РЕШЕНИЕ
№ 4454
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110203148 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 513596-F538433 от 12.06.2020г.,
издадено от Д.С.Т. – Директор на офис „Младост” при ТД на НАП – София, с което на
жалбоподателя Р. Н. Н. за извършено нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от
ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева.
Срещу това Наказателно постановление е подадена неподписана жалба от Р. Н. чрез
адв. Л.А.. В нея се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно поради
допуснати материални и процесуални нарушения, опорочаващи неговата законосъобразност
и водещи до нищожността му. Посочва се, че датата на извършване на нарушението е денят,
следващ крайния срок за подаване на справката – декларация и че наказващият орган
неправилно е определил в издадените АУАН и НП, че датата на извършване на нарушението
е 15.02.2020г. Според жалбоподателя денят, следващ крайният срок за подаване на справката
– декларация е първият работен ден, т.е. 17.02.2020г. В жалбата се твърди, че именно на тази
дата е подадена и справката – декларация с вх. № 22151836991. Некоректното посочване на
датата на нарушението се определя като съществено процесуално нарушение –
самостоятелно основание за отмяна на НП. В жалбата се изтъква, че макар да е допуснато
минимално забавяне в подаването на справката – декларация за данъчен период месец
януари 2020г., документът е подаден на следващия работен ден и закъснението е от 1
1
работен ден. Освен това справката – декларация е подадена преди наказващият орган да
установи нарушението и да състави Акта. Според жалбоподателя наказващият орган
неправилно е преценил тежестта на нарушението и е наложил административно наказание
над минимума по чл.179 от ЗДДС. Твърди се, че с допуснатото нарушение не са засегнати
обществените отношения – обект на нарушение по ЗДДС. Лисвали умишлени подбуди, а и
нарушението е формално. С него не се ощетявал държавния бюджет. Освен това с
подадената на 17.02.2020г. справка – декларация не възниквали данъчни задължения за
търговеца, тъй като тя била нулева. Жалбоподателят не споделя и извода на наказващия
орган, че е налице утежняващо вината обстоятелство, а именно непогасени публични
задължения, тъй като наличието, липсата и/или размера на публичните задължения излиза
извън предмета на извършената проверка, завършила с процесното Наказателно
постановление. Жалбоподателят заявява, че никъде в НП наказващият орган не е разгледал и
не е навел факти за наличие на изискуеми непогасени публични задължения, като в тази
връзка липсва конкретика за размер, срок на просрочие и пр. На следващо место с жалбата
се иска да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай липсват вреди, не е
ощетен държавният бюджет, не са накърнени интересите на държавата по никакъв начин,
тъй като декларацията е с нулева стойност. Освен това справката – декларация е подадена
ден след законоустановения срок и преди да е установено нарушението и да е съставен
АУАН. Отбелязват се и продължителността на закъснението, както и това, че нарушителят е
физическо лице. Жалбоподателят признава, че му е било издадено Предупреждение №
268408-F282724 от 18.05.2017г., но твърди, че с оглед на изминалото време между двете
нарушения и извършването на второто след забава по технически причини, се иска съдът да
не приема, че е налице трайност в противоправното поведение на нарушителя. По-нататък в
жалбата се заявява, че има допуснати съществени процесуални нарушения и при връчването
на НП, тъй като актуалният към 2020г. адрес не е бил посещаван. В случая НП е било
връчено на Н. на 12.02.2024г. Жалбоподателят поставя под съмнение кога е издадено
Наказателното постановление и дали е спазен 6-месечният срок, тъй като не е бил търсен и
посещаван на адреса повече от 3 години, особено като се има предвид, че в приложението
към НП се сочи, че се издава във връзка с промените в ЗАНН, които са в сила от 23.12.2021г.
Към датата на изготвяне на НП (12.06.2020г.) наказващият орган няма как да е знаел кога
тези промени в ЗАНН ще влязат в сила, но това дава повод на жалбоподателя да се съмнява,
че Наказателното постановление е издадено по-късно и не е спазен 6-месечният срок.
Поради тези съображения се иска от СРС да отмени процесното Наказателно постановление.
Алтернативно се моли за изменение на Наказателното постановление като се приложи чл.28
от ЗАНН или като се нали размерът на административното наказание до законовия
минимум.
С молба вх. № 126111 от 16.04.2024г. Р. Н. (чрез адв. Б. А.) заявява, че потвърждава
подадената жалба, депозирана от адв. Л.А. на 19.02.2024г. по електронен път. Към молбата е
приложен и подписан екземпляр от жалбата.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Р. Н. Н. не се явява лично, но се
2
представлява от адв. А.. В съдебно заседание на 15.05.2024г. тя заявява, че поддържа
жалбата. В съдебното заседание на 09.07.2024г. адвокатът не участва и съответно не взема
становище по време на съдебните прения пред съда.
Въззиваемата страна – Директор на офис „Младост“ в ТД на НАП - София се
представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Бонева и юрк. Митева. В съдебно заседание
на 15.05.2024г. юрк. Бонева заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС на 09.07.2024г. юрк. Митева пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана и за потвърждаване на Наказателното постановление. Процесуалният
представител на въззиваемата страна иска съдът да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е депозирано писмено становище от адв. А. с вх. № 219363 от 03.07.2024г.
В него защитата взема становище по писмени доказателства, представени от въззиваемата
страна. Твърди, че на 06.12.2022г. представители на наказващия орган не са успели да
открият Н., за да й връчат НП. След повече от 3 години от извършване на нарушението, на
26.01.2024г. задълженото лице било посетено на адрес : гр. София, ул. „Баку“ № 3, но и
тогава НП не е било връчено. Цитира се чл.58, ал.2 от ЗАНН и се заявява, че Наказателното
постановление е било връчено лично на Н. на 12.02.2024г. Представеният Приемо-
предавателен протокол доказвал единствено, че АУАН е бил предаден за проверка за
законосъобразност на 23.03.2020г. Адвокатът на жалбоподателя заявява, че не поставя под
съмнение кога и дали АУАН е съставен в срок, а кога е издадено НП и дали е спазен 6-
месечният срок, предвиден в ЗАНН. В тази връзка се преповтарят доводите от жалбата за
промените в ЗАНН и съпоставянето им с датата на издаване на Наказателното
постановление. Освен това се твърди за издаване на НП да е използвана бланкова форма от
2024г. Със становището адв. А. иска съдът да разгледа всички доводи от жалбата и да
констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издаденото НП. Моли се за отмяна на НП или алтернативно за
изменение на Наказателното постановление – като се приложи чл.28 от ЗАНН или като се
намали наказанието до законовия минимум.
По делото е депозирана и молба от адв. А. с вх. № 219370 от 03.07.2024г., с която се
казва, че се поддържа жалбата и се иска отмяна на Наказателното постановление. Освен
това се иска СРС да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски за
адвокат в размер на 460 лева, във връзка с които към молбата е приложен списък с разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от
страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Срещу Р. Н. Н. има издадено от Директора на офис „Младост“ при ТД на НАП –
София Предупреждение № F282724 от 18.05.2017г. за това, че в качеството си на
регистрирано и задължено лице по ЗДДС не е подала справка – декларация по чл.125, ал.1
от ЗДДС заедно с отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчен период месец октомври
2016г. в законоустановения срок, а именно до 14.11.2016г., като справката – декларация била
3
подадена по електронен път на 15.11.2016г. За нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС Р.
Н. е предупредена, че при следващо извършване на административно нарушение, ще й бъде
наложено административно наказание. На 21.08.2017г. Р. Н. получила срещу подпис препис
от това Предупреждение.
Р. Н. Н. подала справка – декларация за ДДС за данъчен период януари 2020г. с
входящ № 22151836991 на 17.02.2020г. Справката – декларация била нулева.
На 18.02.2020г. в ТД на НАП – София, офис „Младост“ било установено, че Р. Н. Н. в
качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС не е подала справка – декларация
по чл.125, ал.1 от ЗДДС заедно с отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчен период
месец януари 2020г. в законоустановения срок, а именно до 14.02.2020г., тъй като
декларацията й с № 22151836991 е била подадена на 17.02.2020г. Поради това св. Л. Т., в
присъствието на пълномощник на Р. Н., както и пред К.Г., съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F538433 от 18.02.2020г. срещу Р. Н. Н. за нарушение
на чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС. Препис от този Акт е връчен срещу подпис на Анелия
Василева - пълномощник на Р. Н. на 18.02.2020г.
Въз основа на този АУАН срещу Р. Н. Н. е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 513596-F538433 от 12.06.2020г., с което Директорът на офис „Младост”
при ТД на НАП – София е наложил на Н. на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3,
ал.2 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС административно наказание „глоба“ в размер на 700
(седемстотин) лева за извършено нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.
На 07.10.2022г. Директорът на офис „Младост“ при ТД на НАП – София издал
приложение към Наказателно постановление № 513596-F538433 от 12.06.2020г.
С писмо изх. № 1594-17-21#1 от 05.12.2022г. Наказателно постановление № 513596-
F538433 от 12.06.2020г. и приложението към него били изпратени на Р. Н. на адрес : гр.
София, ул. „Баку“ № 3, но пратката останала „непотърсена“. На 26.01.2024г. цитираният по-
горе адрес бил посетен от служители на ТД на НАП – София, но НП отново не било
връчено, за което бил съставен Протокол № 1594-17-21 от 26.01.2024г. До Р. Н. била
изпратена и покана с изх. № 1594-17-21 от 06.02.2024г. за явяване в ТД на НАП – София,
офис „Младост“ по повод невръчено Наказателно постановление. Тази покана била връчена
по електронен път на 07.02.2024г. На 12.02.2024г. Р. Н. Н. получила срещу подпис
Наказателно постановление № 513596-F538433 от 12.06.2020г. На 19.02.2024г. срещу това
Наказателно постановление била подадена жалба по електронен път от Р. Н. Н. чрез адв.
Л.А.. Доколкото жалбата не съдържа подпис на Н., а от приложеното на лист 8 от делото
пълномощно не може да се направи извод, че то важи за пред съд и че упълномощеният Л.А.
е адвокат или друго лице измежду посочените в чл.61, ал.2 от ЗАНН, с молба вх. № 126111
от 16.04.2024г. Р. Н. е потвърдила подаването на жалбата.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Л. Т.; АУАН № F538433 от
18.02.2020г.; съобщение, изпратено по електронен път на 19.02.2024г.; Уведомление за
приемане на постъпили от Р. Н. данни от 17.02.2020г.; пълномощно; справка – декларация за
4
ДДС с вх. № 22151836991 от 17.02.2020г.; извлечение от информационната система на НАП;
Заповед № 1659 от 18.05.2009г. на Изпълнителния Директор на НАП; Заповед № 26 от
20.01.2016г. на Директора на ТД на НАП – София; Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г.
на Изпълнителния Директор на НАП; покана до Н. с изх. № 1594-17-21#1 от 05.12.2022г. с
известие за доставянето й; Протокол № 1594-17-21 от 26.01.2024г.; покана до Н. с изх. №
1594-17-21 от 06.02.2024г. и удостоверение за извършено връчване по електронен път;
Приемо – предавателен протокол на АУАН и възражение, както и Предупреждение №
F282724 от 18.05.2017г.
Показанията на свидетеля Т., че е подписал и връчил АУАН намират опора в самия
Акт и доколкото не се опровергават от останалите доказателства по делото, съдът ги
кредитира и установява, че това е актосъставителят. В останалата част думите на св. Т. се
явяват неинформативни, тъй като той няма съхранен спомен от конкретната проверка.
Поради това съдът не постави в основата на фактическите и правните си изводи събраните
по делото гласни доказателства.
Приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства (цитирани по-
горе) са обективни, непредубедени, еднопосочни и информативни. Поради това и доколкото
намират опора помежду си, а част от тях имат и достоверна дата, съдът ги кредитира.
Приложеното на лист 7 и лист 39 от делото Уведомление за приемане на постъпили
от Р. Н. данни от 17.02.2020г. има достоверна дата, която съвпада с датата на подаване на
справката – декларация за ДДС с вх. № 22151836991, както и с датата, отразена в
извлечението от информационната система на НАП, приложено на лист 14 от делото. Тези
писмени доказателства са непредубедени, еднопосочни и обективни. Поради това съдът им
се доверява и установява, че справката – декларация по ДДС за месец януари 2020г. е била
подадена на 17.02.2020г.
Констатациите от АУАН № F538433 от 18.02.2020г. намират опора в кредитираните
по-горе писмени доказателства. Поради това съдът се доверява и на Акта.
Пълномощното на лист 12 от делото също се характеризира като обективно и
достоверно писмено доказателство, което не се опровергава от нито едно друго
доказателство. Поради това съдът го кредитира и приема, че АУАН е бил съставен пред и
връчен на пълномощник на Р. Н..
Приложените на лист 57-63 от делото писмени доказателства са с достоверна дата и
се характеризират като последователни, относими, обективни и непредубедени. Поради това
съдът дава вяра на поканата с изх. № 1594-17-21#1 от 05.12.2022г. и известието за
доставянето й, Протокола с № 1594-17-21 от 26.01.2024г., поканата с изх. № 1594-17-21 от
06.02.2024г. и удостоверението за извършено връчване по електронен път. От съвкупната им
преценка се установява, че с цел връчване на процесното Наказателно постановление Р. Н. е
била търсена на адрес : гр. София, ул. „Баку“ № 3 – през декември 2022г. – януари 2023г. с
писмо, изпратено по пощата, което е останало непотърсено; на 26.01.2024г. на място и по
електронен път на 06.02.2024г. Видно от разписката в края на процесното Наказателно
5
постановление, същото е получено от Н. лично на 12.02.2024г.
Приложените на лист 6, лист 25-26, лист 31-33 от делото съобщения, изпратени по
електронен път на 19.02.2024г. са еднопосочни и имат достоверна дата. Поради това СРС ги
кредитира и приема, че на 19.02.2024г. срещу Наказателното постановление е била подадена
жалба по електронен път от Р. Н. Н. чрез адв. Л.А..
Гореизложеното означава, че жалбата е депозирана в предвидения срок за обжалване
на НП и се явява процесуално допустима.
На лист 64 от делото е приложен Приемо – предавателен протокол от 23.03.2020г.
Това писмено доказателство не се опровергава от нито едно друго доказателство, събрано по
делото. Поради това и доколкото е обективно съществуващо, съдът го кредитира и приема,
че АУАН и възражение срещу Акта са били предадено от актосъставителя Т. на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП – София, офис „Младост“ и са били върнати на 12.06.2020г.
Същевременно този документ, дори и да се кредитира от съда, не установява никакви
релевантни за спора обстоятелства. Правилно в писменото становище от адв. А. с вх. №
219363 от 03.07.2024г. се сочи, че този Приемо-предавателен протокол доказва единствено,
че АУАН е бил предаден за проверка на 23.03.2020г., но това е ирелевантно касателно датата
на издаване на Наказателното постановление.
Приложеното на лист 65-66 от делото Предупреждение № F282724 от 18.05.2017г. е
издадено от държавен орган и има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства.
Поради това съдът го кредитира и приема, че Директорът на офис „Младост“ при ТД на
НАП – София е издал въпросното Предупреждение по смисъла на чл.28 от ЗАНН срещу
жалбоподателя Н. за това, че тя /в качеството си на регистрирано и задължено лице по
ЗДДС/ не е подала справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС заедно с отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчен период месец октомври 2016г. в законоустановения
срок до 14.11.2016г., като е сторила това с 1 ден закъснение - на 15.11.2016г. От обсъжданото
писмено доказателство се установява също така, че Предупреждението касае също
нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС и че е било връчено на Р. Н. на 21.08.2017г.
Наличните по делото Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП и на Директора
на ТД на НАП – София изхождат от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От Заповед № 26 от
20.01.2016г. на Директора на ТД на НАП – София, т.2.1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП и разпоредбите на чл.7, ал.1, т.4 от Закона
за Националната агенция за приходите и чл.193, ал.2 от ЗДДС следва, че Л. Т. /като старши
инспектор по приходите в ТД на НАП - София, офис „Младост“/ е имал право да съставя
АУАН, включително и процесния Акт. Въз основа на приложената по делото Заповед № 1659
от 18.05.2009г. на Изпълнителния Директор на НАП, т.1.2., б. „в“ от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17
от 17.05.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП и чл.193, ал.2 от ЗДДС се установява, че
Д.С.Т. като Директор на офис „Младост“ при ТД на НАП – София е имал правото да издава
Наказателни постановления, вкл. и процесното НП от 12.06.2020г. Гореизложеното означава,
че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление изхождат от
6
компетентни лица.
Приложеното по делото възражение срещу АУАН не носи белезите нито на писмено,
нито на гласно доказателство, тъй като в него е отразено становището на нарушителя по
съществото на спора. Поради това съдът не подложи на анализ документа на лист 11 от
делото.
Вън от доказателствената маса следва да остане и приложеното на лист 9-10 от
делото приложение към Наказателно постановление № 513596-F538433 от 12.06.2020г., тъй
като и то не представлява доказателство, а е част от обжалвания акт. Същевременно,
доколкото в него е посочено, че датира от 07.10.2022г., съдът приема, че това приложение е
издадено от Директора на офис „Младост“ при ТД на НАП – София след издаването на
Наказателното постановление.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок. С молба вх. № 126111 от
16.04.2024г. Р. Н. потвърждава жалбата, подадена от адв. Л. А.. Жалбата е насочена срещу
акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред пред СРС. Поради това съдът приема, че
жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Актът за установяване на административно нарушение № F538433 от 18.02.2020г. и
Наказателно постановление № 513596-F538433 от 12.06.2020г. са издадени от
оправомощени за това лица - съгласно изложените по-горе мотиви.
Доколкото в случая става въпрос за неподадена справка – декларация за месец януари
2020г., чието подаване е следвало да стане до 14.02.2020г. включително, то правилно в НП е
изведена като дата на нарушението датата 15.02.2020г., тъй като това е първата дата след
изтичане на законоустановения срок за подаване на справка – декларация за месец януари
2020г. В Акта изрично не е записано, че деянието е реализирано на дата 15.02.2020г., но това
се подразбира, тъй като с думи е посочено, че справката – декларация следва да се подаде до
14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, като за
данъчния период месец януари 2020г. срокът за подаване е бил до 14.02.2020г. Поради това
датата на нарушението се приема от съда за определяема и ясна в АУАН и в НП.
Гореизложеното означава, че съдебният състав не споделя доводите на жалбоподателя, че в
Акта отсъства реквизита по чл.42, т.3 от ЗАНН, а в Наказателното постановление –
реквизита по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В хода на дължимата от съда служебна проверка СРС установи, че е налице
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в Акта, в
Наказателното постановление и помежду им. Административно – наказателното обвинение
е ясно и разбираемо формулирано, поради което съдът приема, че не са нарушени правата на
наказаното лице да разбере за какво административно нарушение го наказва
административно – наказващият орган. Налице са всички реквизити по чл.42, респ. чл.57,
7
ал.1 от ЗАНН.
Възражението, че Наказателното постановление е издадено по-късно от датата,
отразена в него, не намира опора в събраните по делото доказателства. Поради това
съдебният състав не приема този аргумент за основателен. Не е ясно въз основа на какво
адвокат А. прави извод, че за издаване на НП е използвана бланкова форма от 2024г.
Доколкото се твърди проверката да е извършена на 18.02.2020г., а нарушението да е
довършено на 15.02.2020г., то следва, че АУАН № F538433 от 18.02.2020г. е съставен в
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Между датите на съставяне на Акта (18.02.2020г.) и датата
на издаване на Наказателното постановление (12.06.2020г.) е минало по-малко от 6 месеца,
поради което съдът приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл.52, ал.1 от ЗАНН
наказващият орган е длъжен да се произнесе по административно - наказателната преписка в
месечен срок от получаването й. Неспазването на този срок, обаче, не води до прекратяване
на административното производство, нито до незаконосъобразност на Наказателното
постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и
осигурява само бързото произнасяне на административните органи по преписките.
След цялостна проверка настоящият съдебен състав не установи в хода на
административно – наказателното производство да са били допуснати неясноти на
административното обвинение, както и съществени процесуални нарушения, които да
ограничават правото на защита на наказаното лице. Спазени са и изискванията на ЗАНН за
връчване на АУАН и НП.
Съгласно чл.11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо
административно - наказателните производства по отношение на изключващите
отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има и
давността за реализиране на отговорността като материално правен институт. На първо
място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство. На второ място - per argumentum a fortiori след като законодателят е
предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната
отговорност се преклудира, на по-голямо основание това следва да се отнася и по
отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска
обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични
разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на
давностните срокове, както и относно т.нар. абсолютни давностни срокове, приложение
намират разпоредбите на чл.80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС. Освен това в случая нарушителят е физическо лице и на него е наложено
административно наказание «глоба», т.е. този казус не е в приложното поле на Тълкувателно
решение № 3/03.07.2014г. на ОСК на ВАС.
На основание чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК административно –
8
наказателно преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на
3 години. Давностният срок започва да тече от довършване на нарушението. В случая - от
датата на извършване на процесното нарушение, която е 15.02.2020г. От кредитираните
писмени доказателства, приложените на лист 57-63 от делото, следва, че жалбоподателят Н.
е била търсена с цел връчване на процесното Наказателно постановление през декември
2022г. – януари 2023г., след това на 26.01.2024г. и след това на 06.02.2024г. С всяко от тези
действия (изпращане на покана с изх. № 1594-17-21#1 от 05.12.2022г. и опитите й за
връчване, с посещението на адреса на Н. на 26.01.2024г. и с изпращането по електронен път
на покана с изх. № 1594-17-21 от 06.02.2024г.) се прекъсва давността по чл.11 от ЗАНН, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК и започва да тече нова 3-годишна давност, в която може да се
реализира административно – наказателно преследване. В случая от датата на деянието
(15.02.2020г.) до датата на първото прекъсване на 3-годишната давност (с поканата с изх. №
1594-17-21#1 от 05.12.2022г.) не е изтекъл срок, който да е по-голям от предвидения в чл.11
от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Между изпращането на тази и следващите покани или
опити за лично връчване на НП на Н. също не е изтекъл срок, който да е по-голям от 3
години. Поради това в случая не е изтекъл относителният давностен срок за
административно – наказателно преследване.
Независимо от спирането или прекъсването на давността, обаче, административно –
наказателно преследване се изключва, ако е изтекъл абсолютният давностен срок, който е
четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението. В случая от
датата на деянието (15.02.2020г.) до момента (октомври 2024г.) е изминал период от повече
от 4 години и 7 месеца. Това означава, че към датата на постановяване на настоящия съдебен
акт възможността за ангажиране на административната отговорност на Н. се е преклудирала
на основание чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това следва да
се отмени обжалваното Наказателно постановление, както и да се прекрати воденото срещу
Н. административно – наказателно производство.
Въпреки, че са налице основания за отмяна на Наказателното постановление на
формално основание, съдът ще изложи мотиви и по съществото на спора, тъй като и там са
налице основания за отмяна на НП.
Съгласно чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице следва да
подава за всеки данъчен период справка – декларация (съставена въз основа на отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС) в срок до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнася. За данъчен период месец януари 2020г. справката –
декларация по ЗДДС следва да се подаде до 14.02.2020г. По делото не се спори, че Н. е
регистрирано и задължено лице по ЗДДС. Това се извлича и от писмените доказателства,
приложени по делото и кредитирани по-горе. От Уведомлението за приемане на постъпили
от Р. Н. данни от 17.02.2020г., извлечението от информационната система на НАП, АУАН и
най-вече от справката – декларация за ДДС с вх. № 22151836991 се установява по безспорен
начин, че Р. Н. е подала справка – декларация по ДДС за месец януари 2020г. на дата
17.02.2020г., т.е. след като на 14.02.2020г. е изтекъл срокът по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Поради
9
това от обективна страна е доказано извършването на нарушението по чл.125, ал.5, вр. ал.1
от ЗДДС. Доколкото 14.02.2020г. е ден петък, а справката – декларация е била подадена на
17.02.2020г. /понеделник/, т.е. в първия работен ден след края на срока, този съдебен състав
счита, че от субективна страна нарушението е реализирано по непредпазливост.
Правилно защитата на Н. сочи, че по делото няма ангажирани доказателства за това
дали жалбоподателят има „непогасени публични задължение“ в значителен размер, които не
били погасени за „продължителен период от време“, както се твърди в Наказателното
постановление. Поради това тази теза на административно – наказващия орган е останала
недоказана по делото и съответно СРС не я приема за вярна.
Въпреки изложеното по-горе относно обективната и субективна съставомерност на
деянието, настоящият съдебен състав счита, че нарушението е маловажно и релевираните в
тази връзка аргументи на жалбоподателя се споделят напълно и от съда. Справката –
декларация е била подадена в първия работен ден след крайния срок за подаването й.
Закъснението е в рамките на 1 работен ден. Нарушението не е било констатирано преди
подаването на въпросната справка – декларация. Нарушителят е физическо лице. Справката
– декларация за данъчния период месец януари 2020г. е била нулева, т.е. не са възниквали
данъчни задължения. Поради това няма настъпила вреда за фиска. Издаденото срещу Р. Н.
Предупреждение № F282724 от 18.05.2017г. от Директора на офис „Младост“ при ТД на
НАП – София е било връчено на 21.08.2017г. Към този период Предупреждението по чл.28
от ЗАНН не е подлежало на обжалване. Поради това следва да се приеме за влязло в сила.
От датата на неговото издаване (18.05.2017г.) до датата на процесното нарушение
(15.02.2020г.) са минали повече от две години и половина. Поради това СРС счита, че
въпросното Предупреждение не ограничава възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН за
настоящия казус. Действащият към февруари 2020г. ЗАНН не е съдържал ограничение за
броя на предупрежденията по чл.28 от ЗАНН. За да бъде наложено административно
наказание за второто по време административно нарушение /от същия вид/, представляващо
маловажен случай, сегадействащата разпоредба на чл.28 от ЗАНН изисква то да е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на Предупреждението. Конкретният
казус не е такъв, тъй като процесното нарушение е извършено след повече от две години и
половина след като е влязло в сила Предупреждение № F282724 от 18.05.2017г. Освен това
цитираното Предупреждение също касае забава с 1 ден. От всичко изложено до тук следва
изводът, че процесното административно нарушение, макар да е съставомерно от обективна
и субективна страна, представлява маловажен случай. Редакцията на чл.28 от ЗАНН,
действаща към датата на извършване на нарушението /15.02.2020г./ се явява по-
благоприятна за нарушителя от действащата сега разпоредба. Поради това и на основание
чл.28 от ЗАНН и чл.3, ал.2 и ал.1 от ЗАНН съдебният състав прие, че обжалваното НП
следва да се отмени.
Водим от гореизложеното съдът прие, че са налице две самостоятелни основания за
отмяна на издаденото срещу Р. Н. Н. Наказателно постановление за извършено нарушение
по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.
10
С оглед изхода на делото не се дължат разноски в полза на въззиваемата страна.
Същевременно по делото е било поискано присъждането на разноски за адвокат, направени
от жалбоподателя и са ангажирани доказателства за това. Според приложения на лист 30 и
лист 77 от делото договор за правна защита и съдействие Р. Н. Н. е направила разноски за
адвокат в размер на 460 лева. За същия размер е и претенцията за присъждане на разноски,
обективирана в молбата с вх. № 219370 от 03.07.2024г., както и в списъка с разноски на лист
76 от делото. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в
чл.143 от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено. Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото -
органът, издал процесното НП, следва да заплати на Н. направените от нея разноски за един
адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – при „глоба“ до 1000 лева (както в случая – 700
лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева. Уговореното и
изплатено възнаграждение на адв. А. в случая е над тази сума, а именно 460 лева. Доколкото
адвокатът е взел участие в едно заседание пред СРС - нормата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случая е
неприложима. Въпреки това, обаче, доколкото процесуалният представител на въззиваемата
страна не е направил изрично възражение за прекомерност на размера на поискания
адвокатски хонорар /нито по време на съдебните прения пред СРС на 09.07.2024г., нито в
някой от писмените документи, изхождащи от въззиваемата страна/, а нормата на чл.63д,
ал.2 от ЗАНН изисква съдът да е сезиран с искане от насрещната страна за присъждане на
по-нисък размер на разноските, то в случая СРС не може да редуцира размера на разноските
за адвокат, направени от страна на жалбоподателя до минималния размер съгласно чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (т.е. до 400 лева) и следва да присъди пълния предявен и
платен от жалбоподателя размер на разноските за адвокат, а именно сумата от 460 лева, тъй
като без насрещно искане за намаляване на размера съдът не може да се произнася за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поради всичко това НАП (като разпоредител
с бюджетни средства, към чиято структура спада ТД на НАП – София, офис „Младост“)
следва да бъде осъдена да заплати на Р. Н. Н. за направени от нея разноски по делото за
адвокат сумата от 460 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 513596-F538433 от 12.06.2020г., издадено
11
от Д.С.Т. – Директор на офис „Младост” при ТД на НАП –София, с което на основание
чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС на Р. Н. Н. е
наложена „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева за нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1
от ЗДДС.
ПРЕКРАТЯВА административно – наказателното производство срещу Р. Н. Н. за
нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС, извършено на 15.02.2020г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да плати на Р. Н. Н. с ЕГН :
**********, с адрес : ******** сумата от 460 (четиристотин и шестдесет) лева за направени
по делото разноски за адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12