ПРОТОКОЛ
№ 472
гр. Разград, 30.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20223330100197 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:45 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Х. Б. не се явява. За него се явява адв. А. при АК -
Търговище.
ОТВЕТНИЦАТА В. Н. Н. не се явява. За нея се явява адв. Н. М при АК
- Разград.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
НАПОМНЯ на страните, че има насрещна искова молба.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Образувано е по постъпила искова молба от Х. Б., гражданин на Р Т,
роден на ********** г. в Р Т, действащ в качеството си на родител на Д Х. Б.
с ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Ем. А. при АК – Търговище,
със съдебен адрес: гр. Разград, обл. Разград, ул.”Ц А” № **, вх.*, партер,
срещу В. Н. Н. с ЕГН: ********** от с.Д, общ.Р, ул.“Г Д“ №*, с която се моли
за решение, с което съдът да предостави упражняването на родителските
права по отношение на малолетния Д Х. Б. с ЕГН:**********, роден на
06.01.2017 г. в гр. Ф, Г, на майката В. Н. Н. с ЕГН: **********, които тя
упражнява фактически, да определи местоживеенето на детето по настоящия
адрес на майка му, да определи подходящ режим на лични отношения между
него и детето му Д Х. Б. с ЕГН: **********: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, с преспиване, съответно от 08:00 часа в съботния ден до
18:00 часа в неделния, 30 (тридесет) дни през лятото, както и 30 (тридесет)
дни през зимата, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката,
извън регламентираните дни при съгласие на майката. Моли се съдът да
1
определи ежемесечна издръжка в размер на 170,00 (сто и седемдесет) лева,
която да заплаща на детето Д Х. Б. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител В. Н. Н. с ЕГН: **********. Моли за разноски по
делото. Ищецът посочва, че се е запознал с ответницата през 1996 г. Двамата
заживели във Федерална Република Германия на семейни начала без да
сключват граждански брак. Ищецът посочва, че има постоянно немско
гражданство, работи и живее във Франкфурт. Ответницата имала син от
предишна връзка, който живеел с тях. В началото отношенията им били
добри, разбирали се добре, включително двамата заедно полагали грижи за
сина на ответницата, когото ищеца приел като негово дете. От съвместното
им съжителство се родил синът им Д Х. Б. с ЕГН: **********, на 06.01.2017
г. в гр. Франкфурт. Ищецът работил, за да подсигури спокоен живот на
ответницата и децата. Често отсъствал. Един ден, когато синът му бил на
шест месеца, прибирайки се в дома си, ищецът установил, че ответницата е
взела децата, напуснала жилището им без да го уведоми. Ищецът потърсил
ответницата, но не успял да се свърже с нея в продължение на три месеца. В
този период той изпитвал притеснения, заради здравословното състояние на
сина му, който имал проблем със сърцето, а лекарите вече били информирали
родителите за необходимостта от оперативна намеса. Ищецът пристигнал в
България, за да търси ответницата и децата. В с. Д той се срещнал с ищцата,
разговарял с нея, но тя отказала да се върне с него в Германия. Казала му, че
иска да живее сама с децата на село. Ищецът предложил на ответницата да
позволи той да върне детето им Д в Германия, заради здравословното му
състояние. Ответницата обаче не се съгласила, казала му че иска пари и с
детето ще останат в България. Ищецът се съгласил, оставяйки на ответницата
парите, които имал в себе си. Той се прибрал в Германия да работи. Всеки
месец той превеждал пари на ответницата, за да може тя и детето да се
издържат. В един момент ответницата започнала да заплашва ищеца, че ще
продаде детето им, ще го даде в дом, ще направи, каквото реши, ако той не и
изпраща пари да го гледа. Ищецът продължил да изпраща всеки месец пари
за издръжката на ответницата и детето им. През 2019 г. здравословното
състояние на сина им се влошило и се наложило ищецът да вземе детето си в
Турция с цел лечение. Ответницата се съгласила. Ищецът твърди, че когато
пристигнал в България да вземе детето, го заварил в окаяно състояние.
Цялото му тяло било покрито с рани. Детето било отслабнало и болнаво.
Ищецът твърди, че се погрижил за здравословното състояние на сина си и го
върнал на ответницата здраво. Оставил й пълномощно, за да може
ответницата да отпътува със сина си, в случай че възникнат проблеми със
здравето му. От този момент ищецът не бил виждал детето си. Правил опити
да се свърже с ответницата, но тя постоянно му вдигала скандали и го
заплашвала. Отношенията им не се подобрили и ответницата продължила да
се държи арогантно и с безразличие, отправяла закани и заплахи. Ответницата
не му позволявала да види сина си, а ищецът продължавал да се страхува за
здравето на сина си. Ответницата в подадения отговор от нея изразява
2
становище за неоснователност на исковете. Подчертава, че ищецът е изложил
безпочвени твърдения и емоционални възприятия. Ответницата посочва, че с
ищеца са имали краткотрайна връзка. От съжителстването им се родил синът
им Д. Заедно с другото и дете живеели с ищеца. След раждането на сина им
обаче, ищецът рядко се прибирал в дома си. Ответницата също ходила на
работа, подсигурявайки средства за издръжката им. След завръщането и в
България с децата, ищецът не проявил интерес и загриженост къде са, как да,
дали имат нужда от нещо. За да изпраща издръжка за сина си, се наложило
ответницата да го моли. При редките му идвания в България с намерения да
види сина си, ищецът вдигал скандали, употребявал алкохол и не се
интересувал от нищо друго. При едно от завръщанията му ищецът влязъл във
физическа разпра при посещението му в заведение. Ответницата позволила на
ищеца да вземе детето им в Турция, но останала шокирана от снимките и
клиповете, които и били изпратени, на които видяла детето да яде храна от
земята. Ответницата сочи, че се справя сама с помощта на майка си при
отглеждането на сина. Твърди, че детето е спокойно и здраво. Моли съдът да
предостави на нея упражняването на родителски права, да определи
местоживеенето на детето при нея, да определи подходящ режим на лични
отношения между ищеца и детето, както и да го осъди да заплаща издръжка в
размер на 200,00 лева. Моли за заплащане на разноските по делото.
В насрещна искова молба, ищцата, моли съдът да осъди ответника да
заплаща издръжка на сина им в размер на 200,00 лева, считано от завеждане
на молбата ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от деня на
забавата, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменяване или
прекратяване, както и да разрешите детето Д Х Б ЕГН:********** да пътува
извън пределите на РБ до държавите - членки на ЕС, както и такива извън
пределите на ЕС, придружено от неговата майка или от нейни близки,
изрично упълномощени, без за това да е необходимо съгласието на бащата, за
срок до навършване на пълнолетие на детето и за неограничен брой през
календарната година, с изключение на времето, предвидено за осъществяване
на лични контакти на бащата с детето, както и да разреши да бъде издаден
паспорт за задгранично пътуване на детето, без за това да е необходимо
съгласието на бащата. Моли за заплащане на разноски по делото от другата
страна. В насрещната ИМ ищцата излага същите твърдения, които са
отразени в отговора. Изрично се посочва единствено, че ответникът е
оттеглил пълномощното, с което е можела да извежда детето от България. В
срока за отговор ответникът изразява становище за допустимост и частична
основателност на предявените искове с насрещната ИМ. Оспорва частично
предявената насрещна искова молба. Посочва, че не е вярно твърдението, че
не се е интересувал от ищцата и детето им, но не му била предоставена
възможност за лични контакти с детето. Посочва, че се е грижил за детето си
единствено, когато ищцата му позволявала това. Преценката на последната
била, че той не може да се грижи за детето им, с което ответникът не бил
съгласен. Посочва, че детето се чувствало щастливо с него, имали
3
емоционална връзка. Всички негови опити да обсъдят проблемите, срещнали
съпротива от нейна страна. Като ищцата не му позволявала да се види със
сина си. Изтъква, че на този етап е съгласен ищцата да упражнява
родителските права, поради възрастта на детето, привързаността му към
майката, както и с оглед обстоятелството, че на този етап тя би се справила
по-добре с грижите за сина им. Счита за основателен предявения иск за
заплащане на издръжка в размер на 200 лева за детето им. По отношение на
претенцията за разрешение за издаване на задграничен паспорт на сина им,
изразява становище, че никога не е бил против детето да пътува с ищцата в
чужбина, но с оглед постоянните заплахи, че синът му ще бъде отведен
далече от него, той оттеглил декларацията, която бил дал. От получения
отговор от ГД „Гранична полиция“ бил уведомен, че доколкото е чужд
гражданин, няма законово основание да откаже напускането на страната на
сина си. Моли съдът да остави без уважение искането на ищцата за издаване
на паспорт за задгранично пътуване на детето им без негово съгласие, както и
за разрешение детето им Д да пътува извън пределите на Република България
до други държави членки на ЕС, както и такива извън пределите на ЕС,
придружено от неговата майка или нейни близки изрично упълномощени без
негово съгласие. Посочва, че би искал винаги да знае къде се намира детето
му и на кого са предоставени грижите за него, когато ищцата е ангажирана.
Страните представят писмени доказателства. Ответницата моли да бъдат
допуснати трима свидетели за установяване на изложените в отговора и
твърдения.
Съдът прецени, че исковете са допустими и е местно компетентен да се
произнесе по исковете. Компетентен да се произнесе по спора е именно
Районен съд – Разград, в седалището на който е настоящия адрес на детето. С
първоначалната искова молба е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2
от СК, имащ за предмет осъществяване на спорна съдебна администрация, а
именно относно упражняване на родителските права спрямо ненавършилото
пълнолетие дете на страните, местоживеенето му при един от родителите, за
осъществяване на личните контакти с детето и заплащането на издръжката
му, съобразно разпоредбите на чл. 59, чл. 127, 142 и 143 от СК. Във всички
случаи при преценката кой е подходящия родител, който да отглежда и
възпитава детето, съдът следва да се съобрази с критериите от значение за
решаването му, наложени с практиката на Върховния съд. Това са всички
обстоятелства, които съдът следва да прецени в тяхната съвкупност,
обозначени като „интерес на детето" – възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. С насрещната ИМ са
предявени искове с правно основание по чл. 142, чл. 143 от СК, както чл.
127а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Семейния кодекс във вр. с чл. 76, т. 9 от Закона за
българските лични документи, доколкото е налице спор между родителите по
4
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това. Следвайки принципа на чл. 154, ал. 1
от ГПК всяка страна носи доказателствена тежест да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения, като доказателствената тежест
по отношение на настъпилото изменение на обстоятелствата е за ищцовата
страна, която го твърди.
По първоначално заведения иск: Чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права и
задължения: дете, родено от съжителството на страните, фактическа раздяла
между родителите, спор между родителите за упражняване родителските
права и режима на лични отношения между единия родител и детето.
Чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Правна квалификация на искове: чл. 127, ал. 2,
чл. 59, чл. 127, 142 и 143 от СК .
Чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК: Двете страни са съгласяват, че
ответницата следва да упражнява родителските права, при нея да бъде
определено местоживеенето на детето, да се определи режим на лични
отношения между детето и бащата. Ответницата предлага определяне размера
на издръжката на 200,00 лева, а ищецът не се противопоставя, съгласен е да
плаща издръжка в такъв размер.
Чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК: Всеки от родителите следва да представи
доказателства за възпитателските си качества, полаганите до този момент
грижи и отношение към детето, привързаността на детето към родителите,
възможността да ползват помощ от трети лица, социалното обкръжение и
материалните си възможности, както и жилищните условия, при които
живеят.
По насрещния иск: Чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищцата права и задължения: дете, родено от
съжителството на страните, фактическа раздяла между родителите,
настоящото местоживеене на ищцата и детето, спор между родителите по
отношение на пътуванията на детето им в чужбина и за издаването на
задграничен паспорт.
Чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Правна квалификация на искове: чл. 127а, ал. 2
във вр. с ал. 1.
Чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК: Всички обстоятелства се нуждаят от
доказване с изключение на обстоятелството, че страните имат общо дете.
Чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК: Ищецът следва да докаже разногласието им
като родители досежно снабдяването на детето със съответните лични
документи и пътуването в чужбина; следва да бъде доказвано и наличие на
предпоставките (най-добър интерес на детето) за даване на заместващо
липсващото съгласие на бащата разрешение от съда. Двете страни са
направили доказателствени искания. Те касаят събиране на писмени и гласни
доказателства, които съдът прецени за относими към предмета на делото,
допустими и необходими за правилното му решаване.
Съдът прецени, че следва да допусне разпит на един свидетел по
5
искането на ответницата с оглед установяване на посочените твърдения в
отговора. Следва да се изготви и социален доклад от Агенция „Социално
подпомагане“ – Разград по местожителството на детето относно настоящото
семейно обкръжение на майката; жилищни и битови условия в дома на
майката, здравословно състояние и социалното обкръжение на детето,
наличие на рискови фактори в семейната среда; емоционалната близост на
детето с родителите.
ИЗСЛУША становището на страните по доклада на съда:
АДВ. А.: Нямаме възражения по доклада на съда. След проведени
разговори с ответната страна сме постигнали пълно споразумение по всички
въпроси, включително и по въпросите в насрещната искова молба.
АДВ. М: Молим делото да продължи по реда на чл. 127, ал. 1 от СК,
като поддържаме искането и заявявам, че сме се споразумели с ищцовата
страна. Постигнали сме спогодба относно родителските права,
местоживеенето на детето, издръжката и относно възможността детето да се
придвижва извън територията на Република България.
Съдът счита, че представените доказателства с исковата молба,
писмения отговор и насрещната искова молба са допустими, относими и
необходими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата
молба: копие на Удостоверение за раждане № 557/23.08.2017 г на детето Д Х.
Б., издадено от Община Разград, приложените с писмения отговор: копия на
Акт за раждане № 557/23.08.2017 г на детето Д Х. Б., издадено от Община
Разград; Служебна бележка от ДГ „ Зорница“ - Разград; Постановление на РП
- Разград; декларация; Формуляри за получени пари ; Нотариален акт;
Адвокатско пълномощно, както и по насрещната искова молба: Писмо –
отговор от МВР ГД“Гранична полиция“ от 16.02.2022 г.
ДОКЛАДВА постъпил социален доклад от ДСП – Разград, вх.№
5616/29.06.2022 г.
АДВ. А:Да се приобщи към делото.
АДВ. М: Да се приобщи.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към материалите по делото социалния доклад на ДСП –
Разград с вх. № 5616/29.06.2022 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изложат условията на
постигнатото между тях споразумение.
АДВ. А.: Уважаема г-жо съдия, съгласни сме упражняването на
родителските права на малолетното дете Д Х. Б. да бъдат предоставени на
майката В. Н. Н.. Съгласни сме местоживеенето на детето да бъде по
местоживеенето на майката. Молим съдът да определи режим на лични
отношения, за което сме се споразумели да е всяка първа и тирета събота и
неделя, с преспиване, от 08:00 часа в събота до 16:00 в неделя, както и 30
6
/тридесет/ дни през лятото и 30/ тридесет/ дни през зимата. За издръжката
сме се разбрали да бъде в размер на 200,00 /двеста/ лева. Има подадена
декларация за пътуване на детето с майката в чужбина, но тя остава в сила.
Декларацията не е оттеглена и детето може да пътува.
АДВ. М: Становището ми е същото като на колегата, съгласно чл.127,
ал.2 и чл.43 от СК. Ще добавя само, че издръжката е в размер на 200,00
/двеста/ лева, считано от 01.07.2022 година. Разноските, те си остават за всяка
една от страните, както са направени.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. А.: Моля да постановите решение в смисъла, в който сме
постигнали споразумението, което цитирах по - горе.
АДВ. М: Моля да утвърдите постигнатото между нас споразумение,
което считам, че не противоречи на закона и добрите нрави.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения
срок.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14:55 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
7