Решение по дело №1302/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. Т., чрез адв. Д., против Решение № 4778/29.05.2024 г., постановено по АД № 233/2024 г. на Административен съд Пловдив, в съответната неблагоприятна за страна част. А. Б. Т. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена предявената от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искова претенция за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер от 3768 лева до претендирания такъв от 10000 лева, като от касационната жалба се извеждат основания за неговата неправилност, необоснованост и неспазен принцип на съразмерност и справедливост при определяне на размера на обезщетението. Иска се отмяната му в оспорената част.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез ст.юрисконсулт Ч., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага да се остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, предлага да бъде оставено в сила.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Административен съд Пловдив, ХХ състав приема следното:

Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на А. Б. Т., чрез адвокат Д., с която на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, е предявен иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС против ГДИН, за заплащане на обезщетение в общ размер на 10000 лв. за причинени неимуществени вреди по време на престоя на Т. в Затвора Пловдив за периоди от 10.01.2019г. до 31.10.2020г. и от 10.03.2023г. до 02.02.2024г. /датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва, считано от настъпване на вредите до пълното изплащане на сумата.

С обжалваното решение Административен съд Пловдив, ХVIII състав е отхвърлил частично исковата претенция на Т. за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер от 3768 лева до претендирания такъв от 10000 лева и за претендираните периоди от 10.01.2019г. до 18.07.2019г. и от 10.03.2023г. до датата на предявяване на исковата молба.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че Т. е пребивавал в Затвора Пловдив в периодите от 19.07.2019г. до 08.07.2021г. -когато е освободен по изтърпяване на наказание и от 06.03.2023г. до датата на депозиране на исковата молба - 02.02.2024г. От приетите по делото становища и справки относно пребиваването на лицето в Затвора Пловдив, първоинстанционният съд е установил, че за първия период на пребиваването на Т. в Затвора Пловдив липсва информация, а през втория период е настанен в пенитенциарното заведение за времето от 06.03.2023г. до 10.03.2023г вкл. в стая „РЦ“ на трета група, съвместно с от 6 до 9 лица, при квадратура на помещението - 27.04кв.м/без санитарен възел/, с два отваряеми прозореца с размери 0.49м/1.12м и 1.0м/1.2м, и отделно санитарно помещение от 2.66 кв/м с един отваряем прозорец с размери 0.34/1.2м. Установено е, че за този период на Т. не е била осигурена необходимата жилищна площ от минимум 4 кв.м. на човек, съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Посочено е, че стаята разполага с течаща студена вода, осветителни тела и достатъчна дневна светлина, като се е извършвала и постоянна санитарна обработка от лицензирано дружество, а хигиената е поддържана от настанените в нея лица. От становище и справка на ИСДВР при Затвора Пловдив /л.41-45 от делото/, съдът е установил, че за периода 19.07-25.07.2019г. вкл. липсват данни за спалното помещение, в което е бил настанен Т. и за условията, при които същият е търпял наказанието си. За времето от 26.07.2019г. до 05.08.2019г., е установено, че л.св. е настанен в помещение № 52 на пост 5, а за периода 06.08.2019г. до 17.10.2019г. вкл. в помещение № 57 на пост 5, за които периоди се посочва, че е изтекъл тригодишния срок за съхранение на документ „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“ и не са налице данни за условията, при които е търпял наказание „лишаване от свобода“. От становище от 19.02.2024г. на инспектор СДВР е установено, че с протокол №3942/18.10.2019г. лишеният от свобода е настанен в стая № 33 - трета група, където пребивава до 06.04.2020г. вкл., след което с протокол №1952/07.04.2020г. е преместен в стая № 35, където е пребивавал до 19.11.2020г., а считано от 20.11.2020г. е преместен в шеста група, като се сочи, че не е приложена справка за пребиваването на ищеца до 31.10.2020г. Първоинстанционният съд е посочил, че поради изтекъл срок на съхранение не може да се установи броят на лицата, настанени съвместно с ищеца в посочените помещения за този период. Единствено е установена квадратура на същите, наличието на санитарен възел и неговата квадратура. Констатирано е, че в помещенията са налични осветителни тела и достатъчно дневна светлина, отопление. Извършвана е ДДД обработка, видно от приложените по делото протоколи. Осигурено е сушене на дрехи, посредством сушилна машина или на изградени простори в общите помещения и на открито. Посочено е, че при постъпване в Затвора Пловдив на лишените от свобода се осигурява дюшек, постелъчен инвентар и възможност за ползване на лично спално бельо. Хигиената в помещенията, и на спалното бельо е посочено, че е задължение на лишените от свобода. Във всяко помещение е установено да има санитарен възел с прегради и снабден с течаща студена, с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Посочено е, че проветряването на стаята е по желание, чрез отваряне на прозорците, като счупените такива са подменяни своевременно. За неработещите е осигурено ползване на общата баня два пъти седмично по утвърден график, като същата е с под – мозайка и стени с фаянсови плочки.

По отношение на втория престой на Т. в Затвора Пловдив, първоинстанционният съд е установил, че лицето е настанено съгласно протокол №1117/10.03.2023г. до дата на исковата молба 02.02.2024г. в помещение № 25 с квадратура от 31.32 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0.50х1.20м и 1.20мх1.20м, с прилежащо санитарно помещение от 4.49кв.м. с отваряем прозорец с размери 0.40/1.20м. Констатирано е, че за този период в помещението са били настанени минимум 5 и максимум 7 лица, и е прието, че осигурена жизнена площ над 4 кв. м. на човек. Изложено е, че след ремонт са подменени изцяло подова настилка, боя и дограма. Отопление на помещенията е осъществявано с централно локално парно отопление. Извършвани са ДДД обработки от външна лицензирана фирма, осигурявани са дюшек, постелъчен инвентар и възможност за ползване на лично спално бельо. Хигиената в помещенията, в т.ч. и на спалното бельо е прието, да е задължение на лишените от свобода. Посочено е, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки, наличен санитарен възел с прегради и течаща студена вода от градската водопреносна мрежа, осветеност и с отваряемост на прозорците за естествена вентилация и проветряване по желание. Установено е, че счупени прозорци се подменят своевременно. Сушенето на дрехи е посредством сушилна машина, а когато се перат от лишените от свобода се ползват изградени простори в общите помещения и на открито място. Във връзка с оплакванията на Т. за лошо медицинско обслужване по делото е представен график на Медицински център към Затвора Пловдив и на АИППМП „Д-р Жанета Демирева“ и е установено, че при престоя си лицето не е подавало молби или жалби относно битовите условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

По делото са събрани гласни доказателства.

При анализ на приложените по доказателства съдът е установил, че Т. е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвор Пловдив за времето от 19.07.2019г., когато лицето е постъпило в пенитенциарното заведение/ до 08.07.2021г., когато е освободен поради изтърпяване наказанието и от 10.03.2023г. до 02.02.2024г. /датата на подаване на исковата молба/, за който период съдът е разгледал исковата претенция по същество. С оглед въведения в обстоятелствената част на исковата молба период, за който се претендират неимуществените вреди, за част от него- времето от 10.01.2019г. до 18.07.2019г., поради липсата на данни Т. да е пребивавал в Затвора Пловдив, съдът е отхвърлил иска като недоказан и необоснован.

Позовавайки се на доказателствената тежест в процеса, първоинстанционният съд е констатирал, че ответникът - ГДИН не е представил доказателства за осигуряване на Т. на приемливи условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор Пловдив за времето от 19.07.2019г. до 31.10.2020г. и е приел, че за тази част от посочения исков период в Затвора-Пловдив, по делото не са събрани доказателства оборващи твърдението на ищеца, че е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на разпоредбите на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. В тази връзка претенцията на Т. е приета за частично доказана за този период от 471 дни, доколкото съдът е установил, че за него липсват данни за броя настанени в съвместно с ищеца лица. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 285 от ЗИНЗС и на събраните по делото гласни доказателства, съдът е приел, че е налице действителна пренаселеност в посочените спални помещения в Затвора Пловдив за времето от 19.07.2019г. до 31.10.2020г., когато Т. е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидения стандарт - 4 кв.м.

В мотивите на оспорвано решение е посочено, че по отношение на престоя на лицето в Затвор Пловдив не се установява нарушение на чл.20 ал.2 и ал. 3 от ППЗИНЗС - осигурена е осветеност проветряемост на помещенията, достъп до санитарен възел с течаща вода, ползване на топла течаща вода. За неоснователни са приети твърденията в исковата молба по отношение наличието на влага и мухъл в „стаята“, доколкото не установено за коя точно стая става въпрос, а и не са ангажирани доказателства в тази връзка. Обсъдено е в мотивите на решението, че за сушенето на дрехите са налични сушилни машини и са пригодени простори в общото помещение на поста или на карето. Съдът е приел за неоснователни оплакванията по отношение на липсата на медицинско обслужване по отношение на ищеца, с оглед представеното от ГДИН становище, че в Затвора-Пловдив никога не е липсвало медицинско лице. Допълнено е, че не са представени доказателства, сочещи че л.св. Т. е имал нужда от специален режим на хранене или е страдал от заболяване. За неоснователни са приети и оплакванията по отношение липсата на хигиена в Затвор Пловдив, предвид доказателства за възможностите за изпиране и набавяне на лично и постелъчно бельо от л.св., предоставянето на препарати за поддържане на хигиената, която и според свидетелите се осъществява от самите лишени от свобода.

Настоящата инстанция споделя мотивите на обжалваното решение, че на лицето не са причинени твърдените в исковата молба негативни последици. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказва А. Т. да е претърпял вреди при пребиваването си в Затвор Пловдив, които да са в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника – ГДИН.

Неправилно е възражението в касационната жалба, че първоинстационният съд не е кредитирал свидетелските показания. Същият е изложил в мотивите си факти и е направил въз основа на тях правни изводи, при изрично посочване, за кои от тях са събрани и гласни доказателства.

Неоснователни са въведените в касационната жалба оплаквания, че не е обсъдено в мотивите на решението, че наличието на дървеници и хлебарки и преминаването на лишените от свобода през двора е причинило неимуществени вреди на касатора. Настоящият касационен състав счита, че делото са налични доказателства за извършване на периодични ДДД обработки на помещенията, както и, че е регламентирано ползване на общата баня в затвора. За ползването на същата е утвърден график, а придвижването до нея по никакъв начин не се установява да причинява описаните от страна на касатора вреди. Категорично е установено, че банята се намира в закрито оборудвано по надлежния ред помещение, в което е осигурена течаща топла вода, като в тази насока не се установява ползването ѝ да е свързано с описания от ищеца дискомфорт.

Според настоящата касационна инстанция, не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължения да осигури на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказание – лишаване от свобода – ДДД обработка на помещенията, в които е настанен и ползването на баня.

Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд изцяло е игнорирал оплакванията за причинени неимуществени вреди от задименост в килиите, невъзможност за ползване на пералня и непредоставяне на медицинска грижа на лишения от свобода. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се установява незаконосъобразно бездействие на ГДИН, свързани с горните оплаквания, от които Т. да е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него и това е обсъдено подробно в мотивите на оспорваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода, се предполагат до доказване на противното. Правилно първоинстанционния съд е приел, че по исковата претенция на Т. за периода от 10.03.2023г. до датата на предявяване на исковата молба-02.02.2024г., от събраните по делото доказателства, действително не се установява л.св. да е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в затвора, дължащи се на действия/бездействия на администрацията. Правилно и законосъобразно претенцията на ищеца е приета за недоказана в тази ѝ част и е отхвърлена.

При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на оспорваното решението, което като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Административен съд Пловдив, ХХ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4778/29.05.2024 г., постановено по АД № 233/2024 г. на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.