Определение по адм. дело №937/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/, вр. с чл.14, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Образувано е по искова молба /ИМ/ на Н. С. К. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], К. С. Т. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], С. В. Х. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], Р. С. Х. от гр.София, [жк], [улица], [ЕГН] и В. С. Х. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], чрез адв. Л. Б. от САК, срещу Областна дирекция „Земеделие“ - Плевен /ОДЗ/.

В исковата молба се сочи, че ищците са наследници на К. С. К., собственик на земеделски земи в размер на 102.540 дка, находящи се в землището на гр. Кнежа, които имоти същият е декларирал по съответния ред, внасял редовно дължимите се данъци и които е внесъл в ТКЗС гр. Кнежа, образувано през 1951 год. Със Заявление от 11.02.1992 год., с приложено към него писмено доказателство, удостоверяващо правото на собственост на наследодателя върху 102.540 дка по декларация от 30.06.1949 г. ищците са поискали възстановяване правото на собственост на земеделски земи с посочения размер по смисъла на чл. 10 от ЗСПЗЗ.

По това заявление ПК Кнежа се е произнесла с Решение по Протокол № 68/92 г., с което е отказала да признае правото на собственост върху заявените имоти, като е изложила мотиви, че земята е на партидата на братя Т., Т. и М. К. - партида № 2251, като впоследствие е уведомила заявителя, че по съдебен ред следва да се разреши спора за материално право по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, в резултат на непризнаване на декларацията от 1949 год. като доказателство по чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, удостоверяващо правото на собственост върху зем.земи на наследодателя в размер на 102,540 дка.

Същевременно след отказа на ПК - Кнежа да извърши земеделска реституция по смисъла на чл. 10 ЗСПЗЗ, ПК - Кнежа е възстановила правото на собственост върху тези имоти на други лица - на наследниците на братята Т., Т. и М. Я.. Едва през м. ноември 2014 год. ищците са се сдобили с Протокол по Ч.гр.дело № 42/1948 год. на Околийски съд - Кнежа, установяващ извършването на съдебна делба и постигането на съдебна спогодба между техния наследодател К. К. и неговите чичовци - Т., Т. и М. Я..

Предвид изложеното считат, че ако ПК - Кнежа при извършване на тази адм.дейност, представляваща признаване и възстановяване правото па собственост върху процесиите земеделски земи, е изпълнявала изискванията на ЗСПЗЗ, то те - ищците по настоящата искова молба, е нямало да се налага да водят толкова много дела и да правят искания пред този административен орган /ОСЗ респ.ПК – Кнежа/, които и досега се оказват без положителен резултат.

Излагат съображения, че не ищците, а други лица ползват имотите, придобиват и ползват плодовете на тези имоти, или незаконно се обогатяват, което е в резултат на извършваната административна дейност от ОСЗ Кнежа.

С оглед на изложеното ищците твърдят, че търпят имуществени и неимуществени вреди, като с исковата молба претендират ответникът по иска - Областна дирекция” Земеделие” да им изплати обезщетение за всички претърпени от тях вреди- имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия причинени от административната дейност, извършвана от ОСЗ - Кнежа, която влиза в състава на Областна дирекция “Земеделие"- Плевен. Сочат, че обективният състав на нормите на чл. 1 и 4 от ЗОДОВ очертава фактическия състав на отговорността на държавата и предпоставките за нейното реализиране, които са: наличието на вреда, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на държавата- респ. общините, които са резултат от упражнена административна дейност и пряка причинно-следствена връзка между вредите и увреждането. Към обективните елементи следва да се добави това, че държавата носи отговорност за всяко свое вредоносно и незаконосъобразно правно средство, чрез което се упражнява административна дейност - адм.акт, действие или бездействие.

Излагат се съображения, че нормата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ не съдържа ограничителен субективен критерий и се прилага за всички правни субекти, увредени от незаконосъобразна административна дейност. Като период на претенцията е посочено, че обезщетенията се претендират от завеждането на исковата молба пред PC - Кнежа, предмет на гр.дело № 220/2015 год., с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, до завеждането на настоящата искова молба с правно основание чл.1-4 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. АПК. Претендира се обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 140 000 лева, представляващи нереализирани доходи от незаконно и неоснователно невъзстановено право на собственост върху наследстевните земеделски земи от 102,540 дка., от които главница в размер на 102 000 лева, а останалата част законна лихва от завеждането на исковата молба с основание чл. 14, ал.4-та ЗСПЗЗ по гр.дело № 220/2015 на PC - Кнежа до завеждането на настоящата исковата молба по чл. 1-4 от ЗОДОВ и до окончателно изплащане на сумата;

Претендира се присъждане на неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, от които главница 20 000 лева и лихва 15000 лева, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се негативни изживявания, изпадане в стресови ситуации от засягане на честта и достойнството на ищците от отказите на ОСЗ - Кнежа да извърши дължимата от нея административна дейност и да издаде административен акт за възстановяване на правото на собственост върху 102,540 дка земеделски земи за същия исков период.

Претендира се и мораторна лихва от 29.11.2022 г. – датата, на която пред ОСЗ е представено за изпълнение влязлото в сила Решение на Окръжен съд - Плевен по гр.дело №273/2019 год., до завеждането на настоящия иск по ЗОДОВ.

В исковата молба е налице описание на имотите, които с посоченото съдебно решение са признати на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ като собственост на общия наследодателя на ищците, като се сочи, че с Определение № 303/30.06.2022 год. по гр.д 371/2022 на ВКС решението не е допуснато до касационно обжалване поради факта, че е правилно.

Твърди се, че с Молба с вх. № ПО-15-283/29.11.2022 год., на основание чл. 14, ал.7-ма от ЗСПЗЗ ищците са поискали от ОСЗ - Кнежа да се произнесе с административен акт за възстановяване на собствеността им. На 16.02.2023 год. са сезирали РС Кнежа с жалба срещу неоснователния отказ за произнасяне по чл. 14, ал.7 на ЗСПЗЗ с административен акт за признаване и определяне за възстановяване правото на собственост върху описаните във влязлото в сила решение на Окръжен съд - Плевен земи, което решение е постановено по реда и при условията на чл.14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. На 24.02.2023 год. ОСЗ - Кнежа се произнесла с Протокол № 273С/24.02.2023 г., с който е признала и определила правото са възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне върху зем. земи по културен вид, местности площ и категории върху 94.239 дка, като е отказала да възстанови правото на собственост на лозя от 2,500 дка и нива от 5.00 дка, излагайки като мотив за отказа, че имотите попадат в приложното поле на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По жалба на ищците във връзка с горното е образувано гр.д. № 148/2023 на РС - Кнежа, който с решение, влязло в сила на 04.08.2023 г., е отменил този протокол в частта му, в която е налице отказ за възстановяване правото на собственост върху тези два имота.

В исковата молба се сочи, че въпреки влезлите в сила решения на ОС - Плевен и РС – Кнежа, ОСЗ не издава административни актове, с които да се завърши процесът на земеделската реституция. Налице е обосновка, че претендираните от ищците имуществени и неимуществени вреди са причинени от незаконните действия или бездействия при и по повод на извършване на адм.дейност от ОСЗ - Кнежа, която е част от ОДЗ. Направено е искане ОДЗ като юридическо лице да бъде осъдено да им заплати обезщетения в посочените в исковата молба размери.

С Определение № 4389/18.12.2024 г. /л.л.60-61/ ИМ е оставена без движение, като е указано с оглед на посоченото правно основание чл.1-4 от ЗОДОВ да се да уточни правното основание на исковите претенции и в случай, че е налице и такава по чл.2 от ЗОДОВ, да се посочи от каква дейност и на кой правозащитен орган произтичат, както и да посочат надлежен ответник във връзка с горната претенция. Указано е също да се уточни дали се претендира обезщетение от незаконосъобразен административен акт, респективно да посочат същия и конкретизират вида и размера на подлежащите на обезщетение вреди, периода, за който се дължи обезщетението и респ. акцесорната претенция за лихви, както и да диференцират всеки от обективно съединените искове за обезщетение на вреди, произтичащи от бездействие на ответника, посочвайки дължимо поведение, период на осъществяване, размер на претендираното обезщетение и вид на претърпените вреди за всяко от твърдените бездействия поотделно. Указано е да се обоснове правен интерес по отношение на претенцията за обезщетение на имуществени вреди с оглед разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.

С уточняваща молба /л.л.68-72/, ищците чрез адв. Б. правят уточнение, че искът не включва отговорност по чл.2 от ЗОДОВ. Сочат, че ОСЗ - Кнежа не се е произнесла, което представлява бездействие. Главницата на обезщетението за имуществени вреди е в размер на 102 000 лева, считано от 04.06.2015 г. /датата на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ/, а лихвата 38 000 лева, считано от 04.07.2015 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба. Посочени са бездействия на ОСЗ Кнежа: да се произнесе и издаде административен акт за възстановяване правото на собственост на ищците наследници на наследодателя К. Я. след представяне на влязлото в сила решение на Окръжен съд - Плевен, постановено по гр.дело № 273/2019 год., както и бездействието да се произнесе с акт във връзка с отмяната на отказа за възстановяване правото на собственост върху отказаните за възстановяване 7.500 дка - лозя от 2.500 дка; и ниви от 5.000 дка с Протокол № 273С/24.02.2023 год., поради това, че същите попадали в „зоната на § 4 от прех. и закл. разпоредби на ЗСПЗЗ“. По отношение на търсеното обезщетение за неимуществените вреди е уточнено, че същото е в размер на сумата 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева за претърпени от ищците вреди в причинна връзка с бездействията на адм.орган и отказите на същия, при и по повод задължението му при извършването на административна дейност, за периода 04.06.2015 год. до завеждането на исковата молба по реда на чл.1-4 от ЗОДОВ, представляващи претърпени от ищците негативни преживявания, унижения и уронване на човешкото им достойнство, в пряка и непосредствена последица от отказите и бездействията на адм.орган при възстановяването на правото на собственост върху наследствените им зем.земи, като наследници на общия наследодател К. С. Я., от която сума 20 000 /двадесет хиляди/ лева главница и 15 000 /петнадесет хиляди/ лева лихва, от която сума – 13 000 /тринадесет хиляди/ лева законна лихва за периода от 07.06.2025 год. до завеждането на исковата молба пред Административния съд - Плевен и 2000 /две хиляди/ мораторна лихва - лихва за забава за периода от 29.11.2022 год. до завеждането на исковата молба по ЗОДОВ.

Ответникът - ОДЗ, чрез юрк.В. е подал отговор на ИМ /л.л.83-88/. В същия сочи, че исковата молба е недопустима, а алтернативно неоснователна. Излага съображения, че наследниците на братята Т., Т. и М. К. водят дела срещу Решение № 273С/24.02.2023 г., с което се намалява размера на възстановените им земеделски земи, поради което процедурата по възстановяване не може да продължи до постановяването на съдебни актове, които да влязат в сила.

В съдебно заседание ищците Н. С. К., К. С. Т., С. В. Х., Р. С. Х. и В. С. Х. се представляват от адв. Л. Б. от САК. Процесуалният представител поддържа предявените искове и изразява становище, че претенцията за имуществени вреди е доказана до размера 76 146.44 лв., съобразно заключенията на вещите лица, които не са оспорени от страните. Моли да се уважи изцяло предявения иск за причинени неимуществени вреди, като счита същия за основателен и изцяло доказан от събраните по делото писмени доказателства. Счита, че ищците са претърпели огромни неимуществени вреди, които следва бъдат възмездени - уронване човешкото достойнство, психически вреди, притеснения, свързани с невъзстановяване на наследствените им имоти за един дълъг период, поради което искът за обезщетяване на претендираните неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер, както е предявен в исковата молба. Претендира присъждане съобразно уважената част на исковете на направените по делото съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки, в които отново навежда твърденията, изложени в ИМ и в съдебно заседание.

Ответникът – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ЗЕМЕДЕЛИЕ – ПЛЕВЕН се представлява от гл. юрк. И. Д. с пълномощно по делото, който счита, че исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, защото исковата претенция е процесуално недопустима. Алтернативно изразява становище, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Излага доводи, че не са изчерпани всички възможности за защита на ищците по смисъла чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Твърди, че подобен иск е недопустим, доколкото не е приключило административното производство по възстановяване на спорните имоти. Сочи, че бившите Поземлени комисии, понастоящем Службите по земеделие са преди всичко регистър, т.е. те не осъществяват контрол по законосъобразност и целесъобразност върху всички актове, които се представят пред тях. Законодателят не им е вменил такава функция, а съобразно законодателството в ситуация като настоящата е регламентирал като способ за защита на правоимащите лице предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

Алтернативно счита исковата молба за неоснователна. Твърди, че в настоящото производство не е изяснено от кой конкретен акт, действие или бездействие, било то фактическо или юридическо, се претендира настъпване на увреждане. Имуществените вреди, видно от заключенията на вещите лица, са в размер много по-малък от претендирания. Неимуществени вреди не са изобщо доказани в настоящото производство. По отношение на причинно-следствената връзка – такава не е налице. Счита, че ищците не са били лишени от възможността да използват процесните имоти заради решения на Поземлената комисия. Ето защо при положение, че дори един от елементите на фактическия състав по ЗОДОВ не е осъществен, искът следва да бъде отхвърлен.

В предоставения от съда срок процесуалния представител на ответника не е представил писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен излага съображения, че във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да възникне законова отговорност в случая следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията или бездействията, произтичащи от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от тях, в пряка причинна връзка. От събраните по настоящото дело писмени доказателства е видно, че липсва пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган или длъжностно лице и причинените вреди. Ето защо моли да се отхвърли предявения иск.

По същество от фактическа страна съдът съобразява следното:

Ищците са наследници на К. С. К., видно от удостоверенията за наследници на л.л.52-55.

С молба от 26.11.2014 г. до ОСЗ Кнежа /л.л.20-24/ С. К. К., С. В. Х. и Р. С. Х. са направили искане да се постанови акт по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. В молбата са посочили, че са наследници на К. С. К. Я., който е бил собственик на земеделски земи, поставени в негов дял с съдебна спогодба, въз основа на което правят искане за възстановяването им. Представена е съдебната спогодба /л.л.17-19/, от която е видно, че същата е постановена по ч.гр.д. № 48/1948 на Околийски съд - Кнежа. Съгласно същата, в дял на К. С. К. Я. се поставят пет земеделски имота, а други седем остават съсобствени между него и братята Т., Т. и М. Я..

С писмо от 19.12.2014 г. /л.90/ ОСЗ уведомява в отговор на молбата от 26.11.2014 г., че влезлите в сила решения не могат да се изменят, а при спор за материално право се прилага чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

На 04.06.2015 г. е подадена ИМ по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ от наследниците на К. С. К. Я. срещу наследниците на братята Т., Т. и М. Я. /л.25/. Образуваното дело по същата е изпратено по подсъдност на РС - Червен бряг, където е образувано гр.дело № 90/2016 г., с решението по което са отхвърлени като неоснователни предявените искове. С Решение № 260083/08.04.2021 г. по в.гр.д. № 273/2019 г. по описа на ОС-Плевен /л.л.26-34/, решението на първоинстанционния съд е отменено и предявените искове са уважени. С Определение № 303/30.06.2022 г. по гр.д. № 371/2022 ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.

С молба от 29.11.2022 г. /л.л.35-37/ наследниците на К. С. Я. /К./ са представили влязлото в сила решение на Окръжен съд - Плевен в ОСЗ и са направили искане да се постанови решение, с което да им се възстанови правото на собственост върху земеделските земи на техния наследодател.

С оглед липсата на произнасяне по тази молба е заведено гр. дело № 148/2023 г. по описа на РС - Кнежа, в рамките на което е обжалван формиран мълчалив отказ по посочената по - горе молба. Съдът е постановил Решение № 87/07.07.2023 г. /л.л.40-42/, в което е приел, че макар и към датата на подаване на жалбата ОСЗ да не се е произнесла по направеното искане, в хода на делото е постановен Протокол № 273С/24.02.2023 г., с който правото на собственост е възстановено и е отпаднал правния интерес за обжалване на мълчаливия отказ. По тези съображения е отхвърлил като неоснователна подадената жалба. По настоящето дело не са налице доказателства посоченото решение да е било обжалвано.

С Протокол № 273С/24.02.2023 г. ОСЗ - Кнежа е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне по отношение 11 имота и е отказала да признае правното на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне по отношение на три имота /л.л.38-39/.

