Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито
заседание на двадесет и осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИНА ГЮРОВА
при
участието на секретаря Гергана Христова и в присъствието на прокурора Иван
Илиев, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 1566 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда от 25.02.2021 г.,
постановена от СРС, НО, 135-и състав по НОХД № 15129/2020 г. съдът е признал
подсъдимата Р.Н.Г. за ВИНОВНА в това, че на 19.07.2020 г. в магазин „П.И.К.“
ЕООД, находящ се в гр. София бул. „********МОЛ „Сердика“ като извършител в
съучастие с лицето Е.С.С., ЕГН ********** – извършител, чрез използване на техническо
средство магнит направила опит да отнеме чужди /собственост на т.д „П.И.К.“
ЕООД с управител Б.Р./ движими вещи: 1 (един) брой мъжка тениска размер ,,L“,
тъмносиня на цвят марка „BOSS HUGO BOSS“ на стойност 119,99 лева, 1 (един) брой
мъжка тениска размер „S“ с преобладаващи цветове - черно, сиво и бяло марка „BOSS
HUGO BOSS“ на стойност 159,99 лева; 1 (един) брой мъжка тениска размер „S“ синя
на цвят- марка „BOSS HUGO BOSS“ на стойност 199,99 лева; 1 (един) брой мъжка
тениска размер „S“ черна на цвят- марка ,BOSS HUGO BOSS“ на стойност 179,99
лева, 1 (един) брой дамско бельо- сутиен размер ,,S‘ марка „CALVIN KLEIN“ на
стойност 99,99 лева, 1 (един) брой дамско бельо бикини - черни на цвят размер
,,XS“ марка „CALVIN KLEIN“ на стойност 44,99 лева, 1 (един) брой къси гащи
-черни на цвят тип пижама размер „S“ марка „BOSS HUGO BOSS“ на стойност 79,99
лева, 1 (един) брой дамско бельо- спортен сутиен размер „S“ марка „NIKE“ на стойност 59,99 лева, 1 (един) брой
рокля тъмносиня на цвят размер „XS“ марка „BOSS HUGO BOSS“ на стойност 329,99
лева, 1 (един) брой пола розова на цвят размер „XS“ марка „BOSS HUGO BOSS“ на
стойност 349, 99 лева, 1 (един) брой дамска тениска тъмносиня на цвят размер
„М“ марка „BOSS HUGO BOSS“ на стойност 99,99 лева, 1 (един) брой дамска тениска
черна на цвят размер „S“ марка „KARL LAGERFELD“ на стойност 159,99 лева, всички
на обща стойност 1884,88 (хиляда осемстотин осемдесет и четири лева и осемдесет
и осем стотинки ) лева, без съгласието на Р., с намерение противозаконно да ги
присвои, като опитът е останали недовършен поради независещи от Г. и С.
обстоятелства: с предварително подготвени за всеки от тях магнити за сваляне на
аларми на дрехи Г. и С. влезли в магазин и започнали да вземат от щандовете
описаните вещи, след което първоначално само подсъдимата Г., а след това и
двамата заедно влезли в пробна към магазина, свалили с помощта на носените от
тях магнити алармите на дрехите, част от които С. облякъл, а останалите подсъдимата
Г. поставила в носената от нея чанта. След като двамата напуснали магазина, без
да заплатят взетите дрехи, били настигнати от охранителите Н.И.С.иС.С. В. и
били придружени до магазина, където по-късно върнали отнетите от тях вещи и
били задържани от органите на МВР – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.
2, вр. чл. 194, ал. 1, вр чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал.1 НК, поради
което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 18 ал.1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК ѝ е
наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което е намалил с
1/3, като ѝ е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила и е възложил разноските в тежест на
подсъдимата.
Срещу така постановената присъда
е постъпила жалба от Р.Н.Г. чрез нейния упълномощен защитник адв. К.Г.Ч. от САК
с която се иска изменение на присъдата в частта за наказанието и налагане на
наказание ПРОБАЦИЯ или алтернативно да бъде върнато делото на СРС.
В съдебното заседание по делото
защитникът – адв. Ч. поддържа изцяло жалбата и не сочи нови доказателства. Не
прави искания за отводи.
Представителят на държавното
обвинение пред въззивната инстанция оспорва жалбата. Не прави искания по
доказателствата и за отводи.
