№ 249
гр. Плевен, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20244430200503 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0938-004228 от
11.01.2024г. на Началник група към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, с което на
В. В. В. с ЕГН ********** от гр. Плевен са наложени следните
административни наказания: 1.) на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 100,00 лева и 2.) на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в
размер на 20,00 лева за това, че на 20.12.2023г. в 21:05 часа в гр. Плевен, на
кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „***“ с посока на движение към
Община Плевен като водач на лек автомобил „***“ с рег. №***, собственост
на С.Г. от гр. ***, навлизайки с маневра завой наляво от ул. „***“ по ул. „***“
на пешеходна пътека тип М8.2 сигнализирана с отделна секция
предназначена за пешеходци на светофарна уредба, работеща в нормален
режим и светеща с разрешаващ сигнал за пешеходци не съобразил
поведението си с пресичащата платното за движение пешеходка като отнел
предимството и и преминал преди нея като управляваното моторно превозно
средство било без валиден ГТП към часа и датата на проверката съгласно
справка с РСОД номер 729 – нарушения по чл. 120, ал. І, т. 2 от ЗДвП и по чл.
147, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
1
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен
съд - Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати в хода
на административно-наказателното производство пред наказващия орган
съществени нарушения на процесуални правила и за липса на осъществен
състав на санкионираните нарушения от страна на наказаното лице. В съдебно
заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя, който моли съда да
постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 23-0938-004228 от 11.01.2024г. на Началник група към
ОДМВР Плевен, сектор „ПП“.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА, макар и не поради сочените основания.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.12.2023г. в 21:05 часа в гр. Плевен, жалбоподателят В. В. В.
управлявал лек автомобил „***“ с рег. №***, собственост на С.Г. от гр. ***,
навлизайки с маневра завой наляво от ул. „***“ по ул. „***“ на пешеходна
пътека тип М8.2 сигнализирана с отделна секция предназначена за пешеходци
на светофарна уредба, работеща в нормален режим и светеща с разрешаващ
сигнал за пешеходци не съобразил поведението си с пресичащата платното за
движение пешеходка като отнел предимството и и преминал преди нея, а
управляваното моторно превозно средство било без валиден ГТП към часа и
датата на проверката.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя Д. Б. Д. и свидетеля Л. И. Ц., чиито показания съдът приема с
доверие като логични, убедителни и взаимно допълващи се. Техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на
жалбоподателя В.. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или
да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в извършване на
нарушение, каквото не е осъществил. В тяхна подкрепа са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
а именно: акт за установяване на административно нарушение серия GA №
1091741/20.12.2023 година, писмо рег. № 316000-9490/01.03.2024 година ведно с
наказателно постановление № 23-0938-004228/11.01.2024 година, справка 02.12.2021 година
на Министъра на вътрешните работи, копие от протокол за ПТП № 1636541/25.10.2017
година.
2
Съдът обсъди дадените от жалбоподателя обяснения, като отчете
дуалната им същност, а именно, че същите освен доказателствено средство са
и средсто за защита, и след като ги съпостави с останалия събран по делото
доказателствен материал намери, че са изолирани и неубедителни поради
което не ги приема с доверие.
Относно нарушението по чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДвП когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен
светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен
след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне
пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека. Както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не
е посочено какъв е бил сигнала на работещата светофарна уредба за водача –
жалбоподател в настоящото административно-наказателно производство.
Този пропуск представлява липса на елемент от фактическия състав на
твърдяното нарушение и по същество представлява нарушение на
императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласо която
наказателното постановление следва да съдържа: описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Допуснатото в
настоящата хипотеза нарушение е съществено, тъй като значително
затруднява правото на защита на наказаното лице, не може да бъде санирано в
хода на проведеното съдебно следствие и е пречка съда да извърши съдебен
контрол по същество доколкото остава неясно дали осъществената от В.
деятелност реализира нарушение по чл. 120, ал.1, т.1 от ЗДвП, по чл. 120,
ал.1, т.2 от ЗДвП или такова по чл. 120, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Така допуснатото процесуално нарушение обуславя отмяна на
обжалваното наказателно постановление в тази му част.
Относно нарушението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
В съставения АУАН и съответно в издаденото въз основа на него
наказателно постановление е възприета една и съща фактическа обстановка-
автомобилът е без валиден ГПП към часа и датата на проверката съгласно
Справка с РСОД номер 729 и е собственост на лицето С.Г.Г. от гр. ***, а В.,
на когото е ангажирана отговорността за управление на МПС, непреминало
ГТП, е бил ползвател, който е управлявал същото по време на проверката.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като
условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
3
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи. Специалният състав на чл. 181, т. 1 от
ЗДвП предвижда носене на административно-наказателна отговорност за
собственика на МПС, който не го представи в законоустановения срок за
технически преглед. В настоящия случай, жалбоподателят В. не е собственик
на автомобила, поради което и за същия не съществува задължение да го
представя на технически преглед. Последното е важимо и предвид
обстоятелството, че за извършването на такъв технически преглед е
необходимо представяне на определени документи, които притежават
единствено собствениците на ППС. Освен изложеното следва да се има
предвид още, че нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не вменява конкретно
задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните и
теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Предвид липсата на изрично
предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, на което не е собственик,
да го представя на технически преглед, съдът намира, че е недопустимо на
същия да се налага наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от
ЗДвП. Внимателния прочит на текста на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не дава
отговор на въпроса чие е задължението да предостави МПС на технически
преглед, като сравнителното тълкуване на тази диспозитивна правна норма
със санкционната такава на чл. 181, т.1 от ЗДвП навежда на извода, че
задължението по чл. 147 от ЗДвП е на собственика на автомобила. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 147, ал.1 от НК, поради
което наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно в частта, в кято на основание чл. 185 от ЗДвП на В. В. В. е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20,00 лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата се явява основателна
и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗДвП Наказателно постановление № 23-
0938-004228 от 11.01.2024г. на Началник група към ОДМВР Плевен, сектор
„ПП“ следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 23-0938-004228 от 11.01.2024г. на Началник група към ОДМВР Плевен,
сектор „ПП“, с което на В. В. В. с ЕГН ********** от гр. Плевен са наложени
следните административни наказания: 1.) на основание чл. 183, ал.5, т.2 от
ЗДвП - глоба в размер на 100,00 лева и 2.) на основание чл. 185 от ЗДвП –
глоба в размер на 20,00 лева за извършени на 20.12.2023г. в 21:05 часа в гр.
Плевен, на кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „***“ нарушения по чл.
120, ал. І, т. 2 от ЗДвП и по чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5