№ 327
гр. Варна , 12.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело
№ 20203100901132 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищецът Н. ИВ. Н., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично, заедно с адвокат В.Ц., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
Ответникът „НОВОТЕХ- 95“ ООД , редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, не се явява законен представител на дружеството,
представлява се от адвокат Б.Р. , редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Вещото лице М. В. П., редовно уведомена, явява се лично в съдебно
заседание, депозирала заключение по делото.
Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Считам, че не са налице пречки по хода на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното уведомяване на страните, счита, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че производството по делото е отложено в
предходно съдебно заседание за изслушване на назначената съдебно-
1
счетоводна експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 10071 на 27.05.2021 г. от
адвокат Б.Р., пълномощник на ответника, с която изразява становище за
причината за липсващи страници по касовата книга за валута.
Адв. Ц.: Запознат съм с молбата. Моля да я приобщите.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 11823 на 17.06.2021 г.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото
лице, както следва:
М. В. П. - 48 годишна; българка; българска гражданка; омъжена;
неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л.П.: Поддържам представеното заключение.
Адв. Ц.: 3а да дадете отговор на въпроса дали счетоводството на
дружеството е редовно водено сте посочили, че отговора на поставения
въпрос сте дала въз основа на финансови отчети за периода 2007-2019г. Кои
финансови отчети проверихте, тъй като има доста непубликувани такива?
Запознахте ли се със счетоводството на дружеството за периода от
създаването му 1995г. до 2019г.?
В.л.П.: Еми, да - бяха ми представени документи относими към
поставените задачи.
Адв. Ц.: И тези документи къде са?
В.л.П.: Бяха ми предоставени от счетоводителя на ответното страна за
периода от 1995г. до 2019г. Мисля, че се казваше Гинка Георгиева. И в
последната година счетоводството е водено от счетоводна кантора.
Адв. Ц.: Добре, как отговаряте така на въпроса, че е на база финансови
2
отчети за посочения от Вас период 2007 г. - 2019 г., след като 7-8 от тях не са
и публикувани?
В.л.П.: Те са представени за публикуване в регистъра.
Адв. Ц.: Но не са публикувани по причини, които са ясни. И са с
абсолютно недостоверна информация, тъй като регистъра отказва да ги
публикува. Как отговаряте на този въпрос, това ме интересува?
В.л.П.: Аз не съм изследвала каква част от отчетите са публикувани, но
те са представени за публикуване в Търговския регистър.
Адв. Ц.: Но не са публикувани и поради причина са недостоверни. Кое
Ви дава основание да говорите, че счетоводството е редовно водено и то въз
основа на финансови отчети, като почти половината от тях не са
публикувани? Как да разберем този Ваш отговор?
Адв. Р.: Моля за уточнение на въпроса, тъй като аз не разбрах какво
общо има валидността на публикуваните доклади с вписването им в
Търговския регистър?
СЪДЪТ указва на адвокат Р., че твърдението е, че не са публикувани,
защото не са достоверни.
Адв. Ц.: Не, напротив вещото лице отговаря с една абсолютна
сигурност, че е ползвала финансови отчети за период 2007 г. – 2019 г., като 7
от тях не са публикувани в Търговския регистър, поради което това е и пълна
липса и недостоверност на много други неща. Но Вие отговаряте на база на
това, че тези отчети са във Вашето полезрение и това ме интересува?
В.л.П.: Те са представени за публикуване. Аз съм изследвала това, че е
налице последователност в представената и сравнителната информация.
Тоест изготвени са въз основа на принципите, които са заложени в Закона за
счетоводството и приложимите стандарти. Сега защо не са публикувани, аз не
мога да отговарям. Съобразявани са принципите на отчетността и съставяне
на финансовите отчети и от тази гледна точка съм отговаряла. От гледна
точка на съдържанието. Това, че не са публикувани не съм предполагала, а
пък и Вие можеше да го уточните въз основа на кои отчети искате да
3
предоставям информация.
Адв. Ц.: Е, да, но Вие понеже говорите общо, аз затова исках разбера,
тъй като има непубликувани отчети кое Ви е дало възможност да се
произнасяте толкова последователно или толкова едностранчиво?
В.л.П.: Изследвала съм начина на съставяне на отчетите и принципите,
които са съблюдавани при съставяне на финансовите отчети.
Адв. Ц.: В такъв случай може ли да се говори, че счетоводството е
редовно водено въз основа на това, че има финансови отчети, които Вие по
тоя начин, по който обяснихте сте наблюдавала и заради това съобщавате, че
счетоводството е редовно водено?
В.л.П.: Това предполагам, че съдът ще прецени - не аз.
Адв. Ц.: Това е счетоводен въпрос. Беше ни необходимо Вашето знание
и затова е назначена експертиза по наше искане.
В.л.П.: Еми, да - аз съм отговорила на въпроса. Съобразно
разполагаемите документи и съобразно представените в регистъра за
публикуване - аз съм отговорила на поставения въпрос.
Адв. Ц.: Какво означава преоценъчен резерв?
В.л.П.: Преоценъчен резерв означава резерв от последваща оценка на
активи след първоначалното им признаване. Първоначално при
придобиването имат една стойност и след това се преоценяват.
Въпрос на съда: Всяка година ли се преоценяват?
Адв. Ц.: В конкретния случай то има нормативни основания да бъде
извършвана такава преоценка. След 2003 г. вече не е всяка година. До тогава
на няколко години са преоценявани. Имаше задължителна ревоализация,
след това имаше допълнителна деноминация. И до 2003 г. имаше всъщност и
допълнителни преценки, които предприятията по изискванията на
стандартите бяха задължени да прилагат за да могат да доведат стойността на
активите до приблизителна пазарна оценка. Като след 2003 г. в зависимост от
прилагане на стандартите дали национални, дали международни счетоводни
4
стандарти би трябвало да прилага предприятието, преценките се извършват
по решение на ръководството.
Адв. Ц.: При определяне на стойността на дълготрайните материални
активи в баланса на дружеството изключен ли е преоценъчния резерв от
масата на собствения капитал и трябвало ли е да се изключи?
В.л.П.: При определяне на стойността на активите - в актива на баланса
там преоценъчния резерв не играе. Там в актива на баланса се посочват
стойността на даден актив минус начислените до момента амортизации. По
този начин се представя в актива на баланса.
Адв. Ц.: Така, ако насочим това не към баланса, за който аз не Ви питах
в момента, а към собствения капитал - какъв е Вашият отговор?
Преоценъчният резерв извеждате ли го от масата на собствения капитал?
В.л.П.: Във баланса на актива на счетоводния баланс се посочват
активите, в пасива на баланса се посочват собствения капитал и задълженията
на предприятието. Вие в момента ме питате за активите и аз Ви обяснявам.
Адв. Ц.: Но Вие ми говорите за баланса, защото Ви е по-лесно, тъй като
не е представен от другата страна и касае други неща вероятно. Аз Ви питам
за собствения капитал, а не за баланса. Баланса Ви е бил даден от г-жа
Георгиева и там е лесно, предполагам. Собственият капитал, обаче е
същината на това, което е следвало да изследвате.
В.л. П.: Собственият капитал е резултат на разликата между активи и
задължения. Собственият капитал представлява резултативна величина.
Адв. Ц.: Вие тези Ваши заключения от представения баланс ли ги
правите или сте имали други източници, от които да правите заключение по
отношение на собствения капитал точно конкретно в случая и точно по
отношение на това дали сте вадила преоценъчния резерв от собствения
капитал на дружеството, за да правите Вашите изчисления по-нататък?
В.л.П.: Там, където съм направила изчисления за стойността на
дружествения дял - там преоценъчния резерв е изключен. Аз понеже много
баланси изследвах затова питам по кой въпрос точно ми задавате тези
5
уточняващи въпроси, за да мога да Ви отговоря, съобразно характера на
поставения въпрос.
Адв. Ц.: Собственият капитал към момента е един. Към този момент
Вие правите и заключението, за което преди малко говорихте и до което не
сме стигнали още.
В.л.П.: Да, така е!
Адв. Ц.: Как са били извършвани преоценките на активите до 2008 г., на
каква база и по какъв начин? Има ли изготвяни оценки от лицензиран
оценител? Извършили ли сте проверка дали при извършването на
преоценките, същите са обективни и при спазването на процедурата по
действащата нормативна тогава база?
В.л.П.: Дали са обективни оценките, аз не мога да дам заключение,
доколкото това не е счетоводен въпрос, а въпрос за оценител. Аз не
притежавам съответните лицензи да извършвам оценка, както и да преценям
дали оценките, които са извършвани тогава са правилно съставяни.
Адв. Ц.: Мисля, че не схванахте въпроса ми в началото. Хванахте се
към някакво фрагментарно изречение от края на въпроса ми. Как са били
извършвани преоценките на активите до 2008 г., (което е абсолютно
счетоводен въпрос), на каква база и по какъв начин? Нека от тука да почнем.
Питам до 2008 г., защото има промяна в Закона за счетоводството.
В.л.П.: В какъв смисъл как? През 2008 г. аз доколкото си спомням
преоценки не е имало.
Адв. Ц.: Значи, до 2008 г. на каква база и по какъв начин са били
извършвани преоценките на активите? По какви методологии, методи и
счетоводни стандарти? Има ли такива правени, няма ли? Достоверни ли са
записванията на преоценките?
В.л.П.: Последната преоценка, която виждам да е извършена е към 2003
г. Аз не съм имала такава задача да преценям доколко обективно са
извършвали преоценките. През 2003 г. е имало заповед, въз основа на която
са извършвани преоценки на активите. Съставен е протокол за извършената
6
преоценка - от това, което виждам и ми е представено като документация. На
базата на тези документи преоценката е отразена в балансите на дружеството.
Адв. Ц.: Ползвали ли са някакви оценители? Някаква методология
прилагана ли е към тази преоценка?
В.л.П.: Наистина не мога да Ви кажа какъв е начина на определяне на
преоценките, защото аз не съм оценител и нямам представа как се извърша
оценката.
Адв. Ц.: То е влязло в счетоводството и аз затова Ви питам.
В.л.П.: То е влязло в счетоводството въз основа на заповеди и
протоколи, които са съставени при преоценката, но по какви методи и по
какъв начин - не мога да кажа.
Адв. Ц.: Заповедите и протоколите са административен въпрос. Аз Ви
питам какви са счетоводните отражения по този въпрос и доколко те са
счетоводни и достоверни?
В.л.П.: Не съм оценител и не мога да отговоря по какъв начин е
извършвана преоценката.
Адв. Ц.: Отписало ли е дружеството преоценъчния резерв и следвало ли
е да го отпише? Става дума за едно еднократно действие, което законът
обявява да бъде извършено. Това сторено ли е?
В.л.П.: Не съм установила да е извършвано отписване на преоценъчния
резерв.
Адв. Ц.: Какви са методологиите, по които се води счетоводството след
2008г., след като няма такова отписване на преоценъчния резерв?
В.л.П.: В момента не мога да Ви отговоря на този въпрос, тъй като не
съм имала такава задача и не съм изследвала методологията. Наистина не
мога в момента да отговоря, защото това е свързано с нормативна база, която
следва да бъде проучена допълнително.
Адв. Ц.: Какво показва сумата на преоценъчния резерв към датата на
съставяне на баланса? Принципно Ви задавам този въпрос. Към датата на
7
съставяне на баланса сумата на преоценъчния резерв подсказва частта от
размера на преоценката, която все още дружеството не е начислило и
амортизации.
В.л.П.: Не, размера на преоценката представлява стойността, с която е
извършено увеличение на стойността на дълготрайните активи. Това
представлява размера на преоценката, посочена в собствения капитал. Това е
към момента на съставяне на баланса. Аз затова Ви питам за кой баланс ме
питате.
Адв. Ц.: Добре, да говорим за баланс към 2008 г. и за баланса, който
наблюдавате в последния момент съставен?
В.л.П.: Конкретно за баланса за 2008 г. не мога да отговоря, тъй като в
момента не съм го взела баланса за 2008 г. и не мога да се ориентирам. Не
знам какво точно по баланса за 2008 г. ме питате и тъй като не разполагам с
него - няма как да отговоря.
Адв. Ц.: Основната част от преоценъчия резерв се дължи на преоценка
на земята - така разбираме. Това означава ли, че ще тези активи никога няма
да бъдат амортизирани, тъй като земята не се амортизира, нали така?
В.л.П.: Да, земята не се амортизира. Той преоценъчния резерв по
принцип се изключва при определяне на дела на напускащия съдружник.
Принципно той се изключва от изчисленията.
Адв. Ц.: С оглед на това, за което преди малко си позволих да
припомня (2008г. промяната в Закона за счетоводството и промяната в
счетоводните стандарти), следвало ли е преоценъчният резерв от земята да
бъде отписан и също така да бъде осчетоводен като приход, съобразно това,
за което говорим – промяната в законодателството и съответно да се
прехвърли в печалба?
В.л.П.: Сега не разполагам със счетоводен стандарт 16. Но от
практиката, която съм наблюдавала, това се случваше по решение на
ръководствата - предприятията сами преценяха дали да изключват или да не
изключват резервите от размера на собствения капитал. Тоест, по преценка на
ръководството.
8
Адв. Ц.: Това не е така, тъй като от 01.01.2008 г., съгласно счетоводен
стандарт 16 дълготрайните материални активи, включително и земята всички
предприятия, които до края на 2007 г. са оценявали своите или част от своите
дълготрайни материални активи по преоценена стойност е следвало да
отпишат създадения резерв от последващи оценки и да го прехвърлят към
неразпределената печалба от минали години по един от следните два начина:
периодично по време на срока на ползване на актива, изчислен като разлика
между амортизационния разход, определен на база преоценената стойност на
актива и амортизационния разход, определен на база историческата цена на
актива или вторият: еднократно към датата на отписване на актива от
патримониума на предприятието.
В.л.П.: Да, това текста на стандарт 16.
Адв. Ц.: Това означава, че е императив нали така - няма
административни решения. България е вече в Европейския съюз и затова е
трябвало да се премине към печалба.
В случая това очевидно не е направено, но Вие не сте го коментирала в
заключението и не сте отговорила на поставените въпроси дали
счетоводството е водено редовно в този смисъл, а също така сте взела данните
от изготвените отчети, включително преоценъчния резерв и на тази база сте
изготвили баланс на дружеството?
В.л.П.: Добре, дори и да бяха отписани…
Адв. Ц.: Вижте, госпожо П., не сме във фаза на предположенията - дала
сте оценка.
Откъде сте взела като придобивна стойност сумата 199 400лв., посочена
в таблица 2.1, на стр.7 от заключението за земя на ул."*******"45?
В.л.П.: Цената на придобиване 199 400 лв. на 960 кв.м. на
ул.“*********** 45 я вземам на основание договора за покупко-продажба
между Община Варна и „Новотех - 95“ ООД и разпределението, което е
направено въз основа на задължаването на счетоводните сметки. По сметка
201 е записано земя 199 400 лв. Това е още през 1995 г. при учредяването на
дружеството. Ето го разпределението, което е към договора за покупко-
9
продажба. Това е разпределението, което е направено от старото предприятие
„Новотех“, когато то е прехвърлило към „Новотех - 95“ и земята е
прехвърлена на тази стойност.
Адв. Р.: Съобразно въпросите, зададени от колегата по отношение на
счетоводен стандарт, ако беше съобразен той към 2018г. и беше прехвърлен
преоценъчния резерв към приходната част - би ли се променил резултата?
В.л.П.: В зависимост от начина на подхода, който беше избран да бъде
приложено това отписване на този преоценъчен резерв, би била различна
стойността на собствения капитал - щяха да настъпят промени в стойността
на собствения капитал. То по-скоро не в стойността на собствения капитал, а
в зависимост от подхода, който би бил избран – сега тук има различен начин
за осчетоводяване в зависимост от подходите, които предлага стандарт 16.
Адв. Ц.: Наблюдавахте ли касовата книга на дружеството?
В.л. П.: Да, в оригинал се запознах с валутната касова книга.
Адв. Ц.: Тя валутна ли е?
В.л. П.: Да, тази касова книга, която е представена по делото е валутна.
Адв. Ц.: Добре, за тази да Ви попитам. Считате ли, че тази същата е
изрядна и отговаря на нормите на Закона за счетоводството.
В.л. П.: Тази, която е водена на ръка има съответствия със сметка от
група 50 и сметка 502 - каса във валута, която е водена. Тя едновременно е
водена, както на ръка, така и впоследствие е осчетоводявана и електронно. В
тази книга, с която аз се запознах и която е приложена по делото са налице
последователни записвания година, след година. Съпоставка има между
страниците на количествата валута, които са отразени като приход и като
разход. Съответствие има между начални и крайни салда за всеки от
отчетните периоди, за които е съставена. Не знам какво друго имате предвид.
Адв. Ц.: Вие казахте за тези статии - 501 и 502. По 501 е хронологията
на касовата книга – считате ли, че тази хронология по-късно не е могла да
бъде променена, да кажем преди няколко месеца за целите на вашата
експертиза?
10
В.л.П.: Аз такива неща не мога да коментирам.
Адв. Ц.: Можете ли да го проследите това?
В.л.П.: Значи, аз проследявам, че има последователност между
годините и записванията, които са отразени по отношение на трите валути,
които са записани там - щатски долари, евро и германски марки. То всъщност
за германските марки след 2001 г. няма движения. Но в щатските долари и в
тази таблица, която съм описала тук – това са последователни движения. Аз
съм направила самостоятелни изчисления на всички начални салда,
постъпления и разходвания при установяване на крайното салдо.
Адв. Ц.: Това в хронологията съблюдавахте ли го?
В.л.П.: Да, по години обаче.
Адв. Ц.: Аз точно затова Ви питах, заради възможността да е имало
няколко касови книги. Ако е имало касов апарат е щяло да има друг вид
касова книга
В.л.П.: Ама тук говорим за касова книга във валута само. Тази касова
книга, която е изследвана по въпрос 10 касае касовата книга във валута.
Адв. Ц.: Вие след като давате заключение, че счетоводството е редовно
водено, това означава, че е следвало да проверите дали има и други касови
книги, не съм ли прав?
В.л.П.: Тези записвания, които са отразени в тази книга, която ми беше
предоставена и която е копирана по делото съответстват на записванията по
сметка 502 - каса във валута.
Адв. Ц.: А други касови книги имало ли е дружеството?
В.л.П.: Нямам представа.
Адв. Ц.: Нали сте гледала счетоводството?
В.л.П.: Да, гледала съм. Аз говоря за счетоводните сметки.
Адв. Ц.: Ако е имало касов апарат, е имало и друга касова книга, нали
11
така?
В.л.П.: Тя е касова книга на касовия апарат. Тук говорим за касова
книга, която съответства на сметка 502 – каса във валута.
Адв. Ц.: Добре, тази касова книга, на която Вие единствено се спирате
няма как да не сте видяла, че има лисващи страници – конкретно за м.
септември 2014 г., м. октомври 2014 г., м. ноември 2014 г., м. март 2017 г. и
за м. юни 2020 г. На база на тази документална липса, можете ли да направите
извод, че тази касова книга е редовен счетоводен документ?