В хода по същество защитникът на
подсъдимата Г. релевира съображения за неправилност на първоинстанционната
присъда в частта на наложеното наказания. Излага съображения, въз основа на
които счита, че направеното самопризнание от Г. следва да се отчете като смекчаващо
вината обстоятелство. Твърди, че в конкретния случай приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 58, б „а“ от НК, в резултат на което по реда на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК наказанието „лишаване от свобода“ да бъде
заменено с наказание „пробация“. Пледира присъдата да бъде изменена в посочения
смисъл.
Прокурорът в своята пледоария
застъпва становището за правилност на обжалваната присъда. Намира изложените от
защитата съображения за необосновани, поради което моли присъдата да бъде
потвърдена.
В правото си на реплика адв. Ч.
твърди, че първоинстанционният съд не е взел всички смекчаващи обстоятелства, а
именно изключително младата възраст на подсъдимата към инкриминираното деяние,
както и че необосновано е взел предвид извършено на предходния ден деяние, тъй
като за същото на подсъдимата е било наложено административно наказание. Поради
това счита за наложително да бъде приложена разпоредбата на чл. 58, б. „а“ от НК.
В правото си на лична защита
подсъдимата Г. поддържа изложеното от защитника. В случай, че съдът не уважи
искането за замяна на наказанието, същата моли да бъде намален размера на
определеното от първата инстанция наказания, която молба повтаря в правото си
на последна дума.
Съдът,
като обсъди доводите в жалбата на подсъдимата, както и изложените в съдебно
заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт намира следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимата Р.Н.Г.
е родена на *** ***, българка, български гражданин, неомъжена, с основно
образование, ученичка в ***-ма гимназия „С.В.“, с постоянен адрес:***,
неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Г. с
постановление на СРП от 14.08.2020 г. по пр. преписка № 34101/2020 г. била предложена за налагане на административно
наказание за извършено деяние по чл. 194, ал.1 НК, доколкото на 18.07.2020 г.
била задържана на изхода на магазин „Интерспорт“ в търговски комплекс „The Mall“, находящ
се в гр. София, бул. „********, след като преминала през касовата зона без да
заплати взети от нея дрехи – 1 брой анорак и 1 брой бюстие на обща стойност
199.98 лева, които дрехи укрила в носената от нея чанта.
Спрямо Е.С.С. е
било одобрено споразумение с определение на СРС, НО, 14 състав от 22.01.2021
г., с което на С. за извършено в съучастие с подсъдимата Г. престъпление по чл.
195 ал. 1 т. 4, пр. 2 и т. 7, вр чл. 194 ал. 1, вр чл. 28 ал.1 вр чл. 20 ал. 2,
вр ал.1, вр чл. 18 ал.1 НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Подсъдимата Г. се
познавала с Е.С.С.. На 19.07.2020 г.
подсъдимата Г. и Е. С. взели общо решение да посетят магазин „П.И.К. ЕООД“,
находящ се в гр. София, бул. „********МОЛ „Сердика“ и да отнемат различни по
вид, марка и стойност дрехи. За целта двамата предварително се снабдили с
магнити за сваляне на алармите на дрехите, които по-късно (след задържането им)
те предали с протоколи за доброволно предаване. Снабдени с тези технически
средства, в 20:05 часа на същата дата двамата влезли в магазин „П.И.К. ЕООД“.
По това време дейността по охрана на магазина се осъществявала от свидетелите Н.И.С.иС.С.
В..
Подсъдимата Г. и С.
започнали да обикалят около щандовете, където били изложени за продажба
предлаганите в магазина дрехи и да вземат част от тях. В 20:13 часа, носейки
кафява дамска чанта с големи размери и различни по вид дрехи, подсъдимата Г. влязла
в една от пробните кабинки, намиращи се в магазина. След като дръпнала
завесата, ограничавайки възможността да се вижда какво прави вътре, извадила
носения от нея магнит и започнала да сваля алармите на внесените дрехи в
пробната. Същите прибрала в дамската си чанта, която била с видимо увеличен
обем при излизането ѝ от пробната в 20:23 часа. Подсъдимата Г. се
насочила към С., с когото продължили да оглеждат и събират дрехи. В 20:28 часа
двамата се насочили към една от пробните кабинки в магазина, носейки различни
по вид дрехи. Влезли в същата едновременно и с носените магнити двамата
започнали да свалят алармите на внесените от тях дрехи в пробната. След това Е.
С. облякъл една върху друга взетите от него 4 (четири) броя тениски, чиито
аларми вече били свалени. Междувременно подсъдимата Г. прибрала останалите
дрехи отново в дамската си чанта. Двамата заедно напуснали пробната в 20:40
часа, като от записа, направен от охранителна камера № 2 по-късно било
установено, че обемът на носената от Г. чанта бил увеличен в сравнение с
влизането ѝ в пробната в 20:28 часа. Действията им били заснети от
охранителните камери в магазина и са подробно описани в изготвената видео-техническа
експертиза. Същите били наблюдавани и от свидетеля С., който уведомил свидетеля
В., осъществяващ в този момент физическа охрана в района на изхода на магазина,
за действията на подсъдимата Г. н на С..
В 20:41 часа С. и Г.
напуснали магазина, без да заплатят взетите от тях дрехи, на които
предварително били свалили алармите. Поради тази причина не се задействала и
охранителната система в магазина. Веднага след тях тръгнали свидетелите С. и В.,
които непосредствено пред магазина ги настигнали и им казали да се върнат в
него. Те разделили Г. и С. един от друг и ги съпроводили до вътрешността на
магазина. Вкарали ги в стая, където двамата престояли до 22:06 часа. През това
време С. бил помолен да съблече четирите броя тениски, които носел и на които
все още стояли етикетите на магазина, а Г. извадила от чантата си останалите
отнети вещи, които също били с поставени етикети на магазина. Всички
инкриминирани вещи били описани и заснети от служителите на магазина. По време
на описване на вещите в стаята влезли и полицейските служители – свидетелите Н.В.
и К.Б.– АП 44 при 05 РУ СДВР, които установили самоличността на С. и Г.. В
22:04 часа на С. и Г. били поставени белезници и същите били конвоирани до
сградата на 05 РУ -СДВР.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебнооценителна експертиза се
установява, че облечените от С. тениски са както следва: 1 (един) брой мъжка
тениска размер „L“, тъмносиня на цвят, марка „BOSS HUGO BOSS“ на стойност 119,99 лева, 1 (един)
брой мъжка тениска размер „S“ с преобладаващи цветове – черно, сиво и бяло
марка „BOSS HUGO BOSS“ на стойност 159,99 лева; 1 ( дин) брой мъжка тениска
размер „S“ синя на цвят, марка „BOSS HUGO BOSS“ на стойност 199,99 лева; 1 (един)
брой мъжка тениска размер „S“ черна на цвят, марка „BOSS HUGO
BOSS“ на стойност 179,99 лева. Поставените
в носената от подсъдимата Г. дамска
чанта дрехи били следните: 1 (един) брой дамско бельо – сутиен размер
,,S“ марка „CALVIN KLEIN“ на стойност 99,99 лева, 1 (един) брой дамско бельо
бикини – черни на цвят, размер „XS“ марка „CALVIN KLEIN“ на стойност 44,99
лева, 1 (един) брой къси гащи –черни на цвят тип пижама размер „S“, марка „BOSS
HUGO BOSS“ на стойност 79,99 лева, 1 (един) брой дамско бельо – спортен сутиен
размер „S“, марка „NIKE“ на стойност 59,99 лева, 1 (един) брой рокля тъмносиня
на цвят, размер „XS“, марка „BOSS HUGO BOSS“ на стойност 329,99 лева, 1 (един)
брой пола розова на цвят размер „XS“ марка „BOSS HUGO BOSS“ на стойност 349, 99
лева, 1 (един) брой дамска тениска тъмносиня на цвят, размер „М“, марка „BOSS
HUGO BOSS“ на стойност 99, 99 лева, 1 (един) брой дамска тениска черна на цвят
размер „S“, марка „KARL LAGERFELD“ на стойност 159,99 лева.
Всички вещи, които Г.
и С. се опитали да отнемат, са на стойност 1884,88 (хиляда осемстотин осемдесет
и четири лева и осемдесет и осем стотинки) лева. Минималната работна заплата за
страната към датата на извършване на деянието е 610 (шестстотин и десет) лева.
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била
установена от първоинстанционния съд въз основа на направеното от Р.Н.Г. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание,
намиращо подкрепа в събраните в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, които са следните:
Гласни: показанията на
свидетелите Б.Р., Н.М., Н.С.,С.В., Н.К.и К.Б.
Писмени: протокол за оглед
на веществени доказателства и фотоалбум към него, протоколи за доброволно
предаване, справки съдимост, протокол от съдебно заседание по НОХД № 761/2021
г. по описа на СРС, НО, 14 състав и други приобщени по реда на чл. 283 НПК;
както и заключенията на изготвените по делото експертизи: видео-техническа експертиза,
съдебнооценителна експертиза.
С оглед характера
на диференцираната процедура, по която е протекло производството пред първата
инстанция, възприетата от двете инстанции по същество фактическа обстановка,
съобразявайки дадените в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 2009
г. по т.д. №1/2008 г. на ОСНК на ВКС разрешения, кореспондира изцяло със
залегналите фактически констатации в обвинителния акт. Обстоятелствата по
делото, описани от прокурора, се установяват по един категоричен и
непротиворечив начин от доказателствата и доказателствените средства по делото,
които са валидно събрани. Въззивният съд след собствена преценка на
доказателствения материал намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство, които да опорочат действията по
разследването, реализирани в предходната фаза и в резултат на които е събран
доказателственият материал, залегнал в основата на осъдителната присъда.
На следващо място, напълно правилни се
явяват констатациите на районния съд, че не са налице противоречия,
несъответствия и непоследователност в събраната по делото доказателствена
съвкупност. Показанията на свидетелите Б.Р.,
Н.М., Н.С.,С.В., Н.К.и К.Б.са еднопосочни, достатъчно описателни, последователни,
логични, обективни и взаимно допълващи се относно обстоятелствата, част от предмета на
доказване. Въззивният съд не констатира съмнения относно тяхната достоверност,
поради което обосновано същите са кредитирани като годни доказателствени
средства. От тях се извежда конкретна и еднопосочна информация относно
авторството на деянието, датата и мястото на реализирането му, вида на дрехите,
които подсъдимата Г. се е опитала да отнеме заедно със С., относно начина, по
който двамата са сваляли алармите на дрехите и по който след това са се опитали
да ги изнесат от магазина „П.И.К.“ ЕООД, както и досежно начина, по който
същите са били задържани. Споделеното от свидетелите намира пълна подкрепа в
писмените доказателства и доказателствени средства по делото – а именно в
протоколите за доброволно предаване на инкриминираните дрехи и на двата боря
магнити, чрез които Г. и С. са сваляли алармите, и в протокола за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум към него, в който подробно е описан
предметът на деянието. Не на последно място, заявеното от свидетелите
кореспондира с изготвените по делото експертни заключения на видео-техническата
експертиза и на оценителната такава. Резонно и двете са кредитирани от районния
съд като правилни, обосновани и изготвени от компетентни вещи лица. Въз основа
на оценителната експертиза се установява стойността на инкриминираните вещи, а
от видео-техническата експертиза се установяват в детайли действията на Г. и С.а
от влизането им в магазина до задържането им от свидетелите С. и В., както и действията
по установяване на инкриминираните дрехи в чантата на Г. и останалите тениски,
облечени една върху друга от С.. В обстоятелствената част на видео-техническата
експертиза се съдържа подробно описание на заснети кадри от три камери,
разположени на три различни места – на входа на магазин „П.И.К.“ ЕООД, от
вътрешността му, както и пред една от пробните, където Г. и С. влизали заедно с
дрехите и излизали без тях, които съвкупно със свидетелските показания
изясняват в детайли действията на подсъдимата Г..
В обобщение, събраната
и анализирана по-горе доказателствена съвкупност в своята цялост е категорична
и абсолютно непротиворечива, поради което законосъобразен и обоснован се явява
изводът на районния съд, че същата подкрепя направеното самопризнание от
подсъдимата Г. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. При извършената служебна
проверка настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд
надлежно е разяснил характера на съкратената процедура и последиците от нея за
подсъдимата Г.. По ясен и недвусмислен начин са разяснени правата ѝ, въз
основа на което направеното от подсъдимата Г. самопризнание е акт на свободно,
информирано и валидно формирано волеизявление. Предвид изложеното въззивният
съдът счита, че процесуалната дейност на първоинстанционния съд е осъществена в
съответствие с изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 НПК,
поради което напълно законосъобразно осъдителната присъда се основава на
направеното от подсъдимата Г. самопризнание, подкрепено от еднопосочната
доказателствена маса.
На базата на възприетите фактически
обстоятелства и след анализ на събраните по делото доказателства,
законосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до правния извод, че
подсъдимата Р.Н.Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр.
чл. 18, ал.1 НК.
От обективна страна на
19.07.2020 г. в магазин „П.И.К.“ ЕООД, находящ се в гр. София бул. „********MOJI
„Сердика“ като извършител в съучастие с лицето Е.С.С., ЕГН ********** –
извършител, чрез използване на техническо средство – магнит, направила опит да
отнеме чужди /собственост на т.д „П.И.К.“ ЕООД с управител Б.Р./ движими вещи:
1 (един) брой мъжка тениска размер ,,L“, тъмно синя на цвят марка „BOSS HUGO
BOSS“ на стойност 119, 99 лева, 1 (един) брой мъжка тениска размер ,,S“ с
преобладаващи цветове - черно, сиво и бяло марка „BOSS HUGO BOSS“ на стойност
159, 99 лева; 1 (един) брой мъжка тениска размер „S“ синя на цвят, марка „BOSS
HUGO BOSS“ на стойност 199, 99 лева; 1 (един) брой мъжка тениска размер „S“
черна на цвят, марка ,BOSS HUGO BOSS“ на стойност 179,99 лева, 1 (един) брой
дамско бельо – сутиен размер ,,S“, марка „CALVIN KLEIN“ на стойност 99,99 лева,
1 (един) брой дамско бельо бикини, черни на цвят размер ,,XS“ марка „CALVIN
KLEIN“ на стойност 44,99 лева, 1 (един) брой къси гащи, черни на цвят тип
пижама размер „S“ марка „BOSS HUGO BOSS“ на стойност 79,99 лева, 1 (един) брой
дамско бельо спортен сутиен, размер „S“, марка „NIKE“ на стойност 59,99 лева, 1
(един) брой рокля тъмносиня на цвят, размер „XS“, марка „BOSS HUGO BOSS“ на
стойност 329,99 лева, 1 (един) брой пола розова на цвят размер „XS“ марка „BOSS
HUGO BOSS“ на стойност 349, 99 лева, 1 (един) брой дамска тениска, тъмносиня на
цвят размер „М“, марка „BOSS HUGO BOSS“ на стойност 99,99 лева, 1 (един) брой
дамска тениска, черна на цвят, размер „S“ марка „KARL LAGERFELD“ на стойност
159, 99 лева, всички на обща стойност 1884,88 (хиляда осемстотин осемдесет и
четири лева и осемдесет и осем стотинки) лева, без съгласието на Р., с
намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен поради
независещи от Г. и С. обстоятелства.
Изпълнителното
деяние „отнемане“ подсъдимата Г. е осъществила заедно с лицето Е. С., като
двамата заедно на 19.07.2020 г. влезли в магазин „П.И.К.“ ЕООД, находящ се в
гр. София бул. „********MOJI „Сердика“ и започнали да вземат от щандовете
описаните по-горе вещи. Първоначално подсъдимата Г. сама, а впоследствие заедно
със С. влизала в пробна към магазина, след
което с помощта на носените от тях магнити двамата сваляли алармите на дрехите,
част от които /4 броя мъжки тениски/ лицето С. облякъл, а останалите подсъдимата
Г. поставила в носената от нея чанта. След осъществяване на посочените действия
подсъдимата Г. и С. напуснали магазина, по който начин същите прекъснали
владението върху инкриминираните вещи на собственика – дружеството „П.И.К.“
ЕООД с управител Б.Р..
Вторият елемент от
изпълнителното деяние на престъплението „кражба“ – установяване на свое
собствено трайно и непрекъснато владение, при което деянието бива довършено, не
е реализиран, както правилно е отбелязал районният съд. Непосредствено след
напускане на търговския обект подсъдимата Г. и осъденият С. били задържани от
охранители на магазина „П.И.К.“ ЕООД – свидетелите С. и В., вследствие на което
последните са осуетили установяването на собствено безпроблемно владение от
страна на Г. и С. върху инкриминираните вещи. Невъзможността подсъдимата Г. да
се разпорежда безпрепятствено с отнетите дрехи е породена от своевременни
действия на охранителите и не е израз на лични подбуди от нейна страна, т.е.
последната не е взела самостоятелно и свободно решение да върне отнетите дрехи.
Гореизложеното обуславя извод за недовършеност на престъплението „кражба“,
респективно за ангажиране на наказателната отговорност на Г. за недовършен опит
за кражба.
Инкриминираните и
подробно описани по-горе вещи са годен предмет на престъплението „кражба“,
доколкото същите имат конкретна пазарна стойност, надлежно установена чрез
съдебнооцентилна експертиза. Съгласно експертното заключение общата им стойност
възлиза на 1884,88 (хиляда осемстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и
осем стотинки) лева. Същите се явяват и чужда за подсъдимата Г. собственост,
като последната заедно с Е. С. се е опитала да ги отнеме без съгласието на
собственика т.д „П.И.К.“ ЕООД с управител Б.Р.. Това е така, тъй като двамата
сваляйки алармите и скривайки дрехите, са се опитали да напуснат магазина, без
да заплатят стойността на инкриминираните дрехи, по който начин биха придобили
собствеността върху тях.
Налице е и
квалифициращият елемент по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК. Деянието е
осъществено чрез използване на техническо средство – магнит, посредством който
подсъдимата Г. и лицето С. са премахвали алармите на избраните от тях дрехи. По
този начин те са целели да улеснят изнасянето на инкриминираните вещи от
магазина, така че да не задействат алармата на изхода на магазина и да го
напуснат необезпокоявано.
Безспорно по делото
се установява, че подсъдимата Г. е действала в условията на съучастие като съизвършител
с лицето С., тъй като и двамата са взели участие в изпълнителното деяние на
престъплението – и двамата са избирали различни дрехи от магазина, след което
първо само подсъдимата, а впоследствие заедно със С. в пробните са сваляли алармите
посредством носените от тях магнити, като накрая отново заедно се опитали да
напуснат търговския обект и да установяват трайна фактическа власт върху
отнетите вещи.
От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимата Г. при форма на вината пряк умисъл и при наличието
на специфичното за този вид престъпление намерение да бъдат присвоени
противозаконно инкриминираните вещи. Същата е осъзнавала обществената опасност
на осъществяваното от нея деяние, предвиждала е вредоносните последици и е
желаела тяхното настъпване. Тя е съзнавала е, че отнемането по описания по-горе
начин на инкриминираните вещи е противозаконно, както и че същите са чужда
собственост, като за придобиването им е било необходимо заплащане на определена
цена. Знанието за противоправност на поведението ѝ се потвърждава от
начина, по който подсъдимата Г. е премахвала алармите на дрехите, които след
това е криела в носената от нея чанта. Осъществените от нея действия съзнателно
са били насочени именно към противозаконно отнемане на инкриминираните вещи,
като същата е целяла установяване на трайна фактическа власт върху същите, без
да заплати дължимата им стойност, но поради причини, независещи от нея, тя не е
успяла – а именно задържането ѝ непосредствено пред магазина от
охранителите С. и В.. Подсъдимата Г. е действала и при общност на умисъла –
същата е осъзнавала, че осъществява инкриминираното деяние съвместно с Е. С. и
двамата общо противозаконно отнемат дрехите.
На следващо място,
изводът на районния съд, че не са налице предпоставките за прилагане
разпоредбата на чл. 197 от НК, в каквато насока са доводите на защитата, е
съответен на установените фактически положения. Приложението на
привилегирования състав изисква възстановяването или връщането на отнетите вещи
да е осъществено по собствена подбуда на дееца – същият лично да е върнал,
респективно заместил вещите, или да е посочил мястото, където се намират. В процесния
случай липсва елементът доброволност, тъй като подсъдимата Г. и С. са били
задържани на местопроизшествието, в резултат на което инкриминираните дрехи са били
иззети от тях от служителите на магазина и предадени от последните с протокол
за доброволно предаване на органите на МВР за нуждите на производството. Съгласно
константата практика, правилно съобразена от районния съд, в случаите, когато
вещите – предмет на деянието, са иззети и възстановени благодарение на
своевременните действия на органите на реда без съдействието на подсъдимите, то
чл. 197 от НК е неприложим. Отделен е въпросът, че при опит за кражба няма
реално причинена щета – както в конкретния случай настъпването на вредоносните
последици е предотвратено от своевременното действие на охранителите, поради
което чл. 197 от НК е неприложим. Гореизложеното мотивира въззивният съд да се
солидаризира с извода на първата инстанция за неприложимост на чл. 197 от НК.
По вида и размера на наказанието:
Съдът извърши
самостоятелна преценка по отношение на наказанието, като не намери основание за
изменение на присъдата в тази ѝ част, в каквото насока са доводите на
защитата.
Макар и районният
съд да е пропуснал да обсъди предпоставките на чл. 58, б. „а“ вр. чл. 18, ал. 2
от НК, не могат да бъдат споделени доводите на защита за наличието им.
Разпоредбата на чл. 58, б. „а“ от НК предвижда самостоятелно основание, въз
основа на което съдът разполага с правната възможност, без да са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, да приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК. За да бъде приложена визираната от защитата
хипотеза, съдът е длъжен да съобрази обстоятелствата, посочени в разпоредбата
на чл. 18, ал.2 от НК, а именно степента на осъществяване на намерението,
факта, дали изпълнителното деяние е прекъснато или доведено до край, както и
причините, поради които престъплението е останало недовършено, като при
съвкупната оценка на така посочените обстоятелства стигне до извода, че и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. В
конкретния случай подсъдимата Г. е реализирала всички необходими действия, необходими
за отнемане на инкриминираните вещи. Същата се е подготвила предварително,
набавяйки си магнит, чрез който да премахва алармите на дрехите, след което в
продължение на 35 минути /от влизането ѝ в магазина в 20:05 часа до 20:41
часа, когато напуснала магазина/; е избирала конкретни дрехи и на два пъти е
влизала в пробните помещения в магазина, за да свали алармите, като вторият път
била със С.. След напускане на пробната двамата веднага са се насочили към изходите.
За кратък период от време двамата са установили временно владение върху
инкриминираните дрехи, като кражбата е останала недовършена поради независещи
от подсъдимата Г. причини – задържането ѝ непосредствено пред магазина „П.И.К.“
при опит да напуснат същия и да установяват трайна фактическа власт върху
отнетите дрехи. Деянието е останало на стадия на опита не поради лични подбуди
на Г., а поради своевременните мерки на охранителите в магазина. С оглед
гореизложеното въззивният съд счита, че не са налице предпоставките на чл. 58,
б. „а“ вр. чл. 18, ал. 2 от НК, тъй като степента на осъществяване на
намерението и причините, поради което престъплението е останало недовършено, не
обуславят несъразмерност и несправедливост на минимално предвидените наказания.
На следващо място, не
могат да бъдат споделени доводите на защитата, че самопризнанието, направено от
подсъдимата Г. следва да бъде третирано допълнително като смекчаващо вината
обстоятелство. Признаването на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразеното съгласие да не се събират доказателства за тях, са
взети предвид от закона и са задължителна предпоставка за провеждане на
съкратено съдебно следствие, при което определянето на наказанието се
осъществява по реда на чл. 58а от НК. Поради това самопризнанието не може
повторно да смекчи вината на подсъдимия, освен ако не се касае за цялостно
процесуално поведение, спомогнало още в хода на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина и изразяващо съжаление и разкаяние. Процесният
случай не е такъв, като твърдението на защитата, че още в хода на досъдебното
производство подсъдимата е признала за извършеното деяние не се подкрепя от
събрания доказателствен материал. Същата е била задържана при излизане от
магазина „П.И.К.“, т.е. още на местопроизшествието, в резултат на което у
същата са били установени инкриминираните вещи. В хода на досъдебното
производство Г. не се възползва от правото си да дава обяснения, като в едва съдебната
фаза тя признава изцяло обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. От поведението ѝ също не може да бъде извлечено чувство
на разкаяние и съжаление за стореното, които биха могли да бъдат взети под
внимание. Ето защо, напълно обосновано, позовавайки се ТР № 1/06.04.2009 г. на
ОСНК, ВКС, районният съд не е отчел повторно направеното от Г. самопризнание.
Въззивният съд не
споделя и доводите на защитата, че младата възраст не е била взета под внимание
от първата инстанция. В действителност деянието е извършено три месеца след
навършване на пълнолетие, но това обстоятелство, макар и да не е изрично
посочено като смекчаващо вината, е отчетено от районния съд, за да обоснове
налагането на наказанието „лишаване от свобода“ в минимален размер от 1 /една/
година, какъвто е законовият минимум за престъплението, за което Г. е предадена
на съд.
По-нататък правилно
като смекчаващо обстоятелство е отчетено чистото съдебно минало на подсъдимата,
като въззивният съд отчете допълнително и факта, че Г. е ученик и продължава
обучението си, както и обстоятелството, че престъплението е останало във фазата
на опита, макар и поради причини, независещи от подсъдимата. Въпреки това видно
и от видео-техническата експертиза същата при задържането не е оказала
съпротива и е съдействала както на служителите на магазина „П.И.К.“, така и на
полицейските органи.
