РЕШЕНИЕ
№ 1069
гр.Бургас,
28.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен
съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 10 май
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на секретаря Жасмина
Славова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 5802 по описа на
съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е исково и се провежда по общия
реда на чл.103 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Ищец е Дом за пълнолетни лица с деменция (ДПЛД, към
момента за предявяване на иска наименованието на ищеца е било Дом за възрастни
хора с деменция), с.Бистрилица, община Берковица, със статут на общинско
заведение за социални услуги по смисъла на чл.2 ал.3 и чл.25 от Наредба № 4 за
условията и реда за извършване на социални услуги. В производството ищецът
участва чрез директора си Красимира Каменова, назначена от кмета на община
Берковица, както и чрез пълномощник – адвокат М.Ц. ***, а в последствие от
адвокат П.В. ***.
Ответник е Е.Д.-К. със съдебен адрес ***. В
производството ответницата участва чрез пълномощник – адвокат Г.К. ***.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че
ответницата е била назначена на длъжността директор на ДПЛД и е изпълнявала
тази длъжност до 21.12.2015г. Със заповед от 12.10.2016г. на директора на Агенция
за държавна финансова инспекция (АДФИ) е било възложено извършване на финансова
инспекция в ДПЛД, в изпълнение на което е бил съставен акт за начет №
11-04-1/04.01.2017г. срещу ответницата. Според констатациите на акта за начет
на 10.08.2015г. ответницата е сключила договор № ********* с Мобилтел ЕАД
гр.София за предоставяне на съобщителни услуги, като за периода от датата на
сключване на договора, до 21.12.2015г. (датата на освобождаването и от
длъжност) Д.-К. е наредила плащания в размер 1294лв. за таксувано потребление и
месечни такси на 45 лица. Установило се при инспекцията, че от предоставените
по договора 45 номера (сим карти) само 20 се ползват от лица, които са
служители на ДПЛД, а останалите 25 са предоставени на трети лица. Сумата,
платена за услугите по 25-те карти е общо 725.07лв. Наред с това при
инспекцията се установило, че на 06.11.2015г. Мобилтел ЕАД е предоставило на
ответницата телефонен апарат Айфон 6, 16 ГБ Голд, на стойност 1 125лв.,
която вещ била отчетена като липса. Апаратът не е бил предаден от ответницата
за осчетоводяване. Предвид констатациите на акта за начет, ищецът счита, че в
негова полза е възникнало вземане за главница срещу ответницата в общ размер
1 850.07лв., както и лихви за забава върху тази главница в размер
219.49лв., за периода от 26.09.2015г. до 04.01.2017г., подробно описани в
молба-уточнение, представляваща л.52 от делото. Ищецът предявил тези свои права
по реда на чл.410 ГПК, по повод което било образувано ч.г.д. № 3562/2017г. на
БРС. Наред с тези вземания ищецът претендирал да се издаде заповед за
изпълнение и за законната лихва за забава върху главницата от предявяването на
вземанията до окончателното им изплащане. По посоченото частно гражданско дело
е била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило немотивирано
възражение от ответника, което е обосновало интереса на ищеца от предявяване на
настоящия иск. Претенцията е да се установят спрямо ответника вземанията на
ищеца. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.
Правната квалификация на иска е чл.21 от Закона за
държавната финансова инспекция вр. с чл.422 ал.1 ГПК.
Претенцията за присъждане на лихви за забава е с правно
основание чл.86 ЗЗД.
Искането за присъждане на разноски е с правно основание
чл.78 ГПК.
Ответницата оспорва претенциите на ищеца с подаден
отговор на исковата молба. Счита, че посочения от ищеца телефонен апарат не е
бил заплатен от него и поради това липсата му не следва да се разглежда като
вреда. Предоставения телефонен апарат бил бонус при сключването на договора.
