Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 8 929 по описа за 2019
година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №87763/05.07.2019г. от длъжника С.О.срещу постановление /наименовано
съобщение, с вх. № СОА19-ДИ11-1682 от 11.06.2019г. по описа на Столична община/
по изпълнително дело №201985004000423, с което е отказано на тази страна да
бъде намалено адвокатското възнаграждение и таксата определена по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят –
С.О.поддържа, че в срока за доброволно изпълнение е погасил задълженията си, с
което е изключило необходимостта от предприемане на действия с цел
удоволетворяване на вземането. Твърди, че в хода на изпълнителното дело действията
на процесуалния представител на взискателя се изчерпват с молбата за образуване
на изпълнително дело. На следващо място счита, че претендираното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, поради липса на фактическа и прана сложност на
изпълнителното дело. Моли съдът да отмени обжалваното постановление на частния
съдебен изпълнител, като намали претендираното адвокатско възнаграждение до
законоустановения минимум в размер на 200 лв. и съответно се редуцира размера
на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира направените по делото
разноски.
Взискателят – С.Д.С.в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е депозирал възражение.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело № 201985004000423 е образувано на 22.05.2019г. по писмена
молба с вх. № 7260 на С.Д.С., в качеството му на взискател чрез пълномощника му
адв. М.П.срещу Столична община, в качеството на длъжник, въз основа на издаден
изпълнителен лист на 16.05.2019г. по гр. д. № 73 737/2017г. по описа на СРС, 31
състав и решение от 03.05.2019г. по гр. д. №12 810/2018г. по описа на СГС,
IV - А въззивен
състав за заплащане на сумата от 2 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от 16.10.2017г. до окончателното заплащане, както и сумите: 880 лв. –
разноски пред първата инстанция и 370 лв. – разноски пред въззивната инстанция.
Към молбата са представени: пълномощно,
с което взискателя е упълномощил адвокат М.П.да го представлява в
изпълнителното производство срещу този длъжник и договор за правна защита и съдействие, със
страни - взискателя и пълномощника му, в което е посочено договорено
възнаграждение. Първият описан документ е подписан от упълномощителя, но
вторият - не е подписан от нито една от посочените страни в него.
На 31.05.2019г. е връчена поканата за доброволно изпълнение до
длъжника.
На 06.06.2019г. е подадено възражение от длъжника срещу определените
разноски в изпълнителното производство в частта относно адвокатското
възнаграждение.
С обжалваното постановление съдебният
изпълнител е оставил без уважение искането да бъде редуциран размерът на дълга
по отношение на адвокатското възнаграждение и дължимите такси по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ.
Обжалваният
акт е съобщен на длъжника на 11.06.2019г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. №
1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е
ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435,
ал.2, т. 7 ГПК.
Настоящият въззивен състав приема, че от
представените документи към молбата за образуване на изпълнителното
производство не се установява извършване на разход от взискателя в размер на
определеното адвокатско възнаграждение. По изпълнителното дело е представен
договор за правна защита и съдействие, в който като страни са вписани
взискателя и упълномощения адвокат, но доколкото същият не е подписан от тях,
същият не удостоверява сключване на този договор и съответно заплащане на
вписаното в него адвокатско възнаграждение. Следователно при така установеното,
частния съдебен изпълнител не е следвало да включва като разноски в
изпълнителното производство, които са в тежест на длъжника сумата от 500 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Предвид диспозитивното начало и
обстоятелството, че длъжникът е подал жалба само в частта относно определения
адвокатски хонорар над 200лв. до посочения в призовката за доброволно
изпълнение от 500 лв. настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде
намален размера на дължимото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело
на 200лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата 200 лв. –
адвокатско възнаграждение или общия размер на сумата, която следва да бъде
събрана съгласно посоченото в призовката за доброволно изпълнение – 4 078, 43 лв. При така възприето
дължима такса по т. 26 от Тарифата е 322, 27 лв. без ДДС или 386, 72 лв. с ДДС.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
жалбата следва да се уважи в частта относно определените от съдебния изпълнител
разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като се измени постановлението и същите се
намалят до размера от 386, 72 лв. с ДДС.
Относно
направените разноски за настоящото производство
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в
нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски
за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
/наименовано съобщение/, с вх. № СОА19-ДИ11-1682 от 11.06.2019г. по описа на
Столична община/ по изпълнително дело №201985004000423, с което е отказано на
тази страна да бъде намалено адвокатското възнаграждение и таксата определена
по т. 26 от ТТРЗЧСИ И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в
поканата за доброволно изпълнение изх. №19907/29.05.2019г. по изпълнително дело
№201985004000423 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 500 лв.
на 200 лв., както и НАМАЛЯВА разноските,
начислени по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ до сумата от 386,
72 лв. с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.