Р Е
Ш Е Н
И Е № 268
гр. Сливен, 30.03.2017
година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно заседание двадесет и трети февруари през
две хиляди и седемнадесета година , в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря П.С., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5143 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК.
В исковата си молба А.И.К. се твърди, че по силата на
нотариален акт № 57, том ІІ, дело №701/1967 година ищецът станал собственик на
цял долен етаж на масивна жилищна постройка, находяща се в парцел 6-143 в кв. 4
по плана на с. Ч., състоящ се от 453 кв.м., заедно с 2/3 ид. ч. от застроеното
и незастроено дворно място образуващо описания в нотариален акт парцел. От
придобиването на имота до настоящия момент ползвал жилищната сграда и двора в
имота, в границите, които ги е заварил. През м. август 2015 година ищецът
установил, че на 05.10.1992 година баща му И. И. К. се снабдил с нотариален акт
№ 187, том V, дело 2824/1992 година за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност и наследство, в това число и придобитите от него с покупко -
продажба долен етаж на масивна жилищна постройка и 2/3 ид.ч. от застроеното и
незастроено дворно място. Излагат се твърдения, че от 1967 година до 2015
година били извършени и осъществени два плана, но от справката в Община Сливен,
ищецът не успял да си изясни как и на какво основание бил образуван новия
парцел, за който общия им наследодател се снабдил с нотариален акт по
наследство и давностно владение, в който попадал и придобитият от него недвижим
имот. Общият наследодател на ищеца и ответниците починал през м. май 2000
година, като оставил в наследство придобитото с нотариален акт т. 187, том V от
1992 година имот. Ищецът твърди, че от целия новообразуван парцел притежавал
долен етаж от масивна сграда, 2/3 от 453 кв.м. и 1/18 ид. ч. от втори етаж от масивна сграда, заедно с 1/18 ид.ч. от
От съда се иска да постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
долен етаж на масивна жилищна постройка, заедно с 2/3 ид.ч. от застроеното и
незастроено дворно място, образуващо описан в нотариален акт № 57, том ІІ, дело 701 от 1967 година
недвижим имот в парцел 6-143 в кв. 4 по плана на с.Чинтулово, както и 1/3 ид. ч. от останалото дворно място, обективиран
в нотариален акт № 85, том І, дело № 247 от 1965 година придобити по наследство
и да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост № 187, том V, дело
№ 2824/1992 година, придобит по давност и наследство на нотариус при РС
Сливен Б. Райнов, до полагащата му се
идеална част. Претендират се разноски.
В законоустановения
срок двете ответници чрез пълномощника си са подали писмени отговори, в които
се излагат следните възражения: Изразява се становище, че предявеният срещу ответниците иск по чл.124, ал.1 от ГПК е допустим, но
разгледан по същество е неоснователен. За да се обоснове това становище и като
се позовават на изложените в исковата молба твърдения, а именно, че ищецът е закупил долен /избен/ етаж от масивна постройка, находяща се
в парцел 6-143, в кв.4 по плана на с.Чинтулово, заедно с 2/3 ид. части от същия
парцел с площ целия 453 кв.м. застроено и незастроено дворно място, че на 05.08.2015 година ищецът узнал, че баща му Иван И. Калоферски
се
снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
включително и закупения от него долен /избен/ етаж от масивна постройка и 2/3 ид.части от парцел 6-
143, в кв.4 по плана на с.Чинтулово, че от
1967 година до 2015 година са извършени на два пъти промени в
дворищнорегулационния план на с.Чинтулово, които засягат горепосочения имот и че ищецът не е успял да установи по
извършена от него справка, каква точно промяна е настъпила в имота, от който той притежава
в посочения обем собственост, както и твърдението, че ищецът притежава по наследство по закон от баща си И. И.