На следващо място, неправилно
районният съд е отчел като отегчаващо вината обстоятелство наложеното
административно наказание на подсъдимата Г. за подобно деяние като
инкриминираното, извършено на предходния ден. По делото са налични данни,
изводими от прокурорско постановление от 18.09.2020 г. и справка за лицето Р.Г.,
въз основа на които може да се направи извод, че прокурорската преписка е
прекратена и изпратена на съответния орган за налагане на административно
наказание. По делото липсват данни, дали такова е било наложено и какъв точно
вид, както и дали наказанието е било изпълнено. Поради това съдът счита, че посоченото
обстоятелство следва да се третира единствено като лоши характеристични данни.
Липсват други отегчаващи вината обстоятелства.
На фона на така
изложените индивидуализиращи обстоятелства въззивният съд намира за обосновани
изводите на първата инстанция, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено
наказание да се окаже несъразмерно тежко, с оглед възможността за приложение на
чл. 55 от НК по реда на чл. 58а, ал.4 от НК. В тази връзка въззивният съд
намира за необходимо да акцентира и обърне внимание на защитата, че наказание
„пробация“ за престъплението, за което подсъдимата Г. е призната за виновна,
обективно е невъзможно да бъде наложено по реда на чл. 55 от НК. За
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК е предвидено наказание „лишаване
от свобода“ от 1 до 10 години, т.е. в санкцията на състава е предвиден минимум
за конкретното наказанието. Следователно ако са налице предпоставките на чл.
55, ал. 1 от НК /какъвто случаят не е /, то съдът би бил задължен да определи
наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и да определи наказанието под
най-ниския предел, а не по чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, в каквато насока са
исканията на защитата, тъй като в санкцията на квалифицираната кражба е предвиден
минимум за наказанието „лишаване от свобода“ от 1 година.
С оглед
гореизложеното и предвид превеса на смекчаващите вината обстоятелства правилно
наказанието „лишаване от свобода“ е определено в неговия законоустановен
минимум от 1 година. Така индивидуализирано същото е съответно както на
обществената опасност на извършеното деяние, така и на личната опасност на
подсъдимата Г.. Обосновано същото на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с 1/3
и като окончателен размер е наложено „наказание лишаване от свобода“ в размер
на 8 месеца.
Въззивният съд се
солидаризира с изводите на първата инстанция относно наличието на
предпоставките за отлагане изпълнението на така определеното наказание по реда
на чл. 66, ал. 1 от НК. Налице са формално-материалните предпоставки за
приложението на института на условното осъждане – подсъдимата Г. е с чисто
съдебно минало и наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до три години.
Отлагане изпълнението на наказанието съответства и на личността на подсъдимата Г.
и на нейната обществена опасност. Същата е с ниска лична обществена опасност,
макар и по делото да са налице данни за девиантно поведение, налагащи
корекционно-превъзпитателно въздествие. Същевременно Г. е в млада възраст – тя
е навършила пълнолетие три месеца преди извършване на деянието. Посочената
възраст не предполага напълно формирана, изградена и завършена личност и
ценностна система, а обуславя съзнание, подаващо се на въздействие и
превъзпитание. Поради това условното
осъждане е най-подходящо за подсъдимата Г., доколкото евентуално ефективно
изтърпяване освен несъразмерно тежко би имало и негативно въздействия върху
психиката и поведението на подсъдимата. От друга страна отлагане изтърпяването
на наказанието дава възможност на Г. да продължи обучението си. Ето защо,
въззивният съд счита, че чрез условното осъждане се дава шанс на подсъдимата Г.
да приведе поведението си в съответствие със законите и добрите нрави, като
ѝ се въздейства предупредително. Изпитателният срок, законосъобразно
определен на три години, ще изиграе възпираща роля спрямо нея да не върши други
престъпления под страх, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ би могло
да се активира. Наложеното наказание е от характер да изпълни не само
индивидуалната, а и генералната превенция.
С оглед изхода на делото и съобразявайки разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 от НПК законосъобразно направените по делото разноски са
възложени съразмерно на подсъдимата Г..
При
извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда и
съобразявайки изложеното дотук, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи изменението или отмяната ѝ, поради което и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционната присъда – потвърдена
като законосъобразна, обоснована и справедлива.
Така
мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от
25.02.2021 г., постановена от СРС, НО, 135-и състав по НОХД № 15129/2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.