Р Е Ш
Е Н И Е
№ 79 25.02.2015г.
гр.Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
окръжен съд, Гражданско
отделение, Четвърти състав
на двадесет и пети февруари 2015 г.
в публично заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
Секретар П.Г.
като разгледа докладваното от съдията
– докладчик ЗЛАТЕВ
Гражданско дело № 113/2014г., за да
се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.95,
ал.1, т.1, във вр. чл.35, чл.18, чл.15 от ЗАПСП във вр. с чл.124, ал.1 и
чл.310, ал.1, т.3 от ГПК.
Ищецът– пълнолетния български гражданин Г.Р.Х. *** твърди в Исковата
си молба, че ответникът ИК”Марица- Изток”- ЕООД, гр.Раднево, обл.Старозагорска,
като издател на регионалния седмичник- в.”Марица изток” е публикувал в бр.10/3246/12.03.2009г.
негова кръстословица без негово знание и съгласие, като при публикуването е
премахнал надписа : “Съставил : Г.Х.”, обозначаващ неговото авторство, както и
речника с трудните думи, който е съществена част от кръстословицата. Твърди, че
кръстословиците му представляват обект на авторското му право и съгласно чл.3,
ал.1 от ЗАПСП се ползват от закрилата на закона, че това му авторско право е
било нарушено от ответника по чл.18, ал.1, чл.35, чл.15, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАПСП, и като доказателство, че е автор на процесната кръстословица представя заверено копие от бр.14/934/04.04.2008г.
на в.”7 дни Стара Загора”- регионален седмичник за гр.Ст.Загора, където същата
е била публикувано преди това, тъй като се вижда надписа : “Съставил : Г.Х.”,
както и наличието на речник на трудните думи. Поради което моли настоящия
първоинстанционен съд да приеме за установено, че ответникът ИК”Марица Изток”
ЕООД е нарушил авторското му право върху процесната кръстословица. Претендира и
за разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът
не се е явил и не е пледира нито лично, нито чрез процесуален представител-
адвокат. Представил е предварителна Писмена защита вх.№ 421/14.01.2015г./л.80
от делото/, където излага своите съображения в подкрепа на исковите си
претенции против ответника.
В дадения му от съда 5- дневен
срок не е депозирал нова писмена Защита по делото.
Ответникът Издателска къща ”Марица- изток”- ЕООД- гр.Раднево,
обл.Старозагорска в Отговора на исковата молба сочи, че искът против тях е
неоснователен и недоказан, тъй като едно трето за делото лице- печатницата “Литера
принт”- АД, гр.Ст.Загора е извършвала предпечатната подготовка на целия
вестник, включително и на процесната кръстословица, поради което искът против
ответника се явява неоснователен и недоказан, като моли същия да се отхвърли
изцяло, ведно със законните последици от това. В съдебно заседание пледира чрез
процесуалния си представител по делото- адвокат, че искът е неоснователен и
недоказан, като сочи конкретни съображения за това. Претендира и за разноските
по делото.
В дадения му от съда 7- дневен
срок ответникът е представил Писмена защита по делото, в която излага
подробно своите съображения против предявените искове срещу него.
СЪДЪТ, след като се
запозна с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като се
съобрази с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и като
взе предвид становищата на всяка една от страните, счита за изяснено и доказано
по несъмнен и безспорен начин по делото следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Относно процесуланата допустимост на иска:
Съдът намира, че предявения от ищеца против ответника
установителен иск за нарушено авторско право е процесуално допустим,
своевременно предявен, родово и местно подсъден като първа съдебна инстанция на
настоящия първоинстанционен ОС – Стара Загора по смисъла на чл.104, т.6 от ГПК
във вр. с чл.95, ал.1, т.1 и чл.96 от ЗАПСП, и по него съдът следва да се
произнесе по материалната основателност на искането.
Относно материалната основателност на иска:
Видно от събраните по
делото писмени доказателства се
установи следното:
Производството по делото
е бързо на основание чл.310, ал.1, т.3, пр.1 и чл.311, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.95, ал.1, т.1 и чл.96 от ЗАПСП. Образувано е по искова молба на Г.Р.Х., с която на основание чл.95, ал.1, т.1
от ЗАПСП той иска от съда да признае за установено спрямо него, че ответникът е
нарушил авторското му право върху процесната кръстословица. Видно от
представените от страните, неоспорени от другата страна и приети от съда като
писмени доказателства по делото, процесната кръстословица е отпечатана от
ответника в бр.10/3246/12.03.2009г. на в.”Марица изток”, без да е посочено име
на автора й. Аналогична кръстословица е отпечатана приблизително 3 г. по- рано и
в бр.14/934/04.04.2008г. на в.”7 дни Стара Загора”- регионален седмичник за
гр.Ст.Загора, издаван от друг издател, където фигурира името на ищеца като неин
автор и има приложен списък с трудните думи в самата кръстословица. Предпечатната
подготовка и самото отпечатването на процесната кръстословица без името на
автора и без списъка на трудните думи към нея, е станало от трето за делото
лице- печатницата “Литера принт”- АД, гр.Стара Загора, за което тя има договор,
фактура и касов бон към нея.
От събраните по делото гласни доказателства се установи
следното :
Ищецът не се е явил и не
е депозирал отговори на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, поставени му от
ответника.
Видно от показанията
по реда на чл.163- 171 от ГПК на свидетелката
И.Ц.Т., от м.02.2009 г. до края на м.09.2010 г. тя е била управителка
на ответната ИК“Марица- изток”. Не знае кой е бил съставител на тези
кръстословици, като от печатницата “Литера принт”- Ст.Загора й ги предоставяли.
Тя не е участвала в процеса, а вече готови ги е виждала във вестника. Разбирали са се с тях
на 1 страница във вестника да има кръстословица и от тяхната страна да им я
предоставят. Тя с управителя на “Литера принт” не е говорила, а с тази, която
правела предпечатната подготовка. Не знае откъде са взети тези кръстословици,
просто са имали уговорка да има кръстословица във вестника. Заплащали са за
предпечатна подготовка за направата на вестника-т.е. кръстословицата е била
част от тази предпечатна и печатна подготовка на вестника.
Видно от показанията
по реда на чл.163- 171 от ГПК на свидетелката
А.Г.С., същата работи в печатницата “Литера Принт”- АД непрекъснато от 1975г. и
до настоящия момент. когато ръководството на фирмата й е възлагало да извършва
отделни дейности във връзка с предпечатната подготовка на дадено
издание/включително и вестниците “МАРИЦА- ИЗТОК”/, тя е извършвала
необходимото, включително и да изготви и предложи за дадена страница
кръстословица. Подробности не помни и не може да възпроизведе поради изминалия
доста дълъг период от време от 2009г. до сега- повече от 5 години.
СЪДЪТ кредитира изцяло показанията
на тази 2 бр. свидетелки, тъй като те не са в преки родствени, служебни или
други особени отношения с която и да е от страните по делото към настоящия
момент, показанията им са вътрешно непротиворечиви, подкрепят се от събраните
по делото писмени доказателства, и липсват по делото данни да е пряко или
косвено заинтересована от изхода на настоящия спор.
Следователно
от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че едно трето,
външно за ответника лице, какъвто е печатницата “Литера принт”- АД, гр.Стара
Загора/видно от показанията на свидетелките Т. и С./, по разпореждане на
ръководителите на печатница, са включени технически допълнения/включително и
процесната кръстословица/ след известни козметични промени, тази процесна кръстословица е била за запълване на
останалото свободно “каре” в този брой на изданието- седмичник, издавано от
ответното търговско дружество/издателска къща/, като липсва писмен договор между
автора/ищец/ и издателя/ответник/ и/или печатницата- третото неучастващо по
делото юридическо лице- търговско дружество.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Разпоредбата
на чл.2 от ЗАПСП сочи, че авторското право върху произведенията на
литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на
произведението. Същевременно чл.6 от ЗАПСП сочи, че до доказване на противното
за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ
знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, се установи по несъмнен и безспорен
начин, че ищецът Г.Р.Х. *** е автор на процесната кръстословица, публикувана на страниците на бр.10/3246/12.03.2009г. на в-к „Марица- изток"- регионален
вестник за гр.Раднево, обл.Старозагорска, като в този брой на вестника е
публикувана негова кръстословица без негово знание и съгласие. Съгласно
разпоредбата на чл.3 от ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение
на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и
е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В този
смисъл и всяка кръстословица е резултат на творческа дейност, чието
създаване/съставяне/ изисква определени умения(наука) и талант(изкуство).
Същевременно всяка кръстословица се обективира със своя текстово-графичен вид.
Разпоредбата на чл.3, ал.1, т.9 от ЗАПСП изрично посочва графичното оформление
на периодично издание като обект на авторското право. Графичното оформление на
една кръстословица/каквато е и процесната такава/, като част от едно периодично
издание/каквото е това на ответника/, също се явява обект на авторско право. От
своя страна графичното оформление на една кръстословица включва рамка, полета,
в които се пишат въпросите, самия текст на въпросите, оформен по подходящ
начин, стрелки и полета с различна форма, в които пише читателя, както и
комбинирането на всички тези елементи по подходящ начин, за да се получи едно
крайно и завършено произведение. Макар, че в текста на чл.3 от ЗАПСП, който
изброява някои обекти на авторското право, кръстословиците не са изрично
включени, това изброяване не е изчерпателно. Примерно са изброени най-често
срещаните типове произведения на творческа дейност. Творческата дейност, обаче,
е разнообразна, поради което е невъзможно изчерпателно изброяване.
Изчерпателно, обаче, са изброени произведенията, които не са обекти на авторско
право. Тези обекти са изрично посочени в разпоредбата на чл. 4 от ЗАПСП и това
са- нормативни актове, идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти,
сведения и данни. Тъй като кръстословиците не могат да се отнесат към никоя от
категориите в този изчерпателен списък, следва да се приеме, че те са обекти на
авторско право. Това е така и защото при съставянето на кръстословици е налице
творческа дейност, която се изразява в оригиналността при особения подбор и
подреждане на различни думи, буквите на които да се засекат по хоризонтал и
вертикал. Значенията на тези думи трябва да се опишат с кратки и ясни
изречения, които да се изпишат по такъв начин, че да се съберат в
предназначените за това полета. Всяка кръстословица се характеризира със своята
неповторимост и за съставянето й се изисква и особен вид умения, като при
съчетания на всички тези дадености, съставителят на кръстословица става носител
на авторско право. В този смисъл е и становището на г-н Георги Саракинов -
доктор по право; дългогодишен главен юрисконсулт на бившата Агенция за авторско
право; председател на бившия Временен съвет за радиочестоти и телевизионни
канали (1992- 1995 г.); експерт към парламентарните комисии по култура и медии
към 36, 37, 38 и 39 Народно събрание и един от създателите на Закона за
авторското право и сродните му права. Обектите на авторското право са литературни произведения. За такива
авторското право счита тези произведения, които се изразяват чрез слово (на
латински литера значи буква). Всяко словесно произведение, независимо от
неговата форма, е литературно по смисъла на закона. В този смисъл
кръстословицата е един особен вид писмено литературно произведение. Към същия
извод води и т.1 от ал.1 на чл.3 на ЗАПСП, където компютърните програми са
приравнени към литературните произведения, въпреки че по обичайните разбирания
една компютърна програма в никакъв случай не може да се нарече литературно
произведение.
Друг
довод, че кръстословицата е обект на авторско право е, че тя се обективира
визуално в графичен вид. Законът изрично посочва графичното оформление на
периодично издание като обект на авторско право (чл.3, ал.1, т.9 от ЗАПСП). Графичното оформление на
кръстословицата, като част от периодично издание, също се явява обект на
авторско право. Тъй като ищецът е автор и на графичното оформление на
кръстословиците, а и според чл.10 от ЗАПСП, авторското право върху отделните
части, включени в периодично издание, принадлежи на авторите им, той е носител
и на това авторско право. Графичното оформление на една кръстословица включва:
рамка, полета, в които се пишат въпросите, самият текст на въпросите, оформен
по подходящ начин, стрелки, полета с различна форма, в които пише читателя,
както и комбинирането на всички тези елементи по подходящ начин, за да се
получи завършено произведение. Двете основни императивни норми в ЗАПСП, стоящи
в основата на предмета на доказване в един авторско- правен спор са чл.2 и чл.6
от ЗАПСП. Първият текст визира постулата, касаещ възникването на авторското
право. Законодателят е приел в чл.2 от ЗАПСП, че авторското право върху
произведенията на литературата, изкуството и науката възниква за автора със
създаването на произведението. Вторият важен момент от предмета на доказване е
самото авторство. Авторскоправната доктрина в България е приела един теоретично
„улеснен" начин на доказване в този контекст, чрез изграждането на т.нар „предположение
за авторство"- разпоредбата на чл.6 от ЗАПСП казва, че до доказване на
противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг
идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.
По несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства е видно, че
ищецът Г.Х. е автор на кръстословицата; неговото име е изписано точно и ясно върху публикуваната почти 3 г.
по- рано в бр.14/934/04.04.2008г.
на друг вестник- седмичника “7 дни Стара
Загора” аналогична негова кръстословица. Процесната кръстословица, публикувана
в бр.10/3246/12.03.2009г. на
вестник „Марица- изток"- регионален вестник за гр.Раднево,
обл.Старозагорска, по съдържание и общ вид е напълно идентична- т.е. става
въпрос за същото произведение, и ответникът по делото не е оспорил по никакъв
надлежен начин идентичността на съдържанието на двете кръстословици. Ответникът
оспорва авторството на процесната кръстословица, но по никакъв начин не успява
да обори твърдението на ищеца, че именно той е автор на кръстословицата по реда
на чл.6, ал.1 от ЗАПСП. Авторското право на ищеца е нарушено чрез следните
действия- използването на произведението без разрешението на автора и в
нарушение на чл.18, ал.1 и чл.35 от ЗАПСП, премахване на надписа, обозначаващ
авторството в нарушение на чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП и премахването на речника
с трудните думи -нарушение на чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП. Според чл.95б от ЗАПСП: „Юридическите лица и
едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по
този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от
техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага
до доказване на противното“. Ирелевантен за спора е фактът кой е
„физическият" извършител на публикацията, предвид това, че ответник по
делото е юридическо лице, което е носител на права и задължения чрез своите
органи и чиято отговорност, за да се реализира не е нужна вина, а е достатъчен
фактът на нарушението. Самият факт, че ответникът не е получавал от него негови
произведения доказва, че кръстословицата е публикувана без разрешението на
автора й- ищеца.
Нещо повече- съгласно
разпоредбата на чл.3 от ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на
литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е
изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В
този смисъл на първо място кръстословицата е резултат на творческа дейност.
Съставянето и изисква определени знания (наука) и умения и талант (изкуство).
Макар че в чл. 3 от ЗАПСП, който изброява някои обекти на авторското право,
кръстословиците не са изрично включени, това изброяване не е изчерпателно.
Примерно са изброени най-често срещаните типове произведения на творческа дейност.
Творческата дейност, обаче, е разнообразна, поради което е невъзможно
изчерпателно изброяване. Изчерпателно, обаче, са изброени произведенията, които
НЕ СА обекти на авторско право. Тези обекти са изрично посочени в разпоредбата
на чл. 4 от ЗАПСП и това са: нормативни актове, идеи и концепции, фолклорни
творби, новини, факти, сведения и данни. Тъй като кръстословиците не
могат да се отнесат към никоя от категориите в този изчерпателен списък,
следва да се приеме, че те са обекти на авторско право. Това е така и защото при
съставянето на кръстословици е налице творческа дейност. Творческата дейност
се изразява в оригиналността при особения подбор и подреждане на
различни думи, буквите на които да се засекат по хоризонтал и вертикал. Значенията
на тези думи трябва да се опишат с кратки и ясни изречения, които да се изпишат по
такъв начин, че да се съберат в предназначените за това полета. Всяка кръстословица се
характеризира със своята неповторимост. За
съставянето на кръстословица се изисква и особен вид умения, като при съчетания на всички тези дадености,
съставителят на кръстословица става
носител на авторско право. В този
смисъл кръстословицата е литературно произведение. Към същият извод води и разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1
на ЗАПСП, където компютърните програми
са приравнени към литературните произведения, въпреки че по обичайните разбирания една компютърна програма в
никакъв случай не може да се нарече
литературно произведение.
Наред с това, кръстословицата
е обект на авторско право, тъй като тя се обективира визуално в графичен вид. Законът
изрично посочва графичното оформление на периодично издание като обект на авторско
право (чл. 3, ал.1, т.9 от ЗАПСП). Графичното оформление
на кръстословицата, като част от периодично издание, също се явява обект на авторско
право. Тъй като ищецът безспорно е автор и на графичното оформление на кръстословиците
според чл.10 от ЗАПСП, авторското право върху отделните части, включени в
периодично издание, принадлежи на авторите им, той е носител и на това
авторско право. Графичното оформление на една кръстословица включва: рамка,
полета, в които се пишат въпросите, самият текст на въпросите, оформен по подходящ
начин, стрелки, полета с различна форма, в които пише читателя, както и комбинирането на
всички
тези елементи по подходящ начин, за да се получи завършено произведение.
Двете основни
императивни норми в ЗАПСП, стоящи в основата на предмета на доказване в един
авторскоправен спор са чл.2 и чл.6 от ЗАПСП. Първият текст визира постулата, касаещ
възникването на авторското право. Законодателят е приел в чл.2 ЗАПСП, че
авторското право върху произведенията на литературата, изкуството и науката
възниква за автора със създаването на произведението. Вторият важен момент от
предмета на доказване е самото авторство. Авторскоправната доктрина в България е приела
един теоретично „улеснен" начин на доказване в този контекст, чрез изграждането на
т.нар „предположение
за авторство". Разпоредбата на чл.6 от ЗАПСП казва, че до доказване на противното за автор на
произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са
посочени върху произведението по обичайния за това начин. Поради което по
един безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства е видно, че Г.Х. е автор на кръстословицата; неговото
име е изписано върху публикуваната бр.14/934/04.04.2008г.
на вестник „7 дни Стара Загора"
кръстословица. Кръстословицата, публикувана в бр.10/3246/12.03.2009г. на вестник „Марица Изток" е фактически абсолютно
идентична- т.е. става въпрос за същото произведение, което не се оспорва от
ответника. Ответникът оспорва авторството на процесната
кръстословица, но по никакъв начин не е оборил твърдението на ищеца, че именно той е автор на
кръстословицата. Освен
това със сила на присъдено нещо въз основа на влязло в сила съдебно решение на Апелативен съд - Пловдив по приложеното
приключено гр.д.№ 1067/2009 г. по описа на Окръжен съд -Стара Загора, ищецът е
обявен за автор на всички кръстословици, публикувани във в-к „7 дни Стара Загора",
включително и процесната, с оглед на което авторството на ищеца е безпорно установено и доказано по
несъмнен и неоспорим начин.
Авторското право на ищеца
Х. е нарушено чрез използването на произведението без разрешението на автора и в
нарушение на чл. 18, ал. 1 и чл. 35 от ЗАПСП, премахване на надписа, обозначаващ
авторството - нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП и премахването на
речника с трудните думи- нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП.
Ответникът твърди, че
отговорността за нарушеното авторско право на ищеца следва да се носи от друг, трети
правен субект- търговско дружество/печатницата/ „Литера принт" АД - Стара Загора, който е извършвал
предпечатната подготовка на вестника. Представените от ответника доказателства/фактура
и касов бон/, по никакъв начин не доказват това твърдение на ответника, тъй като от
фактурата може само да се направи извода, че вестник „Марица изток" на
ответника се печата в това трето лице- печатницата „Литера принт"-
Ст.Загора. Не е представена фактура или друг официален писмен документ за извършена услуга
„предоставяне на кръстословици". Действително в редакционното каре на
вестника пише, че и предпечатната подготовка се извършва в „Литера принт", и следва
да се приеме, че това е така..
Правно ирелевантен за
спора факта кой е „физическия" извършител на публикацията, предвид
това, че ответник по делото е юридическо лице, което е носител на права и
задължения чрез своите органи и чиято отговорност, за да се реализира не е нужна
вина, а е достатъчен факта на нарушението. Това произтича от разпоредбата на чл.95б от ЗАПСП: Следователно лицата, извършвали предпечатната подготовка/респективно
третото лице „Литера принт"-
Ст.Загора/, е наета в този смисъл от ответника. Разбира се, твърдяните действия
на тези лица са укорими. Те са извършвали „възпроизвеждане" и
„разпространение" на произведения, обект на авторско право по смисъла на § 2,
т. 3 и 4 от ДР на ЗАПСП. Вестникът се издава от
ответника и последният се явява ползувател на кръстословицата съгласно разпоредбата
на § 2, т.6 от ДР на ЗАПСП, тъй като за него е налице икономическа изгода от публикуването й.
В тази връзка е без
значение за изхода на делото представените от ответника писмени доказателства,
че ищецът Х. не е бил купувач на програмния продукт за съставяне на кръстословици
CorelDRAW на канадската фирма COREL CORPORATION, чиито единствен оторизиран дистрибутор за България е българската фирма
“БИЕМДЖИ- ООД, гр.София, тъй като това засяга техническия аспект, но не и
авторството върху процесната кръстословица.
Аналогично с това е
без значение колко още физически лица- пълнолетни български граждани имат
имената “Г.Х.” като собствено и бащино/или фамилно име, тъй като ответникът не
установи по какъвто и да е надлежен начин, друго физическо лице освен ищеца да
е фактическия автор на процесната кръстословица. Поради което наведените в тази
връзка доводи и съмнения от страна на ответника не се оборват по какъвто и да е
надлежен процесуален способ по настоящото дело.
Освен това в хода на
съдебното дирене по делото безспорно бе доказано, че ищецът е автор на
процесната кръстословица, и макар че ответникът формално оспорва авторството на
ищеца, по същество той не обори оборимата законова презумпция на чл. 6 от ЗАПСП. В
тази връзка въпреки несъмнено доказания по делото факт, че в България има и
други пълнолетни лица с две имена Г.Х., това не е правно релевантни към правния
спор по делото, доколкото ответника нито доказва, нито дори твърди кой точно от
другите граждани на България с имена Г.Х. е автор на процесната кръстословица.
Напротив, безспорно се установи, че към момента на публикацията в издателството не са
знаели и дори не са се поинтересували кой е автор на публикуваното в
издаваният от тях вестник авторско произведение/кръстословица/. Нещо повече- ответникът не доказва и
дори не твърди, че е поискал и получил разрешението от автора на кръстословицата да я
публикува като неговото авторско произведение. Поради което и с оглед на презумпцията на чл.
95б от ЗАПСП следва да се приеме, че е извършено нарушение на правата на автора по смисъла
на чл.18, ал.1 и чл.35 от ЗАПСП.
Безспорно е, че
процесната кръстословица е публикувана във вестник „Марица Изток" на
ответника без да е обозначено авторството /докато такова обозначаване е налице в публикацията
във вестник „7 дни Стара Загора"/, с което ответникът е извършил нарушение на чл.15,
ал.1, т.4 от ЗАПСП. И е безспорно, че
процесната кръстословица е публикувана във вестник „Марица Изток"
без речник на трудните думи, докато такъв речник е налице в предишната й
публикация във вестник „7 дни Стара Загора", с което пък е извършено и
друго нарушение на чл.15, ал.1,
т.5 от ЗАПСП.
На
основание на всички гореизложени съображения в хода на съдебното дирене и съдебните
прения се доказа по несъмнен и безспорен начин, че ищецът е автор на
произведение, обект на закрила по ЗАПСП, както и че ответникът чрез извършване
на публикация на негова кръстословица в бр.10/3246/12.03.2009г. на вестник „Марица- изток"- регионален вестник за гр.Раднево,
обл.Старозагорска, ИК”Марица изток"- ЕООД е извършил нарушенията по чл.18,
ал.1; чл.35; чл.15, ал.1, т.4 и чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП, поради което искът
на ищеца против ответника е изцяло доказан, и следва да се уважи, ведно с
всички законни последици от това. Ответникът не е оборил оборимата законова
презумпция по чл.95б, изр.2 от ЗАПСП, че вината по изр.1, пр.3 на чл.95б от ЗАПСП се предполага до доказване на противното. Поради което от правна гледна
точка на основание чл.95, т.1 във вр. с чл. 96 от ЗАПСП установителният иск
следва да се уважи в изцяло, ведно с всички законни последици от това.
Настоящото
първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2-
седмичен срок от датата на обявяването му, счита от днес- 25.02.2015г./сряда/ съгласно
императивната разпоредба на чл.315, ал.2 от ГПК, с въззивна жалба чрез
настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.
Ето
защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.95, ал.1, т.1 от ЗАПСП, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, първоинстанционният ОС- Ст.Загора
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено по
отношение на ответника ИК“Марица- изток”- ЕООД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Раднево, обл.Старозагорска, ул.”Гита” № 2,
че е нарушил авторското право на ищеца Г.Р.Х.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес
в гр.Велико Търново, ул.”Хан Аспарух” № 2- А- адв.Н.Н. от АК- В.Търново, върху
неговата кръстословица, публикувана без негово знание и съгласие в бр.10/3246/12.03.2009г. на
вестник „Марица- изток"- регионален вестник за гр.Раднево,
обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-
седмичен срок от днес- 25.02.2015г./сряда/
от всяка от страните чрез Окръжен съд – гр.Ст.Загора пред Апелативен съд– гр.
Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :