№ 4586
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110167651 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на П. Т. Н., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. С........, офис-партер, чрез адв. В. Т., срещу В.
В. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. К....., с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на от 9 000 (девет хиляди) лева,
представляваща вземане по договор за заем от 01.10.2022 г. с падеж на
плащане 31.01.2023 г., ведно със законната лихва за забава за периода от
23.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 4 000 (четири хиляди)
лева, представляваща договорна лихва за период от 01.10.2022 г. до 31.01.2023
г., сумата от 1 839,78 (хиляда осемстотин тридесет и девет лева и седемдесет и
осем стотинки) лева мораторна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 22.08.2024
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50714/2024г.
Ищецът твърди, че на 01.10.2022 г., е предоставил в заем на ответника В.
В. Ш. сумата в размер на 9 000 лева. За отпуснатия заем страните са сключили
писмен договор от 01.10.2022 г., като съгласно чл. 2 от договора заемодателят
е предал в брой назаемателя заемната сума на 01.10.2022 г. Поддържа, че
предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя се установява от
самия писмен договор за паричен заем - чл. 2 от договора, в който изрично се
посочва, че сумата се предоставя в брой на заемателя на 01.10.2022 г. Съгласно
процесния договор за паричен заем, страните са уговорили падеж за плащане
на задълженията по договора в срок до 31.01.2023 г., като в посочения срок
заемателят не е върнал нито заемната сума, нито дължимата договорна лихва.
Тъй като страните са уговорили изричен падеж за плащане, то и ответникът е
изпаднал в забава и без да е необходимо да бъде изрично поканен, считано от
01.02.2023 г. С подписване на договора за паричен заем, ответникът се е
съгласил да върне не само заемната сума, но и да заплати допълнително
възнаграждение в полза на заемодателя в размер на 4 000 лева - чл.З от
договора. Размерът на възнаградителната лихва се съотнася с липсата на
обезпеченост на вземанията на заемодателя, както и с възможността
1
заемателят да върне заемната сума на две равни части или изцяло чак на
падежа на плащането, без да извършва месечни погашения - все условия,
които поставят кредитора в икономически неизгодно положение. На следващо
място и предвид неизпълнението на ответника да върне заемната сума на
падежа, уговорен в процесния договор, то и за него възниква право да
претендира мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2023 г. до
22.08.2024 г. в размер на законната лихва за забава върху главница от 9000
лева. Законната лихва за забава за посочения период възлиза на сумата от 1
839,78 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с който оспорва предявените искове. Оспорва иска като недоказан
прави възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, чл. 79, ал.1 вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД.
Заемът за потребление е реален договор. Той се счита за сключен от
момента на постигане на съгласието едната страна да получи сума срещу
задължение да върне на другата и сумата бъде предадена от заемодателя на
заемателя. За да има валидно правоотношение по договор за заем следва освен
да се постигне съгласие между страните за съществените елементи на
договора, то следва да има и реално предаване на сумата, предмет на
договора. Предаването на сумата е елемент от фактическия състав на самата
сделка. Договора за заем се счита за сключен от момента в който заемодателят
даде, а заемополучателя получи сумата/заместимата вещ, а не от момента на
постигане на съгласието. Основанието на което се сключва един договор не
може да се презумира, не се презумира основанието на което е дадена сумата.
То подлежи на доказване от страната, която се позовава на него.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи валидно правоотношение по договор за заем, тоест че страните са
постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника определена сума
пари срещу задължение на ответника да я върне, както и че сума е предадена.
(В този смисъл: Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. на ВКС, І-во
Т. О. Решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV-то Г. О.;
Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О.;
Решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, ІV-то Г. О.;
Решение № 143/12.04.2011 г. по т.д. № 63482009 г. на ВКС, ІІ-ро Т. О., всички
те, постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
От контекста на изложеното следва, че ищецът следва да докаже че е
предоставил на ответникът процесната сума срещу задължението на
ответника да я върне.
По делото е приложен договор за заем от 01.10.2022г. сключен между П.
Т. Н. в качеството му на заемодател и В. В. Ш. като заемател. В чл. 1 е
уговорено, че заемодателят „предоставя“ в заем на заемателя парична сума в
размер на 9000 лева. В чл. 2 от договора страните приели, че заемната сума се
2
предоставя от заемодателя като сумата от 9000 лева се изплаща в брой на
заемополучателя на дата 01.10.2022г. Уговорен е и начинът на изплащане а
именно на две равни части или изцяло в срок до 31.01.2023г. В чл. 6 т.1 от
договора е уговорено че заемодателят е длъжен да предостави на заемателя
заемната сума в срока и по реда на настоящия договор.
Съгласно практиката на ВКС Същинското съдържание на един договор
за заем следва да се търси във волеизявленията на страните и поетото
задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното
получаване в текста на договора, подписано от двете страни, има
свидетелстващ което съдът съобразява при оспорване на засвидетелствания от
длъжника факт. В посочения смисъл са (решение № 105/30.6.2011 г. по т.д. №
944/2010 г. на ВКС, II т.о. и решение № 123/02.5.2012 г. по гр. д. № 959/2011 г.
на ВКС, III г.о.).
От тук следва извода че за да се приеме че договора в тази му част има
характер на разписка трябва недвусмислено и безпротиворечиво да се
признава предаването на сумата.
От клаузите на чл. 1 и чл. 2, във връзка с чл. 6 от представения по делото
договор за заем, не може да се направи извод че е възникнало валидно
облигационно отношение по договор за заем. При ясно и категорично
визирани уговорки за даване на паричен заем и определяне на конкретна дата
за предаване на заемната сума, липсват доказателства за нейното предаване. В
чл. 2 от договора изрично е посочената датата, но същата е визирана като
нещо бъдещо, относно момента на предаването на заемната сума, поради
което не следва да се приеме, че изложеното в тази клауза представлява
изпълнение на фактическия състав на чл. 240, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
Аналогичен случай е разгледан в РЕШЕНИЕ № 277 ОТ 02.12.2019 Г. ПО
ГР. Д. № 237/2019 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС където е отменено решение на
САС с което исковете са уважени. В посоченото решение е постановено при
идентична фактическа обстановка с тази по настоящото дело.
При това положение и при съобразяване с практиката на ВКС съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Както беше посочено по-горе следва да се установи в условията на
пълно и главно доказване предаването на сумата. Ищецът не успя да установи
този елемент от фактическия състав на договора за заем.
При това положение съдът намира, че искът подлежи на отхвърляне.
Предвид резултата по главния иск при условие че не се установява, че
ищецът е предал в заем процесната сума, на него не му се дължи и договорна
лихва както и обезщетение за забава.
По отношение на разноските.
При този изход на производството ищецът няма право на разноски.
Право на разноски има ответникът който не е представил доказателства
за сторени разноски.
Разноски претендира обаче адв. К. П. по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв. На нея
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 920 лева.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Т. Н., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр. С........, офис-партер, чрез адв. В. Т., срещу В. В. Ш., ЕГН **********, с
адрес: гр. К....., искове по реда на чл. 422 ал.1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 79, ал.1 вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
сумите от 9 000 (девет хиляди) лева, представляваща вземане по договор за
заем от 01.10.2022 г. с падеж на плащане 31.01.2023 г., ведно със законната
лихва за забава за периода от 23.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща договорна лихва за период от
01.10.2022 г. до 31.01.2023 г., сумата от 1 839,78 (хиляда осемстотин тридесет
и девет лева и седемдесет и осем стотинки) лева мораторна лихва за периода
от 01.02.2023 г. до 22.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 50714/2024г.
ОСЪЖДА П. Т. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С........, офис-
партер ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. С. П. с рег. № ********** от САК на
основание чл. 78, ал.2 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата от 920 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4