МОТИВИ ПО
НОХД №295/2018 година по описа на РС Берковица
ІІ - ри наказателен състав
Срещу подсъдимия Г.И.Х.-роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, пенсионер,
неосъждан, ЕГН ********** е
предявено обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б. “б”, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК, за това, че на на 31.05.2017г. на път IV-8104, км.2+700, Община
Берковица, обл.Монтана с посока на движение от път II-81 към с.Замфирово,
управлявал лек автомобил „Рено Сценик Меган“ с ДК № СА 3458 РС, собственост на С.К.Х.,
ЕГН ********** ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20,
ал. 2 ЗДвП /водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението./ и по непредпазливост причинил на Д.Т.Я., ЕГН ********** *** средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник, закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчен оток,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, степенно разстройство на съзнанието,
довело до временно разстройство на здравето, опасно за живота с оздравителен
период за срок над един месец Пострадалият
Д.Т.Я., ЕГН ********** *** в съдебно
заседание е направил искане за конституиране като частен обвинител по
делото ,поради което е конституиран
като частен обвинител в процеса с адв. С. от МАК.
В провелото се разпоредително заседание прокурорът намира, че
делото е подсъдно на РС – гр. Берковица, както и че няма допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.Намира,че не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила,тъй като има причинени
имуществени вреди,които макар и да не са включени в състава на обвинението,не
са възстановени. В хода на съдебните прения посочи, че престъплението е
безспорно и категорично доказано,поради което и предвид процедурата,по която е
разгледано делото ,предлага да се определи наказанието при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК ,а именно лишаване от свобода към минимума ,предвиден в
закона,изпълнението на което да се отложи за изпитателен срок от три
години.Алтернативно предлага ,съдът да прецени дали е приложима разпоредбата на
чл. 78а от НК и налице ли са предпоставките за освобождаване от наказателна
отговорност на подсъдимия и налагането му на административно наказание.
Защитникът адв. Кокинов се солидализира със становището на
прокурора по въпросите по чл.248 ал.1 ,т.1-8 от НПК, като заяви, че желае
делото да протече по особените правила с
приложение на разпоредбата на чл.78А от НК или на чл. 370 и следващите от НПК,като
на основание чл.371,т.2 от НПК признават изцяло фактите по обвинителния акт. В
хода на съдебните прения поиска подсъдимият да бъде признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност и да му се наложи глоба в минимален
размер.
Съдебното следствие се проведе по правилата на
Глава 27 от НПК.След анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени ,съдът намери ,че направените самопризнания
от подсъдимата по чл.371,т.2 от НПК , се подкрепят изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства- показанията на разпитаните по делото
свидетели,от заключенията на вещите лица по назначените автотехническа,оценителна и съдебномедицински
експертизи, от протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него
фотоалбум,както и от всички приобщени по
делото писмени доказателства.Всички доказателства са безпротиворечиви, логични
и последователни, а обсъдени поотделно и
в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето ,мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно
подкрепят направените самопризнания. В хода на предварителнто
изслушване, след като съдът разясни на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата,
подсъдимият направи самопризнание и в
съдебно заседание заяви, че се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимия
съдът, след като установи, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната
процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане
на съдебното следствие съдът не извърши
разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за
установено следното:
Подсъдимият Г.И.Х. е роден на *** ***,
женен, пенсионер, със средно образование. Не е осъждан за извършени
престъпления от общ характер. Правоспособен водач, притежаващ СУ МПС №
********* с категории В,С,АМ и ТКТ, като са му налагани няколко наказания за
нарушения на ЗДвП.
Съдът приема за установено,че на
31.05.2017г. около 10,00 часа свидетелят Д.Т.Я., правоспособен водач на МПС,
притежаващ СУ МПС № *********, се движел по път IV-8104 в посока от с.Боровци към
с.Замфирово, Община Берковица, като управлявал лек автомобил „Фолксфаген Кади“
с ДК № М 0408 ВК, в който пътувал сам. На разстояние зад него, в дясната лента
за движение по същият път се движел лек автомобил „Рено Сценик Меган“ с ДК № СА
3458 РС, управляван от подсъдимия Г.И.Х. и седящата на предната седалка до него
свидетелка С.К.Х.- негова съпруга.
По време на движението в лек автомобил
„Фолксфаген Кади“ възникнал технически проблем, при който от предната част на
автомобила започнал внезапно да излиза гъст черен дим. При тази ситуация
свидетелят –частен обвинител в производството Д.Я. отбил автомобила вдясно от
платното за движение, по посока към с.Замфирово на км.2+700 с цел да установи
причината за техническата повреда на автомобила. При излизането си от
автомобила, свидетелят Я. бил блъснат от идващият зад него лек автомобил „Рено
Сценик Меган“. При сблъсъка последният се преобърнал на лявата си страна на
пътното платно. Свидетели на случилото се станали намиращи се наблизо хора,
както и такива от преминаващ автомобил, които подали сигнал на ЕЕН 112, като
помогнали на двамата пътуващи в преобърнатия на двете леви врати лек автомобил
„Рено Сценик Меган“-подсъдимия и съпругата му да излязат от автомобила и да изчакат
пристигането на Бърза помощ. Свидетелят Д.Я. се намирал на земята по корем, до
задна лява гума на автомобила си.В един момент се, обърнал и седнал, но говорел несвързано.Свидетелите,които
се опитвали да му помогнат настояли да легне и да изчака пристигането на
линейка.
На място пристигнала дежурна оперативна група,
включваща разследващ полицай, който извършил оглед на местопроизшествието, за
който бил изготвен протокол, придружен с фотоалбум със снимки. С изготвянето на
протокола за оглед било образувано досъдебното производство.
Съдът съобрази и заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство автотехническа
експертиза /л.108-133 от том II от досъдебното производство/. От заключението на същата се
установява, че причина за възникналото ПТП е спиране на водача на лек автомобил
„Фолксфаген Кади“ без да предприеме действия, които да обезпечат неговата
видимост и действията на водача на лекия автомобил „Рено Сценик Меган“, който
независимо от възникналата зона с намалена видимост, не е предприел действия по
намаляване на скоростта си и повишена предпазливост за придвижване в задимената
зона. От същата експертиза се установява също , че вследствие възникналото ПТП ,на
лек автомобил „Рено Сценик Меган“, собственост на С.К.Х., са причинени
материални щети в размер на 3445,59 лева, а на лек автомобил „Фолксфаген Кади“,
собственост на Д.Т.Я. са причинени щети в размер на 1260,56 лева. До момента
няма данни за възстановяването на причините материални щети на свидетеля Тодор Я..
В хода на досъдебното
производство са назначени и изготвени две съдебно-медицински експертизи. Съдът
кредитира заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по
делото доказателствен материал, видно от която се установява, че при
настъпилото ПТП на пострадалия Я. било причинено многофрагментно счупване на
лява мишнична кост, с което му е причинено трайно затруднение на движенията на
горен ляв крайник с оздравителен период около 3-4 месеца, закрита
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчен оток, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, степеннно разстройство на съзнанието, довело до временно
разстройство на здравето, опасно за живота, с оздравителен период около един
месец, разкъсно-контузна рана на дясно ходило и охлузвания по крайниците, което
е довело до болка и страдание. Описаните травматични увреждания били причинени
така, както било представено в досъдебното производство. Многофрагментното
счупване на лява мишнична кост довело до трайно затрудняване движенията на горния
ляв крайник, по смисъла на чл. 129 НК за повече от 30 дни. Според вещото лице, изготвило заключението настъпилите травматични
увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие. Съдът
кредитира заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по
делото доказателствен материал. От
същото се установява вида и характера на причинените на Д.Я. телесна повреда.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
Установената и доказана фактическа обстановка по делото е подведена под
нормата
на чл.343, ал.1, б."б", във
вр.с чл.342, ал.1 от НК. От обективна страна следва да е налице изпълнително
деяние, което да се изразява в нарушаване правилата за движение по пътищата при управление на
предвидените в НК превозни средства или машини
/чл.342 от НК/. Същевременно е необходимо това нарушение да се намира в причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици, предвидени в чл.343, ал.1, б."б" от НК, а именно
настъпила средна телесна повреда, независимо дали има причинени имуществени вреди. От субективна страна следва да е налице
непредпазливост с характеристиките на същата, т.е. деецът да не
предвижда настъпването на
общественоопасните последици, но да е бил длъжен и да е могъл да ги предвиди.
От заключението
на изготвената експертиза се установява също,че вследствие възникналото ПТП на
съпругата на подсъдимия С.К. е причинено следното увреждане: закрити счупвания
на дясна мишнична кост, което е причинило трайно затруднение на движенията на
горен десен крайник с оздравителен период от 5-6 месеца.В случая обаче
вредоносният резултат, изразил се в причиняване на средна телесна повреда на
съпругата на подсъдимия, е съставомерен само при
условията на чл.348б от НК – наказателно преследване се извършва само при
подадена тъжба на пострадалото лице,каквато по делото липсва,поради което
правната квалификация на деянието е по
основния, а не по квалифицирания състав за увреждане на повече от едно лице.
Деянието на
подсъдимия Г.Х. от обективна и субективна страна осъществява признаците на визираното
престъпление. От обективна страна съдът приема, че подсъдимият е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП : “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с
превозния товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидено препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението".Подсъдимият независимо от възникналата зона с намалена видимост, не е
предприел действия по намаляване на скоростта си и не е проявил повишена
предпазливост за придвижване в задимената зона
в резултат на което е реализирано ПТП с причиняване на средна телесна повреда на Д.Я. и имуществени вреди на автомобила.
Поведението на подсъдимия разкрива
съставомерните признаци на престъплението по чл.342, ал.1 от НК. От неговото поведение
са настъпили и съставомерните последици по чл.343, ал.1, б."б", от НК -
причинена е средна телесна повреда на Д.Я., изразяваща се в многофрагментно счупване на лява мишнична
кост, с което му е причинено трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник с оздравителен период около 3-4 месеца, закрита черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в мозъчен оток, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, степеннно
разстройство на съзнанието, довело до временно разстройство на здравето, опасно
за живота, с оздравителен период над един месец. Останалите
увреждания са причинили
болка и страдание.
Съдът намира, че
тези увреждания са
пряка и непосредствена последица от деянието на
подсъдимия, тъй като Х. въпреки силно
намалената видимост поради наличието на гъст бял дим не е намалил скоростта си
на движение,която е била 52,76км в час ,с което не се е съобразил със
създадените конкретни условия . Той
не е реагирал на тази опасност ,поради което се е ударил в спрелия автомобил. В този смисъл съдът счита, че поведението на
подсъдимия е свързано непосредствено
с настъпилите съставомерни последици
- средна телесна повреда и имуществени вреди. Причиняването на имуществените
вреди по автомобила също се явяват пряка и непосредствена последица от деянието на
подсъдимия - безспорно се доказа, че автомобилът се е ударил в задната част на другия автомобила и са настъпили
вредите, подробно описани в
експертизата на вещото лице.
В случая съдът счита, че
пострадалият не е нарушил правилата за движение, тъй като той внезапно е
спрял и поради възникналата повреда,не е могъл да премести автомобила на
безопасно място.на следващо място същият не е имал време да реагира,за да
обозначи пътя,тъй като в момента в който е спрял е последвал удара затова съдът приема,
че не е налице независимо съпричинителство от страна на Д.Я..
Настоящият съдебен състав
намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с
направените самопризнания от подсъдимия и доколкото съдебното следствие протече
по реда на чл. 371, т. 2 НПК, то не следва да се обсъждат поотделно всички
събрани по делото доказателства. В този смисъл следва да се посочи, че при
анализа на събраните по делото доказателствени средства (свидетелски показания
и обяснения на обвиняем), настоящият съдебен състав констатира, че същите се
намират в отношение на пълно съответствие и препокриване, поради което и
доколкото фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество и
доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага самостоятелният
им анализ.
По гореизложените съображения съдът признава подсъдимия Г.Х. за виновен по
повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б."б" във вр.с чл.342, ал.1
от НК.
От субективна страна деянието е осъществено при условията на
небрежност. При тази форма на вината следва да са налице две кумулативно дадени
предпоставки -деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасните
последици. Съдът приема, че обвиняемият е бил длъжен да съобразява поведението си на
пътя като водач на МПС с изискванията на ЗДвП. Той не е сторил това и е реализирал ПТП.
Същевременно обаче съдът приема, че Г.Х. е могъл и да избегне настъпваните на вредоносния
резултат от
неправомерното си поведение - нанасянето на
имуществени вреди и причиняването на средна телесна повреда , т.е да предприеме
необходимите действия при управлението на МПС-то, които да доведат до избягване на удара.
ПТП-то би могло да се избегне, ако подсъдимият ,виждайки внезапно появилият се
дим,който е ограничил видимостта, е намалил скоростта
си на движение .
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съдът прие,че не са налице условията за
приложение на диференцираните процедури по Глава двадесет и осма (28) и освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност при приложението на чл.78А от НК,тъй като трябва да са възстановени
всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
пътно-транспортното произшествие, консумиращо състава на престъплението по
чл.343,ал.1,б.”б” от НК, а не само съставомерните такива,в който смисъл са възприетите
в т.5 на ППВС № 7/04.11.1985г. по н.д. №4/85г. и Тълкувателно решение (ТР) №
88/17.12.1982г. по н.д. № 73/82г. на ОСНК разрешения. Съгласно мотивите на
цитираното тълкувателно решение, изискването за възстановяване на вредите се
отнася до всички имуществени вреди, които са установени по размер.В конкретния
случай размера на причинените на Д.Я. имуществени вреди е конкретно установен и
са в размер на 1260,56 лева.Описани са в обвинителния акт и не са възстановени
до момента.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобразява всички обстоятелства, обуславящи отговорността на
подсъдимия, като се ръководи и от целите на наказанието по чл.36 от НК,
формиращи т.нар. лична и генерална превенция. При определяне размера на наложеното наказание на подсъдимия
съдът взе предвид от една страна
сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславящо се от високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната и причинения вредоносен резултат- средни телесни повреди , нанасянето на
повреди по лек автомобил и макар и
несъставомерна лека телесна повреда ,както и факта ,че като водач на МПС има множество наложени наказания за нарушения
по ЗДвП .От друга страна съдът взе
предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, добро процесуално
поведения ,самопризнанията му, както чистото
съдебно минало и неговата възраст. В
тази връзка, с оглед на отчетените по-горе отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства съдът не намери основание
за приложение разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК.В случая, не може да се говори
с оглед на изложените данни, че са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и да се приеме, че и най- лекото
наказание предвидено в закона ще се яви несъразмерно тежко.Съдът, с оглед на
гореизложеното и на основание чл.373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието лишаване от свобода при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, в размер на 6 месеца, което намали с една трета /с
два месеца/ и присъди подс. Х. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок
от четири месеца.
На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът
ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от
ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на
присъдата в сила.За да приложи института на условното осъждане съдът взе
предвид размера на наказанието,чистото съдебно минало на дееца и след
преценка,че целите на наказанието и преди всичко поправянето на
подсъдимия,могат да се постигнат и без неговото ефективно изтърпяване.
На основание чл.343г от НК
съдът наложи на подсъдимия и наказание "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 1 година, считано от влизане на присъдата в сила,като се
приспадне времето на лишаване от това право по административен ред, доколкото
извършеното деяние е свързано с нарушаване правилата за движение по пътищата.
Чрез така определените размери на
наказанията съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието по чл.36,
ал.1 от НК и ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително
върху подсъдимия и върху обществото като
цяло.
Подсъдимият Г.Х. с посочена по-горе
самоличност,следва да а заплати разноски по делото , както следва :
- На Районен съд – Берковица – 5,00 лева / пет
лева /за служебното издаване на изпълнителния лист ;
- По сметка на ОДМВР – Монтана 623.46 лева за
направени разноски по делото
Воден от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: