РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. Бургас, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20212120107667 по описа за 2021 година
Производството е образувано пред БРС по искова молба на А. Х. А., ЕГН
********** и С. В. АНГ., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр. Б, ж.к. “ против
ДЗИ “Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С,
район “, бул. “ с която се отправя искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищците, главница в размер на 300 (триста) лева, представляваща част от неизплатено
застрахователно обезщетение в общ размер на 500 (петстотин) лева по Договор за
имуществена застраховка “КАСКО” на МПС от 17.06.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2021г. до окончателното
изплащане на вземането. В молбата са наведени твърдения, че на 17.06.2020г., собственият
на ищците лек автомобил, марка “..............”, модел “......................”, рег. № .............., е бил
застрахован в ответното дружество, по силата на комбинирана застрахователна полица №
440120021020603, включваща автомобилна застраховка “КАСКО +” и застраховка “Помощ
на пътя” за застрахователната сума от 15 200, 00 лв., като дължимата застрахователна
премия в размер на 649, 89 лв. била изплатена изцяло в брой. Сочи се, че автомобилът бил
заснет за доказване на текущото му състояние от упълномощено лице и бил съставен
протокол № 99132789/17.06.2020г., в който изрично било посочено, че същият няма
констатирани липси и увреждания. Полицата имала срок на действие за период от една
година до 21.06.2021г. вкл. Твърди се, че на 11.06.2021г. в гр. Б., на ул. “С.”, при управление
на автомобила от страна на ищцата А. и опит за паркиране на заден ход, при
съприкосновение с ограничително колче, на същия били нанесени повреди на заден десен
калник и задна дясна врата. За случилото се бил уведомен брокера, а на 16.06.2021г. експерт
на ответното дружество извършил оглед и опис на щетите. Заключението му било, че двата
1
автомобилни детайла се нуждаят от боядисване. Сочи се, че впоследствие ищците получили
писмо изх. № 03-0598/21.06.2021г. от ответното дружество, с което били уведомени, че не са
налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение по регистрираната
претенция № 44010212102839. Отказът бил обоснован с това, че декларираните от тях
обстоятелства не съответствали с установените факти и съобраните данни относно
настъпилото събитие, естеството на уврежданията и механизма на получаването им, както и
че уврежданията по автомобила били получени вследствие естествената му експлоатация.
Ищците депозирали молба за преразглеждане на претенцията и получили нов отказ от
застрахователя, обективиран в писмо № 03-0699/19.07.2021г. Изразява се несъгласие с отказа
на ответното дружество за заплащане на дължимото обезщетение, с аргумента, че при
завеждане на претенцията, обстоятелствата били декларирани добросъвестно, а ищците не
носели задължение за доказването им. Освен това не ставало ясно въз основа на какви
доказателства ответникът е стигнал до заключението за неистинността им, поради което
считат отказът му за бланкетен и лишен от основание. Навеждат доводи, че са изпълнили
всички задължения произтичащи от сключения застрахователен договор с покрит риск
“Пълно каско”, с което обосновават правния си интерес от осъждането на ответника.
Претендират съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника ДЗИ “Общо
Застраховане” ЕАД, чрез адв. М.В., в който се сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като
същата не отговаря на изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК, предвиждаща посочване на
банкова сметка при осъдителен иск за парично вземане. На следващо място ответникът
оспорва предявеният иск по основание и размер. 2 Признава обстоятелството, че на
16.06.2021г. ищцата е депозирала уведомление за щети на МПС, както и че въз основа на
същото е била образувана щета № 44010212102839. Признава се и обстоятелството, че след
получаване на уведомлението за щетата бил извършен оглед от експерт и представител на
застрахования, по време на който бил съставено опис – заключение отразяващо
констатираните увреждания. Посочва, че по целия автомобил били констатирани
увреждания от стареене, умора и естествената експлоатация, а конкретно по задния калник и
задната врата били установени червени черти от тебешир. С оглед на това оспорва
настъпването на застрахователно събитие и застъпва становище, че предвид липсата на
покрит по условията на застраховката риск, исковата претенция се явява неоснователна и
обезщетение не се дължи. В тази връзка посочва , че изложените от ищците твърдения
описващи събитието и механизма на настъпването му не се подкрепят от представените
документи, което е мотивирало и отказът за изплащане на обезщетение. Релевира
правоизключващо възражение на отговорността му като твърди, че ищците не са
предоставили вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило
застрахователното събитие. Следователно било налице основание за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение предвид разпоредбата на чл.408, ал.4 от КЗ и т.9.1. от Общите
условия на застраховката. Ответника сочи, че на 17.06.2021г. – денят следващ завеждането
на щетата в “ДЗИ – ОЗ” ЕАД, автомобилът на ищците бил представен пред “Булстрад” ЗАД
за сключване на нова застраховка “Каско”, където същият бил огледан, заснет и застрахован.
2
Твърди се, че по време на този оглед също не били констатирани увреждания и същият бил
застрахован с констатация “без щети”. На последно място ответникът оспорва предявения
иск и по размер като твърди, че претендираното обезщетение е в размер, който е прекомерен
и не съответства на действителната стойност на вредите към деня на твърдяното събитие.
Релевира възражение, че дължимото обезщетение е съизмеримо с размера на вредата към
деня на настъпване на събитието. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка
между описаните в исковата молба вреди и соченото застрахователно събитие. С оглед
неоснователността на главния иск, оспорва по основание и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва.
В съдебно заседание, ищците се представляват от адв. Д., който поддържа исковата
претенция. Застъпва становище, че получените щети не са настъпили в резултат на
естествената експлоатация на автомобила, уведомяването на застрахователя е извършено в
срок и същият е разполагал с възможност да извърши повторен оглед по изясняване на
обстоятелствата за настъпването им. Навежда довод, че не е налице хипотеза визирана в т.13
от ОУ обуславяща право на отказ от плащане. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответното дружество се представлява от адв. В., която
пледира за отхвърляне на исковите претенции. Твърди, че е налице неизпълнение на
договорното задължение на ищците да предоставят точно и вярна информация за
настъпилото застрахователно събитие, което обосновава правото на ответника да откаже
заплащането на щетите. Застъпва становище за липса на причинно-следствена връзка между
настъпилото събитие и вредите. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представеното по делото копиe на свидетелство за
регистрация част I и II на процесното МПС се установява, че същото е собственост на
ищците. /л.6 и л.56 от делото/
С приетия за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
обявено за безспорно между страните обстоятелството, че между тях е съществувало
действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено
застраховане с валидност от 22.06.2020г. до 21.06.2021г. Това се потвърждава и от
застрахователна полица № 440120021020603 за сключена застраховка "Каско+", видно от
която автомобил марка ..............., модел ..................., с рег. № ................ е застрахован срещу
застрахователна сума в размер на 15 200 лева, при еднократно плащане на премия в размер
на 729, 10 лв. с ДДС и със срок на застрахователно покритие- 00, 00ч. на 22.06.2020 год. до
23, 59ч. на 21.06.2021 год.
В представените Общи условия, Раздел I "Общи положения", чл. 9.1.9 е
предвидено, че полицата няма покритие за щети настъпили в резултат на действия на
застрахования представляващи опит за измама или измама на застрахователя, в това число
деклариране на обстоятелства различни от действително случилото се и/или представяне на
3
документ с невярно съдържание. С чл. 9.3.1 страните са уговорили, че застрахователят може
да откаже заплащане на обезщетение ако застрахованият декларира пред застрахователя или
компетентните органи обстоятелства за застрахователното събитие, които не съответстват
на действителните. Съобразно чл. 10. 8 от ОУ в случай, че застрахованият не изпълни свое
задължение произтичащо от ОУ и вследствие на това настъпи застрахователно събитие или
се създадат предпоставки за увеличаване на риска, за увеличаване на вредите или се попречи
установяването на причините за застрахователното събитие и размера на действителните
вреди, обстоятелствата за възникване на застрахователното събитие и/или определяне на
застрахователното обезщетение, застрахователят има право да откаже или намали същото.
/л.74-75 от делото/.
От уведомление за щета от 16.06.2021 г. се установява, че ищецът И.Г.А. е
уведомил застрахователя за причинено от съпругата му А. Х. А. застрахователно събитие,
настъпило на 11.06.2021г. на паркинг в гр. Б., ул. “С.”, при което на процесния автомобил са
увредени следните елементи: задна дясна врата и заден десен калник. /л.8 и л.29 от делото/.
От опис-заключение по щета се установява, че на 16.06.2021 г. служители на
застрахователя са констатирали увреждания по следните детайли на автомобила: заден
десен калник и задна дясна врата/л.9 от делото/.
От представения Протокол № 8590-16239368488, се установява, че на 17.06.2022г.,
е извършен оглед на процесният автомобил от служител на ЗК “Булстрад” АД, като същият
не е констатирал увреждания.
От писмо от 21.06.2021г. до ищеца А.А. се установява, че застрахователят я
уведомява, че обстоятелствата декларирани при завеждане на претенцията не съответстват с
установените факти и събраните данни относно настъпилото застрахователно събитие,
естеството на уврежданията и механизма на получаването им, поради което на основание
чл. 9.1.9 от Общите условия (деклариране на обстоятелства от застрахования или негов
представител, различно от действително случилите се) ответникът е приел, че не са налице
основания за изплащане на застрахователно обезщетение. /л.10 от делото/.
С писмо от 19.07.2021г. до ищеца А.А., се установява, че застрахователят я
уведомява, че не са налице основания за промяна на становището му, изложено в писмото от
21.06.2021г. /л.11 от делото/.
По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните /л.99-109 от делото/. Съдът го кредитира като
обективно и компетентно, изготвено от лице със задълбочени познания в съответната сфера.
Същото се цени като обосновано, предвид факта, че е изготвено от вещото лице след
извършен оглед на автомобила, изследване на паркомястото, обозначено като “синя зона”,
на което се твърди да е настъпило произшествието, както и след запознаване със снимковия
материал, изготвен при завеждане на щетите пред ответното дружество и ЗК “Булстрад”.
Вещото лице е обосновало извод, че установените следи по процесния автомобил не
съответстват на следите от снимките направени от брокера при ответното дружество, при
завеждане на щетата. Констатирано е че към датата на огледа по автомобила, действително
има следи от увреждания по заден десен калник и задна дясна врата, но същите са
4
коригирани с боя, без да са пребоядисвани целите елементи
Посочено е, че металното колче, по което се твърди че са протрити заден десен
калник и задна дясна врата, при движение назад в процес на паркиране е вертикално
разположено, с овална форма, като в същото време следите по автомобила са успоредни на
земната повърхност и могат да се получат от протриване по твърд предмет като мантинела
или ограда, с изпъкнали елементи, а не по равна повърхност на метално колче. Изложено е,
че двете следи по задна дясна врата с неправилна форма също не съответстват да са
получени от протриване по вертикално колче, а могат да се получат от натиск по неравна
изпъкнала повърхност, като например дръжка на врата. В тази връзка е посочено още, че
установените при огледа следи не съответстват на износване от естествена експлоатация.
В заключение е застъпено становище, че повредите описани в щета №
44010212102839/16.06.2021г. по заден десен калник и задна дясна врата не отговарят на
описания механизъм.
Приложена е калкулация на щетите, според която пазарната цена за ремонтно-
възстановителна дейност на увредените автомобилни детайли, съгласно опис – заключение
на ответното дружество /в т.ч. боя и спомагателни материали, демонтаж, монтаж и
пребоядисване/ възлиза на сумата от 302 лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание с чл. 386, ал. 1, във вр. с чл. 405, ал.
1 от КЗ.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
няколко юридически факта: 1. накърняване на имуществено право, което е застраховано при
застрахователя, т. е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск) и 2.
съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено
застраховане на увредената вещ. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се носи от
ищците.
Ответникът трябва да установи всички обстоятелства, на които основава своите
възражения за обоснован отказ от заплащане на претендираното застрахователно събитие.
При така събраните по делото доказателства по делото се установява, че в срока на
действие на процесния договор е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск
по застраховката. Не се касае до износване или увреждане на детайлите в резултат на
тяхната нормална експлоатация, а до увреждания при съприкосновение с друг предмет.
Установи се и, че ищците са изпълнили свои съществени задължения, произтичащи от
застрахователния договор и имащи отношение към носенето на риска, като са уведомили
застрахователя и са предоставили МПС за оглед.
Съобразно нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или ал. 5 КЗ, т. е. в срок до 15
5
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. По делото се
установи, че е направен отказ от плащане на застрахователното обезщетение.
Спорен между страните е въпросът за основателността на отказа на ответника да
изплати застрахователно обезщетение за установените на 16.06.2021 г. вреди по автомобила
на ищците. За да откаже изплащане на обезщетението в писмо от 21.06.2021г., адресирано
до ищеца А.А., застрахователят е посочил, че обстоятелствата декларирани при завеждане
на претенцията не съответстват с установените факти и събраните данни относно
настъпилото застрахователно събитие, естеството на уврежданията и механизма на
получаването им, поради което на основание чл. 9.1.9 от Общите условия ответникът е
приел, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 9.1.9 от ОУ полицата няма покритие за щети настъпили в резултат на
действия на застрахования, представляващи опит за измама или измама на застрахователя, в
това число деклариране на обстоятелства различни от действително случилото се и/или
представяне на документ с невярно съдържание.
Основанията за постановяване на отказ за заплащане на обезщетение са
императивно посочени в чл. 408, ал. 1 от КЗ, а именно – 1) умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи обезщетение, 2) умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователно обезщетение от друго лице, 3) при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса
на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователен договор и е довело до
настъпване на застрахователно събитие и 4) в други случаи, предвидени със закон.
Разпоредбата на чл. 408, ал. 1 от КЗ не подлежи на дерогиране със
застрахователния договор. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на
увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от
застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 408
от КЗ. ( В този смисъл Решение. № 4/ 21.03.2012 г. по т. д. № 81/2011 г. на ВКС; Решение №
2242/ 01.10.2019 г. по в. гр. д. № 1552/2019 г. на САС).
При наличие на клаузи за освобождаване на застрахователя от отговорност, които
са различни от посочените в чл. 408 от КЗ същите са недействителни поради противоречие
със закона. В конкретния случай основанието за отказ на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение излиза извън обхвата на чл. 408 от КЗ.
Не се твърди и не се доказа умишлено причиняване на застрахователното събитие
от лице, което има право да получи обезщетение или от застраховащия с цел получаване на
застрахователно обезщетение от друго лице по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ.
Не е налице и хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, според която застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса
на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие. Фактът на договорно неизпълнение по
6
застрахователния договор не е достатъчен да обоснове отказ за плащане, а е необходимо
между неизпълнението на задължението по договора и настъпването на застрахователното
събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка (В този смисъл Решение №
105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т. о., Решение № 86 от 18.07.2014 г. по т.
д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 185 от 5.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на
ВКС, I т. о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о. и Решение
№ 2 от 20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т. о.). Следователно правната норма
изисква неизпълнението на задължение по застрахователния договор да е довело до
възникване на застрахователното събитие, а това не се установява по делото.
На следващо място с т. 9.1.9 от ОУ страните са освободили застрахователя от
задължението преди да постанови отказ по претенцията да направи преценката по чл. 408,
ал. 1, т. 1 – 4 от КЗ. Така с визираните клаузи на ОУ на практика самият търговец е въвел в
договорната връзка със застрахования допълнително спрямо хипотезите на чл. 408, ал. 1, т. 1
– 4 от КЗ ново основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно-
простият факт на деклариране от застрахования на различни от действителните
обстоятелства касаещи застрахователното събитие. По този начин ОУ излизат извън обхвата
на КЗ, поради което чл. 9.1.9 от ОУ противоречи на чл. 408, ал. 1, т. 1 – 4 от КЗ и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД не обвързват валидно застрахования.
С оглед разпределената с доклада по делото доказателствена тежест съобразно чл.
154 от ГПК ответникът трябва да установи обстоятелствата, на които основава своите
възражения за обоснован отказ от заплащане на претендираното застрахователно събитие.
По делото не се установи неизпълнение от страна на ищеца-застрахован на
задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя, което е било
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, поради което не е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ.
В конкретния случай невярното деклариране не създава пречки и за установяването на
вредите, или на обстоятелствата около самото застрахователно събитие, респективно не
увеличава размера на щетата, нито осуетява настъпването й.
Следователно основанията за отказ на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение са неоснователни.
Предвид наличието на договорните и законови предпоставки за изпълнение и
липсата на пречки за това, претенцията на ищците за застрахователно обезщетение, поради
настъпване на твърдяното увреждане, е доказана по своето основание.
С оглед всичко гореизложено искът е основателен.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение – чл. 405, ал. 1 КЗ, което следва да е равно на размера на
вредата към момента на настъпване на събитието.
Стойността на щетите е пазарната стойност на необходимите нови части,
материали и труд към датата на настъпване на събитието, в чиито предели застрахованият
може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Дължимото на
застрахованите обезщетение се съизмерява с определената от вещото лице цена на щетите, и
7
тъй като същата надхвърля размера на исковата претенция, съдът намира частичния иск за
доказан в пълния му размер от 300 лв. Съдът приема, че детайлите са подлежали на
възстановяване чрез пребоядисване, предвид извършеното от ответното дружество
извънсъдебно признание, обективирано в изготвеното от него опис-заключение от
16.06.2021г., представляващо частен свидетелстващ документ. Следва да се присъди
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответникът следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в цялост. По делото са доказани
действително направени разходи от 50 лв. за държавна такса, 350лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и 125 лв. внесен депозит за СТЕ.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. По това възражение съдът намира следното – от една страна по делото са
проведени четири съдебни заседания, на които процесуалният представител на ищеца се е
явявал и е защитавал интересите на страната, а от друга страна делото не е с голяма
фактическа и правна сложност. Поради горното и с оглед направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и съобразявайки чл. чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., съдът намира, че адвокатското възнаграждение не
следва да бъде редуцирано. Съдът намира, че претендираният размер от 350 лв. от една
страна не е прекомерен, тъй като е близък до минималния, а от друга съдът го намира и за
справедлив, предвид осъщественото от пълномощника на ищците процесуално
представителство в четири съдебни заседания.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание с чл. 386, ал. 1, във вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ,
"ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. В,представлявано заедно от К. Х. Ч, – главен изпълнителен директор
и Б. А. Ва – изпълнителен директор, да заплати на А. Х. А., ЕГН: ********** и С. В. А.,
ЕГН: **********, двамата с адрес гр. Б, ж.к. “, сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща частичен иск от сума в размер на 500 лв. (петстотин лева) - дължимо
застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск по застрахователна полица
№ 440120021020603 за л. а. "..........", модел "................", рег. № ..............., представляващо
стойността за ремонт на увредени задна дясна врата и заден десен калник, ведно със
законната мораторна лихва от подаване на исковата молба- 29.10.2021г., до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, "ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. , да заплати на А. Х. А.,
ЕГН: ********** и С. В. А., ЕГН: **********, двамата с адрес гр. Б, ж.к. “, сторените
8
разноски в производството в размер на общо 525 лв. (петстотин двадесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: ____/п/ Ал.Муртев___________________
9