Протоколът е обжалван в частта му относно отказа за признаване правото на възстановяване по отношение на трите имота, във връзка с което е постановено Решение № 84/04.07.2023 по гр.д. № 227/2023 г. на РС - Кнежа /л.л.43-51/. Протоколът е отменен в оспорената му част, а преписката е върната на ОСЗ – Кнежа за ново произнасяне по отношение на два от имотите.

С молба от 18.10.2023 г. /л.л.56-58/ ищците са поискали от ОСЗ да се произнесе с административен акт. С писмо от 23.10.2023 г. /л.59/ представителят на наследниците е уведомен, че процедурата по възстановяване не е приключила, следва да се постанови решение за възстановяване на правото на собственост, към което съгласно чл.17, ал.1, изр.5 от ЗСПЗЗ задължително се прилага и скица на имота/имотите. Протокол № 273С/24.02.2023 г. все още се оспорва по съдебен ред, а съгласно чл.166, ал.1 от АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт.

Видно от Разпореждане № 17/10.01.2025 г. на РС - Кнежа по гр.д. № 813/2024 г. /л.л.94-95/, Решение и Протокол № 273С/24.02.2023 г. на ОСЗ - Кнежа се обжалват в частта им относно признатите части от собствеността на наследниците на Т., Т. и М. К. К.. Това дело не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, видно от писмото от РС - Кнежа на л.122. Не е приключило и гр. дело № 355/2024 на РС - Кнежа /разпореждане на л.36/, страна по което е друг жалбоподател, видно от писмото на л.124.

По делото са назначени две съдебно - оценителни експертизи /СОЕ/, съответно на земеделските земи и на залесените земеделски земи. Заключението на първата е приобщено на л.л.131-134. Съгласно същото, общия размер на нереализирания от ищците доход за периода 04.06.2015 г. /датата на ИМ по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ/ до 08.11.2024 г. /датата на настоящата ИМ/ е 50698,87 лева. Законната лихва от 04.07.2015 г. до завеждането на ИМ пред Административен съд Плевен е 25363,57 лева.

Заключението на втората СОЕ – по отношение на земите, представляващи гори, е на л.л.201-227. Съгласно същото, размерът на нереализирания от ищците доход за периода 04.06.2015 г. /датата на ИМ по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ/ до 08.11.2024 г. /датата на настоящата ИМ/ е 95,95 лева. Законната лихва от 04.07.2015 г. до завеждането на ИМ пред Административен съд - Плевен е 96,40 лева.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

По допустимостта на исковата молба във вида след допълването и уточняването й, вкл. и в първото по делото заседание, съдът съобразява следното:

Всяко лице има право да предяви иск за обезщетение за вреди, причинени от действие или бездействие /каквито се твърдят/ на административен орган /чл.203, ал.1 от АПК/. Когато вредите са причинени от действие или бездействие на административен орган, незаконосъобразността на същите се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение - този смисъл е чл.204, ал.4 от АПК. Съгласно чл.33, ал.1, изр.1-3 от ЗСПЗЗ, Областните дирекции "Земеделие" са специализирана териториална администрация към министъра на земеделието, храните и горите. Те са юридически лица на бюджетна издръжка. Общинските служби по земеделие са териториални звена на областните дирекции "Земеделие". Видно от тези разпоредби, ОДЗ е юридическото лице, спрямо което могат да се предявят искове за вреди съгласно чл.205 от АПК. Правоприемник на ПК - Кнежа е Общинската служба по земеделие - Кнежа, като в случая Общинската служба по земеделие - Кнежа е териториално звено на ОДЗ - Плевен.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на гл.ХІ от АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203, ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Искът за вреди може да се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с оспорването му (чл.204, ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение - чл.204, ал.3 АПК.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът по настоящето дело - ОДЗ, е юридическо лице. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на ПК и ОСЗ отговаря юридическото лице. В конкретния случай ОДЗ-Плевен е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищците.

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК, за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на ОСЗ - Кнежа.

В тази връзка съдът съобразява следното:

Иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да се предяви при наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност.

Административното производство по възстановяване на собствеността върху земеделските земи преминава през последователни етапи, при които се постановяват административни актове, които подлежат на обжалване. В случаите, когато ОСЗ не се произнесе изрично по направено искане в законовия срок, отново се приема, че е налице административен акт – мълчалив отказ, който също подлежи на оспорване.

Видно от изложените в ИМ факти и от събраните доказателства, ОСЗ - Кнежа се е произнасяла, макар и понякога със закъснение, по направените искания. Същата все още не се е произнесла по върнатата преписка от РС - Кнежа съгласно Решение № 84/04.07.2023 по гр.д. № 227/2023 на РС- Кнежа /няма доказателства по делото за обратното/, но този мълчалив отказ не е оспорен от ищците. Отменената част от Протокол № 273С/24.02.2023 г. не е посочена като основание за иска. Следователно в случая липсва незаконосъобразен административен акт, който да е отменен и от който да се претендират вреди.

С оглед същността на земеделската реституция, при същата не се извършват фактически действия и бездействия. Непроизнасянето в срок представлява мълчалив отказ – административен акт, който подлежи на оспорване. Основанията, посочени в исковата молба, въз основа на които са претендират обезщетенията са бездействия от страна на ответника, които биха могли да представляват единствено мълчаливи откази по подадени от ищците заявления. Те от своя страна са подлежащи на оспорване административни актове. Ищците обаче не сочат като основания за претенцията си такива отменени по съдебен ред мълчаливи откази. Както бе посочено по-горе, постановената частична отмяна на Протокол № 273С/24.02.2023 г. на ОСЗ – Кнежа също не е посочена като основание за иска, но дори да се приеме, че това основание имплицитно може да се изведе от фактическите твърдения на ищците, то по отношение на имотите, за които е отказано признаване правото на възстановяване е налице неприключено производство, доколкото от приетите по делото писмени доказателства се установява, че Протокол № 273С/24.02.2023 г. все още се оспорва по съдебен ред, поради което и съгласно чл.166, ал.1 от АПК горното съставлява пречка за издаване на административен акт от ОСЗ – Кнежа във връзка с молбата на ищците от 18.10.2023 г. /л.56/.

Разпоредба на чл. 204, ал. 1 АПК е озаглавена "Допустимост на иска", следователно изискването за предварителна отмяна на индивидуалния административен акт в контекста на посочените по-горе съображения се явява и изискване за допустимост, което представлява предварителна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на иска по същество от компетентния съд - така в Определение на ВАС № 415/15.01.2024 г. по адм. д. № 11201/2023 г. и Определение на ВАС № 1133/31.01.2024 г. по адм. д. № 11001/2023 г.

С оглед на липсата на позоваване на отменени административни актове ИМ е недопустима, доколкото липсват действия или бездействия, чиято законосъобразност да се проверява от съда.

За пълнота по отношение на претенцията за присъждане на имуществени вреди, съдът намира за нужно да посочи, че разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ визира неприложимостта на реда на този закон, ако е налице друг ред за обезщетяване на претендираните вреди. В конкретния случай от фактическите твърдения, изложени в исковата молба е видно, че земеделските земи, възстановяването на които е предмет на административното производство са ползвани за целия период на исковата претенция от наследниците на Т., Т. и М. К. К.. Ищците твърдят, че имуществените вреди се изразяват в пропуснатите ползи от липсата на възможност да реализират доходи от тези земи. Ето защо за ищците е налице правна възможност да претендират тези пропуснати ползи по реда на чл.55 ЗЗД от фактическите ползватели на имотите, което съставлява и пречка за разглеждане на тази претенция по реда на ЗОДОВ.

По тези съображения съдът намира, че ИМ следва да се остави без разглеждане и да се върне, а производството по делото – да се прекрати.

С оглед горното, следва да се отмени протоколното определение, с което е приключило съдебното дирене и е даден ход по същество.

Водим от изложените мотиви, Административен съд - Плевен, втори състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколното определение от съдебно заседание от 23.09.2025 г., с което е приключило съдебното дирене и е даден ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА като недопустима исковата молба на Н. С. К. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], К. С. Т. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], С. В. Х. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], Р. С. Х. от гр.София, [жк], [улица], [ЕГН], и В. С. Х. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], срещу Областна дирекция „Земеделие“ Плевен, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди поради незаконните действия или бездействия при и по повод на извършване на административна дейност при възстановяване на земеделските земи, собственост на техния наследодател К. С. К..

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 937/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 7 дни от съобщаването му на страните.