Ответницата твърди, че при уволнението и, напускайки кабинета, е оставила
телефонния апарат там и вещта по-късно е била открадната. По отношение на
сочените от ищеца 45 сим карти ответницата твърди, че 28 от тях се ползвали за
мобилни услуги, 4 са били за офисни телефони, 2 са били карти с флашки за
интернет за целия персонал на ДВХД, а останалите 11 не са ползвани за
телефония, а само за интернет достъп. За картите, които не са били предадени на
служители с приемо-предавателен протокол, не е имало други начислени такси,
освен месечен интернет. Оспорва се доказаността на твърденията по исковата
молба и акта за начет, тъй като доказателствата за тези обстоятелства изхождат
от самия ищец. Иска се отхвърляне на претенциите на ищеца и присъждане на
разноски. Представят се доказателства.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е заверен препис от акт за начет №
11-04-1/04.01.2017г., съставен от Н.Х, главен финансов инспектор и Юри Дамянов,
старши финансов инспектор, двамата от четвърти отдел при дирекция „Извънпланова
инспекционна дейност“ на АДФИ, като резултата от извършена финансова инспекция
на ДПЛД с.Бистрилица. Актът за начет е съставен срещу директора на дома Е.Д.-К.,
за периода от 05.03.2012г. до 21.12.2015г. във връзка с действията и по
управление и разпореждане с имуществото на специализираната институция, в това
число действията и, свързани с поемането на задължения и извършване на разходи,
във връзка със сключен договор № *********/10.08.2015г. с Мобилтел ЕАД гр.София,
с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
електронни съобщителни мрежи. Инспекцията е била назначена с посочена в акта
заповед на директора на АДФИ.
В констативната част на акта за начет е прието за
установено, че ДПЛД, представлявано от ответницата Д.-К., като директор на
дома, е сключило посочения договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги № *********/10.08.2015г. с Мобилтел ЕАД гр.София. В изпълнение на
договора Мобилтел ЕАД е предоставило на дома 45 сим карти, даващи възможност за
ползване на съответен брой телефонни номера. Инспекторите установили, че 20 сим
карти, съответно и 20 телефонни номера са били предоставени от ответницата на
персонала на ДПЛД за служебно ползване. Липсват констатации за вреди,
произтичащи от тези 20 телефонни номера. Останалите 25 сим карти и съответно
телефонни номера, не са били предоставени на служители на ДПЛД за служебно
ползване, но за периода от 10.08.2015г. до 21.12.2015г., по разпореждане на
ответницата, ДПЛД е заплатил на Мобилтел ЕАД общо 725.07лв. за таксувано потребление
и месечни такси по тях.
На следващо място в акта за начет е констатирано, че при
сключването на посочения договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги и в изпълнението му, Мобилтел ЕАД е предало в собственост на ДПЛД
телефонен апарат Айфон 6 16ГБ Голд на стойност 1 125лв. Ответницата приела
от Мобилтел ЕАД телефона, но не го предала за завеждане като актив на ищеца.
При проверката е установена липсата на вещта.
Предвид изложените обстоятелства финансовите инспектори в
акта за начет са приели за установени вреди в общ размер 1 850.07лв.,
както и са начислили лихви за забава върху тази главница, в размер 219.49лв.,
за периода от 26.09.2015г. до 04.01.2017г., подробно описани в приложени четири
таблици към акта за начет, както и законната лихва за забава върху главницата
до окончателното и изплащане.
Във връзка с доказателствената стойност на приложения
като доказателство по делото и описан по-горе акт за начет, ответната страна е
направила възражение, че акта е съставен въз основа на доказателства, изхождащи
от самия ищец. Възражението съдът счита за несъстоятелно, предвид разпоредбата
на чл.22 ал.5 ЗДФИ, съгласно която фактическите констатации в акта за начет се
смятат за истински до доказване на противното. В случая тази разпоредба е
приложима, тъй като актът е бил съставен при спазване на изискванията на
закона, а спецификите на доказателствата, въз основа на които той е съставен не
са предпоставка за приложимостта и.
Недоказани са твърденията на ответницата, че при
напускане на директорския кабинет сутринта на 21.12.2015г., когато е предала на
длъжностните лица от дома ключовете, е оставила в помещението процесния
телефонен апарат. Соченото в тази връзка като доказателство постановление на
прокурор № 490/24.10.2017г. за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ 126/2016г. на РУМВР Берковица не съдържа подобни констатации. В
постановлението е прието, че липсват доказателства при напускането на кабинета Д.-К.
да е взела със себе си телефона. Подобна констатация изобщо не съдържа данни
относно местонахождението на вещта и в частност тя да е била налична в кабинета
на директора на ДПЛД. В показанията си свидетелят по делото Григор Борисов,
който е счетоводител в ДПЛД, също потвърждава, че е разбрал за съществуването
на телефонния апарат чак след напускането на ответницата, когато са пристигнали
при него документи (а не самия телефон). По делото липсват доказателства,
оборващи констатациите по акта за начет, че телефонния апарат не е бил предаден
от Д.-К. след получаването му на дома за завеждане като актив и че е липсвал
към момента на инспекцията, съответно и към момента на напускането и, поради
което съдът приема за установени тези обстоятелства.
Във връзка с оспорената констатация в акта за начет, че
25 сим карти и телефонни номера са били предоставени на и ползвани от лица
извън персонала на дома, ответницата в отговора на исковата молба е формулирала
твърдения, че 28 от картите са ползвани за мобилни услуги, 4 са за офисни
телефони, 2 са за ползване на интернет в дома и останалите 11 са само за
ползване на интернет. Тези твърдения съдът счита за несъстоятелни и не обсъжда
доказаността им, тъй като начина на ползване неа сим картите не е от значение
за разглеждания спор. От значение е дали телекомуникационните услуги са били
ползвани от длъжностни лица на дома и за целите на дейността му, във връзка с
което оспорващи акта за начет доказателства не са събрани по делото. Напротив,
събрано е допълнително доказателство, потвърждаващо констатациите по акта –
показанията на свидетеля Борисов, според които при извършването на проверката ревизорите
са позвънявали на телефоните, съобразно дадения от мобилния оператор списък и
на място са установили кой телефонен номер се ползва от служител на ДПЛД и кой
не. Показанията на свидетеля са логични и последователни и съдът ги приема за
достоверни.
Домогвайки се да докаже невярност на обсъжданата
констатация по акта за начет ответницата е представила приемо-предавателни
протоколи (л.68-82 от делото), с които според нея, тя е предоставяла картите на
служители на ДПЛД. В протоколите е отразено предоставяне на общо 22 карти. По
делото няма спор, че 20 от общо 45-те карти по договора с Мобилтел ЕАД са били
предоставени на служители на дома. Ищецът е оспорил автентичността и верността
на представените от ответника частни документи – протоколите, представляващи
л.75, 76, 79 и 80 от делото, в които е отразено предаването на общо 5 сим карти
на лица, за които не се спори, че са били служители на дома. Чрез назначена по
делото (изпълнена чрез съдебна поръчка до РС Берковица) съдебнографическа
експертиза се установи, че подписите на протоколите са на посочените лица, т.е.
налице е автентичност на представените копия. Липсват доказателства по делото, оборващи
изявленията на подписалите протоколите страни, за предаването на картите.
Затова оспорването на писмените доказателства е недоказано. Въпреки това съдът
приема за необорени констатациите в акта за начет, касаещи ползването на 20 сим
карти от лица, които не са служители на дома. В тази връзка в тежест на
оспорващата страна е било да докаже, че всички 45 сим карти са ползвани за
нуждите на дома. От представените като доказателства приемо-предавателни
протоколи се установява предаването на 20 сим карти в периода непосредствено
след сключването на процесния договор, но за останалите 2 от картите
предаването им е станало през 2012г. Предаването на картите през 2012г. не може
да обори констатацията, че за процесния период през 2015г. телекомуникационните
услуги чрез тях са се ползвали все още от същите лица. Така доказателствата по
делото потвърждават констатациите по акта за начет, а именно че 20 сим карти са
се ползвали през процесния период от служители на дома и 25 карти са с неясни
ползватели.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Съгласно чл.21 ал.1 т.1 и 2 ЗДФИ за противоправно
причинени вреди на организациите или лицата по чл.4 т.1-3, установени при
финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на виновните лица, те носят имуществена отговорност, когато вредата
е причинена умишлено или е от липси. Съгласно чл.27 ЗДФИ правата на увреденото
лице, произтичащи от имуществената отговорност на виновното лице, се реализират
по реда на ГПК.
Няма спор между страните, че през процесния период
ответницата е била надлежно назначен ръководител на ДПЛД и в този смисъл е
лице, можещо да носи имуществена отговорност по смисъла на чл.23 т.1 ЗДФИ. Страните
по делото не спорят, че ищецът е лице по чл.4 ЗДФИ. Не се спори и относно това,
че финансовата инспекция е била осъществена по реда на същия закон. Спорно е доколко
установените по делото факти обосновават правен извод относно наличието на
липса във връзка с процесния телефонен апарат, както и доколко са налице умишлено
причинени вреди, за които да отговаря именно ответницата.
Съдът приема, че обективираните в акта за начет правни
изводи са правилни.
Със сключването на процесния договор и като част от
изпълнението по него Мобилтел ЕАД е предоставило в собственост на ищеца движима
вещ - телефонен апарат Айфон 6 16ГБ Голд на стойност 1 125лв. Вещта е била
предадена на представител на ДПЛД, а именно на ответницата. С това ищецът е
станал собственик на посочената движима вещ, независимо дали за нея е била
заплатена стойността и и дали тя е била счетоводно заведена като актив на ДПЛД.
При извършената инспекция тази вещ е липсвала, т.е. налице е липса по смисъла
на закона, а отговорността за нея е на лицето, което в изпълнение на
длъжностните си функции е приело вещта от името на ищеца, т.е. на ответницата.
Обосновани са и правните изводи във връзка с плащанията,
които по разпореждане на ответницата са били извършвани от ищеца в полза на
Мобилтел ЕАД през процесния период, във връзка с предоставени телекомуникационни
услуги по посочените в акта за начет 25 сим карти, които услуги не са били
ползвани от длъжностни лица на дома и за целите на дейността му. След като
услугите по тези карти не са били ползвани от ДПЛД, то чрез плащането им,
разпоредено от ответницата Д.-К., тя умишлено е причинила вреди на ищеца в
размер на общата сума по тези плащания. Искът за установяване дължимост на
главницата е основателен и следва да се уважи. Основателен е и обусловеният иск
за установяване дължимостта на законната лихва за забава от причиняването на
вредата до предявяването на вземането, както и от предявяването до окончателното
изплащане на главницата.
По повод направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото, съобразно
представения списък по чл.80 ГПК.
Съгласно указанията по прилагане на закона, дадени в т.12
от ТР № 4/2014 на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по претенцията
на ищеца за присъждане на разноски по заповедното производство.
Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО задължението на ответника Е.Г.Д.-К.
ЕГН:********** със съдебен адрес *** Аспарух 57, адвокат Г.К. ***, към ищеца Дом
за пълнолетни лица с деменция ЕИК:0003205590206, със съдебен адрес *** Симеон I 56 ет.2, адвокат П.В. ***, за заплащане на 1850.07лв.,
представляващи вреди по акт за начет №
11-04-1/04.01.2017г., заедно с 219.49лв., представляващи лихви за
забава от причиняването на вредата до предявяването на вземането по реда на
чл.410 ГПК, както и на законната лихва върху главницата от предявяването на
вземането на 22.05.2017г. до окончателното и изплащане.
ПРИЗНАВА, че не е доказано оспорването на автентичността и
верността на писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи,
представляващи л.75, 76, 79 и 80 от делото.
ОСЪЖДА Е.Д.-К. да заплати на Дом за пълнолетни лица с деменция
с.Бистрилица 587лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Д.-К. да заплати на Дом за пълнолетни лица с деменция
с.Бистрилица 37лв. разноски по ч.г.д. № 3562/2017г.
на БРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски
окръжен съд, чрез Бургаски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на
преписа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : В. Белев
Вярно с оригинала!
С. Добрева