РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Плевен , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дария И. Митева Маринова
при участието на секретаря ПЕТЯ С. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Административно
наказателно дело № 20214430200257 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-002550 от
05.07.2020г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-гр.Плевен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на
*** от ***, ЕГН: ********** за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят *** редовно призован, в съдебно заседание се явява
лично и с упълномощен представител адв. *** АК-Плевен. Поддържа
искането за отмяна на издаденото НП, релевира факти за неналичие на
виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и за
незаконосъобразност на издаденото НП по отношение на нарушенията
посочени в него.
Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не се представлява и не излага становище по жалбата .
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено против
жалбоподателя на *** от ***, ЕГН: ********** за нарушение на чл. 50, ал. 1
1
от ЗДвП за това, че на 04.06.2020г в 14:00 часа в гр. Плевен, на кръстовището
на ул. „***“ и ул. „***“, с посока на движение към ул. „***“, като водач
управлява лек автомобил „***“, с регистрационен номер *** извършва
следното: Движейки се по ул. „***“ на горепосоченото кръстовище
предприема маневра завой на ляво отнема предимството на правилно
движещият се насрещно лек автомобил „***“, с рег.номер **** водач *** от
гр. ***, като го удря странично и реализира ПТП с материални щети.
С което виновно е нарушил чл. 50 ал 1от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков номер 220324
от 04.06.2020г. съставен от свидетел *** – на длъжност мл.автоконтрольор
при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ и в присъствието на
свидетеля *** - служител при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, в
който по идентичен начин е описано нарушението посочено в издаденото
АУАН. В съставения АУАН не е посочено какви имуществените вреди са
причинени .Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан от
него и другите посочени в акта лица. На датата на съставянето му е връчен
препис от него на жалбоподателя.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 14.01.2021г. Поради
несъгласие с посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред
РС Плевен било обжалвано издаденото НП с жалба от 20.01.2021г.
В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителят *** ,
който сочи, че заедно с неговия колега *** са посетили въпросното ПТП след
подаден сигнал от дежурния при ОД на МВР-Плевен. Твърди, че с колегата си
не са очевидци на реализираното ПТП и на мястото са пристигнали но не
може да уточни в колко часа и на коя дата нито си спомнят подробности за
самото ПТП. На място е имало и други хора- очевидци на произшествието,
като единият от тях единият от собствениците на пострадалият автомобил св.
*** ,както и двамата спътници на жалбоподателят св. *** и *** ,но същите не
им е снето обяснение ,за да разкажат какво се е случило още веднага след
настъпилото ПТП. Такова те потвърждават по категоричен начин в съдебно
заседание, едва в съдебно заседание по делото разказват за механизма на
настъпване на ПТКП но всеки от своята призма и възприятие, от които
показания не би могло да се изведе категоричен извод за механизма на
настъпилото ПТП,сама може да се констатира от съда,че нито един от тях не
е използван за свидетел на въпросното ПТП,дори и скопчилите се други
свидетели наоколо за които те разказват.
В показанията си полицейският служител съставил АУАН ****е твърде
лаконичен, като често твърди че ни си спомня подробности, често на
въпросите отваря,че не си спомня в тази насока напълно идентични са
показанията на другият служител на пътна полиция св. ****, които също не е
2
очевидец на ПТП.
Поради липса на основание за критика, съдът кредитира показанията на
свидетелите,доколкото същите установяват отчасти установената и описана
от тях в АУАН и НП фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните
свидетели, както и на писмени такива, съдържащи се в приложената
административно наказателна преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Районен съд Плевен намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение
на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП
3
доказателствена сила.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и
от свидетелските показания на свидетелите *** и *** не се установява по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършени от
жалбоподателя нарушения.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка
на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя *** и
св. *** се установява, че АУАН е съставен от неочевидци, а вписания като
свидетел по акта ***. е полицейски служител и също не е очевидец,въпреки
че на място е имало други свидетели които са очевидци,самите те твърдят при
разпита си не ни попитаха нищо.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от
ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на
нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. В
разпоредбите на чл.40 ал.1-4 от ЗАНН се предвижда в присъствието на кои
лица се съставя акта за установяване на административно нарушение. Освен
нарушителят и/или негов представител,следва да присъстват към момента на
съставяне на акта и свидетелите присъствали при извършване или
установяване на нарушението,което е първата хипотеза и тя предвижда
присъствие на повече от едно лице,като свидетел или свидетели-
очевидци,било на извършване на административното нарушение,било на
констатирането му от актосъставителя.В чл.40 ал.3 от ЗАНН е
предвидено,когато отсъстват такива свидетели или няма възможност акта да
се състави с тяхно участие,той се изготвя в присъствието на други двама
свидетели,като това изрично се отбелязва в документа. Видно от данните по
делото нарушението е констатирано от един свидетел,който безспорно е
свидетел на констатиране на нарушението.В настоящия случай за да бъде
спазено изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН следва да бъдат посочени две
лица за свидетели/законодателят е посочил свидетелите в множествено
число,т.е следва да са повече от един/.Вместо това обаче,актосъставителят е
4
решил да състави акт в присъствието на едно лице,за което са налични
данни,че е било на място при констатиране на нарушението. Дори да е имало
причина,която е въпрепятствала актосъставителя да състави акта в
присъствие на свидетели-очевидци на установяване на нарушението,то в този
случай той е следвало да спази разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН. При това
положение в конкретния казус е налице издадено наказателно
постановление,въз основа на порочно съставен акт за нарушение.Не е налице
съставен акт в присъствието на необходимия брой свидетели,присъствали при
констатиране на твърдяното нарушение. Допуснатото нарушение на
правилата за съставяне на АУАН освен,че е процесуално недопустимо,е
довели и до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.За
жалбоподателя като санкционирано лице не съществува възможност да се
защити като се позове на показанията на свидетел,присъствал при
констатиране на нарушението,в извършването на което е обвинен.
Административнонаказващият орган от своя страна,не е изпълнил
задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН,като е следвало преди да се произнесе
по преписката,респ. преди да издаде НП,да провери АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост,а при необходимост да извърши
допълнително разследване на спорните обстоятелства.
Посоченото нарушение се явява съществено ,понеже ограничава и
засяга правото на защита на жалбоподателя,който има право да узнае какво
точно нарушение е извършил и доказателствата въз основа на които е
констатирано.Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение.Административнонаказващият орган следва да спази всички
императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на тези
изисквания води до незаконосъобразност на наказателното постановление по
отношение на нарушението и същото следва да бъде отменено само на
процесуално основание,без да се разглежда спора по същество.Посочения в
акта свидетел *** е служител на Пътна полиция Плевен, който не е
очевидец,което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а
липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно. Втория вписан по акта свидетел лисва. АУАН е съставен
от лица ,които не са очевидци на извършеното нарушение.В тази посока са и
показанията на актосъставителя ***, който заявява,че на място са установили
само единия автомобил, а другият водач на МПС е извикан по телефона да се
върне на място. Действително по делото се установи, че е настъпило ПТП,
водачите участвали в него, че са нанесени щети, не се доказа безспорно
обаче нито механизмът на сблъсъка, нито какви материални щети са
настъпили.
Следва да се отбележи, и че посочената като санкционна норма - чл.
179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във
5
фиксиран размер от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи
който поради движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или
нарушение по ал. 1, причини ПТП /чл. 179, ал.2/. В случая са налице
множество хипотези, но доколкото е извършено препращане към ал. 1, т. 5
следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание
глоба в размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това
е създадена непосредствена опасност за движението.
Тук отново разпоредбата предвижда множество различни хипотези, но
наказващият орган не е уточнил коя е приложима в случая.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че атакуваното
наказателно постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП
съдът констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и
се явява друго, самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно поради следното: Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, както акта за установяване на административното нарушение, така
и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на
нарушението, като е необходимо да е налице единство между словесното
описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми,така и
единство между посочените като нарушени норми в АУАН и НП. Описанието
на вмененото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП, обаче, е
твърде оскъдно, доколкото не е посочено изрично какви точно са били
последиците от произшествието, а именно дали от същото са причинени само
имуществени вреди, или пък има пострадали лица. Последиците са от
съществено значение за определяне на конкретните задължения на водачите
по чл.123 от ЗДвП, тъй като тази норма предвижда, както общи задължения за
водачите при настъпване на всяко ПТП, така и специални такива в
зависимост от това, дали от ПТП са настъпили само имуществени щети, или
са пострадали и хора, визирани в т.1, т.2 и т.3 на чл.123 от ЗДвП.
Поради горните мотиви наказателното постановление следва да бъде
отменено .
Не на последно място следва да бъде посочено още, че в АУАН и НП
липсват описани елементи от фактическия състав на вмененото на
жалбоподателят нарушение, които представляват и част от предвидените от
закона задължителни реквизити. Доколкото *** е санкционирана за това, че
поради неспазване на правилата е предизвикал ПТП с материални щети, в
6
акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат
конкретизирани, както и лицето, на което са причинени, заедно с неговите
индивидуализиращи белези. Щетите са част от фактическия състав на
нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде
направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла
на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Действително в изискания служебно от съда и
приет като доказателство по делото Протокол за ПТП, също не са описани
нанесени щети от ПТП.. Попълване на празнотите в акта и наказателното
постановление чрез тълкуване на фактите, установени от доказателства по
делото, обаче е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено
процесуално нарушение от страна на административно-наказващия орган.
Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е
гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано,
съответно за упражняване правото му на защита. Още повече, че с
непосочването на тези факти са нарушени императивните разпоредби на чл.
42, т. 4 и т. 9 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН. За да може наказателното
постановление, като правораздавателен акт, с който се ангажира
административно-наказателната отговорност на едно лице, да предизвика
тези последици, същият следва да отговаря на формалните изисквания на
закона, гарантиращи и правото на защита на наказаното лице.
Съда с оглед изложеното и невъзможността предвид принципа за
непосредственост да провери отразените в АУАН фактически обстоятелства,
както и че изложеното в АУАН няма безспорна доказателствена стойност
предвид наличните нарушения, намира за недоказано вмененото ”обвинение”
от страна на АНО по отношение .
Мотивиран от горното Плевенки районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление №
20-0938-002550 от 05.07.2020г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на
МВР-гр.Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2
вр.чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в
размер на 200 лева на *** от гр.Плевен,ул Тунджа 18,ет2,ап4 ,ЕГН
********** за нарушение на чл. 50 ,ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7