К., починал на 13.05.2000 година, собственост в размер на 1/18 ид.част от недвижим имот -
терен и постройки, придобит с нот.акт №187, т.V, д.№2824/1992 година заявяват, че не оспорват изложеният в исковата молба факт, че с нотариален акт № 57, том ІІ, дело № 701 от 1967 година, на ищеца е продаден
долен /избен/ етаж от масивна постройка, находяща се в парцел 6- 143, в кв. 4 по плана на с.Чинтулово, заедно с 2/3 ид. части от същия парцел, с площ
целия 453 кв.м. застроено и незастроено място. Оспорват твърдението на ищеца,
че на основание тази продажба той е придобил собствеността на долния /избен/ етаж от
масивната сграда в парцел 6 – 143, тъй
като със
сключената сделка е прехвърлен обект - долния /избен/ етаж на масивна сграда, който няма статута на
самостоятелен такъв, годен да бъде предмет на продажбата, от гледна точка на
действащия към 1967 година правен режим. Посоченият в нотариалния акт като „долен /избен/
етаж" е избената част на едноетажна жилищна сграда, вкопан в земята и към датата на
сделката е бил в груб строеж и не се е ползвал за живеене. Поради невъзможният си
предмет, в частта относно продажбата на долния /избен/ етаж на масивната
сграда, сделката е нищожна и не е породила вещноправния си ефект. Оспорват също така
твърдението на ищеца, че за издадения нотариален акт № 187, т.V, д.№ 2824/1992 година на
името на общия им наследодател И. И. К. въз основа на извършената по нотариално дело
№2824/1992 година
обстоятелствена
проверка, бил узнал на 05.08.2015 година. Посочват, че подготовката на цялата документация по
обстоятелствената проверка за издаване на констативния нотариален акт:
изготвянето на молба - декларация, представянето й в съответните администрации за
попълването на необходимата информация и удостоверяване на верността на същата,
издаването на скицата на парцел XIII- 33 и др., била извършена с активното
съдействие на ищеца, като включително присъствал в съда, когато свидетели по
обстоятелствената проверка бяха разпитани от нотариуса..
Сочи се
още, че родителите на общият им наследодател И. И. К. – И. К. К. и Д. И. К.
/К./, били собственици на съседни недвижими имоти, включително
на описаните в нотариален акт № 83, т.ІІІ, д. № 1074/1964 година и нотариален
акт №185,
т.Ш, д. №1329/1964
година. При
изменение на дворищната регулация на тези имоти е образуван парцел
XIII-33, в кв.7 по плана на с.Ч., общ.С., който понастоящем в приетата
със заповед № РД- 18- 34/22.06.2007 година, на
изп. директор на АК кадастрална карта на с. Ч., общ. С. се
индивидуализирал с идентификатор №81387.501.33.
След смъртта на Иван К. К. -
починал на 09.03.1966 година, общият на страните
наследодател и първата ответница, довършили започнатата жилищна сграда, която
тогава се разполагала върху
двата съседни имота - парцел V-143 и парцел Х-143, в кв.4 и изградили в парцел
Х-143 останалите постройки, отразени в поземлен имот с идентификатор № 81387.501.33 по кадастралната карта на с. Ч., общ. С..
Както жилищната сграда, така и всички
останали постройки били строени от общия на страните наследодател и първата ответница за тях,
смятали ги за тяхна собственост и ги владеели като техни. Майката на общият на страните наследодател Д. И. К. /К./ и неговата сестра Д. И.К. също знаели и не са се противопоставяли на
тяхното владение, включително и когато през
1992 година общият им наследодател И. И. К. се позовал на придобивна давност върху целия парцел XIII- 33, в кв.7 и се снабдил с нотариален акт. Същото се
отнасяло и за ищеца.
С оглед на изложеното по-горе считат, че теренът на парцел XIII-33, в
кв.7, а по кадастрална карта на поземлен
имот с идентификатор № 81387.501.33 е придобит от общият им наследодател И. И. К. в лична собственост, а постройките в този парцел означени по кадастралната карта с идентификатори
от №81387501331 до идентификатор
№81387.501.33.4 включително, са придобити от първата ответница и съпруга И. И. К. по давностно владение при условията на СИО. След смъртта на И. И. К., починал на 13.05.2000 година било
обявено на 13.07.2000 година от
съдията по вписванията при АВ - Сливен оставеното от него завещание, с което
той завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на съпругата си – първата
по делото ответница. Въз основа на това завещание последната се снабдила с нотариален акт за собственост върху 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор
№81387501 33 по кадастралната карта
на с.Ч., общ. С., целия с площ
Като считат, че предявеният от ищеца иск е неоснователен
както за правото му на собственост върху поземления имот, така и върху постройките
изградени в него оспорват като неоснователно искането на ищеца да
бъде признат за собственик на долен етаж на масивна жилищна постройка,
заедно с 2/3 ид.части от застроено и незастроено дворно място
образуващо описания в нотариален акт № 57, том ІІ, дело № 701 от 1967 година недвижим
имот, в парцел 6-143, в кв. 4 по плана на с.Чинтулово, както и на 1/18 ид.част
от втори етаж от масивната сграда, заедно с 1/18 ид. част от 453 кв.м., както и
1/3 ид.част
от останалото дворно място обективиран в нотариален акт № 85, т.І, д.
№ 247 от 1965 година.
Считат, че по наследство
ищецът е собственик на 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор
№ 81387.501.33 по кадастралната карта на с.Ч., общ. С., целия
с площ 1402 кв.м. Считат още, че ищецът е загубил правото си на
собственост в размер на 2/3 ид.части от парцел 6-143, кв. 4 по плана на с.Ч.,
включен в парцел XIII- 33, в кв.7 по плана на. Чинтулово, с идентификатор по
кадастралната карта на селото №№ 81387.501.33, поради упражнявано от И. И. К. владение
върху имота, на което владение последният се е позовал през 1992 година.
