Р Е Ш Е Н И Е № 764
гр. Пловдив 17.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – 14 гр.с.,
в открито заседание на 12.02.2014 г. в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
При участието на секретаря К.Ш.
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА ч.гр.д.№3632 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.4 ГПК.
М.Н.П. – трето лице по
изпълнително дело № 20098190400385 по описа на Частен съдебен изпълнител
Людмила Мурджанова с район на действие окръжен съд Пловдив обжалва налагането
на възбрана върху 1/6 ид.ч. от апартамент в гр. Пловдив, ул. „*****.
Жалбоподателят моли съда да
отмени наложената възбрана по съображения, подробно изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата –
взискателят по изпълнителното дело „Прокредит Банк (България) АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „***** счита жалбата за недопустима, а по същество -
неоснователна.
В мотивите си съдебният
изпълнител счита жалбата за недопустима, а по същество - неоснователна.
Съдът като прецени
доказателствата по делото и с оглед направените оплаквания в жалбата и
възраженията против нея намери за установено следното:
Жалбоподателят е уведомен за
наложената възбрана в качеството му на съсобственик на 31.10.2013 г., а жалбата
е подадена на 07.11.2013 г. ,т.е. в законоустановения срок, поради което е
допустима.
С Разпореждане по
изпълнителното дело (без дата на постановяването му) съдебният изпълнител е
наложил възбрана върху 1/6 ид. ч. от апартамент на бул. „*****. Третото
лице възразява, че това е действие по
изпълнение насочено към имущество, което
не е собственост на длъжника, а е собственост на трети лица – на
жалбоподателката и нейната дъщеря.
Съдебният изпълнител счита жалбата за
недопустима, тъй като обжалваното действие е само налагане на възбрана, което
действие не е от категорията на действията по принудително изпълнение, а по
обезпечаване на изпълне-нието, поради което не подлежат на самостоятелно
обжалване.
Действително, наложената
възбрана представлява обезпечително действие, с което се цели да се запази
принадлежността на възбранения имот към имуществото на длъжника, а не е
действие, насочено към изнасянето им на публична продан. Т.е. възбраняването на
имотите не представлява действие по насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество по смисъла на нормата на чл. 435, ал.2 ГПК, но тъй
като жалбата подадена не е подадена от длъжника, а от трето лице, което
претендира собственически права върху възбранения имот, тя е в обхвата на
разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК, съгласно която трето лице може да обжалва
действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху
вещи, които в деня на възбраната се намират във владение на това лице.
Следователно жалбата на третото лице, което претендира, че то, а не длъжника е
собственик на възбранения имот, е
допустима, тъй като целта на закона не е да се допуска възбрана на чужд имот.
По същество:
Взискателят и ЧСИ считат, че длъжникът
притежава идеалната част от процесното жилище,
предмет на възбраната, тъй като направения отказ на длъжника Д.П. от
наследството на неговия баща П. П. не е породил правното си действие, защото е
частичен, тъй като на 07.02.2012 г. Д.П. е продал собствената си идеална
част от друг имот от наследството на покойния си баща в с. Л., с което е приел
наследството му, поради което последващият отказ от останалата част от
наследството му е нищожен, съгласно нормата на чл. 54, ал. 1, предл. трето от ЗН.
Горното се установява от
представената по делото справка по лице от службата по вписванията по партидата
на Д.П.П.. От приложеното по делото удостоверение за вписан в особената книга
на съда отказа от наследството на неговия баща, е видно, че въпреки, че се е
разпоредил с част от бащиното си наследство, в последствие – на 18.12.2012 г.,
длъжникът е направил отказа от наследството на своя баща П. П., който на
основание чл.54 ал.1 ЗН се явява недействителен. Ето защо длъжникът е
собственик по наследство на процесната 1/6 ид.ч. от имота –Съгл. чл.435,ал.4
пр.посл. ГПК – жалбата не се уважава ако се установи, че вещта е била собствена
на длъжника при налагане на възбраната. Ето защо жалбата на третото лице следва да се остави без уважение.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на М.Н.П. – трето лице по изпълнително дело № 20098190400385 по описа на Частен
съдебен изпълнител Людмила Мурджанова с район на действие окръжен съд Пловдив
подадена против налагането на възбрана върху върху 1/6 ид. ч. от жилище,
находящо се в гр. Пловдив, бул. „****, ап. **
Решението
окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.