТВ" ООД е организирала на ответника обучението
му по немски език, заплатила е всички разходи по снабдяването му с нужните
книжа и му е заплатил сумата от 2320 лв, на вноски, като срешу част от
плащанията ответникът е разписал и Запис на заповед. След завършване на курса
си ответникът е получил потвърждение
за назначаване от работодателя си в Германия "Транслоджистик Монтаж",
гр. Лангензелболд, ул."Ам Неселбуш" 1, но неоснователно е отказал да
отпътува и да започне работа на осигурената му позиция.
С поведението си
ответникът е нарушил
задълженията си чл. 2,
т. 3
от договора за предоставяне на парични средства, а именно „след приключване на обучението да отпътува за Германия в рамките на
10 дни", поради което и търпи санкцията на чл. 3 от същият, а именно да
върне получената сума от 2320
лв. в двоен размер. Затова по искане на ищеца РС
Габрово е издал
срешу длъжника-ответник заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Заповедта е връчена по
реда на чл. 47,
ал. 5
ГПК, поради което за ищеца се поражда правен интерес от
продължаване на производството по общия исков ред.
Въз основа на изложеното ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че му дължи сумата от 4640 лв. - неустойка по договор за предоставяне на парични средства във връзка със започване
на работа в чужбина, сключен на 20.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира и
направените в производството разноски, в т.ч. адвокатски хонорар.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. Представя писмена молба, в която моли делото да се гледа в негово
отсъствие и прави отказ от иска за сумата над 2580 лева до претендирания с
исковата молба размер от 4640 лева. С протоколно определение от 27.05.2019 г.
съдът е допуснал направения частичен отказ от иска.
Ответникът
се представлява по делото от назначения му от съда особен представител адвокат З.К..
В представения от нея писмен отговор предявеният иск се оспорва по основание и размер. По
наведените в
исковата молба обстоятелства намира за
безспорен само факта, че страните са сключили два договора - договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от
23.01.2017 г. и договор от 20.02.2017 г., с който ищецът се е задължил да отпусне на ответника сума в размер на 2320 лева за покриване на разходи по обучение. По изпълнението на договорите обаче има несъответствия. Според чл. 1 ал.1 и ал.2 от
договора от 20.02.2017 г. сумата от 2320 лева, която ищеца ще отпусне на
ответника покрива разходите на втория за четиримесечен период на обучение като
сумата се предава в брой на четири равни плащания, всяко по 580 лева в края на
месеца от началото до края на обучението. За всяко извършено плащане от 580
лева според чл. 5 от същия договор ответникът издава запис на заповед.
Според представените към исковата молба записи на заповед ответникът е получил
следните суми: със запис на заповед от 23.02.2017 г. - сума в размер на 775 лв.; със запис на заповед от
13.03.2017 г. - сума в размер на 50 лв. и със запис на заповед от
23.03.2017 г. - сума в размер на 465 лв. или общо дадената сума от
ищеца на ответника възлиза на 1290 лв. Ищецът претендира сума, която в действителност не е получена от
ответника и която не му дължи.
Особеният
представител прави възражение за
нищожност на чл.2 т.4.1. и чл.12 от договор за посредническа дейност по наемане
на работа в чужбина от 23.01.2017 г., които са във вътрешно противоречие с
клаузите по чл.2 т.3.1 и чл.8 от същия договор, според които разходите за
обучението по немски език и настаняване в хотел, ако възложителят е от друго
населено място, са за сметка на посредника и че възложителят не дължи възнаграждение на посредника за осъществената посредническа
дейност. Така претендираната сума поставя в неравноправност ответната страна и
няма равнопоставеност на престациите по договора.
В съдебно заседание адвокат К. поддържа отговора на исковата молба и излага
допълнителни съображения за отхвърляне на предявения иск, като посочва
противоречия между срока на обучение, визиран в чл. 1 и в чл. 2 от договора от 20.02.2017 г. и др.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен
искове за съществуването на парично вземане, за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2620/21.05.2018 г. по ч.гр.д. № 902/2018 г. по описа на
РС Габрово. Заповедта е връчена на длъжника-ответник при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца-кредитор е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането по
процесния договор за отпускане на парични средства. Искът е допустим, тъй като е
предявен от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Не е спорно между страните и с определение № 2234/17.04.2019 г. съдът е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и
ответника са сключени договор от 23.01.2017 г. за посредническа дейност по
наемане на работа в чужбина и договор от 20.02.2017 г. за отпускане на парични
средства във връзка с обучението и подготовката на ответника за работа в
чужбина. Договорите са представени по делото, като не са оспорени от особения
представител на ответника. Претенцията си ищецът основава на втория от тях, а
именно – този от 20.02.2017 г. По силата на същия «Трансвер Тв» ООД гр. Варна
се задължава да отпусена на Н.А.Ц. сумата 2 320 лв. във връзка с последващо
сключване на трудов договор между страните. Сумата следва да покрие разходите
на ответника през четиримесечния период на обучение, предхождащ сключването на
трудов договор за работа в Германия и съответно отпътуването за там. Съгласно
чл. 1 ал. 2 от договора горепосочената сума ще бъде отпусната в брой от
ищцовото дружество на четири равни плащания, платими в края на месеца от
началото на обучението му до приключването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от договора от 20.02.2017 г. ответникът се
задължава положи всички необходими усилия през двумесечното обучение и да учи
съвестно; резултатите след полагане на изпит по немски език са решаващи за
отпускане на стипендията от 580 лв. на месец; след приключване на обучението да
отпътува за Германия в рамките на 10 дни; да работи за работодателя не по-малко
от една календарна година. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от договора, в
случай, че ответникът не изпълни някое от задълженията си по чл. 2 от договора,
той дължи на ищеца двойния размер на получената сума. Съгласно чл. 5 от
договора, за обезпечаване вземането на ищеца, при получаване на всяко плащане
от 580 лв. ответникът се задължава да подпише запис на заповед за него.
Като писмени доказателства по делото са представени 3 бр. неоспорени записа
на заповед, издадени от ответника, както следва: от 23.02.2017 г. - за сумата
775 лв., от 13.03.2017 г. – за сумата 50 лв. и от 23.03.2017 г. – за сумата 465
лв.
Представено е от ищеца и потвърждение за назначаване от немско дружество,
съгласно което ответникът Н.Ц. се представил във фирмата и заявил интерес към
позицията монтьор на мебели. В писмото са посочени необходимите квалификации,
умения и документи, които лицето трябва да притежава, за да сключи трудов
договор. Посочва се, че назначаването му на работа ще се осъществи вероятно
през м. май 2017 г.
От страна на ищеца е представен и
договор от 23.01.2017 г. за посредническа дейност по наемане на работа в
чужбина, по силата на който ищцовото дружество се задължава да информира или
консултира търсещото работа лице, като го насочва и подпомага за започване на
работа и по сключване на договор за наемане на работа в Германия.
Въз основа на така представените
от ищеца доказателства съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан,
по следните съображения:
Претенцията
си за възникване на задължение за неустойка ищецът основава на твърдяното в
исковата молба неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника по чл. 2, т. 3 от договора за
предоставяне на парични
средства
- след приключване на обучението да отпътува за Германия в рамките на
10 дни, като размерът на неустойката от 2580 лв. е е определен по правилото
на чл. 3 от договора или двойния размер на изплатената на ответника сума.
В тежест на
ищеца по предявения положителен установителен иск е да докаже
наличието на валидно облигационно отношение между страните, от което да
възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение /пълно или частично/ на
договорно задължение от ответника; изправност на страната, претендираща
неустойката; уговорена по размер неустойка за неизпълнението и изпадането на
ответника в забава. Изправността
на страната, която претендира неустойка, е релевантна при преценяване на
дължимостта й, тъй като неустойка за неизпълнение на поети от длъжника
задължения не се дължи, ако кредиторът, който претендира заплащането й, е
неизправна страна поради това, че не е изпълнил или не е бил готов да изпълни
насрещните си задължения по договора. В съответствие с основния правен принцип,
че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение,
кредиторът не би могъл да претендира неустойка за договорно неизпълнение от
длъжника, ако самият той не е изпълнил или не е имал готовност да изпълни
насрещните си задължения така, както изисква законът /чл. 63 ЗЗД/
- точно, добросъвестно и с грижата на добър стопанин. /решение № 105 от
2.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2617/2013 г., II т. о., ТК./.
Изхождайки от изложените
съображения, съдът намира за основателно наведеното от особения представител на
ответника възражение, че по делото липсват доказателства за това ищецът да е
изпълнил задължението си по сключения договор да отпусне на ответника Н.Ц.
сумата 1290 лв. Представените три записа на заповед не са годни да установят
това обстоятелство, тъй като същите не представляват разписки, удостоверяващи получаването на сумите, за които са
издадени. Разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва
изпълнението на задължението съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. В процесния случай
само наличието на разписки би удостоверило изпълнение на поетото в чл. 1 ал. 2
от договора от 20.02.2017 г. задължение за предаване на уговорените суми в брой
от ищеца на ответника. Представените менителнични ефекти инкорпорират
единствено волята на издателя им за едно бъдещо плащане на посочените в тях
суми. Затова, независимо че са редовни от външна страна, те не изпълняват
функциите на разписки за предаване на парични средства, тъй като фактът на
реално предаване на паричните средства не е елемент от фактическия състав на
записа, поради което следва да се установява с други доказателства – извън
записа на заповед. Редовният запис на заповед не се конвертира в разписка за
изпълнение и не доказва предаването на паричната сума от поемателя на издателя.
А
след като не се установява, че ответникът е получил твърдяната от ищеца парична
сума, за него не може да възникне и задължение за връщането й в двоен размер,
съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 1 ал. 2 от процесния договор. Само
това обстоятелство е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск.
За
пълнота съдът ще посочи, че по делото не се установи наличието и на други
предпоставки за възникване на задължението за неустойка. По делото изобщо не са
представени доказателства за това, че ищецът е организирал обучение по немски
език, в което ответникът действително е взел участие. Липсват данни за началото
и края на това обучение, за да може да се установи твърдението, че 10 дни след
завършването му ответникът не е отпътувал за Германия. Още повече, че от
представеното писмо от германска фирма става ясно, че ответникът се е
представил там, което навежда на предположение, че той може да се е явил лично,
следователно не може да се направи еднозначен извод по отношение отпътуването
му от България.
Основателно,
но без значение за изхода на спора, е възражението на особения представител,
касаещо противоречие в договорните клаузи на чл. 1, където срокът на обучението
е определен като четиримесечен и чл. 2, в който е посочено двумесечно обучение.
Въз основа
на изложеното съдът ще отхвърли изцяло предявения иск, като при този изход на спора
направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство остават в
негова тежест. Разноски от страна на ответника не са правени.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТРАНСФЕР ТВ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Атанас Христов 12 ет. 1 ап.1, представлявано от Андреа Пиа
Видански, с
пълномощник адвокат Б.С.З., против Н.А.Ц., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес
***, иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на
ищеца за сумата 2 580,00
лева, представляваща неустойка по договор за предоставяне на парични средства във връзка със започване на работа в чужбина, сключен на 20.02.2017 г., за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2620/21.05.2018 г. по ч.гр.д. №
902/2018 г., като неоснователен и недоказан.
Направените от ищеца разноски остават в негова тежест.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: