Определение по дело №1903/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл. 229 – чл. 235 от АПК и чл. 144 от АПК вр. с чл. 248, ал.3, пр. ІІ от ГПК.

Образувано е по частна жалба на упълномощения процесуален представител на ТД Митница Варна – главен юрисконсулт Т.К., против определение № 46/16.03.2023 г. по НАХД № 102/2021 г. по описа на ДРС, с което е оставено без уважение искането на ТД-МВ за допълване или изменение на определение № 88/21.07.2022 г. в частта му, с която Митница Варна е осъдена да заплати на „Силвърсан България“ ЕООД сумата от 1085,40 лв. , представляващи направени по делото разноски. Изложени са в жалбата доводи за неправилна преценка на районния съд по своевременно направеното от процесуалния представил на Митница-Варна възражение за прекомерност на претендираните от „Силвърсан България „ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение, както и такива за несъобразяване от решаващия съд на мотивите от решение от 28.07.2016 г. по дело № С-57/2015 г. на СЕС. Иска се отмяна на обжалваното определение , а в условията на евентуалност се иска неговото изменение като се намали присъдената в полза на „Силвърсан България“ ЕООД сума за разноски.

От противната страна „Силвърсан България“ ЕООД е представен чрез адв. М. В. писмен отговор с вх. № 2380/19.04.2023 г. , с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Обжалваното определение е съобщено на ТД Митница Варна на 23.03.2023 г. , а частната жалба е подадена на 29.03.2023 г., т.е. при спазване на 7-дневния срок по чл. 230 от АПК, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационният съд намира частната жалба за основателна.

Обжалваното определение е постановено при допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалния закон. Независимо от обстоятелството, че искането на ТД Митница Варна по отношение на разноските присъдени с постановеното от ДРС определение № 88/21.07.2022 г. е било предявено като подадена пред АС-Варна частна жалба, същото по естеството си представлява такова за изменение на определението в частта му за разноските по смисъла на чл. 248 от АПК. Приложимостта на този ред е била ясно указана на ДРС с постановеното от АС-Варна определение № 2968/18.10.2022 г. по КАНД № 2284/2022 г. , с което производството по делото е било прекратено и изпратено на ДРС с указания за произнасяне по искането за изменение на определение № 88/21.07.2022 г. в частта му за разноските съгласно общите правила регламентирани в чл. 248 от ГПК. След връщане на делото и при произнасянето си със сега обжалваното определение № 46/16.03.2023 г, ДРС е допуснал съществено процесуално нарушение изразяващо в липсата на мотиви в постановеният от него съдебен акт – изложението, че конкретното дело се отличавало с фактическа и правна сложност предвид наличието на множество материали, съобразяване на строго специфична практика, произнасяния на касационна инстанция , което обуславяло извод за адекватност на адвокатското възнаграждение към конкретния казус , на практика сочи на липсата на мотиви, тъй като от него по никакъв начин не става ясно как е формирана присъдената сума в размер на 1085,40 лв. – каквито и да било мотиви в това отношение не се съдържат и в определение № 88/21.07.2022 г., а видно е, че с приложеният на л. 92 от въззивното дело списък на разноските, такива са претендирани от „Силвърсан България“ ЕООД в общ размер на 935,40 лв., от които за представителство по адм. дело № 102/21 г. размерът е 469,40 лв.

Така допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила не позволява извършването на касационна проверка за материалната законосъобразност на обжалваното определение № 46/16.03.2023 г. , поради което същото следва да бъде отменено само на това основание , а въпросът решен по същество от касационния съд съгласно изискванията на чл. 235, ал.1 от АПК.

Определение № 88/21.07.2022 г., с което в полза на „Силвърсан България“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 1085,40 лв. е било постановено в проведено на същата дата закрито съдебно заседание и съобщено на ТД Митница Варна на 2.08.2022 год. Със същото е постановено прекратяване на производството по НАХД № 102/2021 г. по описа на ДРС, като в него е посочено, че подлежи на съдебен контрол в 14-дневен срок от уведомяването пред Административен съд-Варна. Представляващата по съществото си искане за изменение на определението в частта му за разноските частна жалба срещу определението , е била подадена на 8.08.2022 г. , т.е. в срока за обжалване на определението по смисъла на чл.248, ал.1 от ГПК, поради което искането на ТД Митница Варна за изменение се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, касационният съд намира искането на ТД Митница Варна за основателно. В представеният от „Силвърсан България“ ЕООД списък на разноските , претендираните такива са в общ размер на 935,40 лв., като те представляват сбор от сумата 466 лв. /част от фактура №********** от 31.08.2021 г. за изготвяне на съдебни книжа по нах.д № 102/2021 г. на РС-Девня и адм. дело №1843/2021 г. на АС-Варна/ и сумата от 469,40 лв. по фактура № ********** за представителство по нах.д № 102/2021 год. В приложената по въззивното дело фактура № ********** е посочена обща стойност от 1962,59 лв. , а като наименование на услугата е посочено изготвяне на молби за повторно прилагане на такси по нах.д. № 101, 102, 103, 104 , 105 на РС Девня , изготвяне на молби и обосноваване на правен интерес от обжалването по адм. дело № 1843/2021 г. и 1846/2021 г. на АС-Варна. , т.е. в случая не е ясно как точно са разграничени цените на услугите по отделните дела за да се посочат в списъка за разноски по процесното дело № 102/2021 г. разноски именно в размер на 466 лв. Във фактура № **********/31.01.2022 г. е посочена обща стойност от 563 лв. включваща претендираната като разноски данъчна основа в размер на 469,40 лв. и ДДС в размер на 93,88 лв. , а като наименование на услуга е посочено процесуално представителство по НАХД № 102/2021 г. на РС Девня, но данни за осъществяването на такова от посоченият във фактурата доставчик не са налице по въззивното дело – приложеното на л.81 от това дело пълномощно е за представителство по НАХД № 100/2021 г. по описа на РС-Девня, което касае обжалването на НП № 6/26.03.2021 г. /жалбата по процесното НАХД № 102 по описа на РС-Девня касае НП № 8 от 26.03.2021 г./. Установяването на основанието за възникване на правото на разноски е в тежест на претендиращият ги, а при така съществуващата липса на данни за надлежно възникнало правоотношение за процесуално представителство извършено по НАХД № 102/2021 г. от доставчика по фактурите , то въпросното основание остава недоказано от страна на платеца, т.е. от „Силвърсан България“ ЕООД. Доколкото материалния закон се прилага служебно, то касационният съд намира недоказаните права за несъществуващи, от което следва извода, че неправилно с определение № 88/21.07.2022 год. са били присъдени разноски в размер на 1085,40 лв. в полза на „Силвърсан България“ ЕООД. Последното налага исканото изменение на това определение да се състои в неговата отмяна в частта му, с която ТД Митница Варна е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 1085, 40 лв.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 46/16.03.2023 г. по НАХД № 20213120200102/2021 г. по описа на ДРС и вместо него ПОСТАНОВИ : ОТМЕНЯ определение № 88/21.07.2022 г. по същото дело на ДРС в частта му, с която ТД Северна морска - Агенция Митници е осъдена да заплати на „Силвърсан България“ ЕООД, ЕИК : *********сумата от 1085,40 лв. представляваща направени по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: