Решение по дело №70610/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11839
Дата: 27 октомври 2022 г. (в сила от 27 октомври 2022 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20211110170610
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11839
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв., М.
при участието на секретаря С. Р.
като разгледа докладваното от Цв., М. Гражданско дело № 20211110170610
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника В. А. С. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., но
начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение са останали
незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, което
ответникът не е сторил, поради което претендира сумите, както следва: 1 956,57 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.;
309,60 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.05.2020 г.; 31,99 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 6,14 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2017 г. до 19.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2020 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 20893/2020 г. по описа на СРС,
81 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.06.2020 г. Претендира и
разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. А. С. не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 27.10.2022 г. процесуалният представител на ищеца –
юрк. Кунчев е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото
по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда
делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените установителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 29.05.2020 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 20893/2020 г. по описа на СРС, 81 състав, както
и в исковото производство, които съответно възлизат на 96,09 лв. – платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение и 183,45 лв., платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размера юрисконсултското възнаграждение
на заявителя-ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, липсата
на фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно открито съдебно заседание
при пасивно процесуално поведение на ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „..., ЕИК ...., със седалище и адрес
2
на управление: ...рещу В. А. С., ЕГН **********, с адрес: г.... установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. А. С. дължи на „... сумите, както следва: 1 956,57 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
в г....., за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; 309,60 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
19.05.2020 г.; 31,99 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 6,14 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.03.2017 г. до
19.05.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2020 г. до окончателното им заплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 20893/2020 г. по описа на СРС, 81 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 15.06.2020 г.
ОСЪЖДА В. А. С., ЕГН **********, с адрес: г.... да заплати на „..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление:...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 96,09 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 20893/2020 г. по описа на СРС,
81 състав, както и сумата от 183,45 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3