№ 288
гр. *******, 27.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130100522 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от М. Г. Н., ЕГН ********** с адрес гр.
*******, ********* вх. В, ап. 60 срещу „Ди Си Ей Мениджмънт” АД /частен правоприемник
на „Юробанк България“АД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
жк. „Люлин-10”, ул. Д-р Петър Дертлиев, офис сграда Лабиринт № 25, ет.2, офис 4 иск с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищцата не дължи изпълнение по изп.дело № 20247110400056 по описа на ЧСИ рег. № 711
Д.П.Я. с район на действие ВОС, относно вземане посочено в заповед за изпълнение №
419/30.09.2014г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр.дело № 742/2014г. по описа на ПРС, а
именно: 4228,23лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски
кредит № 13-275/2009 от 13.01.2009г. и Анекс № 1, № 2 и № 3 към него, както и сумата от
1425,84лева представляваща остатък от просрочена лихва, поради изтекла погасителна
давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: През м.02.2024г. получила ПДИ по
изп.дело № 56/2024г. на ЧСИ рег. № 711, в качеството й на длъжник. Била уведомена, че
дължи на ответника сумата от 28408,79лева, който размер на дълга бил впоследствие
намален. Твърди, че ответното дружество е закупило от „С.Г.Груп“ ЕАД, нейно старо
задължение към Юробанк България АД. За събиране на това вземане банката се била
снабдила с изп.лист издаден по ч.гр.д. № 742/2024г. на ПРС. За събиране на вземането си,
банката образувала първоначално изп.д. № 802/2014г. по описа на БСИ рег. № 711. По него
последното изп. действие било извършено на 02.12.2014г., когато бил наложен запор върху
притежавани от ищцата банкови сметки. С молба от 13.12.2014г. взискателят е поискал
извършване на опис и оценка на недвижим имот, който обаче не се е бил състоял, поради
нередовното й уведомяване.
На 10.04.2020г. изп.дело е било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК от
ЧСИ.
Счита, че меродавна за протичане на давностния срок е датата на последното изп.
1
действие, което в случая е 02.12.2014г. Затова и правото на ответника да иска принудително
събиране на вземането следва да се счита за погасено по давност с изтичане на 5г. давностен
срок. Съответно, към датата на образуване на изп.д. № 56/24г., тази давност е била вече
изтекла и взискателят нямал право сега да иска принудително събиране на вземането.
Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Оспорва да е имал соченото поведение на бездействие и
твърди по двете изп. дела да са били извършвани множество изп. действия надлежно
прекъсвали протичането на давностния срок.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба.
Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание не се представлява. С
писмено становище поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Искът е допустим. Налице са надлежни твърдения съобразно уточняваща молба, за
факти настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, а именно бездействие на
кредитора и изтичане на давностен срок за принудително събиране на вземането.
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният
фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на
пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът
следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност,
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Между страните не е имало спор по следните факти, обявени и поради това за
ненуждаещи се от доказване: че с изп. лист издаден по № 742/2014г. по описа на ПРС
ищецът е бил осъден да заплати на „Юробанк България“ АД /Алфа банк - клон България/,
частен правоприемник на ответника процесните суми, за събиране на които е било
образувано изп. дело № 56/2024г по описа на ЧСИ рег. № 711.
В рамките на указания му срок с определението на съда по чл. 140 ГПК или първо
о.с.з, ответникът не е представил доказателства за изискване материалите по двете изп. дела.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
По заявление на „Алфа банк“ АД подадено на 25.09.2014г. за издаване заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ищеца и Н.М.Н., е било образувано ч.гр.д. № 742/2014г.
по описа на ПРС. Заявлението е уважено и е била издадена заповед № 419/30.09.2014г. и изп.
лист за солидарно осъждане на длъжниците.
Съгласно представеното удостоверение от ЧСИ по изп.д. № 802/2014г., неоспорено
от ответника, въз основа на изп. лист по ч.гр.д. № 742/2014г. по описа на ПРС, на
24.10.2014г. е образувано изп. дело № 820/2014г. срещу М. Н. и Н.Н..
2
Заповедта за изпълнение и ПДИ са били връчени на ищцата на 12.12.2014г. при
условията на чл. 44, ал.1, изр. посл. ГПК.
С образуването на изп.дело са изпратени запорни съобщения до две банки за налагане
запор върху вземания по банкови сметки на ищцата.
На 03.11 и 15.12.2014г. е вписана възбрана върху имоти на длъжника Н., а на
12.12.2014г. и запор върху МПС на ищцата.
На 03.11.2014г. по изп. дело е присъединена като взискател Държавата.
На 13.12.2014г. взискателят е поискал опис и оценка на единия от възбранените
имоти. Насрочен е бил опис на 04.02.2015г.
С молби от 13.03 и 24.04.2015г., банката е поискала първо отсрочване на описа, а след
това и отлагането му поради извършени частични погасявания на задълженията. След това с
молба от 28.08.2015г. взискателят е поискал спиране на изп.дело.
С постановление от 10.04.2020г. изп.дело е било прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК.
На 12.01.2024г. по делото е постъпила молба от сегашния ищец с искане за
конституирането му като взискател въз основа на договор за цесия и връщане оригинала на
изп.лист.
На същата дата 12.01.2024г. ответникът е образувал ново изп.дело под № 56/2024г. по
описа на ЧСИ рег. № 711 въз основа на върнатия му изп.лист за събиране на остатъка от
задължението по него.
Предявеният иск е допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно изтекла погасителна давност /така
решение по гр.д. № 1030/2022г. на ВКС, Четвърто ГО/. Към датата на исковата молба, за
събиране на спорното вземане е висящо изп. дело № 56/2024г. по описа на ЧСИ рег. № 711 с
район на действие ВОС, взискател по което е именно ответникът. Няма твърдения и данни
изп. производство да е междувременно прекратено. Следователно, ответникът притежава
надлежна пасивна процесуална, a и материална легитимация.
Спорният въпрос касае протичането на давностния срок за събиране на вземането,
вкл. в рамките на изпълнителното производство обусловил погасяване правото на
взискателя да иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти
обуславящи неговото спиране или прекъсване.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, считано от влизане в сила на
заповедта. Страните не спорят, че издадената заповед за изпълнение е връчена на ищцата на
12.12.2014г. и с изтичане на двуседмичния срок за възражение, съобразно действалата тогава
редакция на чл. 414, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 59/2007г./ е влязла в законна сила на 29.12.2014г. От
този момент е започнала да тече давност за събиране на вземането и в рамките на търсената
защита следва да се съобразяват само факти настъпили след 29.12.2014г.
Приложимият давностен срок е този на общата погасителна давност- чл. 117, ал. 2
ЗЗД, т.е 5 години /така решение по гр.д. № 4063/2021г. на ВКС, по гр.д. № 274/2023г. на ВКС
и много др./.
По изп. дело няма данни да са постъпвали суми в резултат на приложен способ на
принудително изпълнение, имащи прекъсващ за давността ефект, извън сумата от
142,86лева постъпила по повод запор по банкова сметка на Н.Н..
Задължителното тълкуване дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността в изпълнителния процес е
в смисъл, че давността се прекъсва с образуването на изп. дело на основание чл. 116, б. „в”
ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива
3
на съдебния изпълнител. Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на
давността са изброени неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива-
образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на
длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение,
назначаване на експертизи и др. В рамките на изпълнителното производство давността не
спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като
изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980г. Поради тази причина и в случай
на негово бездействие, което състояние е продължило повече от две години изпълнителното
производство следва да се счита прекратено по право, без да има правно значение
обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за
това или не.
Съгласно даденото задължително тълкуване с ТР № 3/2023г. по тълк. д. № 2/2020г. на
ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР №
2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС. Изп. производство към 26.06.2015г. е било
висящо и не е било прекратено с постановление на ЧСИ или по реда на чл. 433, ал.1, т.8
ГПК, защото е образувано на 24.10.2014г. Следователно, за него приложение следва да
намери именно ППВС 3/1980г., предвиждащо че погасителна давност не тече, докато изп.
процес трае. Това ще рече, че до 26.06.2015г. протичането на давностния срок е спряно. След
тази дата е започнала да тече давността, която както се посочи е 5години и ако в този срок не
са предприемани действия с прекъсващ течението й ефект, тя е следвало да изтече на
03.09.2020г., при съобразяване разпоредбите на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и пар. 13 ПЗР ЗИД ЗЗ.
Последното предприето действие по принудително събиране на вземането е насочено
към имущество на длъжника Н., но въпреки това с прекъсващ давността ефект, е от
13.12.2014г., когато е поискано опис и оценка на имущество на длъжника, по която ЧСИ е
насрочил такъв, а след това с молба от 24.04.2015г. взискателят е поискал отлагане на описа.
След тази дата- 24.04.2015г. няма данни за предприемани други действия по изпълнението,
спрямо които и да е от длъжниците, нито такива са твърдяни от ответника. Данни изп. дело
да е било спирано няма, нито такова се твърди от страните /макар такова искане от
взискателя да е имало/. Следователно, от 24.04.2015г. и след изтичане на две години, в който
период взискателят е бездействал, изп. производство е било прекратено на основание чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК, т.е по силата на закона на 24.04.2017г., независимо че констатацията на
ЧСИ е направена с постановление едва на 10.04.2020г. /така т.3 ТР №2/2023г. на ОСКТК на
ВКС/. Прекратяването на това процесуално правоотношение разбира се няма погасяващ
материалното право ефект или правото кредиторът да получи вземането си по принудителен
ред. Последиците се свеждат само до това, че взискателят губи възможност да събере от
имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи
наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. В случая, изп. дело не е било
прекратено към 26.06.2015г., давността е започнала да тече не от 24.04.2015г. /последно изп.
действие/, а от 26.06.2015г. /до когато протичането й е спряно/ и е изтекла на 03.09.2020г.,
предвид бездействието на кредитора в този период.
Горното ще рече, че към момента на образуване на новото изп. дело- 12.01.2024г.,
правото на кредитора да иска принудително изпълнение е било погасено по давност. Това
обоснова основателност на иска и той следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, по който се търсят разноски за платена държавна такса и
1500лева адв. възнаграждение. На страната се следват разноски за платена държавна такса
4
от 226,16лева. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение по чл. 78,
ал. 5 ГПК, което съдът приема за основателно предвид липса на фактическа и правна
сложност на спора, ангажираните по делото само писмени доказателства и разглеждането му
в едно съдебно заседание. При определянето му, съдът съобрази и задължителното за
настоящия съд тълкуване дадено в решение по дело С-438/2022 на СЕС от 25.01.2024г.,
съгласно което възможно е намаляване на претендирания адвокатски хонорар и под
определения минимум в Наредбата, поради противоречието й с чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл.
4, пар. 3 ДЕС. Т.е съдът не е обвързан от размерите на адв. възнаграждения по Наредбата, но
все пак според настоящия състав, при липса на друга законова рамка, те следва да служат
като ориентир при оценяване труда на адвоката. Определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, адв. възнаграждение е
865,41лева. Отчитайки изложеното, настоящият състав преценява, че адв. възнаграждение
следва да се определи в размер на 700лева.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца М. Г. Н., ЕГН
********** с адрес гр. *******, ********* вх. В, ап. 60 и ответника „Ди Си Ей
Мениджмънт” АД /частен правоприемник на „Юробанк България“АД/, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Люлин-10”, ул. Д-р Петър Дертлиев, офис
сграда Лабиринт № 25, ет.2, офис 4, че ищцата не дължи изпълнение по изп. дело №
20247110400056 по описа на ЧСИ рег. № 711 Д.П.Я. с район на действие ВОС, относно
вземане посочено в заповед за изпълнение № 419/30.09.2014г. и изпълнителен лист издадени
по ч.гр.дело № 742/2014г. по описа на ПРС, а именно: 4228,23лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 13-275/2009 от 13.01.2009г. и
Анекс № 1, № 2 и № 3 към него, както и сумата от 1425,84лева представляваща остатък от
просрочена лихва, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по
чл. 417 ГПК, на основание чл. 439, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ди Си Ей Мениджмънт” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, жк. „Люлин-10”, ул. Д-р Петър Дертлиев, офис сграда Лабиринт №
25, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Н., ЕГН ********** с адрес гр. *******, *********
вх. В, ап. 60 сумата от 926,16лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
5