Считат още, че ищецът не
е собственик на долен /избен/ етаж от жилищна сграда построена в парцел 6-143,
в кв. 4 по действащия към 1967 година план на с.Ч., общ.С. поради
нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - поради невъзможност на
предмета, оформена с нотариален акт № 57, т. ІІ д. № 701/1967 година;
Считат още, че ищецът не е собственик и на
сграда с идентификатор № 81387.501.33.1, сграда с идентификатор
№ 81387.501.33.2, сграда с идентификатор № 81387.501.33.3, сграда с
идентификатор № 81387.501.33.4 и сграда с идентификатор № 81387.501.33.5 на основание
наследяване по закон, поради това, че 3/6 ид.част от правото на собственост върху
тези постройки са собственост на първата ответница, придобита при прекратяване
със смъртта на съпруга ми И. И. К. на
придобитата от тях по давностно владение при условията на СИО собственост върху описаните
постройки, а за останалите З/6 ид.части- по
наследство по закон и завещание.
Ответниците молят съда да отхвърли предявения иск срещу тях като
неоснователен и да откажи да отмени нотариален акт № 187, том V, дело
№2824/1992 година. Претендират се разноски.
Във връзка с отговора на ответната страна, ищеца представя становище със
следните уточнения.- По
плана от 1938 година имота е бил
разделен на два парцела - IX от 143 и VI от 143 в кв. 4 по плана на с. Ч.. През
1964 година общия наследодател И. И. К. (негов дядо) се снабдява с празно дворно
място, представляващо парцел IX - 143 кв. 4 по плана на същото село с обща площ 525 кв.м. През същата година с нотариален акт №185 том. III , дело № 1329
1964 година
Д. И.К. (негова баба), съпруга на обшия
наследодател се снабдява с нотариален акт за съседния парцел V (VI) - 143, кв. 4., състоящ се от 453 кв.м.,
ведно със съществуващите сгради, не описани
в нотариалния акт. С нотариален акт № 85, том I от 1965 година Донка К.
продава на синът си И.
И. К. 1/3 ид. част от двора и само
горния етаж от жилищната сграда. През
1967 година
Донка К., чрез синът си И. И. К., продава
на ищеца, от същия този имот, 2/3 ид. части от двора и долен етаж от жилищната сграда от парцел VI - 143, кв.4. по
плана на селото. Твърди, че парцел V-143
и парцел VI от 143 в кв.4 с площ 453
кв.м. представляват един и същи имот. Сочи
се, че през 1992 година И.
И. К. е признат по наследство и
давност с нотариален
акт № 187, том V на дворно място,
състоящо се от 1430 кв.м., образуващо парцел XIII, кв.7, ведно с полумасивна жилищна сграда от 50 кв.м.,
масива лятна кухня от 20 кв.м., масивен
гараж от
Оспорва твърдението на ответниците за това, че при издаването на нотариален
акт през 1992 година е участвал в снабдяването с документи и производството
пред нотариуса по обстоятелствената проверка, както и твърдението, че след
смъртта на дядо му И. К. К.и, баща му И. И. К. и майка му Я.К. са строили сгради в имота. Здравословното състояние на баща му било изключително
тежко, включително претърпял и оперативна намеса на простата и го гледал на легло. През всичките тези години единствено той поддържах сградите,
облагородявал имота като засаждал
трайна насаждения и полагал преки и непосредствени грижи за баща си и майка си. Купувал дърва, покривал
всичките им разходи по поддръжката на имота.
Ответниците
в отговора си не уточнявали кога и как точно е застроен всеки един от обектите, защото никога не са
строили и не са ползвали имота. Ответницата И.И.К.,
негова сестра, след 1980/1981 година, когато напуска домът в с. Ч. никога не е своила имота и не е имала претенции към него.
Инцидентно е идвала само на гости.
Поддържа искането си визирано в първата искова молба,
касаещо нотариален акт № 85, том 1 от 1992 година относно ПИ с идентификатор
81387.501.33 до 948/1401
ид.части, ведно с долния етаж на жилищната сграда и целите сгради, подробно описани в него, застроени от него. Счита
за незаконосъобразно снабдяването с
констативния акт за собственост придобит по наследяване, завещание и закон от Я.К.
обективирано в нотариален акт № 111, том II, от 2012 година относно 1/3 ид. част от ПИ № 81387.501.33 по
кадастралната карта на с. Чинтулово, целия с площ 1402 кв.м. до запазената му част като наследник, както и върху
целите сгради подробно описани в същия нотариален акт, построени лично от него,
поради което го оспорва и моли да бъде обезсилен.
С приложена
по делото молба, подадена от пълномощника на ответниците, наред със
заявлението, че се поддържат изцяло дадените от тях отговори и възраженията им
по обстоятелствата и исканията на ищеца отправени
до съда, във връзка с нововъведените с допълнителна искова молба по предявения
иск обстоятелства и факти се изразява следното становище:
Счита се, че с писменото си
становище ищецът е отправил искане до съда за изменение на обстоятелствата, на които се основава
предявения му иск и изменение на петитума на иска.- В писменото си
становище ищецът е направи нови твърдения, а именно, че всички строежи в поземления имот с идентификатор №81387.501.33, с
изключение на жилищната сграда от
която му е прехвърлена собствеността на долния етаж, са извършени от
него, с негови средства и труд, построени са за него и че той ги е владял със
знанието и съгласието на родителите си, поради което е станал техен изключителен собственик и е отправил
искане към съда да бъде признат също и за изключителен собственик на гараж, лятна кухня и стопанска сграда изградени
в поземлен имот с идентификатор №81387.501.33, както и за собственик на
948/1401 ид.части от поземления имот.
Ответниците оспорват твърденията на ищеца, изложени в становището му, а именно, че той е строил със собствени
средства и труд, за себе си и е владял за
себе си гараж, лятна кухня и стопанска сграда, тъй като всички строежи в
поземления имот, включително и завършването
на жилищната сграда са дело на съпрузите Я. и Иван Калоферски.
Ответниците считат, че твърденията на ищеца в становището му от една страна не
отговорят на истината, а от друга - противоречат и изключват по същество
твърденията му по първоначалната и допълнителните искови молби относно фактите
и обстоятелствата на които основава иска си. Посочва се, че в първоначалната и
допълнителните искови молби ищецът твърди, че е придобил на различни основание
- възмездна сделка и наследство, идеални
части от поземления имот с идентификатор №81387.501.33 и построеното
върху него, с изключение на „долния етаж" от жилищна сграда, като в една
от допълнителните си искови молби е посочил и поотделно
за всяка сграда идеалните части за които претендира. В коментираното становище пък за същите тези сгради твърди, че е
изключителен собственик.
Във връзка с така направеното
оспорването отново се заявява, че се поддържат изцяло твърденията на
ответниците в депозираните от тях отговори относно
възникването на строежите в поземлен имот с идентификатор № 8 1387.50 1.33,
както и относно придобивното основание на което се е позовал наследадотеля на
страните при издаването на констативния
нотариален акт през 1992 година.
Във връзка с твърденията на ищеца изложени в становището
му, ответниците считат, че изграждането и
владението на построеното в поземлен имот с идентификатор №81387.501.33, не са
новооткрити или ново възникнали факти и обстоятелства, които са от значение за
делото по смисъла на чл.147 от ГПК, тъй като тези факти и обстоятелства са били
известни на ищеца още към момента на подаване на исковата молба, поради което, тяхното включване в спора, към настоящия момент е недопустимо.
Подчертава се още, че едновременно с
въвеждането на посочените в становището на ищеца факти и обстоятелства, до съда е отправено и искане ищецът да
бъде признат и за изключителен собственик на гараж, лятна кухня и стопанска
сграда изградени в поземления имот; да му бъде възстановена запазената част от
оставения от наследодателя И. К. в наследство недвижим имот с идентификатор
№81387.501.33 и да бъде признат за собственик на 948/1401 ид. части от поземлен
имот с идентификатор №81387.501.33 и да бъде отменен нот. акт №11. т.ІІ /2012 година и се формира извод, че
едновременно изменение на основанието на предявения иск и на искането отправено
към съда, съгласно разпоредбата на чл. 214 от ГПК е също недопустимо.
С приложено по делото становище, подадено от пълномощника
на ищеца във връзка с разпореждане от
28.03.2016 година и дадените в него
указания, се правят следните уточнения: Ищецът твърди, че съгласно нот. акт № 57, том II, дело № 701 от 1967 година е собственик на 1/3 ид. части от 453 на парцел VI от 143 в кв.40 по
действащия през 1967 година план на селото.
Този парцел влиза в пределите на парцел VІІІ в кв. седми на действащия пред 1992 година план за село Чинтулово, вече с площ от 1430
кв.м по нотариален акт № 187 том
V, дело № 2824/1992 година, а в настоящия момент по кадастрална карта с
площ от 1401 кв.м., представляващ ПИ
с идентификатор 81387.501.33, в който имот е и жилищната сграда, на която е собственик на приземния етаж, както и
построените от него през 1982/1983 година масивна лятна кухня от 20 кв.м., стопанска сграда
от 60 кв.м. и застроения през 1980 година масивен гараж през 1980 година . Тези сгради бил застроил с
лични средства и труд с изричното
съгласие на родителите си.
Посочва
се, че обшия наследодател И. И. К. се е снабдил през 1992 година с нотариален
акт за собственост придобит по давност и наследство върху целия
новообразуван парцел, в който влизат придобитите от ищеца 2/3 ид. части от 453 на парцел VI от 143 в кв. 40 по действащия през 1967
година план на селото и жилищната сграда на която е собственик на приземния етаж, както
и построените от него през 1982/1983 година
масивна лятна
кухня от 20 кв.м. и стопанска сграда от 60 кв.м. и застроения през 1980 година масивен гараж. Като наследник на И. К.
ищецът имал право на 1/6 ид. части от недвижимия му имот, но с оглед извършеното от него завещание имал правен
интерес за отмяна на същия до запазената му
част по правото съгласно закона.
Моли
да бъде признат за собственик на
302/1401 ид. части от ПИ с идентификатор 81387.501.33 по кадастрална скица, ведно с целия долен
приземен етаж от сграда с
идентификатор № 81387.501.33.1, както и целите сгради с идентификатори 81387.501.33.3,
81387.501.33.4 и 81387.501.33.5, иска да се признае за установено, че с извършеното завещание от 17.05.1989 година, н.д. № 1134/1989 година е накърнена запазената ми част по закон и да се
възстанови запазената му по закон ид. част
от останалата част, представляваща 1098/1401 ид. части от ПИ с идентификатор 81387.501.33 ; горния етаж на сграда с идентификатор 81387.501.33.1, както и части от
сграда с идентификатор №81387.501.33.2.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник. Предявеният иск
се поддържа и се иска уважаването му.
В
съдебно заседание ответниците се явява лично и се представляват от пълномощник, който
оспорва исковите претенции по съображенията, изложени в отговорите на исковата
молба и изразените становища и пледира за отхвърлянето им като неоснователни. Прави възражение за недопустимостта на искането за възстановяване на
запазена част включително и под формата на възражение, тъй като правото за
предявявяне на искането за възстановяване на запазена част е преклудирано с
оглед обявяване на завещанието, представено по делото. Съображенията си по съществото на спора излага в представена по делото
писмена защита.
Пълномощника на ищеца се
противопоставя на така направеното възражение, като счита, че правото им не е
преклудирано, тъй като ищецът своевременно е възразил, както по издадения
нотариален акт, така и по завещанието, понеже срока за възражението започва да
тече от датата на узнаването, т. е. 15.08.2015 година. Съображенията си по
съществото на спора излага в представена по делото писмена защита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото са
наследници на И. И. К., починал на 13.05.2000 година, АС № 0485/13.05.2000
година. /УН -лист 14 от делото/.
Ищецът А.И.К. е син и
законен наследник на общия наследодател И. И. К..
Първият ответник - Я.В.К. е
преживяла съпруга и законен наследник на общия наследодател И. И. К..
Вторият ответник - И.И.К. е дъщеря и законен наследник на
общия наследодател И. И. К.. Между
страните по делото не са спорни фактите, че наследодателят им И. И. К. е син и наследник на И. К. К., бивш жител ***,
починал на 09.03.1966 година и на Д. И. К., бивша жителка на с.Ч., общ. Сливен,
починала на 14.02.1991 година, както и че поземлен имот, със сегашен идентификатор № 81387.501.33 и площ 1 401
кв.м. по кадастралната карта на с.Ч. фактически се е намирал в границите по
кадастралната карта и е ползван и владян в тези му граници.
И. К. К. - баща на
общия на страните наследодател И.
И. К., приживе, позовавайки се на давностно владение, наследство и
доброволна делба, на основание извършена обстоятелствена проверка и въз основа
на постановление от 06.11.1964 година се снабдил с констативен нотариален акт
за собственост № 83, т. ІІІ, нотариално дело № 1074/1964 година, съгласно който
е признат за собственик по давностно владение, наследство и доброволна делба на
празно дворно място, образуващо парцел Х- 143, в кв. 4 по плана на с. Ч.,
Сливенски окръг, състоящо се от 525 кв.м. и граници: улица, Д. И.К.., Д. Н. К.
и С.К..
Д. И. К. - майка на
общия на страните наследодател И.
И. К., приживе, позовавайки се на покупка и давностно владение, на
основание извършена обстоятелствена проверка и въз основа на постановление от
24.12.1964 година. се снабдила с констативен акт за собственост № 185, т. ІІІ,
нотариално дело № 1329/1964 година върху дворно място с постройките в него,
образуващо имот планоснимачен № 143, парцел V-143, в кв. 4 по плана на с. Ч.,
Сливенска окръг., състоящо се от 453 кв.м. при граници: улица, К. И. К., И. К.
К. и С. К..
Към момента описаните
два поземлени имота представляват включени части в терена на поземлен имот с идентификатор
№ 81387.501.33 с площ 1401 кв.м..
На 11.03.1965 година с
договор за покупко продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 85, т.
1, нотариално дело № 247/1965 година, Д.И.К. продала на общия на страните
наследодател и неин син И.
И. К., от собствения си недвижим имот планоснимачен № 143, образуващ
парцел V- 143, в кв.4 по плана на с. Чинтулово, с площ целия 453 кв.м.
застроено и незастроено при съседи: улица, К. И. К., И. К. К. и С. К., само
горния етаж от жилищната сграда в имота, състоящ се от две стаи и салон, заедно
с 1/3 ид.част от дворното място.
На 16.06.1967 година с
договор за покупко продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 57,
т.II, нотариално дело №701/1967 година Д. И.К. продала на ищеца и неин внук А. И.И.,
чрез баща му и законния му представител И. И. К., следния свой недвижим имот: целия
долен /избен/ етаж на масивната постройка в имота.находяща се в парцел 6 -143 в
квартал 4 по плана на с.Ч., Сливенски окръг, състоящ се от 453 кв.м. при
граници: улица., И. К. К., от двете страни С. К., заедно с 2/3 ид.част от застроеното
и незастроеното дворно място, образуващо описания по-горе парцел собствения си
недвижим имот.
След смъртта на И. К. К. - починал на 09.03.1966 година и
прехвърлителните сделки извършени от Донка И.К., общият на страните наследодател
– И. И. К. и съпругата му ответницата Я.В.К., завладели дворното място,
включително и частта по възмездната сделка от 1967 година, попадаща в сегашните
граници на поземлен имот с идентификатор №81387.501.33. Предприели действия,
целящи довършване на изградената в груб строеж жилищна сграда като се
настанявали поетапно в нея съобразно завършените й части. Освен довършителните
работи по жилищната сграда, И. и Я. К. изградили във времето и помощни сгради в
имота за себе си и ги ползвали за задоволяване на нуждите си. Владението върху
целия имот - терен и постройки, съпрузите Калоферски упражнявали явно и
необезпокоявано, както по отношение на ищеца, така и по отношение на останалите
наследници на И. К. К. - неговата съпруга Д. И. К. и неговата дъщеря Д. И. С..
През 1992 година, позовавайки се на давностно владение,
на основание постановлението от 14.Х.1992 година по обстоятелствената проверка
общия на страните наследодател И. И. К. се снабдил с констативен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност и наследство № 187, т. V, нотариално дело № 2824/1992
година, съгласно който е признат за собственик по давностно владение и
наследство върху следния недвижим имот: дворно място състоящо се от 1 430 кв.м., образуващо парцел
XIII - 33, в кв. 7 по плана на с.Чинтулово, при граници : улица, парцели XIV – 32, XI –
35, XIІ – 34, ведно с полумасивна жилищна сграда от 50 кв.м., масивна лятна
кухня от 20 кв.м., масивен гараж от 40 кв.м. и стопанска сграда от 60 кв.м.
Имотът за който И. И. К. е признат за собственик е владян в
описаните в нотариалния акт граници и е включвал в себе си и парцел Х - 143, в кв. 4 с площ 525 кв.м., и
V- 143 в кв. 4 с площ 453 кв.м. по действащата в настоящия момент кадастрална
карта на с.Ч., общ.Сливен. Поземленият имот по констативния нотариален акт е
идентифициран с идентификатор №№81387.501.33. И след снабдяването с
горепосочения нотариален акт, И. И. К. продължил да живее заедно със
съпругата си - ответницата Я.К. в процесния имот като в свой имот чак до
смъртта си на 13.05.2000 година. Няма спор, че до приключване на съдебното
дирене ответницата Я.К. продължава да живее постоянно в имота също като в свой.
Ищецът и ответницата И.К., са живели в спорния имот заедно с родителите си. Ищецът
продължил да живее в този имот и след женитбата си, но впоследствие и той и
ответницата И.К. се установили да живеят постоянно в друго населено място. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът докато
живеел и работел в гр. Сливен, а и до
момента, често посещавал процесния имот, извършвал действия по
поддръжката му и строително монтажни работи в съществуващите към момента сгради
в имота. Данните по делото сочат, че ответницата И.К. за същия период, като
коментирания последен е посещавала процесния
имот рядко и няма данни да е участвала в извършване на действия по поддръжката на
същия и сградите в него.
На 13.07.2000 година. от съдията по вписванията при Сл.РС било обявено,
съставеното на 17.08.1989 година от И. И. К. завещание в полза на Я.К. с което
той и завещавал цялото си движимо и недвижимо имущество. За направеното от И. И. К. завещание в полза на ответницата Я.К. и за
неговото обявяване ищецът и ответницата И.И. разбрали лично от Я.К. още при
неговото обявяване през 2000 година.
