Р Е Ш Е Н И Е
гр.Лом , 8 ноември 2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, гражданска колегия, трети състав, п публично заседание на
13.12021г , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Боряна Александрова
При секретаря
Росина Димитрова , като разгледа
докладваното от съдията Александрова гр. дело № 480 по
описа за 20219 година, намира за установено следното :
Предявен
е иск по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК
Ищецът
„Теленор България” ЕАД твърдят в исковата си молба, че между отв. С.А.С. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са сключени следните
договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № *********
от 21.06.2017г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна
месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС) и
мобилен телефонен апарат TELENOR М200 White.
2. Договор за мобилни услуги № *********
от 12.10.2017г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер **********, (със
стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС)
и мобилен телефонен апарат TELENOR Smart 4G White.
3. Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 25.05.2018г. Съгласно договора за
мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер **********,
(със стандартна месечна абонаментна такса 18.99 лв. с вкл. ДДС
или 15.82 лв. без вкл. ДДС) и мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 92.00 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.
3, ал. 1 от договора за
лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 4.00 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Навежда твърдения, че
към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от отв.С.С.
мобилни номера и устройство на лизинг се прилагали следните условия:
- За мобилен номер **********
- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *********
от 21.06.2017г.
- За мобилен номер **********
- условията, договорени в Договор за мобилни услуги №********* от
12.10.2017г.
- За мобилен номер **********
- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 25.05.2018г.
- За мобилен устройство
NOKIA 2 Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 25.05.2018г.
Твърди се, че ответникът
не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в
периода м. м. септември 2018г. - м. януари 2019 г. Във всяка от фактурите са
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и клиента.
Твърди също така, че :
- фактура № **********/05.09.2018
г. е издадена за отчетния период 05/08/2018- 04/09/2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса
15.82 лв., такса Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., такса за
спиране на номер 0.75 лв. и ползвани услуги 0,19 лв. (от които: Кратки текстови
съобщения (SMS) 0.19 лв.), които са в общ размер на 18.00 лв. без ДДС -
21.60
лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black - 4.00 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ********** месечна
абонаментна такса 20.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и ползвани
услуги 173,23 лв. (от които: Роуминг таксуване (общо) 173.23 лв.), които са в общ
размер на 194.80 лв. без ДДС - 233.76 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер **********
месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса Временно
възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и ползвани
услуги 0,76 лв. (от които: Кратки текстови съобщения (SMS) 0.76 лв.), които са в общ
размер на 23.57 лв. без ДДС - 28.28 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума начислена във фактурата, е 287.64 лв., като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 17.86 лв.,
претендираната сума по фактурата е 269.78 лв.
-
Фактура № **********/05.10.2018 г. е издадена за отчетния период 05/09/2018- 04/10/2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 15.82 лв. и ползвани услуги 0,04 лв. (от които: Разговори към „Грижа за клиента“ 0.04 лв.), които са в общ размер на 15.86 лв. без ДДС - 19.03 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска
за мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black - 4.00 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20.82 лв. и ползвани услуги 68,02 лв. (от които: Роуминг таксуване (общо) 68.02 лв.), които са в общ размер на 88.84 лв. без ДДС - 106.61 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.98 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 154.62 лв.
- Фактура №
**********/05.11.2018 г. е издадена за отчетния период 05/10/2018- 04/11/2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 15.82 лв. без ДДС - 18.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black - 4.00 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.98 лв. с вкл. ДДС,
за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.98 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 72.95 лв.
След предсрочното
прекратяване на
договорите за мобилни услуги, при условията на които са ползвани процесиите номера **********,
********** и **********, сключени между „Теленор България“ ЕАД и С.А.С., по негова вина,
поради изпадането му в забава , на потребителя е издадена фактура №
**********/05.01.2019г.,
която включва задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното им прекратяване в общ размер на 409.86 лв., както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставения с договора за
лизинг мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black в общ размер на 68.00 лв. с вкл. ДДС., равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общйте условия на оператора за договорите
за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Твърди, че изискуемостта
на вземанията
на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите
е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ТПК до Районен съд -
Лом, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 1167/2020 г.
пред 3-ти състав и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ТПК е връчена на длъжника - ответник по
настоящото дело при условията на чл. 47, ал.5 ТПК, което е основание в
законоустановения срок и за настоящия иск по чл. 422 ТПК.
Молят съда да
постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането им по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1167/2020 г. по описа на ЛРС, против длъжника -
ответник С.С. с ЕГН **********, за:975.21 лв.
(деветстотин седемдесет и пет лева и двадесет и една стотинки),представляваща
общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/05.09.2018г., фактура № **********/05.10.2018г., фактура
№**********/05.11.2018Г. и фактура № **********/05.01.2019г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и
разноски по заповедното и исковото производства.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител
адв. Р.Б. в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен,
поради което го оспорва изцяло- подробно аргументирайки се за това, евентуално
имало неравноправни клаузи в иска за неустойка.
От събраните по делото доказателства
преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното:
Видно от
приложеното към настоящото дело, ч.гр.д. № 1167/2020 г. по описа на ЛРС
е налице издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, с която ответника-длъжник е осъден да заплати на
ищеца по настоящото дело, сумата от 975.21 лв. (деветстотин седемдесет и пет лева и двадесет и една стотинки/
представляваща сума формирана от неплатени парични задължения по Договор за
мобилни услуги № ********* от 21.06.2017г., Договор за мобилни услуги №
********* от 12.10.2017г., Договор за мобилни услуги № ********* и договор за
лизинг от 25.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 20.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева, 00 ст.)
разноски по делото, представляващи платена държавна такса – 25,00 лв. /двадесет
и пет лева и 00 ст./ и адвокатско възнаграждение 360,00 лв. /триста и шестдесет
лева/.
По делото са представени процесните Договори
за мобилни услуги , ведно с приложенията; Общи условия на Теленор, както и
Фактури за предоставени мобилни услуги.
От представения договор за мобилни услуги,
подписан от страните, се установяват възникналите облигационни правоотношения
помежду им. Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Ако
ответникът е имал възражения относно потребените услуги и тяхната реална стойност
би следвало да възрази пред доставчика на услугата в рекламационно производство
или да представи доказателства в тази насока пред съда.
Съдът приема, че издадените процесни данъчни
фактури с посочени в ИМ номера, макар и едностранно съставени от
ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и
претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за
заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги (негова
е доказателствената тежест), поради което съдът намира за установено
съществуването на вземането на ищеца по горепосочените данъчни фактури за
ползвани далекосъобщителни услуги.
В настоящото производство ищецът
претендира неустойка в размер на 409,86 лева за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги.
Съдът счита, че клаузата, с която е
уговорена неустойката за неравноправна и оттам за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на
неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на
договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В
случая, с оглед начина на изготвяне на договора и обстоятелството, че същият се
попълва от представител на ищеца-търговец навежда на извода, че ответникът не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена
клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска
практика, предвид което мобилните оператори бяха задължени да предприемат
промяна в тази насока. Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в
полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на
осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор
по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл константната
практика на ВКС: Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I
т. о. и др.
Ето защо съдът намира, че относно
претендираната от ищеца неустойка в размер на 409,86 лева се явява
неоснователна, поради което предявеният установителен иск в тази му част следва
да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест
на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по иска,
както и направените в заповедното производство такива.
Ответникът не е направил разноски, поради
което не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.А.С., ЕГН: **********
/с назначен особен представител – адв. Р.Б./, че дължи „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер от 565.35 лева за
главница, за незаплатено задължение по издадени фактури:№№ **********/05.09.2018
г., **********/05.10.2018г.и **********/05.11.2018г, ведно със
законна лихва от 20.08.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 696/25.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1167/2020 г. по
описа на ЛРС, като ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, против С.А.С. ЕГН: **********иск
за признаване за установено, че дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата в размер на 409.86 лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга по фактура №.**********/5.01.2019
г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.А.С. да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, / с
посочени по горе данни/ сумата в размер на 785 лв.
представляваща разноски по настоящото дело, както и направените в заповедното
производство разноски в размер 385 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено пред МОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: