Р Е Ш Е Н И Е
Номер 278 Година 15.03.2016 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На първи март Година 2016
в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: А.В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 6711 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 150 СК.
Непълнолетната
ищца Д.А.А., действаща със съгласието на своята майка М.Й.Й., твърди в исковата
молба, че ответникът бил бивш съпруг на майка й и нейн баща, като бракът на
родителите й бил прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 2640/2009 г. на ПРС,
с което родителските права върху нея били предоставени на майка й, а ответникът
бил осъден да й заплаща ежемесечна издръжка 50 лева, размерът на която бил
увеличен на 100 лева с решение по гр.д. № 298/--- на СтРС. Оттогава изминали
почти две години. Икономическата обстановка се променила към по-лошо за
обикновените граждани. Цените се увеличили и покупателните им възможности
намалели. За това време и тя пораснала, с което нараснали и нуждите й. Вече била
в седми клас и се учела редовно в Х.. Готвела се за приемни изпити за гимназия
и посещавала частни уроци, където майка й давала доста средства, макар да не
можела да ги докаже. Имала и други нужди, освен училище, разходите за които майка
й много трудно посрещала. Имала нужда от силна храна и прилични дрехи, а възрастта
й била специфична и се чувствала подтисната, ако не била облечена добре. Това
бил един много важен етап в развитието й, а майка й нямала доходи. Отглеждала
още едно нейно малолетно дете от съвместното й съжителство с Т.Я., при когото живеела
с децата си. Другата дъщеря на майка й Н. била на 4 години, като и за нея майка
й се грижела, а имала нарушение на зрението и решение на ТЕЛК, като това й
състояние изисквало постоянни грижи и внимание. Майка й дори нямала възможност
да заплаща домакинските разходи за вода, ток, телефон и други. Била собственик
на два апартамента в П., но върху единият майка й имала правото на пожизнено
ползване и тя реално притежавала само голата му собственост и не можела да го ползва
или да добива от него доходи, а надарена била длъжна да оказва грижа и подкрепа
на майка си. Другият апартамент майка й придобила чрез дарение от вуйчо й, но
той бил на повече от четиридесет години и имал нужда от ремонт. Опитвала се да
намери някой да живеел в него срещу задължението да го ремонтира и поддържа, но
дори да намерела пари, за да го ремонтира, нямало да може да получава от него доход
по-голям от 150 или 200 лева на месец, каквито били наемите в П. и не можела да
го даде под наем за по - голяма сума. Това бил дохода, който можела да
реализира от него месечно. Искането е да се увеличи размера на присъдената й издръжка,
като се осъди ответникът да й заплаща, със съгласието на майка й, ежемесечна издръжка
200 лева от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законни
основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Претендира за сторените по
делото разноски.
Ответникът
А.Г.А. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен
и му присъди сторените по делото разноски, а ако го намери за основателен, да
го уважи до минималния размер по чл. 142, ал. 2 СК, с възражения и доводи,
изложени подробно в подадения в срок отговор и в представена от пълномощника му
в хода на делото писмена молба.
Д., редовно
призована, не изпраща представител, като представя социален доклад, с който взема
писмено становище по закрила правата и интересите на непълнолетната ищца в
настоящото производство.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
Непълнолетната
ищца Д.А.А. е родена на *** г. и към датата на приключване на съдебното дирене е
на възраст - години и - месец (л. 3). Нейни родители са ответникът и М.Й.Й.. Сключеният
между от тях граждански брак е бил прекратен с развод, като дълбоко и
непоправимо разстроен, с влязлото в сила на 17.12.2009 г. решение по гр.д. № 2640/2009
г. на ПРС (л. 20-21). Със същото е
утвърдено постигнато между родителите й споразумение, с което на баща й са били
предоставени за упражняване родителските права върху пълнолетният й вече брат Г.
А.А., а на майка й са били предоставени за упражняване родителските права върху
малолетната тогова ищца, а ответникът е осъден да й заплаща, чрез нея, 50 лева ежемесечна
издръжка от влизане в сила на бракоразводното решение, размерът на която е
увеличен на 100 лева считано от 24.01.--- до настъпване на законни основания,
за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й, с влязлото в сила на 26.03.--- решение по
приложеното гр.д. № 298/--- на СтРС.
От
датата на присъждането на 24.01.--- на тази издръжка до приключване на съдебното
дирене по делото е изминал период от повече от 2 години, през който е ноторно
известно, че икономическата обстановка в страната значително се промени, доказателство
за което е и увеличението в размера на минималната работна заплата, която към датата
24.01.--- на присъждането на издръжката на непълнолетната вече ищца е била в
размер 340 лева (ПМС № 249/31.10.2013 г.), а към датата на приключване на съдебното
дирене по делото е в размер на 420 лева (ПМС № 375/28.12.2015 г.). Нещо повече.
Размерът на присъдена на непълнолетната вече ищца издръжка от 100 лева месечно по
приложеното дело, понастоящем е под установеният в чл. 142, ал. 2 СК минимум. За
посоченият период нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на непълнолетната
вече ищца несъмнено е нараснала трайно и съществено, и с нарастването на възрастта
й, както и с оглед обстоятелството, че понастоящем същата е ученик в - клас на ---,
за което, видно от социалния доклад, също са необходими парични средства за
закупуване на учебни помагала и пособия, чиято цена в началото на тази учебна
година е била 170 лева, както и по 36 лева седмично за посещаваните от нея
частни уроци по математика и български език за кандидатстването й след 7 клас, видно
от социалния доклад. А всички тези обстоятелства, въпреки неоснователните
доводи за противното на ответника, са достатъчно основание съдът да се приеме,
че предявеният иск за увеличение размера на присъдената на непълнолетната ищца издръжка
е доказан напълно в своето основание, защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда
изменение на издръжката при трайно и съществено изменение или на нуждите на
издържаният, какъвто е случая, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител
(т. VIII от ППВС № 5/1970
г.). В случая нуждата от издръжка на непълнолетната ищца съдът определи с оглед
на обикновените условия на живот за нея, като взе предвид възрастта й и
обстоятелството, че е ученик в посоченото училище, тъй като по делото липсват
доказателства същата да има изключителни нужди от издръжка.
Братът
Г. А.А. на ищцата е навършил пълнолетие на 09.08.2013 г. и задълженията на
родителите им да го издържат не са безуловни, както са те спрямо непълнолетната
ищца (чл. 144 СК). Всеки от
родителите й обаче, има и друго ненавършило пълнолетие дете, на което също е
задължен безусловно да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 и чл. 143, ал. 2 СК).
От съжителството й с Т.П.Я., майка й има и друга дъщеря Н. Т.Я., която понастоящем
е на 4 години и страда от астигматизъм, поради което й заболяване й е признато
с представеното ЕР на ТЕЛК за срок до 01.05.2016 г. - 53 % степен на увреждане
без чужда помощ (л. 5 и 46). А баща й има от
брака си с Й. В.А. и друго дете А.А.А., което понастоящем е на 2 години (л.
15-16). От съвкупната преценка на социалния доклад, представената от майката на
ищцата декларация за СИС, обясненията й по чл. 176 ГПК и договор за наем от
05.01.2016 г., се установява, че майката на ищцата има средно образование, но
пред социалните работници и в декларацията си за СИС е заявила, че е безработна,
като получава само месечен наем от 200 лева от апартамента си в П., на ул. Л. №
-, ет. -, като не получава други доходи от трудови възнаграждения, свободни
професии, наеми и хонорари, като притежава и друг апартамент в П., върху който
е декларирала в декларацията си за СИС, че майка й има учредено пожизнено вещно
право на ползване (л. 6, 57-59 и 63-64). В представената по делото декларация ответникът е
декларирал, че е безработен и не получава никакви доходи и не притежава никакво
имущество (л. 27). По делото обаче
липсват и доказателства да е неработоспособен или с намалена работоспособност,
при което съдът намира, че той разполага с необходимите за страната възможности
да осигурява издръжка на своето непълнолетно дете в рамките на дължимата се от
него такава, обусловена от нуждите на това дете, тъй като е работоспособен (така
и т. 11 от
ППВС № 5/1970 г.). Други релевантни доказателства няма представени по
делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът
намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на непълнолетната ищца с
оглед възрастта й, правилното й развитие, отглеждане и възпитание, е необходима
и достатъчна общо сумата от 350 лева месечно, от която ответникът може с оглед
обстоятелството, че е работоспособен и има и друго ненавършило пълнолетие дете,
да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за това си непълнолетно дете в
размер от 193 лева, а останалата част от сумата, до необходимите за същото дете
общо 350 лева месечно, следва да се поемат от майка му, ведно с
непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС №
5/1970 г.). При това положение предявения по делото иск за увеличение размера
на присъдената на непълнолетната ищца ежемесечна издръжка се явява основателен
и следва да се уважи до сумата от 193 лева месечна издръжка, като това
увеличение на същата следва да се постанови от датата на подаване в съда на исковата
молба, в какъвто смисъл е и искането, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й, а в останалата му част над тази сума, до
претендираната с него по-голяма от 200 лева, същият иск следва да се отхвърли,
като неоснователен (т. VIII от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и 146, ал. 1 от СК).
Тъй
като ищцата не дължи държавна такса за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК),
дължимата се такава в размер на 133.92 лева върху увеличения размер на издръжката
(чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК), следва да бъде възложена
в тежест на ответника с настоящото решение (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото, непълнолетната
ищца има право да й се присъдят сторените от нея разноски по делото за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, но в
представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 45), не е
вписано да е уговаряно и изплащано такова на представляващият я по делото
адвокат, поради което и с оглед т. 1 от ТР 6/2012 на ВКС следва да се приеме,
че няма данни същата да е сторила разноски за същото по делото, поради което
такива не могат да й се присъдят съразмерно с уважената част от иска (чл. 78,
ал. 1 ГПК). При този изход на делото, в тежест на ищцата следва да се възложат
сторените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от иска или сумата от 24.50 лева (чл. 78, ал. 3 ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви
решението си на 15.03.2016 г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл.
315, ал. 2 ГПК).
Воден от горните
мотиви Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гражданско дело № 298
по описа за --- на Старозагорския районен съд, като:
ОСЪЖДА А.Г.А., с ЕГН **********,
с адрес ***, да
заплаща на непълнолетното си
дете Д.А.А., с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка М.Й.Й.,
с ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 193 лева считано от 17.12.2015 г.
до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за увеличение на присъдената
издръжка В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 193 лева месечно до претендираните
200 лева месечно.
ОСЪЖДА непълнолетната Д.А.А.
с п.с., действаща със съгласието на своята майка М.Й.Й. с п.с., да заплати на А.Г.А.
с п.с., сумата от 24.50 лева разноски по делото съразмерно с отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА А.Г.А. с п.с., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 133.92 лева лева за дължима
се за
производството държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок
от 15.03.2016 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: