№ 1072
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000502175 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 261955/21.12.2020 г. по гр.д. № 15068/2016 г. на СГС, I-6 състав са
отхвърлени като неоснователни предявените от В. Х. К., Н. Х. К., А. Ц. М., П. Ц. К., Р.
С. С., Е. С. С., и С. Н. С. против Д. В. К., И. И. К., последният починал в хода на
производството и заместен на основание чл. 227 ГПК от съпругата си Д. В. К., която
участва на лично основание в процеса и за дъщеря си И. И. К., активно и пасивно
субективно и обективно съединени искове – ревандикационни искове с правно
основание чл. 108 ЗС и искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, с които се иска да бъде
установено, че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно:
апартамент № 129, на първи етаж във вход № 3, находящ се в жилищната сграда на бл.
№ ***, ж.к. „***“ 1, гр. ***, целият с площ от 76.16 кв.м., заедно с прилежащото му
избено помещение № 36, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот и за осъждането на
ответниците да предадат владението върху този имот, както и да заплатят солидарно на
ищците сумата от 18 000 евро – обезщетение за лишаването им от ползване на
процесния имот за периода 02.12.2011 г. – 02.12.2016 г.
Решението е постановено при участието на Е. И. Р. в качеството й на трето лице
помагач на страната на ответниците Д. В. К. и И. И. К..
След постановяване на решението като страна–ищец в производството е
конституирана Ц. И. Й. – наследник по закон на ищцата А. Ц. М., починала на *** г.
Ищците В. Х. К., Н. Х. К., П. Ц. К., Р. С. С., Е. С. С. и С. Н. С. са депозирали
въззивна жалба против първоинстанционното решение, като го обжалват изцяло.
Поддържат, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалните разпоредби. Поддържат, че изводът на
1
първоинстанционния съд, че ответниците са установили добросъвестно владение е
неправилен. На първо място последните не владели процесния имот постоянно,
непрекъснато, спокойно и явно. Ищците категорично се били противопоставили на
това владение със завеждането на гр.д. № 3187/2009 г. и с получаване на исковата
молба ответниците били уведомени за намеренията и твърденията на ищците. На
следващо място неправилен бил извода на съда, че доколкото няма доказателства
ответниците да са знаели, че към 11.12.20106 г. техният праводател не е собственик, е
основателно възражението им за придобивна 5-годишна давност. Според
жалбоподателите нищожният нотариален акт не дава възможност на ответниците да
придобият качеството на добросъвестни владелци. Предвид изложеното
жалбоподателите молят да бъде отменено първоинстанционното решение.
Въззивна жалба е депозирала и ищцата Ц. И. Й. с оплаквания идентични на
оплакванията на останалите ищци.
Ответниците Д. В. К. и И. И. К. са депозирали отговори на двете въззивни
жалби, в които навеждат доводи за тяхната неоснователност и молят
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
След депозиране на въззивната си жалба жалбоподателят С. Н. С. е починал на
*** г. и на негово място са конституирани в производството законните му наследници
Р. С. С. и Е. С. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.
По допустимостта на решението настоящият съдебен състав намира следното:
Предмет на делото са субективно и обективно съединени искове по чл. 108 ЗС и
чл. 59 ЗЗД, предявени от няколко ищци, които твърдят, че са съсобственици на
основание наследствено правоприемство на процесния имот и искат ответниците
правото им на собственост да бъде признато и ответниците да бъдат осъдени да им
предадат владението върху него, както и да заплатят обезщетение з аползването, от
което са лишили ищците за исковия период.
По делото се установява, че една от ищците - А. Ц. М., е починала на *** г., като
на нейно място е конституирана законната й наследница едва след постановяване на
решението на първата инстанция на 21.12.2020 г.
В случаите, когато страната е починала след приключването на съдебното
дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229,
ал. 2, изреч. 2 от ГПК съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след
това - ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре производството по
делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 от ГПК. Макар в тези
случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната и преди на нейно
място да са конституирани процесуалните й правоприемници, то - именно предвид
изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, същото е процесуално
допустимо. Целта на това изключение е бързина и процесуална икономия - да се
обезпечи участието на процесуалните правоприемници на починалата страна направо в
производството по обжалването на решението пред горната съдебна инстанция, след
2
като е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в процеса -
в събирането на доказателствата по делото, а и в устните състезания, които се
провеждат непосредствено след приключването на съдебното дирене (чл. 149, ал. 1 от
ГПК).
Във всички останали случаи, - когато страната е починала в течение на
производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната
съдебна инстанция (респ. - когато такова дирене изобщо не се провежда, както е в
касационното производство по чл. чл. 290-293 от ГПК) и съдът е постановил
решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални
правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително -
когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често
срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като
постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за
неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова
процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на
връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори
процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, - вече с участието на
процесуалните й правоприемници (така Решение № 86 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5563/2014 г., IV г. о.).
В настоящия случай съдебното дирене пред първата инстанция е приключило в
открито съдебно заседание на 08.12.2020 г. Ищцата А. Ц. М. е починала през 2018 г.,
т.е., преди приключване на съдебното дирене, но въпреки това по делото не са
конституирани нейните правоприемници, а първоинстанционното решение е
постановено спрямо починалата ищца, т.е., спрямо неправосубектна, ненадлежна
страна. Независимо от това, че конкретният порок на първоинстанционното решение
касае конституирането на лица (съсобственци), които не са задължителни другари при
предявяването на иска за собственост, положението на лицата, основаващи вещното си
право на общ факт – наследствено правоприемство от общ наследодател, обуславя
обезсилване на решението изцяло при констатирана ненадлежност на някоя от
страните по спора. Недопустимостта на съдебния диспозитив, какъвто в случая е
постановен на 21.12.2020 г. по гр. д. № 15068/2016 г. на Софийски градски съд, засяга
личното процесуално положение на всеки от участниците в производството и поради
това по-горният съд следи служебно за отстраняването на този порок, като обезсилва
решението. (така Решение № 542 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2391/2008 г., III г.
о.). Доколкото исковете по чл. 59 ЗЗД са обусловени от изхода на спора по чл. 108 ЗС,
то решението следва да бъде обезсилено и в частта му по този иск.
Посоченото налага първоинстанционното решение да бъде изцяло обезсилено
като недопустимо, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на СГС, като
след повтаряне на онези процесуални действия, които са били извършени без участие
на починалата ищца А.М., да бъде постановено решение.
По разноските: Тъй като делото не се разглежда по същество, по разноските
пред въззивната инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при
новото разглеждане на делото, като ги възложи съобразно правилата на чл. 78 ГПК, на
основание чл. 81 ГПК.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА решение № 261955/21.12.2020 г. по гр.д. № 15068/2016 г. на СГС,
I-6 състав и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на СГС, при съобразяване
мотивите на решението.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4