О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 20.11.2020 г.
апеЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV състав, в открито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
2. АДЕЛИНА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Иванов в.н.ч.д. №516/2020г. по описа
на АСНС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.306
ал.1 т.1 вр. ал.3 НПК и чл.25 вр.чл.23 ал. НК .
ОБРАЗУВАНО е по частен протест
срещу определение на XXIII –
ти състав на СНС от 30.09.2018г., постановено по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК, с
което съдът е групирал наложените наказания на осъдения С.Р.Д. измежду две от
осъжданията му, а именно: по НОХД 104/2020г. по описа на ОС К., с наложено
наказание от две години и шест месеца „лишаване от свобода“ и по НОХД
2024/2020г. на СНС, с наложено наказание от две години „лишаване от свобода“,
като е определил едно общо, най-тежко наказание в размер на две години и шест
месеца „лишаване от свобода“, което да се изпълнява при „строг“ режим. Към така
определеното общо наказание е присъединил изцяло и наказанието „Глоба“ в размер
на 5000лв. На основание чл. 25, ал. 4 НК е постановил отделно
изтърпяване на наказанието от седем месеца „лишаване от свобода“ наложено по
НОХД № 449/2019 г. по описа на PC Димитровград, и е постановил на основание чл.
59, ал. 1 от НК приспадане на срока на предварително задържане, считано от
25.05.2019г. до 12.06.2019 г.; както и от 02.03.2020 г. до 05.06.2020г., както
и изтърпяната част от наказанието от СЕДЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“,
считано от 20.06.2020 г. и предварителния арест от 04-05.09.2019 г. по реда на
ЗМВР.
С атакувания съдебен акт, съдът е
отказал да приложи чл.24 НК и да увеличи определеното общо най-тежко наказание,
като е оставил без уважение искането на прокуратурата в този смисъл.
С частния протест се иска отмяна на определението на
първостепенния съд в частта, с която е отказано увеличение на основание чл.24 НК определеното общо най - тежко наказание от две години и шест месеца „лишаване от свобода“.
В откритото заседание на съда от 20.11.2020г.
редовно призовани се явяват осъденият осъдения С.Р.Д., заедно със защитника си адв. М.Д..
В хода на съдебните прения,
представителя на държавното обвинение от състава на апелативната специализирана
прокуратура, пледира да бъде изменен акта на СНС, като бъде увеличено
наложеното на осъдения Д. едно общо най – тежко наказание от две години и шест месеца „лишаване
от свобода“, измежду наказанията наложени му по НОХД 104/2020г. по описа на ОС Кърджали, НОХД 2024/2020г. на СНС. Не оспорва от
представителя на прокуратурата, по същество правилността на групиране на
наложените наказания по реда на чл.23 НК, както и постановеното за
самостоятелно изтърпяване наказание наложено по НОХД № 49/2019г. по описа на PC
Димитровград от седем месеца „лишаване от свобода“. В подкрепа на искането си
прокурора излага аргументи, че определеното едно общо най – тежко наказание,
следва да бъде увеличено, доколкото първостепенният съд не е отчел, че осъдения
е многократно осъждан за разпространение на наркотични вещества, че наказанието
от две години и шест месеца
„лишаване от свобода“, наложено по
НОХД 104/2020г. по
описа на ОС Кърджали е за престъпление, извършено в изпитателния срок на
наказанието по присъда по НОХД № 449/2019 г. по описа на PC Димитровград, че осъдения С.Д. е с обремененото
съдебно минало, за едни и същи извършени престъпления по чл.354а НК, което налагало
извод за наличие на завишена степен на обществена опасност на осъдения Д.,
както и че наложените му наказания не са довели изпълнение на целите заложени в
чл.36 ал.1 т.1 НК.
Защитата
настоява, въззивната инстанция да осъществи преценка, като акцентира върху
изрядното поведение на осъдения Д., че е признал вината си и е изразил
съжаление за деянията си. Според защитата увеличаването на наказанието, ще
доведе до неоснователно увеличаване на срока на пребиваване в пенитенциарните
институции, което би се отразило единствено неблагоприятно върху осъдения.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт
на основание чл.314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
Протеста е подаден в срок от страна,
която има право да иска осъществяване на процесуален контрол за правилността на
първостепенния акт лице, като разгледана по същество протеста е основателен.
Доводите на защитата и осъдения,
че увеличаването на наказанието, няма да имат поправително превъзпитателен
ефект са голословни, доколкото от доказателствата се установява обратното.
Наложените му наказание не са довели до изпълнение целите на закона по см. на
чл.36 ал.1 т.1 НК с налагането им, до успешна индивидуална превенция и до
постигане на превъзпитателен ефект.
С оглед задължението за цялостна
проверка на атакувания акт, настоящия състав на първо място прецени, че
правилно е осъществено групирането на наложените наказания по по НОХД 104/2020г. по описа на ОС Кърджали, НОХД 2024/2020г. на СНС, по реда на чл.25 вр.чл.23
ал.1НК, тъй като престъпленията извършени от осъдения Д. са в условията на
реална съвкупност, а именно същият е извършил отделните деяния преди да е бил
осъден с влязла в сила присъда по което и да било от тях, като в резултат правилно
е определено едно общо, най-тежко наказание.
Правилен е съдебния акт и в
непротестираната част и по отношение самостоятелното изтърпяване на приведеното
с определение №771/14.07.2020г. на ОС Кърджали за ефективно изтърпяване
наказание от седем месеца лишаване от свобода, по НОХД 449/2019г. на ПС
Димитровград, доколкото не попада в така формираната кумулативна група.
Правилно СНС е отчетено обстоятелството,
макар и да не са изложени мотиви в такава насока, че подлежащите на кумулиране
наказания са наложени, след като осъдения е сключвал споразумения за
прекратяване на наказателното производство, с което както е облекчил работата
на правоохранителните органи, което обстоятелство е залегнало като основен
довод в пледоарията на защитата пред въззивния съд.
Въззивният състав констатира, че
първостепенният съд е игнорирал множеството осъждания на осъдения установени в
справките за съдимост приети като доказателства по делото, както и фактът, че е
развивал трайна, непрекъсната и еднородна престъпна дейност насочена срещу защитени
обществени отношения, свързани с държане с цел разпространение на наркотични
вещества без съответно разрешение и с участие в престъпна организация
образувана с такава цел. Първостепенният
съд освен че е подценил обстоятелството, че многократните осъждания на Д., са
за престъпна деятелност свързана с разпространение на наркотични вещества,
включително и участие и ръководство на организирано престъпно сдружение с
такава цел, не е отдал нужното значение и на обстоятелството, че едно от
наказанията включени в настоящата кумулативната група е наложено за деяние,
което е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, отново за държане
с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – за престъпление по
чл.354а НК, както и това, че друго от наказанията, това което е наложено по
НОХД №2024/2020г. на СНС е при условията на чл.23 ал.1 НК, в резултат на
групиране на отделни наказания за престъпления по чл.354а НК и по чл.321 ал.3
т.1 вр. ал.1 пр.2 НК, за които се признал виновен и сключил споразумение с
прокуратурата.
Като не е оценил правилно
посочените от доказателствата обстоятелства, първостепенният съд не е отчел в
нужната степен липсата на превъзпитателен ефект от наложените и частично
изтърпени наказания от осъдения, че осъденият Д. е с формирана трайна престъпна
нагласа, въпреки младата си трудоспособна възраст, че е лице със завишена
степен на обществена опасност, поради което, въззивният състав намира за
основателно претендираното от прокурора приложение на чл.24 НК, за изменение на
атакуваното определение, като наложеното на осъдения Д. наказание лишаване от
свобода в размер две години
и шест месеца „лишаване от свобода“, следва да бъде увеличено с десет
месеца по реда на чл. 24 НК. Именно такова наказание според въззивния съд би
било съобразено с обществената опасност на дееца и би допринесло за постигане
на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.
В тази връзка въззивният състав
съобрази, че при приложението на чл.24 от НК, увеличеният размер на общото
най-тежко наказание не може да надвишава сбора от отделните наказания, включени
в съвкупността, на всички (кумулирани по чл. 23 от НК) или на някои от тях (определени
по чл. 25 от НК), нито максималният размер на наказанието лишаване от свобода,
предвиден в чл. 39, ал. 2 от НК.
Що се отнася до приспадането на
изтърпяната част от наказанието, както и определения първоначален режим на
изтърпяване на наказанието, първоинстанционният съд е постановил
определението при спазване на всички законови изисквания, поради което
атакуваното определение в тази част, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения АСНС –
4 - ти състав, прие, че атакуваното определение на СНС - 23 състав от
30.09.2020 г. по НЧД № 2100/20г. по описа на същия съд следва да бъде отменено
в частта, с която е отказано увеличение на определеното общо най-тежко
наказание на осъдения Д., като същото бъде увеличено с десет месеца.
Воден от изложените съображения и
на основание чл.345 от НПК 04-ти състав на АСНС,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 30.09.2020г. на СНС - 23 състав по НЧД № 2100/2020г.,
В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на прокурора за увеличаване на
основание чл. 24 НК размера на определеното общо най-тежко наказание - две години и шест месеца „лишаване
от свобода“, като вместо това:
УВЕЛИЧАВА на основание чл. 24 НК размера на определеното общо
най-тежко наказание - две
години и шест месеца „лишаване от свобода“, с 10 (десет) месеца.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.