В.л.П.: Еми, има съпоставимост в салдата, а защо има липсващи
страници… Всъщност тази касова книга е водена в две страници: едната от
страниците е постъпвала в счетоводството и е осчетоводявана там, за да бъдат
направени записванията в сметка 502 в програмния продукт, който е
използван и вторият екземпляр от касовата книга е оставал за архив - тази,
която на мен ми е беше предоставена.
Адв. Ц.: И във вашата богата практика, която съм сигурен, че е такава,
Вие срещате ли на други места такова отделяне на страници от касова книга
на дружество? Това обичайно ли е да се прави на другите места?
В.л.П.: Тя е водена в два екземпляра касовата книга.Заради това има
отделяне на страници.
Съдът: Въпросът е това нормално ли е, всички дружества ли го правят
така – по две страници да се пише под индиго и едната да се къса?
В.л.П.: Това е начина, който може би преди - в началото на моята
практика всички осчетоводявания се извършваха по този начин, когато се
въвеждаше електронното завеждане на счетоводната отчетност за да има
съпоставимост между това, което касиерката води в нейната касова книга и
това, което впоследствие се осчетоводява в програмния продукт. Това съм го
наблюдавала като практика на много места. Сега дали е обичайно…
Напоследък вече не се прилага този начин на отчитане, вследствие
електронизацията на счетоводната отчетност.
Адв. Ц.: Е, да то има и наредби по този въпрос, които определят как
12
може да бъде водена касовата книга и че не трябва да има подобни липси. Не
съм ли прав?
Адв.Р.: Липси няма.
Адв. Ц.: Има документална липса, как да няма. Те са късани страници.
В.л.П.: Не, няма липса. Разбира се, че са късани страници, защото за
един период има съставяне на документ в два екземпляра. Единият, от които
остава в касовата книга - тази, която е копирана тук по делото и един
екземпляр е отивал счетоводство.
Адв. Ц.: Добре, така ще задам въпроса: касовата книга не трябва ли да
бъде в цялост?
Адв.Р.: Тя е в цялост, но в два екземпляра.
Адв. Ц.: Въпреки, че има отнемане на листи - тя е в цялост. Така ли
отговаряте на този въпрос.
В.л.П.: Казвам, че касовата книга е водена в два екземпляра.
Включително при проверката на първичната счетоводна документация, която
аз изследвах видях страници от касовата книга - първата страница от
екземпляра на касовата книга приложен в счетоводните документи и регистри
на дружеството. Първата страница от касовата книга се намира в архива на
счетоводството на дружеството.
Адв. Ц.: Това не е ли възможно да се създават подобни разни, как за да
кажа…?
В.л.П.: Ами, не защото има проследимост на салдата, нали това казвам.
Адв. Ц.: Възможно ли е пък тази проследимост и тя бъде изменяна във
времето?
В.л.П.: Е, нали отчети са подавани!
Адв. Ц.: За „данъчното“ счетоводство, като го наричат вашите колеги,
ако едно счетоводство се прави заради данъците.
В.л.П.: Аз не познавам счетоводство, което да се прави заради
13
данъците, да Ви кажа честно - намираме се в съда. Съвсем друга е целта на
счетоводството.
Адв. Ц.: Аз знам, че целта е съвсем друга, но има и други случаи и аз
затова Ви питах.
В.л.П.: В конкретния случай не съм установила такова нещо.
Адв. Ц.: След като липсват материали от касовата книга, значи нещо се
нагажда.
В.л.П.: Аз пак Ви казвам - те не липсват страници. Това, което аз
установих е, че тъй като счетоводна кантора е обслужвала счетоводството на
дружеството, първата страница е предадена за осчетоводяване и
електронизация на счетоводната отчетност в счетоводството и втората
страница е оставала. Нормално е книгата да се води под индиго в два
екземпляра.
Адв. Р.: Страници с еднакво съдържание ли са?
В.л.П.: Аз не съм изследвала едно по едно да съм съпоставяла всички
страници дали са еднакви. Ако искате бих могла да го направя. Просто не съм
имала такава задача.
Адв. Ц.: В българското законодателство има наредби, като например:
чл.40, ал.1, ал.2, ал.4, чл.39, ал.5 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на
Министерство на финансите, която определя начина, по който следва да бъде
водена касовата книга - как трябва да бъде прономерована, прошнурована и в
един - единствен екземпляр. Член 35, ал.2, глава V - отчетност на оборотите
на продажба и чл.11, чл.19, чл.20 и чл.22 - също определят начина, по който
трябва да бъде водена касовата книга, а Вие в момента говорите за някакви
други приоми.
В.л.П.: Тук има някакво неразбиране.
Адв. Р.: Моля да не допускате въпроса, тъй като колегата не прави
разлика между два екземпляра от касова книга и една касова книга съставена
в два екземпляра.
14
В.л.П.: Това, което искам да уточня е, че адвокат Ц. в момента ни
цитира нормативен документ: Наредба № Н-18, която е към ЗДДС и която
касае отчетността на касовите апарати. Отчитането на оборотите от касови
апарати в дружествата. Тук говорим за касова книга - касата на дружеството
като наличност и като актив на предприятието. Има два вида касови книги.
Касовите книги, които са касовите апарати и касовите книги, които
предприятията водят за да отчитат движенията на паричните си средства –
аналогичните на сметка 501 каса в лева и сметка 502 каса във валута.
Съдът: Казвате, че е нормално да се пише под индиго. На първа
страница от касовата книга се пише и втората е под индиго. Първата или
втората – едната страница се къса и другата остава, нали така?
В.л.П.: Да, пише се под индиго. Едната страница се къса и предава в
счетоводството за осчетоводяване и втората остава. След което трета и
четвърта по същия начин и така нататък. Това е нормално. Едно време, когато
счетоводството се водеше на ръка, абсолютно всички касови книги бяха в
този вид, тъй като едната от страниците отива в счетоводството за
осчетоводяване, а другият екземпляр остава при касиерката за евентуални
проверки за изследване движенията на касата.
Адв. Ц.: А правилно ли да разбирам, че за тези две касови книги, за
които говорихте не са прилагат правилата на Закона за счетоводството,
началата за предпазливост и така нататък?
В.л.П.: Аз никога не съм казвала такова нещо.
Адв. Ц.: Значи, всеки може да си къса листи и да си прави каквото си
иска с един такъв документ, той не трябва да бъде прономерован,
прошнурован и така нататък.
В.л.П.: Аз не съм казала всеки… Това, което казвам е, че от касовата
книга екземпляра, който е скъсан и е предаден в счетоводството за
осчетоводяване е аналогичен със записванията по сметка 502 - каса във
валута. Тоест записванията на тази касова книга, която е представена са
идентични със записванията по сметка 502 каса във валута. В момента говоря
само за валутната каса.
15
Адв. Ц.: То има и други липси, освен тези, за които Вие можете да
предполагате, че са вследствие на копиране под индиго. Има липси и на цели
пасажи от тази книга и аз преди малко Ви ги прочетох. Явно, че не сте
обърнала внимание на това.
В.л.П.: Аз съм установила последователност на салдата в тази касова
книга. Това съм изследвала. Тази таблица, която съм представила в
заключението - 10.1, съм я направила самостоятелно и съм изчислила всички
дебитни и кредитни обороти, който се отразени в касата. Проследявайки
началните салда от 2001г., когато е открита касовата книга.
Адв. Ц.: Аз нямам повече въпроси. Имам желанието да оспоря
заключението и Ви моля да ми дадете възможност, ще го направя
обстоятелствено. Моля да не приемате заключението, тъй като имаме искане
за повторна експертиза. За мен това не е отговор на поставените от Вас
задачи. И моля да изслушате моето възражение, със съответното искане.
Адв. Р.: Аз нямам повече въпроси.
Адв. Ц.: Оспорвам заключението, тъй като същото е необосновано и
необективно. Вещото лице не е отговорило на поставените въпроси. В
заключението липсва обосновка. Не е посочено въз основа на какви анализи и
изчисления, както и на какви конкретни доказателства е изготвено. Поради
това експертиза е негодна и неотговаряща на изискванията на съдебната
експертиза, а именно: В случая намира приложение Наредба № 1461 за
съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи, издадена от
министъра на финансите. Съгласно чл. 26. ал.1 на същата заключението
трябва да съдържа адреса на органа, назначил експертизата, името и адреса на
експерта, характера и номера на делото, имената на страните, размера на иска,
датата на която е насрочено делото, къде е извършена експертизата, както и
следните раздели: задачите на експертизата, обстоятелствата по делото,
проверени документи и книжа, констативно съобразителна част и
заключителна част. Проверени документи и книжа, констативно
съобразителна част и заключителна част в настоящото заключение липсват.
Съгласно ал.4 на посочения текст от Наредбата е посочено, че в раздел
"Проверени документи и книжа" се посочва какви документи са били предмет
16
на извършените проверки, каква отчетност е водена в счетоводството и
складовете, евентуално магазините, редовно и правилно ли е водена и други.
При проверките се отбелязва кои от заинтересуваните страни и лица са
присъствали. Съгласно ал.5 в констативно-съобразителната част се излагат
констатациите на експерта в резултат на извършената проверка по
документите и за какъв период, както и всички обстоятелства, свързани с тях,
за да се отговори на поставените й задачи и да се мотивират изводите.
Констатациите, съгласно тази наредба трябва да бъдат конкретни, обвързани с
получените и проверените от експерта писмени документи, счетоводни
записвания, протоколи, калкулации, ордери, ведомости и други, като се
посочват техните номера, дати или други данни за конкретизиране на тяхното
местонахождение. Съгласно наредбата при необходимост експертът взема
заверени преписи от важни за експертизата документи, които прилага към
заключението. Установените при проверката обстоятелства се излагат по реда
на констатациите в акта за начет, исковата молба или така, както са поставени
в задачите. Ако констатациите са свързани с проучен и проверен обилен
цифров материал, както е в случая - целесъобразно и прегледно е последният
да бъде отразен в отделни обяснителни таблици, които се прилагат към
заключението. То таблици има, но останалата част липсва. Изложението на
констатациите трябва да бъде ясно и прегледно. В случая не са изпълнени по-
голяма част от посочените изисквания, няма опис на проверените документи
и книжа и никакви такива не са приложени.
И от тук конкретно оспорвам заключението по т. 1 от експертизата,
съгласно което финансовите отчети на „Новотех“ са съобразени с
приложимите счетоводни стандарти през процесния период. Задачата по т.1 е
да се провери редовността на воденето на счетоводството, което изисква
цялостен анализ на същото, като вещото лице дори не сочи какво според него
означава редовно водено счетоводство. В исковата молба ние сме оспорили
редовността на счетоводството, като поставената задача е от изключително
голямо значение за делото, тъй като имено нередовността на воденото
счетоводство на ответника е основание да изиска изготвянето на нов
счетоводен баланс от експертизата. Задачата, която е поставена на вещото
лице е да отговори редовно ли е водено счетоводството на дружеството, а не
дали е налице съответствие на публикуваните финансови отчети през периода
17
2007 г. - 2019г. приложимите счетоводни стандарти, което не е поставяно
като задача. Освен това вещото лице не е посочило какво е съдържанието на
понятието „редовно водено счетоводство“, въз основа на което да направи
необходимите проверки на счетоводните записвания и съставяните
счетоводни документи и да отговори на поставения въпрос. Също така не
става ясно кой точно е предоставил и по какъв начин документите, въз основа
на които е изготвено заключението. Има ли разменена кореспонденция по
този повод и с кого, за да може да се установи достоверността на
информацията, която вещото лице твърди, че е проверило. Като се има
предвид също така, че е проверяван баланса на дружеството за периода от
неговото учредяване, който период според вещото лице е много дълъг и даже
част от счетоводството също към периода не е налично, без конкретно
посочване на проверените счетоводни документи и записвания, заключението
е необосновано. Съдът и страните не са в състояние да установят по какъв
начин са формирани изводите на вещото лице, което по същество превръща
заключението в удостоверяване на факти и обстоятелства, които няма как да
бъдат проверени документално. Същото лишава доверителя ми от правото на
защита, а съда от възможността да изпълни задължението си да прецени
заключението и да мотивира или не решението си въз основа на дадените
отговори. Освен това се установи, че след 2008г. дружеството не е съобразило
отчетността на дълготрайните материални активи, като не е отписало
преоценъчния резерв на дълготрайните материални активи, което
категорично води до извода, че счетоводството не е редовно водено.
Оспорвам заключението по отношение на оценката на активите. За
придобитата земя с площ от 5760 кв.м. през 1995г., за която липсва в
счетоводството отразяване на стойност на придобиване. Същата според
вещото лице е посочена едва през 2003г. във връзка с преоценка по
справедлива стойност, каквато е правена и на останалите активи. Поради това
вещото лице следва да даде заключение за историческата цена на посочения
недвижим имот, като поради липса на данни за цената на придобиване, следва
да бъде определена като себестойност или справедливата цена, така както е
формулирана задачата на експертизата. Същото се отнася и до земята на
ул."*******" 45. Вещото лице твърди, че в акта за общинска собственост и
приложението към него, няма стойност на този имот, като стойността е била
18
посочена само за сградите, но не и за земята. Сумата 199 400лв. е посочена в
съответна таблица. Поради това вещото лице следва да даде заключение за
цената на посочения недвижим имот, като поради липса на данни за цената на
придобиване, вещото лице следва да определи същата като себестойност или
справедлива цена, така както е формулирана задачата на експертизата.
На стр.17 от заключението са описани три обекта, които са придобити
от дружеството - два офиса и магазин на ул."**********". Вещото лице е
посочило само балансова стойност, която очевидно е взета от счетоводството,
но липсва заключение за историческата цена на придобиване, а при липса на
данни за същата - на справедлива цена, така, както е поставена задачата на
вещото лице. По същия начин на стр.17 от заключението, за обект
„Козметичен салон“ на ул."*******" отново липсва заключение относно
историческата цена на придобиване или справедлива цена на имотите.
Оспорваме заключението по т.4, т.5, т.6 тъй като при определяне на
дружествения дял на наследодателя на ищеца вещото лице не е изпълнило
поставената задача и не е определило стойността на активите по
историческата цена на активите или справедлива цена. Заключението, както
беше посочено по-горе е изготвено само въз основа на счетоводните
записвания в счетоводството на дружеството, като при положение, че същите
са оспорени от ищеца (от нас), би следвало вещото лице да направи
собствени изчисления и да посочи историческата цена на придобиване или
справедлива цена. По отношение на земята такава изобщо липсва, а също така
и по отношение на сградите, придобити през 2004 и 2007г. В заключението
липсва анализ относно оценката на земята на ул. „*********** след
ревалоризация и след деноминация,както и последващите преоценки - същите
отговарят ли на изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.
Вещото лице следва да отговори на какво основание е направена преоценка на
активите на дружеството по справедлива цена и тази преоценка отговоря ли
на изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти към датата на преоценките.
А също така как е следвало да се определи стойността на дълготрайните
материални активи, съгласно стандарт 16 - дълготрайните материални активи
след 2008г. конкретно за земята. Вещото лице сочи, че му е представена
документация, свързана с оценка към 01.01.2003г. по справедлива цена на
активите на дружеството. Тази документация не е конкретно описана в
19
експертизата да се представи по делото. Също така не е взето предвид, че
преоценъчния резерв за активите е следвало да бъде представен по друг
начин. Съгласно стандарт 16, считано от началото на 2008г. е следвало да
бъде отписан за земята и осчетоводен като приход, съответно да се прехвърли
в печалбата. Това обстоятелство не е съобразено при изготвянето на баланса
на дружеството от вещото лице, а също така и при определяне на стойността
на активите.
В случай, че са извършвани оценки от лицензирани оценители, моля
съдът да задължи ответното дружество да представи същите, както и всички
писмени доказателства, с които вещото лице е работило, но не е описало в
раздел трети, а е описвало при даване на отговорите на поставените задачи.
Молим да ни бъде дадена възможност да изразим становище по
представените документи от ответника.
Моля Ви за повторна експертиза, тъй като тази, както вече заявих: не е
достоверна и пълна и цялата дефиниция на закона в случая е приложима.
Моля да не приемате това заключение, а да определените ново вещо лице,
което да отговори на поставените въпроси, така както съдът е задължил
вещото лице П. да поставените й задачи. Това е искането ми да бъде
назначена нова експертиза със същите задачи, но с друго вещо лице.
Имайте предвид господин съдия, че г-жа ********** е лицензиран
експерт счетоводител. Този кръг от колегиума, който може да бъде създаден
за нас създава редица трудности, да не кажа и опасности. Моля Ви
действително да се съобрази това наше искане и да бъде назначено вещо
лице, на което да имаме максимално доверие. Ако е възможно и то да бъде от
друг град, във връзка с това, което последно казах.
В.л.П.: Аз да Ви кажа г-жа Георгиева дори не я познавам.
Адв. Р.: Предоставям преценката за назначаване или не на нова
експертиза на съда. Считам, че не са налице основанията за назначаване на
такава експертиза. Смятам, че някои отговори на вещото лице се тълкуват
превратно и не се съобразява коректно отговореното и записаното от нея в
заключението.
20
СЪДЪТ с оглед направените възражения спрямо съдебно-счетоводната
експертиза, намира, че заключението на вещото лице следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, като предвид
оспорванията следва да бъде назначена повторна експертиза.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице М. В. П. в
размер на 1080 лева, съобразно приложената справка-декларация от вещото
лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице М. В. П. в размер
на 900 лева, от внесения от страните за тази цел депозит. (Изд.РКО по вн.б.
от 29.01.2021 г.- 350 лв.,05.02.2021 г. – 350 лв. и 27.05.2021 г.- 200 лв.).
ЗАДЪЛЖАВА страните, в едноседмичен срок, считано от днес да
представят доказателства за довнесен депозит за възнаграждение на вещото
лице в размер на 180 лева, както следва: в размер на 80 лева от ищеца и в
размер на 100 лева от ответника по сметка на Варненски окръжен съд, като
указва на страните, че при неизпълнение сумите ще бъдат събрани по реда на
чл.77 от ГПК.
НАЗНАЧАВА повторна съдебно-счетоводна експертиза , вещото
лице по която да отговори на всички въпроси, на които е отговорил вещото
лице по първоначалната експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 700 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок, считано от днес с представяне на доказателства
по делото за внасянето му.
НАЗНАЧАВА за вещото лице Р.Х.С., който да се уведоми след
внасяне на депозита.
21
Адв. Р.: По другото дело участваше колегата Тодоров. В това дело той
не е адвокат и аз нямам никаква връзка, дори не познавам вещото лице Р.С..
Адв.Ц.: Аз нямам възражения за назначеното вещото лице Р.С. - бях
длъжен да Ви помоля. Ние ще внесем навреме парите, така, че ако вещото
лице ще се отвежда – да се отвежда навреме.
Нямам други искания към момента.
Адв. Р.: Нямам други искания към момента. Моля да имате предвид, че
точно на 03.09.2021 г. планирам да отсъствам от града.
Адв.Ц.: На 17.09.2021 г. съм ангажиран по друго дело в гр.Добрич.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните за
изготвяне на допуснатата повторна съдебно-счетоводна експертиза, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 01.10.2021 година от 14:30 часа, за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомен от съдебно заседание чрез процесуалните
си представители.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Р.Х.С., след внасяне на депозита от
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:43
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
22