Решение по дело №1917/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 213, ал.7 от ЗОБВВПИ.

Образувано е по жалба, подадена от М. П. С. против Заповед рег. № 320_з-293/31.05.2023г., издадена от началник на РУ Поморие.

Със заповедта, на осн. чл.153, т.6 и чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, е заповядано да се отнеме в полза на държавата дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев за ловни цели [Марка], калибър 12, с фабричен № 0361708.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Според него оръжието му не следва да бъде отнемано в полза на държавата, тъй като не са налице основанията за това по ЗОБВВПИ. Твърди, че не е знаел и не е бил уведомен, че следва да прехвърли собствеността върху оръжието. Заявява, че в този срок не е подавал заявление за издаване на съответното разрешение, тъй като е бил уведомен, че е лишен от права за три години.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Янев, поддържа жалбата. Адвокат Янев сочи, че според него оспорения акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- нарушено било правото на доверителя му да разбере какво точно нарушение е извършил, в заповедта не е посочено на какво основание огнестрелното оръжие се отнема в полза на държавата. Заявява, че собствеността върху оръжието не е била прехвърлена, тъй като доверителят му е решил да се възползва от правилото на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ и да подаде заявление за връщане на отнетото разрешение, а му е било обяснено, че това може да стане след изтичане на тригодишен срок.

Ответникът- началник на РУ Поморие не се явява, не изпраща представител. В съдебно заседание, проведено на 6.12.2023г. оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура- прокурор Д. Х. намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването- адресат на акта и в предвидения от закона срок.

I.ФАКТИТЕ:

На 11.07.2018г. началника на Ру Поморие- ОДМВР [населено място] издал на М. П. С. разрешение № 20180434236 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за оръжие тип 3, вид С, [Марка], калибър 12 № 0361708.

На 27.04.2022г. съдия при Районен съд гр.Поморие, на осн. чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, е издал против М. П. С. две заповеди за незабавна защита №№ 5 и 6. С посочените актове М. С. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. С. С. и Д. Ж. С.. Било му е забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на двете лица.

На 25.05.2022г. мл. експерт Й. Б. (служител в РУ Поморие) подал до впд началник на РУ Поморие докладна записка, с която с оглед на двете заповеди за незабавна защита предложил от М. П. С. да се отнеме разрешение № 20180434236, валидно до 27.04.2022г. и да се изземат притежаваните огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях на осн. чл.153, т.6, чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ.

На 25.05.2022г. впд началник на РУ Поморие, на посочените в докладната записка основания, издал решение рег.№ 320_р-5410, с което отнел разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20180434236, валидно до 06.09.2022г., издадено от РУ Поморие както и притежаваните огнестрелни оръжия и боеприпаси от М. П. С. - дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев за ловни цели [Марка], калибър 12, с фабричен № 0361708, придобито за ловни цели. Решението било връчено на 27.05.2022г. По делото няма данни да е било обжалвано, следователно е влязло в сила на 11.06.2022г.

На 27.05.2022г., с предавателен- приемателен протокол рег.№ 320_р-5473, М. С. предал на Й. Б.- мл. полицейски инспектор КОС към РУ Поморие дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев за ловни цели [Марка], калибър 12, с фабричен № 0361708, разрешение и приложение № 20180434236, валидно до 06.09.2022г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси и 1 бр. брезентов калъф.

На 31.05.2023г. началникът на РУ Поморие издал оспорената заповед. Посочил, че лицето М. П. С., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], общ. Поморие, [улица], на 27.05.2022 год., е предал с протокол рег.№ 320р-5473/27.05.2022г. за приемане на ВВООБ - дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев за ловни цели [Марка], калибър 12, с фабричен № 0361708, придобито за ловни цели, във връзка с Решение рег.№ 320р-5410/25.05.2022г. по описа на РУ Поморие. М. С. не е прехвърлил собствеността върху оръжията и не е подал заявление за издаване на съответно разрешение съгласно сроковете по чл. 213, ал. 2 ЗОБВВПИ.

В хода на производството в качеството на свидетели са разпитани лицата Й. П. Б. и И. И. С..

Свидетелят Бубов заявява, че не познава лично жалбоподателя. Първата му среща с него била по повод издадени две заповеди по Закона за домашното насилие спрямо него. В тази връзка свидетелят извършил проверка в системата ЕАР-КОС и установил че С. има издадено разрешение за носене на огнестрелно оръжие, придобито за ловни цели. След издаването на заповедта за отнемане на оръжието, свидетелят уведомил С. по телефона, че трябва да отиде в районното управление да бъде връчена заповедта и да си предаде оръжието. На датата, на която жалбоподателят се явил в районното управление, му била връчена заповедта и с протокол за приемане на оръжието Бубов приел оръжието. Свидетелят обяснява, че винаги когато взема оръжията на хората, без значение какво е основанието за това – със заповед ли, с решение ли, или го предават във връзка с изтичащ срока на разрешението, винаги да ги уведомява за сроковете по чл.213 от ЗОБВВПИ, тъй като там има няколко срокове, по които същите трябва да се разпоредят с оръжието, което е предадено. Бубов съобщава, че е обяснил на С. какви са вариантите ако трябва да си поднови разрешението, какви неща трябва да направи, ако не го поднови, какво следва и сроковете в тази връзка. Обяснил му, че една година след отнемане на разрешението може да подаде заявление за подновяване или да го продаде. Свидетелят сочи, че законовото основание когато има издадена заповед за отнемане на оръжието във връзка с това, че има издадена заповед по Закона за домашното насилие, три години лицето не може да има огнестрелно оръжие.

Свидетелката Стойкова заявява, че преди година и половина оръжието на сина й било отнето. Тя отишла заедно с него до полицейското управление да го предаде. Не присъствала по време на предаването, но впоследствие синът й обяснил, че ще бъде лишен за срок от три години. Свидетелката обяснява и случая, във връзка с който били издадени заповедите за незабавна защита.

II. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Разпоредбата на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ сочи, че когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1. Последната норма определя като компетентен орган този, който е издал разрешението.

В случая разрешение № 20180434236/11.07.2018г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях е издадено от началника на Ру Поморие- ОДМВР [населено място], поради което същият е и административният орган по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, компетентен да постанови отнемането им.

Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма. Посочени са фактическите и правни основания за издаването му.

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Възражението на жалбоподателя, че е нарушено правото му да разбере какво точно нарушение е извършил, е неоснователно.

Административният орган изрично е посочил, че след като е било отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие С. не е прехвърлил собствеността върху оръжията и не е подал заявление за издаване на съответното разрешение в сроковете, предвидени с разпоредбата на чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ. При това положение няма как да се приеме, че жалбоподателят не е могъл да разбере за какво оръжието му е било отнето в полза на държавата.

Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и непосочването като основание за издаване на заповедта на разпоредбата на чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ. На първо място, защото са посочени правните основания, предпоставащи прилагането й- чл.155, ал.1 и чл.153, т.6. И на следващо място, защото правото на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу правото.

Изложените от издателя на заповедта фактически и прави основания не препятстват възможността за извършване на контрол за материално правна законосъобразност на акта. Не е нарушено и правото на защита.

Материалния закон е приложен правилно.

Според разпоредбата на чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ, при издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или при прекратяване на разрешението поради прекратяване на дейността на лицето органите по чл. 152 изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето.

В случая издаденото разрешение е било отнето с издаването на решение рег.№ 320_р-5410/25.05.2022г., а оръжието е предадено с протокол рег.№ 320р-5473/27.05.2022г.

Решение рег.№ 320_р-5410/25.05.2022г. е издадено при хипотезата на чл.155 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ- разрешението е отнето поради налагане на мярка за защита по ЗЗДН.

Нормата на чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ предвижда, че собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността върху взривните вещества и пиротехническите изделия в срок 6 месеца, а върху оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване.

Собственото на жалбоподателя оръжие е било иззето с Решение рег.№ 320_р-5410/25.05.2022г., влязло в сила на 11.06.2022г. Поради това собствеността е следвало да бъде прехвърлена в срок до 11.06.2023г.

Вярно е, че към датата на издаване на оспорената заповед този срок не е изтекъл. По делото обаче няма доказателства, не се и твърди, че за периода от 31.05.2022г. до 11.06.2023г. собствеността върху оръжието е била прехвърлена. Този факт следва да бъде отчетен с оглед правилото на чл.142, ал.2 от АПК.

Разпоредбата на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ е императивна. Според нея, когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата.

Неоснователно е възражението, че жалбоподателят е имал намерение да се възползва от възможността да подаде заявление за издаване на съответно разрешение.

Тази хипотеза в случая е неприложима, защото разрешение не може да бъде издадено на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие.

По отношение на С. мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие са били приложени на 27.04.2022г. и разрешение не би могло да бъде издадено преди 27.04.2025г. Към тази дата срокът по ал.2 от ЗОБВВПИ ще е изтекъл.

Затова за жалбоподателя остава като приложима единствено възможността да прехвърли собствеността върху оръжието на лице, което има разрешение за производство, търговия или придобиване.

След като такова прехвърляне не е осъществено, в съответствие със закона административният орган е разпоредил отнемане в полза на държавата на процесното оръжие.

Поради това жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.172 от АПК, А. съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П. С. против Заповед рег. № 320_з-293/31.05.2023г., издадена от началник на РУ Поморие.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр. София, в 14 дневен срок от съобщаването му.