Присъда по дело №2008/2018 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 2008/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик

           

         

МОТИВИ:

           

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия В.А.Д., ЕГН: **********, роден на *** ***, общ. С., ул. „С.“ № 15, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ за това, че на 24.09.2014 г. в РУ – МВР в гр. С. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 160, ал.1 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Правилник за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на твърдяното обстоятелство, че СУМПС № *** е изгубено – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Подсъдимият  не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Дава обяснения, че през 2014 година загубил СУМПС № ***, като го търсил известен период и не го намерил, при което отишъл в РУ на МВР С. на 24.09.2014 г. и подал писмена декларация, че СУМПС е изгубено. Управлявал МПС доста време без СУМПС, като при спиране за проверка от контролните органи не представял такова и му били налагани глоби с фишове. В един момент решил все пак да си извади ново СУМПС, при което посетил Сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик на 27.07.2017 г. , където отново подал декларация, че СУМПС му е изгубено. Било му издадено ново СУМПС с № ****, като на 29.09.2017 г. бил спрян за проверка и тогава представил на контролните органи старото си СУМПС № ***, което се оказало в джоб на якето, с което бил облечен.

Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Излага доводи, че подсъдимият е подал процесната декларация, за да избегне административно-наказателна отговорност. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание, както и да му бъдат възложени разноските по делото.

По делото няма предявен граждански иск и няма конституирани граждански ищец или частен обвинител.

Защитата моли за признаване на подсъдимия за невиновен. Излага доводи, че не е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинението. Твърди, че дадените от последния обяснения не са опровергани по никакъв начин от събраните по делото доказателства. Сочи, че е напълно логично твърдението, че след като имал ново СУМПС, няма защо да представя първото, за което е подал вече декларация, ако не е изпаднал във фактическа грешка, когато на процесната дата се е връщал от Родопите и е извадил от старо яке процесното СУМПС.

В дадената му последна дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.

 

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.А.Д. е правоспособен водач на МПС от 1989 г. През 2010 г. му било издадено от МВР Пазарджик СУМПС № ***, валидно до 28.01.2020 г. На 16.03.2014 г.  възникнало ПТП, в което участвал и подсъдимият. В тази връзка му бил съставен АУАН и въз основа на него издадено НП на 28.03.2018 г. от Началника на РУ на МВР С., с което подсъдимият бил лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Подсъдимият Д. обжалвал в срок така издаденото НП и било образувано АНД № 1804 от 2014 г. по описа на Районен съд Пазарджик. Още в хода на административно-наказателното производство от РУ на МВР С. поискали Д. да върне СУМПС № *** до решаване на въпроса за отговорността. Д. започнал да търси свидетелството си в дома си, но не го намирал. Към търсенето се включили и членовете на неговото семейство, между които и неговата дъщеря – свидетелката А. Д-Г. В действителност СУМПС № *** подсъдимият бил забравил в джоба на старо яке в планинска хижа в Родопите, която стопанисвал. Тъй като в крайна сметка не открили СУМПС № *** в дома им в село К., въпреки че го търсили многократно и в продължение на двайсетина дни, на 24.09.2014 г. подсъдимият Д. бил откаран от дъщеря си в РУ на МВР С.. Там заявил,че не може да намери СУМПС. Било му дадено да попълни декларация по чл. 160, ал.1 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Правилник за издаване на българските лични документи. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1 ЗДвП  дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, за което се попълва декларация, подсъдимият попълнил и подписал  Декларация (находяща се на л.62 от ДП), в която декларирал, че към 01.09.2014 г. СУМПС е изгубено. В декларацията не бил посочен номер на СУМПС и същото не било индивидуализирано по друг начин. Към онзи момент Д. не подал заявление за издаване на ново СУМПС. Впоследствие с Решение от 02.04.2015 г. по АНД № 1804 от 2014 г. по описа на Районен съд Пазарджик, НП от 28.03.2018 г., издадено от Началника на РУ на МВР С., с което подсъдимият бил лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, било отменено в тази му част. Решението влязло в сила на 06.05.2015 г. Междувременно подсъдимият продължавал да управлява МПС без СУМПС, при което последователно при извършвани проверки бил наказван от контролните органи, както следва: с НП от 21.03.2015 г. за деяние на 02.03.2015 г., с фишове за деяния на 20.05.2015 г., на 10.05.2016 г. и на 18.11.2016 г. Видно от справката за нарушител водач, тези деяния са все за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП – неносене на СУМПС по време на управление на МПС. Натрупването на глобите, затрудненото финансово положение и евентуалното му заминаване в чужбина, за да работи, принудили подсъдимия да предприеме мерки за издаването на ново СУМПС. На 27.07.2017 г. подсъдимият Д. се явил в Сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик, за да подаде документи за издаването на дубликат на свидетелството му управление. Там същия ден отново подал декларация, че е изгубил СУМПС, не го намира, като посочил за евентуална дата на това събитие - 15.05.2017 г. Бил му издаден дубликат на СУМПС № ****, който на 28.09.2017 г. му бил връчен. С новото СУМПС подсъдимият отишъл на планинската хижа. На връщане обратно тръгнал със старото си яке, в чийто джоб се намирало старото му СУМПС с № ***. На 29.09.2017 г. подсъдимият Д. ***, когато бил спрян за проверка от свидетеля Д.Г. ***. По това време подсъдимият Д. се връщал от хижата, облечен със старото яке. Подсъдимият бръкнал в джоба на якето, за да предостави документите си за проверка и извадил СУМПС № ***, като го представил на полицейския служител, убеден, че това е новото му СУМПС № ****, което бил получил предния ден от Сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик. При извършената проверка СУМПС представено от подсъдимия Д. било иззето и срещу него било образувано настоящото наказателно производство.

По делото е изготвена почеркова експертиза, от заключението на която е видно, че текстът и подписът в декларация с вх. № 9925/24.09.2014 г. са положени от подсъдимия Д..

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, съдържащи се в дадените от подсъдимия обяснения, показанията на свидетелите А. Д. – Г., Д.Г., К.К., Б. С., Д.Х.и Ц.П., писмените - АУАН от 29.09.2017 г., копие от СУМПС № ***, копие от контролен талон № 3561828, копие от декларация по чл. 17, ал.1 от 27.07.2017 г., Протокол за вземане на образци от почерк и подпис за сравнително изследване, СУМПС № ***– копие, ведно с изявление и подпис на подсъдимия и подпис на длъжностно лице, за получаването и връчването на СУМПС, заявление за издаване на документ за самоличност вх. № 16242/27.07.2017 г., разписка за получено отпечатано заявление от 27.07.2017 г., данни за издаване на СУМПС от 27.07.2017 г., вносна бележка – два броя от 27.07.2017 г. и от 28.09.2017 г.,  декларация от 27.07. (без посочена година), справка за нарушител водач, писмо от РУ  С. до Сектор „Пътна полиция“ изготвено на 24.09.2014 г., заявление за издаване на документ за самоличност вх. № 1-672/26.01.2010 г., разпечатка от АИС КАТ с рег. № № 1-672/26.01.2010 г., ведно с изявление и подпис на подсъдимия за получаването и връчването на СУМПС № *** и контролен талон № 3561828, карта за медицински преглед на водач на МПС №224/26.01.2010 г., копие от диплома за завършено средно образование, копие от удостоверение за психологическа годност от 22.10.2009  г., удостоверение за допускане до теоретичен изпит – копие, декларация от 26.01.2010 г. –  копие, вносна бележка от 26.01.2010 г., оригинална декларация от 17.09.2014 г., справка за съдимост на подсъдимия, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Решение по АНД № 1804/2014 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

Съдът кредитира изцяло както показанията на свидетелите, така и дадените обяснения от подсъдимия В.Д.. Те са ясни, категорични, без противоречие помежду си, както и без противоречие спрямо писмените доказателства по делото и взаимно се допълват. Показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия в своята съвкупност разкриват горепосочената фактическа обстановка. Гласните доказателства се подкрепят и от заключението на вещото лице по изготвената почеркова експертиза. По делото всъщност няма спор, че именно подсъдимият е попълнил на 24.09.2014 г. в РУ на МВР С. инкриминираната писмена декларация, която по силата на чл. 160, ал.1 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на твърдяното обстоятелство – в случая, че СУМПС № *** е било изгубено.

 

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По делото не се доказана по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК.

         От обективна страна не е осъществен състава на чл.313, ал.1 от НК, тъй като видно от инкриминираната декларация в нея не е посочено кое точно СУМПС е било обявено за изгубено от подсъдимия Д.. В декларацията не е посочен номер на СУМПС, нито други индивидуализиращи го белези. Вярно е в случая, че към онзи момент подсъдимият не е имал друго СУМПС, но все пак е налице само предположение, че декларацията се отнася за СУМПС № ***. Дори обаче да се приеме, че макар и неиндивидуализирайки СУМПС, подсъдимият е имал предвид единственото такова, което е притежавал към онзи момент, то деянието по чл.313 ал.1 от НК не е осъществено и от субективна страна. Престъплението по чл.313, ал.1 от НК може да бъде извършено само при пряк умисъл. Върху държавното обвинение лежи доказателствената тежест да установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Д. е знаел, че СУМПС не е изгубено и въпреки това го е обявил за изгубено. По делото обаче това не е установено. Прокурорът изхожда от позицията, че подсъдимият е подал процесната декларация, за да избегне административно-наказателна отговорност, тъй като СУМПС му е било отнето за срок от шест месеца с НП от 28.03.2018 г. на Началника на РУ на МВР С.. Съдът категорично не споделя този довод. Няма спор, че за субективната страна на едно деяние следва да се съди от обективните му проявления. На първо място твърденията, че СУМПС му е отнето с издаването на НП не отговаря на законовите постановки. С издаването на НП му е наложено наказание лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца, но НП нямат предварително изпълнение. Съгласно чл.64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани в срок или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. В конкретния случай подсъдимият е обжалвал издаденото му НП и то не е било влязло в сила. Последното се е случило едва на  06.05.2015 г. с влизането в сила на Решението на Районен съд Пазарджик, с което НП е било изменено. В частта, където е наложено наказанието лишаване от правоуправление всъщност НП е отменено, т.е. подобно наказание никога не е било подлежало на изпълнение, следователно подсъдимият няма защо да твърди, че е изгубил СУМПС, за да не му бъде отнето. В противовес на позицията на прокурора са и събраните доказателства посредством обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А. Д. – Г., Д.Х.и Б. С.. Посочените свидетели потвърждават обясненията на подсъдимия, че към месец С. 2014 г. не е можел да открие СУМПС и го е смятал за изгубено. В тази насока дори и да поставим под съмнение обясненията на подсъдимия и показанията на неговата дъщеря, като такава, дори и на свидетеля Хасанай, който му е приятел, са налице показанията на Б. С.. Последният нито е близък с подсъдимия, нито се установи да има някакви причини да не казва истината. Нещо повече - свидетелят С. е пенсиониран полицейски служител и именно поради това подсъдимият се е обърнал към него за съвет какво да прави, тъй като не намира СУМПС и явно го е изгубил. Така твърденията на подсъдимия, че към месец С. 2014 г. е бил изгубил СУМПС не само не се опровергаха от събраните доказателства, но дори и бяха подкрепени от тях. Тук следва да се отбележи и нещо много важно. Съдебната практика е разглеждала идентични случай, при които декларацията, която поначало е с вярно съдържание, какъвто е и конкретния случай, в резултат на новонастъпили обстоятелства след попълването ѝ, да се превърне в документ с невярно съдържание. Точно по такъв начин са се случили нещата и в настоящия казус – подавайки декларацията, подсъдимият е бил убеден, че действително СУМПС му е било изгубено. Намирането му впоследствие превръща посоченото в тази декларация за невярно, но само с оглед събитие (намирането на СУМПС) в един по-късен момент, а не и автоматично към момента на подаването на декларацията. Именно затова и държавното обвинение следваше да ангажира категорични доказателства, че именно към инкриминирания момент  - 24.09.2014 г. - подсъдимият е съзнавал, че подава такава невярна декларация. Такива не бяха ангажирани. Нещо повече – видно е от справката за нарушител-водач, че в един доста продължителен период от време подсъдимият е санкциониран от контролните органи за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП – неносене на СУМПС по време на управление на МПС - с НП от 21.03.2015 г. за деяние на 02.03.2015 г., с фишове за деяния на 20.05.2015 г., на 10.05.2016 г. и на 18.11.2016 г. Няма абсолютно никаква логика подсъдимият в този период да е държал в себе си старото си СУМПС, за което е подал декларация, че е изгубено и в същото време да не го представи по време на нито една от тези общо 4 проверки за период от повече от една година и половина. Защо е следвало подсъдимият да търпи налагането на наказания и да заплаща глоби, ако СУМПС му е било в него и не е било изгубено. Точно тези наказания сочат, че подсъдимият е действал дори и към края на 2016 г. със съзнанието, че инкриминираното му СУМПС действително е изгубено. Така се установи, че повдигането на обвинение срещу подсъдимия за деяние по чл.313, ал.1 НК в тази насока лежи единствено и само върху предположения, а съгласно чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Какви са те? Първото е, че декларацията от 24.09.2014 г. се отнася за СУМПС № ***. На следващо място прокуратурата не ангажира никакви доказателства, оборващи обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А. Д. – Г., Д.Х.и Б. С.. Показанията им са ясни и категорични по отношение на това, че подсъдимият е заявявал към онзи момент, че е изгубил СУМПС  и не може да го намери, търсил го е, допитвал се е какво да прави при изгубено СУМПС до бивш полицейски служител. Обясненията на подсъдимия се подкрепят и от справката му за нарушител-водач и Решението на Районен съд Пазарджик по АНД 1804/2014 г. Тук идва и следващото предположение на прокуратурата – че декларацията е подадена, за да се избегне административнонаказателна отговорност. Това не само не се установи, но и категорично се опроверга. Противно на всякаква логика е и подсъдимият да потвърждава неистина в декларацията, че СУМПС му е изгубено, за да си го запази, а след това да бъде наказван, че не представя СУМПС при поискване от контролните органи в период на година и половина. Защо тогава да си го пази? За спомен? Защото е излязъл много добре на снимката? За самочувствие? Съдът няма отговор. Няма отговор от прокуратурата и защо след като доста дълъг период от време не го е представял за проверка и е бил санкциониран за това нееднократно, в деня, следващ деня, в който е получил новото си СУМПС, той изведнъж решава да се ползва от старото си СУМПС. Защо да си причинява всичко това, което се случва към момента, ако това не е станало инцидентно и случайно.

Въз основа на събраните доказателства и във връзка с гореизложените съображения съдът прие, че подсъдимият следва да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение на основание чл.304 от НПК.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.190 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: