№ 34153
гр. София, 24.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110165816 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „................“ ЕАД против „..................“ ЕООД установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр . чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 4 478,06 лева,
включваща: сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена главница за предоставени
услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., съгласно
фактура № ................./12.01.2018 г. и сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена
главница за предоставени услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2019 г. –
31.12.2019 г., съгласно фактура № ................./05.01.2019 г. във връзка със собствения на
ответника недвижим имот - сграда с идентификатор ..............., находяща се в град Разлог,
местност „Банище“, с функционално предназначение – едноетажна еднофамилна вилна
сграда със застроена площ от 76 кв.м., разположен в хотелски комплекс „..............“, въз
основа на неформален договор за управление и поддръжка от началото на 2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата в общ размер от 4478,06 лева, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.05.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума по
ч. гр. дело № 28044/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2023 г., евентуално съединен с
осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 478,06 лева,
включваща: сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена главница за предоставени
услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., съгласно
фактура № ................./12.01.2018 г. и сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена
главница за предоставени услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2019 г. –
31.12.2019 г., съгласно фактура № ................./05.01.2019 г. във връзка със собствения на
ответника недвижим имот - сграда с идентификатор ..............., находяща се в град Разлог,
местност „Банище“, с функционално предназначение – едноетажна еднофамилна вилна
сграда със застроена площ от 76 кв.м., разположен в хотелски комплекс „..............“, въз
основа на неформален договор за управление и поддръжка от началото на 2018 г., с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
Ищцовото дружество „................“ ЕАД твърди, че между него и ответника „..................“
ЕООД е възникнало неформално договорно правоотношение въз основа на устно съгласие,
постигнато в началото на 2018 г., по силата на което ищецът е поел задължение за
1
управление и поддръжка на собствен на ответника недвижим имот, представляващ сграда с
идентификатор ..............., находяща се в град Разлог, местност „Банище“, с функционално
предназначение – едноетажна еднофамилна вилна сграда със застроена площ от 76 кв.м.,
разположен в хотелски комплекс „..............“. Излага, че през периодите от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. и от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е предоставял на ответника ежемесечни
услуги по поддръжка и управление на този имот, изразяващи се в следните дейности:
почистване на имота, почистване с вода на улици и паркинги през летния период, ежедневна
подмяна на електрически крушки за улично и фасадно осветление пред имота, денонощна
портиерска служба на главен портал и контрол на достъп на трети лица до имота, денонощна
жива охрана, денонощно видеонаблюдение, напояване и поддръжка на зелените площи в
имота, допълнително озеленяване и подобряване озеленяването в имота, ежеседмично
сметоизвозване, ремонт и подмяна на контейнери и кошчета за отпадъци, снегопочистване и
почистване на лед на вътрешен път до имота, използване на паркинг на хотелския комплекс,
дезинфекция, дезинсекция и дератизация на имота. Уточнява се, че така извършените
дейности касаят целия комплекс, включително и сградата, собственост на ответника,
разположена на територията на хотелския комплекс, като разходите по поддръжка и
управление са разпределени съобразно квадратурите на разположените в комплекса сгради и
дворни места. Поддържа се, че за така предоставените услуги са издадени следните фактури:
за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. данъчна фактура № ................./12.01.2018 г. на
стойност 2 239,03 лева с ДДС, а за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. данъчна фактура №
............./05.01.2019 г. на стойност 2 239,03 лв. с ДДС или обща стойност на дължимите суми
в размер от 4478,06 лева. Счита, че доколкото ищецът е изпълнил задълженията си и е
предоставил услугите през процесните периоди, на което ответникът не се е
противопоставил, последният дължи заплащането на стойността им съгласно издадените
фактури. Изяснява, че между страните не е имало уговорка относно срока за плащане на
дължимото се от ответника възнаграждение, а и видно от издадените данъчни фактури,
същите не съдържат срок за плащане, като с оглед наложилата се практика в отношенията
между страните фактурите се издават в началото на годината, за която се отнасят
предоставяните услуги. „................“ ЕАД посочва, че е изпратил до ответника извънсъдебна,
нотариална покана за заплащане в 14-дневен срок на дължимите суми по процесните
фактури, но такова не е осъществено. Ето защо, ищецът намира, че в неговата правна сфера
е възникнало вземане в размер от 4478,06 лева, включващо сумата от 2239,03 лева,
представляваща непогасена главница за предоставени услуги по поддръжка и управление
през периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., съгласно фактура № ................./12.01.2018 г. и
сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена главница за предоставени услуги по
поддръжка и управление през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., съгласно фактура №
................./05.01.2019 г. във връзка със собствения на ответника недвижим имот, като
отправя искане за признаване в отношенията между страните съществуването в полза на
ищеца на тези притезания, за които в хода на производството по гр. дело № 28044/2023 г. по
описа на СРС, 51 състав е издадена Заповед № 18658/27.06.2023 г. за изпълнение на парично
задължение. Намира за дължима и претендира законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането. При условията на евентуалност в случай, че не се установи
съществуването на твърдяното облигационно отношение между страните, „................“ ЕАД
предявява осъдителна искова претенция с искане за присъждане на сумата като стойност, с
която „..................“ ЕООД се е обогатило без основание за това за сметка на ищеца. В тази
връзка се посочва, че ответникът дължи заплащане на отразените в данъчните фактури суми
на извъндоговорно основание, по-конкретно въз основа неоснователно обогатяване, тъй като
реално е ползвал извършените от ищеца дейности по поддръжка и управление на хотелския
2
комплекс, на чиято територия се намира и собственият на ответника недвижим имот. За
извършването на тези дейности ищцовото дружество е реализирано разходи, заплатило е
услугите, поради което ответникът дължи връщане на цената им, с която се е обогатил,
спестявайки разходи, които са необходими и които е трябвало да бъдат извършени. Ето защо
се отправя искане – при условията на евентуалност да осъждане на ответната страна за
заплащане на претендираните вземания, като суми, с които се е обогатил за сметка на ищеца
чрез спестяване на съответната част от разходите по поддръжка и управление на имота си.
Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „..................“
ЕООД, чрез пълномощника си адв. Т.Д., оспорва предявените искове като неоснователни,
отричайки да дължи претендираните от ищеца суми. Конкретно възразява срещу
твърдението за съществуването на облигационна връзка с ищеца, оспорвайки между
страните да е постигано съгласие, да е сключван формален или неформален договор за
извършване на описаните от ищеца услуги по поддръжка и управление. Счита, че не е
необходимо другата страна да се е противопоставила на извършването на определени
дейности, за да не дължи заплащането на възнаграждение, доколкото е достатъчно да не ги е
поръчвала. Намира, че предвид липсата на сключен договор между страните издадените от
ищеца данъчни фактури са съставени при липса на документална обоснованост, поради
което не представляват правно основание, годно да ангажира облигационната отговорност
на ответното дружество за заплащане на сумите по тях. Посочва, че ответното дружество
никога не е поръчвало и не е давало достъп до собствения си имот за извършване описаните
в исковата молба конкретни услуги. Оспорва твърдението на ищеца относно разпределяне на
сторените разходи според квадратурата на разположените в комплекса сгради и дворни
места, намирайки, че при изчислението на припадащата се част на „..................“ ЕООД,
чийто имот е с площ от 211 кв.м. (дворно място) и РЗП от 76 кв.м. (сграда), следва да бъде
съобразена площта на всички сгради в хотелски комплекс „.............“ с обща площ от 30 005
кв.м., в частност хотелска сграда и 64 самостоятелни къщи за туристи. С отговора на
исковата молба ответникът оспорва и предявената при условията на евентуалност претенция
по чл. 59 ЗЗД като недопустима, тъй като в случая ищецът разполага с други иск за защита
на правата си, а именно по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Наред с това същата е и неоснователна, тъй като
услугите, извършени от ищеца, представляват такива, които следва да се извършват от
общината, която има задължение да поддържа улиците и да извършва сметоизвозване в
хотелския комплекс. Излага се, че във връзка с процесния имот на „..................“ ЕООД са
начислени и събирани данъци от Община Разлог – данък върху недвижимите имоти и такса
смет, които са заплатени от ответника. С отговора на исковата молба същият релевира
възражение за погасяване по давност на претендираните вземания по трите фактури,
намирайки за приложим тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид
характера на годишната такса за поддръжка, отразена в данъчните фактури, на периодично
плащане. Оспорва и евентуално заявената претенция като погасена по давност – по
отношение на частта от разходите, извършени преди 28.02.2019 г. с изтичане на петгодишен
давностен срок. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По главния установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266,
ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване на
3
следните факти: 1). наличието на валидно облигационно правоотношение между страните
през процесния период, възникнало от неформален договор за управление и поддръжка на
недвижим имот, собственост на ответника; 2). ищецът да е изпълнил точно и предал
възложената му от ответника работа, която 3). последният да е приел и 4). размера на
уговореното и дължимото възнаграждение. В тежест на ищеца е да установи настъпването
на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по
отношение на вземанията.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
възраженията си, в частност липса на осъществено възлагане на извършване на услуги по
управление и поддръжка на процесния имот.
По евентуалния осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на елементите от фактическия състав на твърдяното неоснователно обогатяване,
а именно: 1). обогатяване на ответното дружество, чрез спестяване на разходи относно
управлението и поддръжка на собствения си недвижим имот; 2). обедняване на ищеца
вследствие от това обогатяване, в т.ч. чрез установяване на стойността на сторените разходи
по поддръжка и управление през процесния период и припадащата част според
притежаваните от ответника права; 3). наличието на връзка между обогатяването и
обедняването и липсата на основание за обогатяването на ответното дружество.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответното дружество е да
установи съществуването на основание за обогатяването си.
С оглед твърденията на двете страни и конкретните оспорвания, направени с отговора
на исковата молба на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът отделя като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че понастоящем и през периода 01.01.2018
г. – 31.12.2019 г. ответникът „..................“ ЕООД е собственик на недвижим имот,
представляващ сграда с идентификатор ..............., находяща се в град Разлог, местност
„Банище“, с функционално предназначение – едноетажна еднофамилна вилна сграда със
застроена площ от 76 кв.м., разположен в хотелски комплекс „..............“, последният
управляван и поддържан от ищцовото дружество „................“ ЕООД.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
На всяка от страните следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 156, ал. 2 ГПК за
уточняване на обстоятелствата, за които ще бъдат разпитвани поисканите свидетели.
Произнасянето по искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-
икономическа експертиза по въпросите, формулирани в молбата от 28.02.2024 г. следва да
бъде отложено, до представяне от ищцовото дружество на посочените писмени
доказателства по отношение извършените от него разходи за поддръжка и управление на
процесния имот съгласно молбата, които да бъдат обект на изследване от вещото лице.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. д. № 28044/2023 г. по описа на СРС, 51
състав, в хода на което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение – до
приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2024 г. от
10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
УКАЗВА на всяка от страните в двуседмичен срок от получаване на препис от
определението с писмена молба да посочи обстоятелствата във връзка с които ще бъде
разпитван поискания от страната свидетел – арг. чл. 156, ал. 2 ГПК, в противен случай
искането ще бъде оставено без уважение.
ОТЛАГА произнасянето си по исканията за събиране на гласни доказателства до
постъпване на уточнителни молби, респ. изтичане на указания срок.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебно-икономическа експертиза по въпросите, формулирани в молбата от 28.02.2024 г., до
представяне от ищеца на документите, касаещи конкретно извършени разходи по
управление и поддръжка на комплекса, като УКАЗВА на ищеца, че следва да представи
същите най-късно в откритото съдебно заседание, в противен случай искането за
допускане на експертизата ще бъде оставено без уважение (предвид липсата на представени
материали, които да бъдат използвани от експерта за формиране на изводите си).
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 28044/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I
ГО, 51-ви състав – до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6