На 04.04.2012 година ответницата
Я.К. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
на основание наследяване по завещание и по закон № 111, т.ІІ, рег. № 2985, дело № 287/2012 година по описа на нотариус Е. Ш.,
вписана в регистъра на НК под №128, с район на действие – района Сл.РС,
съгласно който Я. К.
е призната за собственик на 1/3 ид.част от поземлен имот с
идентификатор № 81387.501.33 по кадастралната карта на с. Ч., общ Сливен, ул. „Х. Б.” №..,
целия с площ 1 402 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно
ползване : ниско застрояване , стар идентификатор: няма, номер по предходен
план 33, кв.7, парцел VІІІ, ведно с целите построени в имота сгради с идентификатори № 81387.501.33.1, № 81387.501.33.2, № 81387.501.33.3,
№ 81387.501.33.4 и № 81387.501.33.5.
В
кадастралния регистър на недвижимите имоти поземлен имот с идентификатор № 81387.501.33 като собственици на поземления имот са
вписани Я.В.К., И. И. К. и А. И.И.; като
собственик на постройките в поземления
имот е вписана Я.В.К...
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. На
писмените доказателства бе дадена вяра, като допустими, относими и
взаимнодопълващи се. Взе предвид и кредитира като достоверни показанията на
разпитаните свидетели в
частите им, удостоверяващи правно релевантни факти лично и непосредствено
възприети от тях.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е
допустим, предвид наличието на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
на основание наследяване по завещание и по закон №
111, т.ІІ, рег. № 2985, дело № 287/2012 година по описа на нотариус Е. Ш.,
вписана в регистъра на НК под №128, с район на действие - района СлРС, от
04.04.2012 година, съгласно който
ответницата Я.К. е призната
за собственик на посочените в него идеални части от имота и всичките построени
в него сгради, в резултат на който се засягат правата на ищеца.
Разгледан по същество иска се приема за неоснователен предвид следните
съображения.
От събраните по делото писмени доказателства, които не са
оспорени от страните по безспорен и
категоричен начин се прие за установено, че към настоящия момент ответницата Я.К. е собственик 1/3 ид.част от поземлен имот с
идентификатор № 81387.501.33 по кадастралната карта на с. Ч., общ С., ул. „Х. Б.” №..,
целия с площ 1 402 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно
ползване : ниско застрояване , стар идентификатор: няма, номер по предходен
план 33, кв.7, парцел VІІІ, ведно с целите построени в имота сгради с идентификатори № 81387.501.33.1, № 81387.501.33.2, № 81387.501.33.3,
№ 81387.501.33.4 и № 81387.501.33.5 призната за такава с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
на основание наследяване по завещание и по закон № 111, т.ІІ, рег. № 2985, дело № 287/2012 година по описа на нотариус Е. Ш.,
вписана в регистъра на НК под №128, с район на действие - района
СлРС, съставен на 04.04.2012 година. Правото на собственост тази
ответницата е придобила на основание упражняваното от нея по време на брака й съвместно
със съпруга й давностно владение, по наследство по закон и по завещание.
По делото не се събраха доказателства, които да установяват, че жилищната сграда, съответно избената й част е
построена преди влизането в сила на СПН както и че е изградена с цел задоволяване на жилищни нужди и е
ползвана за тези нужди преди прехвърлителната
сделка.
По правило предмет на прехвърлителната сделка може да
бъде само самостоятелен, от гледна точка на действащия правен режим, обект на
правото на собственост. Избеният
етаж не е могъл да бъде предмет на
самостоятелна сделка към датата на осъществяването на продажбата през 1967 година / Нотариален акт № 57, т.II, нотариално дело №701/1967 година/, тъй като дори и избен, към момента на
сделката, не е бил завършен
и пригоден за живеене, и не се ползва като такъв, респ. не е отговарял на допустими към онзи момент изключения на закона. - От разпита на свидетелите, включително на част от тези
посочени от ищеца, се установи, че поземленият имот, в очертаните към настоящия
момент граници, е бил собственост на родителите на И. И. К. – И. К. К. и Д. /Д./ И. К.,
че жилищната сграда, включително и
долният /избен/ етаж, е довършена и пригодена за живеене поетапно от И. И. К. и Я.В.К. след смъртта на И. К. К.,
както и че останалите постройки в имота са изградени от тях през годините. Показанията на свидетелите кореспондират и
на индицирания от писмени доказателства факт, а именно, че възрастта на ищеца както към
момента на сделката,
оформена нотариален акт № 57, т.II, нотариално дело №701/1967 година, така и към момента на довършването на жилищната сграда и
построяването на останалите в имота постройки, с изключение на гаража
не му е позволявала със свои средства и труд за себе си
да построи допълващото строителство в имота.
По делото липсват представени доказателства, от които да се установява
наличие на отстъпено в полза на ищеца право на строеж или такива за надлежно
получено съгласие от И. и Я. К. да
строи гаража за себе си. Следователно към
16.06.1967 година със сделката по нотариален акт № 57, т.II, нотариално дело №701/1967 година е продаден избен етаж, който
има несамостоятелно, обслужващо предназначение в жилищна сграда. Избеният етаж има статут на сервизна част на жилищната
сграда и не може да бъде прехвърлен отделно от нея, освен ако преди
сделката статута на този етаж не е променен в самостоятелен
обект съобразно СПН в каквато насока няма събрани доказателства. Поради това
правната сделка по нотариален акт № 57, т.II, нотариално дело №701/1967
година в частта по прехвърлянето на
избения етаж в полза на ищеца А.И. е нищожна, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД- поради невъзможен предмет. Като нищожна тази сделка не е породи вещноправния си транслативен ефект, респ. правото на собственост
не е прехвърлила на ищеца. Налага се извода, че правото на собственост е
останало в патримониума на прехвърлителката
Д. И.К.- наследодателка на И. И. К.. В останалата си част за 2/3 идеални части от
имота, възмездната сделка оформена в
нотариален акт № 57, т.II, нотариално дело №701/1967 година е
действителна, но ищецът е загубил придобитото
по нея право на собственост, поради упражняваното от И. И. К. владеене в продължение на повече от десет години със знанието и
непротивопоставянето на ищеца и последвалото позоваване от страна на последния
на изтеклата придобивка давност - нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство № 187, т. V, нотариално дело № 2824/1992 година.
Правото на собственост върху целия процесен поземлен имот,
ведно с постройките изградени в него, И. И. К. е придобил на основание сключената възмездна сделка оформена
в нотариален акт № 85, т. 1, нотариално дело № 247/1965 година и на основание давностно владение и наследство по закон оставено от родителите му И. К. К. и Д. И. К. - нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство № 187, т. V, нотариално дело № 2824/1992 година. - Частта от правото на собственост
върху поземления имот и изградените
в него постройки придобита на основание давностно владение е собственост на съпрузите И. и Я. К.
при условията на СИО, тъй като давностното
владение е упражнявано по време на брака им съвместно.
След смъртта на И. И. К. бездяловата СИО върху имота се е трансформирала в дялова
съсобственост. На собствено основание, като законен наследник на съпруга си и
на основание завещателните
разпореждания на И. И. К., от които се е възползвала, Я.К. е придобила правото на собственост върху
целия процесния имот - терен
и постройки.
Във връзка с последния извод , следва да се отбележи, че искането на ищеца
за възстановяване на запазената му част е неоснователно и като такова не следва
да се уважава.-Правото да се иска
намаление на завещанието е ограничено със
срок и това е срокът на общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. В
случая този петгодишен срок е изтекъл. От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че ищецът е
узнал за завещанието, направено в полза
на ответницата Я.К., включително и за неговото обявяване, още през 2000 година. От 2000 година до искането отправено
до съда за възстановяване на запазената част /доколкото такова може да бъде
отграничено като направено/ са изтекли
повече от пет години, поради което, правото на възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на баща му и
съответно намаляване на завещанието в полза
на Я.К. е погасено по давност.
Имайки предвид гореизложените правни изводи, съдът следва
да постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищеца положителен
установителен иск за собственост, като неоснователен.
С оглед изхода на процеса ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на 700 лева, а
своите да поне така както ги е направил.
Ръководен от горното ,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.К. с ЕГН ********** и
адрес: *** против Я.В.К. с ЕГН ********** и адрес: *** и И.И.К. с ЕГН **********
и адрес: *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признае за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на долен етаж на
масивна жилищна постройка, заедно с 2/3 ид.ч. от застроеното и незастроено
дворно място, образуващо описан в нотариален акт № 57, том ІІ, дело 701 от 1967 година
недвижим имот в парцел 6-143 в кв. 4 по плана на с.Чинтулово, попадащи в
новообразувания поземлен имот с идентификатор № 81387.501.33 по кадастралната
карта на с. Ч., общ С., ул. „Х. Б.”
№.., целия с площ 1 402 кв.м., на 1/18 ид. части от втория жилищен етаж от на същата масивна
жилищна сграда , на 1/18 ид .части от
435 кв.м., както и на 1/3 ид части от останалото дворно място, обективирано в нотариален акт № 85, т. 1, нотариално дело № 247/1965 година както
и за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № 187, том V, дело №
2824/1992 година, до полагащата му се запазена идеална част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.И.К. с ЕГН ********** и
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.В.К. с ЕГН ********** и адрес: *** и И.И.К. с ЕГН **********
и адрес: *** сумата 700 лева. /седемстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :