РЕШЕНИЕ
№ 260047, 17.02.2021г.,
гр.Исперих,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на деветнадесети януари две хиляди двадесет
и първа година,
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Наталия Тодорова
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 700 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова
молба вх.№ 3690/ 09.09.2019г. от
„Теленор България“ ЕАД град София адрес
град София, район Младост, жк „Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сграда
6, чрез пълномощник адвокат
Н.А.Ш., с която молят да бъде прието за установено по отношение на ответника С.С.С., ЕГН – ********** ***, че същата им дължи сумата 231.78 /двеста тридесет и един лева и седемдесет и
осем стотинки/ представляваща главница на задължения за незаплатени мобилни
услуги и договор за лизинг, законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 475/ 2019г. по описа на РС - Исперих
в съда – 19.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се
заплащането и на разноските по заповедната процедура и настоящото исково
производство. В исковата молба ищецът разказва, че се намира в договорни
отношения с ответната страна по силата на сключен помежду им Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от
27.12.2016г., който е бил със срок 24 месеца. По този договор
месечният абонамент е бил в размер на 60.99лв. и 32.79% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24
месеца. По този договор С.С. не изпълнила задълженията си за заплащане на
месечната такса и ползвани услуги за отчетен период 27.12.2016г. до
04.03.2017г. в общ размер на сума 130.81лв. На 27.12.2016г.
страните сключили и Договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на
ответницата за временно и възмездно ползване устройство марка Telenor Smart 4G Black с обща лизингова цена в размер на 128.47лв. Били
договорени първоначална лизингова вноска в размер на 27.50лв. и още 23
лизингови вноски с размер 4.39лв. По Договора за лизинг ответницата дължала на
ищцовото дружество сума в общ размер на 100.97лв. включваща три лизингови
вноски по 4.39лв. за периода от 27.12.2016г. до 04.03.2017г. за които били
издадени три броя фактури и сумата 87.80лв. представляваща сбор от 19 лизингови
вноски, начислени накуп в една фактура
издадена на 05.05.2017г. За задълженията на С.С. били издадени общо
четири фактури, които съдържали сумите за месечна такса и лизингова вноска.
Поради неизпълнението от страна на длъжника на поетите задължения по Договора
за мобилни услуги и Договора за лизинг ищецът – кредитор подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като във връзка с него било
образувано ч.гр.дело № 475/ 2019г. по описа на РС – Исперих, по което е
издадена Заповед за изпълнение срещу ответницата за описаните горе суми. Предвид обстоятелството, че
ответницата не е била намерена на известните по делото адреси и уведомяването и
за заповедната процедура е извършено по чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е указал на
кредитора предявяване на установителен иск за вземането, което той сторил
своевременно в настоящото производство. Ищецът моли искът да бъде изцяло
уважен. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особеният представител на ответницата С.С. –
адвокат В.К.. Същият счита искът за допустим, като сочи че по основателността
ще вземе становище след събиране на доказателствата по делото. Не възразява
срещу направените доказателствени искания. Не заявява собствени искания по
доказателствата и указва, че ще се ползва от представените такива от страна на
ищцовото дружество.
В
съдебно заседание не се явява представител на ищеца.
Особеният
представител на ответницата С.С.С., адвокат В.К. поддържа
писменият отговор. Моли да се постанови съдебен акт при преценка заключението
на вещото лице и съответствието респ. несъответствието между претендираната
сума и сумите, които са определени от експерта до размера на по-малката сума,
така както е оформено т.к. с това е ангажиран съда.
Съдът, след като се
запозна с представените по делото писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка : Страните се намират в договорни отношения по
силата на сключени между тях Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
от 27.12.2016г. и Договор за лизинг от 27.12.2016г. Срокът на Договор за
мобилни услуги бил 24 месеца. По този договор месечният абонамент е бил в
размер на 60.99лв. и 32.79% Промо
отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. По Договорът за лизинг ищецът
предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване устройство марка Telenor Smart 4G Black с обща лизингова цена в размер на 128.47лв. Били
договорени първоначална лизингова вноска в размер на 27.50лв. и още 23
лизингови вноски с размер 4.39лв. Били издадени четири броя фактури, в които
били посочени дължимите и неплатени от ответницата суми по двата договора.
Същите са както следва : фактура № **********/ 05.01.2017г. за отчетен период
27.12.2016г. – 04.01.2017г., със срок за плащане – 20.01.2017г., издадена за
сумата 57.22лв. включващата следните неплатени суми – 52.88лв. абонаментна
такса и 4.39лв. – лизингова вноска; фактура № **********/ 05.02.2017г. за
отчетен период 05.01.2017г. – 04.02.2017г. със срок за плащане – 20.02.2017г.
издадена за сумата 48.83лв. включваща – 44.44лв. непратена абонаментна такса и
използвани услуги и 4.39лв. – лизингова вноска; фактура № **********/
05.03.2017г. за отчетен период 05.02.2017г. – 04.03.2017г. със срок за плащане
– 20.03.2017г. издадена за сумата от 45.38лв. включваща 40.99лв. – абонаментна
такса и 4.39лв. – лизингова вноска и фактура № **********/ 05.05.2017г. за
отчетен период 05.04.2017г. – 04.05.2017г. със срок за плащане – 20.05.2017г.
издадена за сумата от 1171.93лв., представляваща неплатена неустойка в размер
на 1084.13лв. и 87.80лв. лизингови вноски. Ищецът претендира заплащането
на фактура № **********/ 05.01.2017г. до
размер от 45.38лв., а фактура № **********/ 05.05.2017г. до размер от 87.80лв. Поради
неизпълнението от страна на длъжника на поетите задължения по Договора за
мобилни услуги и Договора за лизинг ищецът – кредитор подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като във връзка с него било
образувано ч.гр.дело № 475/ 2019г. по описа на РС – Исперих, по което е
издадена Заповед за изпълнение срещу ответницата за описаните горе суми. Предвид обстоятелството, че
ответницата не е била намерена на известните по делото адреси и уведомяването и
за заповедната процедура е извършено по чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е указал на
кредитора предявяване на установителен иск за вземането, което той сторил
своевременно в настоящото производство.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че задължението на
ответницата С.С.С. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 27.12.2016г. и Договор
за лизинг от 27.12.2016г. по четирите
гореописани фактури е както следва :
фактура № **********/ 05.01.2017г. – 57.27лв; фактура № **********/
05.02.2017г. – 48.83лв.; фактура № **********/ 05.03.2017г. – 45.38лв.; фактура
№ **********/ 05.05.2017г. – 1315.91лв.
Във всяка от
фактурите неплатената абонаментна такса и неплатената лизингова вноска, а така
също неплатената неустойка, ако такава е начислявана е както следва : фактура №
**********/ 05.01.2017г. – 57.27лв., от които 52.88лв. е абанаментна такса,
неплатена абонаментна такса по нея е 45.38лв. изчислена като разлика между
дължимата такса от 52.88лв. и платена сума от 7.50лв., и неплатена лизингова
вноска в размер на 4.39лв.; фактура № **********/ 05.02.2017г. – 48.83лв., от
които 44.44лв. е неплатена абонаментна такса и неплатена лизингова вноска –
4.39лв.; фактура № **********/ 05.03.2017г. – 45.38лв. от които 40.99лв. е
неплатена абонаментна такса и неплатена лизингова вноска – 4.39лв.; фактура №
**********/ 05.03.2017г. – 1315.91лв. в т.ч. неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за услуги – 1084.13лв., вноска по лизинг – 87.80лв.,
задължения от предходни периоди /по предходните фактури, намалени с плащането
от 7.50лв./ – 143.98лв.
Целият размер на
задължението по издадените четири броя фактури, с оглед двата сключени договора
възлизало на сумата 1315.91лв., от които в исковата молба са претендирани
неплатени задължения по фактури с ДДС за 143.98лв. и остатък от 20 лизингови
вноски в размер на 87.80лв. или обща сума в размер на 231.78лв.
С оглед изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Договорът за услуга
срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника.
По делото не е
спорно, а и от представените договори за мобилни услуги и лизинг, се
установяват възникналите облигационни правоотношения между страните. Съдът
приема, че представените издадени данъчни фактури, макар и едностранно
съставени от ищеца и неподписани от ответника, при условие, че не са оспорени
от последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени.
Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги за мобилен
номер ++359********* за отчетен период (негова е доказателствената
тежест), поради което съдът приема за установено съществуването на вземането на
ищеца в този размер.
Безспорно по делото
се доказа, че страните се намират в договорни отношения, като ответницата е
поела задължение да заплаща на ищцовото дружество ежемесечна абонаментна такса
за ползване на мобилен номер ++359*********,
стойността на провежданите разговори, както и лизингови вноски във връзка с
предоставено устройство. Не е изпълнила тези свои задължения за отчетният
период от 27.12.2016г. до 04.03.2017г. По тази причина правилно и
законосъобразно са и били начислени суми за плащане в общ размер на 231.78лв.
по четирите издадени от ищцовото дружество фактури. Ответницата дължи
посочената сума, тъй като е ползвала мобилните услуги и устройството марка Telenor Smart 4G Black предоставено на лизинг.
С оглед изхода на
делото на ищцовото дружество на осн. чл.78, ал.1 от ГПК се следват сторените по
делото разноски в размер на 635.00лв. включващи: заплатена държавна такса за
исковото производство в размер на 25.00лв., възнаграждение за особен
представител в размер на 150.00лв., адвокатско възнаграждение в размер на
300.00лв. и 160.00лв. депозит за вещо лице. Следват се също така и разноските
по заповедната процедура - сумата 25.00
лв. - заплатена държавна такса за образуване на делото и 360.00 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.С., ЕГН – ********** ***, ул.“Хан Аспарух“ № 42, че
същата дължи на „Теленор
България“ ЕАД град София адрес град София, район Младост, жк
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адвокат Н.Ш. сумата 231.78 /двеста
тридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/ представляваща главница
на задължения за незаплатени мобилни услуги и договор за лизинг, законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.дело № 475/ 2019г. по описа на РС - Исперих в съда – 19.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“
ЕАД град София чрез пълномощник адвокат Васил Ничев
за разноски по ч.гр.дело № 475/ 2019г. по описа на РС – Исперих сумата 25.00
/двадесет и пет лева/ - заплатена държавна такса за образуване на делото и
360.00 /триста и шестдесет лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК С.С.С., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД град София чрез пълномощник адвокат Васил Ничев за разноски по настоящото
исково производство сумата 635.00 /шестстотин
тридесет и пет лева/ включваща заплатена държавна такса, възнаграждение за
особен представител, адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: