Решение по дело №101/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуален кодекс /АПК/ във връзка с чл.40, ал.1 от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

 

Образувано е по жалба подадена от Н. Й. Т. от [населено място], [адрес], чрез надлежно упълномощения адв. Д. Д. от САК със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.* против формиран мълчалив отказ на Кмета на Община Вършец за достъп до обществена информация по подадено заявление за достъп до обществена информация с вх.№9400-285 от 11.02.2025г.

В жалбата се излагат доводи, че подаденото заявление до кмета на Община Вършец съдържа изискуемите реквизити по чл.25 от ЗДОИ, като точно и ясно е индивидуализиран заявителя, адреса му на кореспонденция, описана е исканата обществена информация, а именно заповеди за премахване на незаконни строежи, които ясно са посочени с номер и дата, посочен е предпочитания начин за получаване на кореспонденцията на хартиен носител, като същото е входирано в Общината. Твърди се, че на осн. чл.3, ал.1 от ЗДОИ задължени субекти да съхраняват и представят обществена информация са органите на местното самоуправление, като на основание чл.33 от Закона за администрацията и чл.38, ал.1 от ЗМСМА, това е кметът на Община Вършец. Именно той е бил сезиран надлежно с подадено по установения ред заявление за достъп до обществена информация, отговарящо на законовите изисквания. Сочи се, че заявлението е входирано в Община Вършец на 11.02.2025г., като двуседмичния срок за предоставяне на информацията е изтекъл на 25.02.2020г., като по аргумент на чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, а в случая да се даде исканата информация. Излагат се доводи, че постановения от кмета на Община Вършец мълчалив отказ е незаконосъобразен, като същият противоречи на процесуалните правила, както и на материалния закон. Законът ясно е предписал форма и съдържание на решението на административния орган, уредени с нормата на чл.38 от ЗДОИ, а в чл.39 от ЗДОИ е определен начинът на съобщаване на това решение на заявителя. Липса изричен отказ, в който да са описани причините, поради които не е предоставен достъп до исканата информация, води до невъзможност на заявителя да разбере причините за отказа и да прецени дали същият е законосъобразен или не. В случая кметът на Община Вършец не се е произнесъл с изрично решение, каквото е изискването на закона, нито отказ е връчен на заявителя. От друга страна липсата на мотиви и основания към отказа на административния орган лишава и съда от преценката дали самият отказ е в унисон с материалния закон и дали исканата информация е обществена или не, тъй като по този въпрос следва да има изрично произнасяне на решаващия орган. Твърди се, че исканата информация е обществена по смисъла на чл.2 от ЗДОИ, поради което следва да бъде предоставена на заинтересованите граждани, като се цитират разпоредби от Конституцията. Исканата информация е обществена относно инфраструктурните проекти, които са от значение за Община Вършец и гражданите, като тази информация е важна и за жителите на Община Вършец, за да могат да си съставят собствено мнение относно работата на местните органи на управление, както и кога могат да очакват важни за Общината проекти да бъдат завършени и как са разходвани общинските средства. Моли се за отмяна на постановения мълчалив отказ поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречащ на материалния закон, като преписката се върне на кмета на Община Вършец за изрично произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена информация с вх.№9400-285 от 11.02.2025г. или за предоставяне на исканата информация. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя Н. Й. Т. от [населено място] редовно призована не се явява, от пълномощника му адв. Д. Д. от САК е постъпило писмено становище в което поддържа депозираната жалба и наведените в нея доводи в насока отмяна на постановения мълчалив отказ. Подробни доводи развива в представена по делото писмена защита. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – кмета на Община Вършец редовно призован не се явява, представлява се от старши юрисконсулт А. Т., който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че исканата информация касае шест договора за обществени поръчки, а информацията относно тях е публично достъпна в ЦАИС на АОП по искането със заявлението. Подробни доводи развива в представено по делото писмено становище, като моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства и взе предвид доводите на страните приема за установено от фактическа страна, следното:

Процесното административно производство е образувано въз основа на подадено от Н. Й. Т. от [населено място], [адрес] заявление за достъп до обществена информация до кмета на Община Вършец заведено с вх.№9400-285 от 11.02.2025г. на Община Вършец. Заявителят е поискал да му бъде предоставен достъп до наличната информация относно срокове, разходи и изпълнение на строително – монтажни работи по текущи проекти на Община Вършец, касаещи текущия статус, срокове за приключване, допълнителна информация относно изпълнение на СМР по проектите, по които Община Вършец е възложител, а именно:1. “Възстановяване на двуотворен стоманобетонен мост при път MON3096 НАД Р.Ботуня, [населено място]“; 2.“Възстановяване на пешеходен мост над р.Ботуня, при пазара на [населено място]“; 3. „Реконструкция на водопроводна и улична мрежа на бул. „България“ от ОТ230 до ОТ213 [населено място]“; 4. Реконструкция на [улица]от ОТ35 до ОТ22, [улица]от ОТ212 до ОТ163 и [улица]от ОТ163до ОТ217, [населено място]“; 5. „Довършване на реконструкцията на водопроводната мрежа на [населено място], Община Вършец“; 6. Ремонт/изграждане на фонтан в централна градска част и обновяване на околното пространство, [населено място]“. Изискано е да бъдат предоставени следните данни за всеки от посочените проекти, както следва: Очаквани дати за стартиране на СМР; Очаквани дати за приключване на СМР; При наличие на забавяния – какви са причините и какви мерки се предприемат за минимализиране на закъсненията; Етапи на изпълнение – информация за текущото състояние на проекта и напредъка по отношение на извършените и предстоящите дейности; Трудности и предизвикателства – всякакви външни или вътрешни фактори, които биха могли да възпрепятстват изпълнението на проектите. По отношение на проекта „Ремонт/изграждане на фонтан в централна градска част и обновяване на околното пространство, [населено място], се иска информация: Планирано и извършено проектиране – дали проектът включва допълнително проектиране или корекции на първоначалния проект в хода на изпълнението, и ако да, какви са основанията за тях; Изразходвани средства и бюджетни актуализации – каква е общата стойност на проекта към момента, разходвани ли са допълнителни средства извън първоначално предвидените, и ако да, на каква стойност са тези разходи. Посочено е, че информацията ще бъде ценна за по-добра информираност на гражданите относно прогреса на проектите. Посочено е отговора да се изпрати на имейл, като заявлението е подписано с електронен подпис от заявителя в качеството му на Общински съветник. Заявлението е подадено електронно на официалния имейл на Община Вършец на 10.02.2025г. в 17:57 часа, видно от л.5 и л.22 по делото.

В законоустановения срок по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ нямало произнасяне по депозираното заявление от страна на кмета на Община Вършец.

Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ предвижда, че решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на РБългария, както посочва и жалбоподателя, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация с изключение на нормативно уредените ограничения на това право. В действащото законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията "официална обществена информация" и "служебна обществена информация" и е определен предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. В разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация - държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т. н., които създават или съхраняват обществена информация. В раздел II от ЗДОИ "Достъп до друга обществена информация", законодателят е предвидил едно изключение от общите правила на чл. 2 и 3 от закона, като е предвидил достъп до обществена информация, свързана с дейността на други задължени за предоставянето й субекти и достъп до обществена информация за средствата за масова информация.

С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимият в случая ЗДОИ, е създадена императивна законова уредба, която задължава и изисква субектите на закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани, като в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Разпоредбите на чл. 37 - чл. 39 от ЗДОИ от своя страна императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя. Следователно по редовността, допустимостта и основателността на искането за предоставяне на достъп до обществена информация, органът е длъжен винаги, без изключения да се произнесе писмено.

В случаите, когато задълженият субект не се произнесе в срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване съответния акт и от друга – бездействие на субекта, при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпроси, за който субектът е бил надлежно сезиран и има задължение да се произнесе с издаване на съответния акт, като само в този случай непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. В случая съдът приема, че е налице формиран мълчалив отказ, поради следните съображения: налице надлежно подадено писмено заявление от физическо лице, по смисъла на разпоредбите от Глава III, раздел I от ЗДОИ, чрез което се отправя искане за предоставяне на информация, която според жалбоподателя е обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, като заявлението е адресирано до задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ – кмет на Община Вършец и това заявление е достигнало до него на официалния имейл на Община Вършец, тъй като е заведено с вх.№ 9400-285 от 11.02.2025г.

До разглеждане на делото в о.с.з. и момента на подаването на жалбата не е налице произнасяне по подаденото заявление, поради което следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ. Бездействието и липсата на волеизявление по направеното искане се приравнява на акт, чиято законосъобразност подлежи на съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК мълчалив отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който е следвало произнасяне, като този срок в случая изтича на 25.02.2025 г. (вторник). Жалбата е депозирана в съда на 12.03.2025 г., поради което същата се явява подадена в срок, от активно легитимирана страна по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, срещу годен за оспорване акт (мълчалив отказ) на задължен по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 146 АПК, жалбата е и основателна по следните съображения:

Непротиворечиво се установява от доказателствата по делото, че в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ задълженият субект не е постановил решение по подаденото от Н. Й. Т. от [населено място], [адрес] в качеството на Общински съветник заявление, което решение да е в съответствие с изискванията на закона относно информацията, поискана от заявителя. Нормите на чл. 34 и чл. 37 от ЗДОИ регламентират съдържанието на решението по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ на задължения субект. Разпоредбата на чл. 34 от ЗДОИ императивно сочи съдържанието на положителното решение, с което се предоставя достъп, а нормата на чл. 37 от същия нормативен акт изчерпателно определя хипотезите, в които е налице основание за отказ. И в двата случая законосъобразното постановяване на акт по ЗДОИ изисква изрично произнасяне - или със задължителното по чл. 34 от ЗДОИ съдържание, или обосноваване на основанията за отказ по чл. 37 от ЗДОИ. В настоящия случай, като не се е произнесъл в законоустановения срок по предвидения в закона начин, ответникът е постановил един незаконосъобразен акт.

Дори и в хипотезите, при които сезираният орган може да остави заявлението без разглеждане (при липса на задължителни реквизити - чл. 25, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДОИ; при неуточняване на предмета на исканата информация, след предоставена възможност за това – чл. 29, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДОИ; когато исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и при наличието на предвиден в друг закон специален ред за търсене, получаване и разпространяване на обществена информация), задълженият субект е длъжен да стори това с изричен писмен акт. Ето защо, неоснователно е възражението на ответника, че за него не е възникнало задължение за произнасяне, тъй като заявителят е имал достъп до АОП по отношение на проведените обществени поръчки.

Предвид гореизложеното, оспореният мълчалив отказ следва да се отмени, а заявлението да се върне на задължения субект, който след като извърши преценка дали заявената за предоставяне информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, да се произнесе с изрично решение, съобразно изискванията на чл. 28 от ЗДОИ.

При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят, чийто процесуален представител своевременно е поискал присъждането на такива в общ размер на 610,00 (шестстотин и десет) лева, от които 600,00 лева –заплатено в брой адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие и 10,00 лева заплатена държавна такса за образуване на делото. Ето защо и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на общо 610,00 (шестстотин и десет) лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана първи съдебен състав:

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община [населено място] да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация заведено с вх.№9400-285 от 11.02.2025г.

 

ВРЪЩА административната преписка на Кмета на Община [населено място] за изрично произнасяне с мотивиран акт по подаденото заявление за достъп до обществена информация от Н. Й. Т. от [населено място], [адрес] с вх.№9400-285 от 11.02.2025г., в 14-дневен срок от съобщаване на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Община [населено място], представлявана от кмета ДА ЗАПЛАТИ на Н. Й. Т. с [ЕГН] от [населено място], сумата от общо 610,00 (шестстотин и десет) лева представляваща сторените по настоящето производство разноски, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.40, ал.3 от ЗДОИ.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.