по НОХД № 58 /
2020 година
Производството е по
реда на Глава двадесета от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура - Пловдив, Териториално отделение - Първомай, против
подсъдимия И.А.Б., ЕГН **********,***, за
това, че:
§ на 21.08.2019 година в град Първомай, област Пловдив, е извършил
действия с цел да се възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – А.И. Б., ЕГН **********, чрез
употреба на сила или заплашване – престъпление
по чл. 150, ал. 1 от НК;
§ на 22.08.2019 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на
домашно насилие е причинил на А.И. Б., ЕГН **********, леки телесни повреди по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващи се в две прободно-порезни рани по дясното бедро и една прободно-порезна рана на лявото бедро, всяка от които е
причинила разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 1
от НК.
За съвместно
разглеждане от пострадалата А.И. Б., ЕГН **********, чрез повереника й
адвокат Д.Р.Б. *** срещу подсъдимия И.А.Б., ЕГН **********, са приети за съвместно
разглеждане три граждански иска за сумата от общо 70000 (седемдесет хиляди)
лева и деловодни разноски, както следва:
· 50000 (петдесет хиляди)
лева обезщетение за причинените от престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК неимуществени вреди – причинени болки и
страдания и засягане на достойнството и доброто име, ведно със законната лихва от
датата на деликта – 21.08.2019 година, до окончателното изплащане на сумата;
· 10000 (десет хиляди) лева
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени
вреди – болки и страдания от нанесените леки телесни повреди по дясното бедро
(две прободно-порезни рани), ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.08.2019
година, до окончателното изплащане на сумата;
· 10000 (десет хиляди) лева
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени
вреди – болки и страдания от нанесената лека телесна повреда по лявото бедро
(една прободно-порезна рана), ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.08.2019
година, до окончателното изплащане на сумата.
Пострадалата
А.И.И. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител с повереник
адвокат Д.Р.Б..
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно
установено от доказателствата същият да е извършил с пряк умисъл с желани и
настъпили обществено опасни последици престъпленията, предмет на делото, и
фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.
Сочи,
че в хода на съдебното производство И.А.Б. се признава за виновен за
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 1
от НК, а отрича
извършването на това по чл. 150, ал. 1 от НК, като дава обяснения за тежък живот с
пострадалата и съмнения за изневери от нейна страна, но счита, че, дори да се даде
вяра на тези негови думи, въпреки вътрешните противоречия в тях и
противоречието им с останалите доказателства по делото, не е ясно с какво така
изложеното от подсъдимия обяснява и оправдава деянията му, предмет на
обвинението.
Пледира
при определяне на наказанието за всяко престъпление като смекчаващи
отговорността обстоятелства да се отчетат чистото съдебно минало и самопризнанието
на досъдебното производство, а като отегчаващи: високата обществена опасност на
конкретното престъпление и характерът на отношенията, които засяга, както с
оглед на изключително грубото посегателство над личната и полова
неприкосновеност над пострадалата – негова съпруга и майка на малолетното им
дете, извършено през време на брачното им съжителство, – така и с оглед на
проявата на грубо незачитане на морала и закона и самонадеяната увереност, че
деянията му ще останат неразкрити и ненаказани.
Излага
становище за престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК да се наложи
наказание лишаване от свобода в
размер между минимума и средата на съответно предвиденото, което, с оглед
постигане на визираните в чл. 36 от НК цели и предвид отегчаващите вината
обстоятелства, да се изтърпи от подсъдимия реално при първоначален общ режим, а
алтернативно – ако Съдът реши да наложи условно наказание лишаване от свобода, то да е със завишен размер и изпитателен срок
в размер на максимално предвидения.
За
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК също
предлага наказание лишаване от свобода
в размер между минимума и средата на съответно предвиденото и счита, че няма
пречка то да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок
също в размер между минимума и средата на предвидения.
Предлага
на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде определено и едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му за посочените престъпления, което да се изтърпи
реално при първоначален общ режим, а при условно наказание лишаване от свобода – да се определи изпитателен срок в размер на максимално
предвидения.
Иска
на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК от определеното общо наказание лишаване от свобода да се приспадне
времето, през което подсъдимият е задържан със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1
от Закона за МВР и с постановление по чл. 64, ал. 2 от НПК на Прокуратурата, като
един ден задържане се зачете за един
ден лишаване от свобода.
За
вещественото доказателство – кухненски нож с кафява дървена дръжка, с дължина
23,5 см (дължина на дръжката – 10,5 см, дължина на острието – 13 см), намиращо
се на съхранение в РУ на МВР - Първомай, – предлага да се унищожи като вещ без
стойност.
За
гражданските искове изразява становище да бъдат уважени по справедливост и
съгласно съществуващата съдебна практика.
Моли
подсъдимият да бъде осъден и да заплати направените по делото разноски.
Повереникът на
пострадалата адвокат Д.Р.Б. както прокурора намира, че обвинението е доказано
безспорно и моли да бъде признат подсъдимият за виновен и по двете обвинения.
Преразказва
основни съставомерни моменти от обвинението и пледира, че основният разпит на пострадалата
се подкрепя от свидетелските показания на двамата й родители, от заключението
на съдебномедицинската експертиза и от приложените документи. Сочи, че
подсъдимият признава действията си единствено по извършените от него
наранявания върху пострадалата на втората инкриминирана дата, защото няма как
да ги отрече при наличието на експертиза, но отрича актовете на домашно насилие
и блудствените си действия спрямо А., което е негова
защитна позиция, а на досъдебното производство признава и двете си деяния. В
подкрепа на думите си обръща внимание, че и по двете граждански производства,
инициирани от А.И. срещу И.Б. (молба по Закона за защита от домашното насилие и
обективно кумулативно съединени искове по Семейния кодекс) подсъдимият пред
съдия признава какво е направил, отбелязано дори в мотивите.
Изтъква, че самият
подсъдим признава, че когато е раздразнен, удря, а е раздразнен, когато ревнува,
и няма нагласата, че пострадалата е равно човешко същество със своята
неприкосновеност, че това е жена му и майката на детето му, а за него тя е една
по-нисша форма на живот, която може да нагрубява, да удря, да мушка с нож, да
пъха бутилката в ануса й и да прави с нея каквото си поиска и тя се страхува от
него, което е и причината да не отиде в Гърция, където и той може да дойде, а
да избяга от него в Англия.
Моли наказанието да
бъде определено при баланс на доказателствата – около средата, като за смекчаващо
вината обстоятелство се отчете единствено чистото съдебно минало и частичното
самопризнание на подсъдимия, ако може да се приеме за такова, а като отегчаващи
обстоятелства: многократните действия на насилие спрямо жена си и особената
жестокост на престъпленията – забиване на нож в краката, без абсолютно никакво
основание, като липсата на каквото и да е съжаление от страна на И. отговоря на
характера му, на възпитанието му и на разбирането му за ролята на мъжа и жената
в едно семейство.
По аргументите си иска
след определяне на едно общо най-тежко наказание за престъпленията на основание
чл. 24 от НК то да бъде увеличено с една втора, като изрично изтъква, по
никакъв начин да не се прилага разпоредбата на чл. 66 от НК.
За гражданските искове
моли да бъдат уважени изцяло така, както са предявени, още повече, че се
претендира обезвреда за два удара с ножа, но те реално са три, а изпитаният от
пострадалата срам е много по-голям.
Гражданският ищец и
частен обвинител А.И.И. не се явява в съдебно заседание по същество за лично
упражняване право на защита.
Защитникът
на подсъдимия адвокат Р.А.Д. ***, сочи, че в цялото досъдебно производство и от
Прокуратурата подзащитният й е обрисуван като звяр, който непрекъснато насилва
съпругата си, и събраните при предварителното разследване доказателства
целенасочено са единствено и само такива, които да го представят в тази
светлина, защото единствените показания са на свидетели от близкото обкръжение
на пострадалата – на майка й и на баща й, а органите на досъдебното
производство не са си направили труда, както ги задължава процесуалният закон,
да събират доказателства и в насока за защита на подсъдимия.
Изтъква,
че съгласно свидетелските показания И. и съпругата му А. са заживели заедно
щастливо и първоначално не са имали проблеми в семейството си, а проблемите там
настъпват в момента, в който И. разбира за наличието на извънбрачна връзка
между съпругата си и лице на име М. и не е вярно изложеното от кръга на
близките на пострадалата, че проблемите между нея и подсъдимия възникват вследствие
на неговата агресия, защото, ако той е бил агресивен, това негово поведение е щяло
да е от началото на семейния им живот, а не от по-късен етап. Сочи, че от
разпитите на подсъдимия и на неговата майка А. Т. И. се установява, че И. е бил
използван от семейството на пострадалата като един наемен работник, полагащ
труд по цял ден, а изработените наравно със съпругата му средства са отивали за
извършване на ремонт на жилище на родителите на А.И. и нито стотинка от спечеленото
от него не е отивало в патримониума му и възникването на скандалите е било
именно поради тази причина – че И. е нямал право да даде две евро за кафе или
да изпие бира с приятели, защото всичките пари са отивали у майката и бащата на
пострадалата и И. не е разполагал с никакви средства за себе си, за да се
чувства мъж. Същевременно пострадалата е водила извънбрачна връзка с лице на
име М., което нейно поведение се изразява в уронване на авторитета на съпруга
й, и едновременно с поставянето му във финансова зависимост от А. и родителите
й ескалира до процесните дати, описани в Обвинителния акт.
Пледира,
че Районна прокуратура - Първомай се е постарала да изложи събития, водещи до
извод, че подзащитният й системно упражнява домашно насилие спрямо А.И., но
тези факти остават изолирани от доказателствения материал, тъй като се твърдят
единствено от пострадалата, майка й и баща й и няма писмени доказателства в
тази насока – документи от уж посещение на лекар в Гърция или подадени
съответни сигнали за упражнено домашно насилие. По изложеното иска да не се възприема
изложеното в Обвинителния акт относно системност на упражняване на насилие от
страна на И. към неговата съпруга, тъй като остава недоказано.
За
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК счита,
че нищо от написаното в Обвинителния акт за осъществени от подзащитния й
блудствени действия не отговаря на действителната обстановка с доводи, че
показанията на пострадалата в тази насока са противоречиви, а майката на А.Е.А.И.
е лаконична в показанията си за това, защото изобщо няма блудство; от друга
страна, по заключението на съдебномедицинската експертиза липсват травматични
увреждания, които да говорят за извършени блудствени действия, макар и вещото
лице умело да се измъква от положение, че би могло и да не останат травматични
увреждания. В подкрепа на твърденията си сочи и че според показанията на
майката на подзащитния й на следващия ден след тази инкриминирана пострадалата
й телефонира да търси дъщеря си, останала в дома на бабата, разговаря съвсем
спокойно и по нито една нотка от гласа й не е личало да има нещо между нея и И..
Релевира
също, че за това деяние липсва елемент от обективния състав на престъплението –
въздигнатата от закона цел да се възбуди или удовлетвори полово желание.
В
заключение иска подзащитният й да бъде оправдан по повдигнатото обвинение за
това престъпление, тъй като деянието
е несъставомерно, а всичко, изложено А.И. за тази инкриминирана дата, намира за
плод на нейното въображение, целящо единствено и само материално
облагодетелстване, за което говори още и заведено дело за делба на автомобил,
собственост на двамата – А. и И., както и заведено изпълнително дело за
събиране по принудителен начин на издръжките за детето на двамата.
Алтернативно,
ако Съдът приеме, че е осъществен съставът на чл. 150, ал. 1 от НК, защитникът моли да се наложи наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под предвидения предел, а именно една година лишаване от свобода, чието изпълнение
да бъде отложено със съответен изпитателен срок на основание чл. 66 от НК, тъй
като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – частичното самопризнание
от подсъдимия, чистото му съдебно минало, младата му възраст, фактът, че
деяние, ако се приеме, че е осъществено, е спрямо съпругата на лицето, макар и
законът да не прави разлика. Изтъква, че липсват отегчаващите вината
обстоятелства, сочени от страна на Държавното и Частното обвинение, защото системност
на упражняване на домашно насилие няма, а и това е относимо към другото
обвинение, а що се отнася до факта, че И. признава за някои обстоятелства, а
други – не, това признато от закона негово право.
За
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а
във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК сочи, че подзащитният й се призна за
виновен, но моли да се има предвид мотива за деянието – извънбрачна връзка на А.И.
с лице М., който на 15.08.2021 година дори е говорил на свой познат за
сексуалната активност на съпругата на подсъдимия, на което изказване И. става
свидетел, провокирало го да се разправя, да търси отговорност от страна на А..
В тази връзка намира, че подсъдимият е бил в състояние на афект, предизвикано
от пострадалата с нанасянето на обида, че М. е по-добър в секса, а това
състояние води до по-лека наказуемост. Но, дори Съдът да не възприемете
доводите, че подсъдимият е бил в състояние на афект, ако бъде признат за
виновен по обвинението, отбелязва, че предвиденото за това престъпление
наказание е до три години лишаване от
свобода и трябва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК – подсъдимият
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в среден размер.
Предявените
гражданските искове намира за прекалено завишени.
За
престъплението чл. 150, ал. 1 от НК счита,
ако подзащитният й бъде признат за виновен, че справедливият размер е 2000,00
лева, защото от доказателствения материал не става ясно нито какви болки и
страдания е изпитвала пострадалата и въобще дали е изпитвала такива, като се
има предвид обстоятелството, което самата пострадала признава в разпита си – че
след инкриминираните дати тя се е срещала с подзащитния й, а според обясненията
на самия Б. дори са имали интимни отношения, което говори, че А.И. по никакъв
начин не изпитва страх от подсъдимия и съответно не е търпяла болки и страдания
в такъв размер.
Относно
претендираната обезвреда за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК намира, че
съобразно практиката на съдилищата двата иска следва да бъдат уважени в
размер на по 1000,00 лева, което би обезщетило в пълен размер претърпените
болки и страдния от прободно-порезните рани, тъй като се касае за лека телесна
повреда.
Повереникът
адвокат Д.Р.Б. репликира, че действително между А.И. и И.Б. има образувано дело
за делба в Районен съд - Първомай, приключило на първа фаза, но пледираното от
защитника не се подкрепя от доказателствата по делото – за изложеното, че
подсъдимият не е разполагал със собствени средства сочи, че двамата с
пострадалата са направили пълно обзавеждане на апартамента си в град Първомай и
са си купили кола за 23000,00, която само И. управлява. Относно блудствените
действия намира, че поведението на подсъдимия може и да съдържа елемент на
отмъщение да накаже жена си, но целта за възбуждане и удовлетворяване се
обективира именно със самите действия, извършени от мъж към половите органи на
жена. За афекта релевира липсата на съдебнопсихиатрична експертиза в тази
насока. За обстоятелството, че И. не признава престъплението чл. 150, ал. 1 от НК казва, че това не може
да е отегчаващо отговорността обстоятелство, а го е споменал за да покаже липсата
на съжаление у подсъдимия за действията му, за цялото му поведение, а не
за това, че той е лош, че не си признава.
Защитникът
адвокат Р.А.Д. от своя страна репликира, че, ако пострадалата е толкова
морална, не би осуетявала възможността И.Б. да вижда детето си, а тя дори е
блокирала номера на подсъдимия и той даже не може да чуе дъщеря си.
Подсъдимият И.А.Б. се присъединява
към казаното от защитника си, при последна дума моли за справедлива присъда.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият И.А.Б. е роден на *** ***, ЕГН **********,
самоопределящ се като българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с основно
образование, неработещ, с адрес: ***.
А.И.И.
и И.А.Б. са заедно от около 9 години преди инкриминираната дата, като на
05.08.2012 година сключват граждански брак, а на 01.11.2013 година се ражда
дъщеря им Е. Б..
Пострадалата
и родителите на пострадалата Е.А.И. и И.В.И. изкарват прехраната си като сезонни
земеделски работници на различни места в Република Гърция, а през летния сезон
се връщат в Република България, където пак обработват земя с отглеждане и
реализиране на продукция, като след сключване на брак с А. с тях работи и Б..
В
началото на семейния живот А. и И. нямат проблеми помежду си, разбират се, но скоро
след раждането на дъщеря им подсъдимият започва да проявява агресия към
съпругата си – крещи й, нагрубява я с обидни епитети като „курва“ и „боклук“ и
дори я бие, а за унизяващото си държане спрямо жена си използва различни поводи
– че не е спряла алармата, след като е станала за работа и това го е събудило,
че не може да успокои плачещото им бебе, ревнува я и от други мъже. Въпреки
това, пострадалата търпи в името на семейството с надеждата, че съпругът й ще
се поправи, и дори лъже майка си и баща си, че сама се е удряла при падане,
когато те са забелязвали синини по нея, а в случаите, когато в чужбина споделят
една квартира с Е. и И. И., А. дори моли И. при скандали помежду им да й се
кара по-тихо, за да не разберат родителите й.
Така
грубото самонадеяно поведение на подсъдимия и чувството му за безнаказано
превъзходство
ескалират до степен, че през 2018 година, когато разширеното семейство пак е в
Република Гърция, но младите живеят отделно, при започване на разговор от
пострадалата за средствата по домакинските разходи той замахва да я удари с
бутилка вино и в опит жената да се предпази получава порезна рана на лакътя, наложило
лекарска намеса. И пак през същата година, докато са на работа в оранжерия, А.
моли И. за нещо, а той се ядосва и я замеря с тесла, довело до гипсова
интервенция на глезена й. Но жената продължава да прикрива бащата на детето си
– за наранения лакът казва, че се е порязала на стъклена маса, докато е чистила
с прахосмукачката, а за подутия си глезен, че е стъпила накриво.
През
лятото на 2019 година А., мака й, баща й и И. ***, – Е. и И. ***, а А. и И. ***,
като всяка сутрин четиримата работят на полето.
Вечерта
на 20.08.2019 година подсъдимият и пострадалата са сами в дома си, тъй като Е. Б.
е при баба си и дядо си. И.Б. и А.И. се скарват, но тя гледа да си замълчи,
защото познава характера му – той е нервен, а започне ли спор с него, той още
повече ще се афектира. Към 22:00 часа подсъдимият излиза и пострадалата си
ляга. След полунощ – вече на 21.08.2019 година, подсъдимият се
прибира, агресивно казва на жена си да стане, тя, по бельо и тънка нощница, го
слуша, а той й заявява, че, ако не изпълнява, каквото й каже, същата вечер ще
умре, ще я убие, след което я кара да се наведе пред него. А. вижда в ръката на
И. стъклена бутилка с малко бира, която той допива, и уплашено го пита какво
смята да прави, а Б. й съобщава, че смята да мушка бутилката в задника й, кара
я да се одупи и отново й казва, че ще я убие, ако не върши, каквото й заръча.
Пострадалата
започва да плаче, да му се моли да не прави това и подсъдимият я оставя за
момент, като отива до кухнята. През това време А. бяга в друга стая, но И. се
връща при нея, държащ нож, и пак заявява намеренията си. Уплашена за живота си,
пострадалата изпълнява – застава със задните си части към мъжа и се навежда
напред, а той я хваща за косата, навежда я още и успява да напъха гърлото на
бутилката в ануса й, въпреки че жената се съпротивлява, доколкото може с оглед
на стресовото си състояние – трепереща цялата, паникьосана и ужасена от факта,
че бащата на дъщеря й се отнася така брутално с нея, без да може да го спре.
Изпълнил
първоначалните си намерения, подсъдимият оставя жертвата си и отново се връща в
кухнята. Тогава пострадалата бяга в гостната и този път се заключва, но Б.
идва, чука силно по вратата и кара И. да му отвори. Тя отказва и той започва да
блъска с настояване да му се отключи. За да не го ядоса още повече и да не
разбие вратата, пострадалата му отваря и този път вижда съпруга си да държи
ръкохватката от еспресо машината. И. пак й казва да се наведе напред с гръб към
него и от страх А. пак изпълнява, а той се опитва да проникне в задните й части
с дръжката на предмета в ръцете си. Жената плаче, моли го да спре и този път му
казва да я остави, заради дъщеря им. Тогава Б. спира и отива в спалнята. Не
след дълго И. го чува да се разплаква, след което той заспива, а разстроена и
уплашена от случилото се, тя остава будна цяла нощ в гостната.
На
сутринта подсъдимият се буди, прави си, кафе и се държи сякаш нищо не се е случило,
след което двамата с А. отиват на работа на полето. Там Е. забелязва, че дъщеря
й не е добре и я пита дали не са се скарали с И., а пострадалата се
разтреперва, но отвръща единствено да пита него.
След
приключване на работния ден Е. и И. ***, а А. и И. ***, за да продадат стоката,
без никой от тях да коментира събитията от нощта.
Вечерта
пострадалата спи у родителите си под предлог, че Е. е там, а на другия ден – 22.08.2019
година, всички пак са на полето, като след свършване на работа Б. се връща в
семейното жилище на улица „***“, а А. отново отива при родителите си на улица „***“.
Майка й я пита защо и тя не се прибере вкъщи, а дъщерята отвръща, че няма
смисъл, защото И. ще се върне за вечеря, както и става.
След
вечерята подсъдимият казва на съпругата си да взема момиченцето им и да се
прибират у дома, но детето иска да спи при баба си и дядо си. А. използва
ситуацията за да остане и тя, но И. е категоричен: „Ти се прибираш вкъщи!“, и
двамата отиват в апартамента си.
Там
жената започва да подрежда, но подсъдимият я кара да остави и да седне срещу
него, което тя прави. Тогава Б. взема кухненски нож, поставя го на масата и
кара съпругата си да признае за изневяра с други мъже, като пита за конкретни
дати и за М. (техен семеен познат). А. знае, че обвиненията му не отговарят на
истината, но не знае как да отговори, за да го успокои и да не го ядоса повече.
Първо мълчи, после отрича със спокоен тон, но мъжът се изнервя, грабва ножа и
го забива във външната част на дясното й бедро. После продължава със същите
въпроси и й заявява, че, ако още веднъж го излъже, ще я убие. Пострадалата не
знае какво да направи и му отвръща, че, ако това ще го успокои, може да излъже,
но понеже няма как да потвърди нещо, което не е вярно, по-добре да я убие.
Опитва се да убеди подсъдимия, че съмненията му са само в неговата глава и
сочи, че не би търпяла поведението му, ако не е искала да живее с него. Тогава И.
пак забива ножа в горната част на дясното й бедро. А. го пита дали това му
харесва и му каза, че могат да се разделят като хората, без да е нужно той да
се държи с нея по този начин, и съпругът й трети път я наранява с ножа, като го
забива в горната част на лявото й бедро, а от страх, паника и болка
пострадалата вече не чува дали и какво й се говори, само се моли мъжът й или да
я убие, или да стане, да изчезне. И. отива до мивката, връща се, удря шамар на
съпругата си с въпроса дали разбира какво й говори и дали е в съзнание. Жената мълчи,
а подсъдимият й заявява, че отсега нататък няма да я трепе, а ще я мъчи и, ако
иска, може да я умъртви и тя ще види кой е той.
След
това Б. взема шише с водка, навлажнява кухненска хартия и покрива раните на
жена си, от които обилно тече кръв. Казва й да не маха хартията, за да спре
кръвотечението и си ляга да спи. А. успява да стане, почиства кръвта си от пода,
измива и ножа, с който е дупчена преди това, и също се опитва да поспи, но не
може, заради отворените кървящи прорези по бедрата си.
На
сутринта подсъдимият се събужда, прави си кафе и подканя жена си да отиват на
работа, но тя не може да се изправи, защото изобщо не може да движи краката си.
Тогава И. й казва да остане вкъщи, а той ще доведе малката. А. му обяснява, че не
може да се стане, няма как да й шета и иска той да я заведе у майка й, но
подсъдимият не разрешава, излиза и не след дълго води Е. у дома, след което
отива на работа.
Останала
само с дъщеря си, лабилна психически от събитията, пострадалата иска да сподели
с някого какво й се е случило и телефонира на брат си В. И. в Гърция. Разказва
му за неправомерните действия на мъжа си и той настоява тя веднага да отиде в
Полицията, само че А. не може да стои на краката си. В. се свързва с И., а той
му казва, че не го чува, защото обхватът се губи; братът се опитва се да се
свърже и с баща си, но не успява.
Когато
се връща от работа, подсъдимият пита пострадалата защо е разказала на брат си,
а тя му отвръща, че не издържа. Б. я моли да не излиза от вкъщи, да не отива у
майка си, а А. му отговаря, че не може повече. Той пали колата и отива в
квартал Дебър на град Първомай. Там го намира и майка му А. Т. И.. По-рано тя
звъни на снаха си по повод забравен в дома й телефон на Е., но А. й затваря.
Тогава жената усеща, че става нещо и телефонира на сина си, разбира къде е и
отива при него. Заварва го в състояние, в което повтаря единствено „мамо, мамо,
не знам“ и го води в дома си. След като се поуспокоява, И. й признава, че е
ударил жена си, но без да иска, като не казва нищо за насилствените си действия
предходната нощ.
Надвечер
на същия ден – 23.08.2019 година, около 20-тина минути, след като подсъдимият е
излязъл, Е. и И. решават да минат през дома на дъщеря си, за да я видят, защото
И. им е казал, че не е дошла на работа, тъй като я боли кръстът. Заварват я да
плаче на балкона, а тя, още щом ги вижда, се хвърля на врата на баща си и му
казва, че мъжът й я е удрял с нож, показва му подутите си крака и моли техните да
не я оставят. Те веднага я отвеждат в Болницата в град Първомай, откъдето, щом
пострадалата съобщава как е получила нараняванията си, са уведомени органите
Полицията.
В
здравното заведение А. разказва на майка си и че тормозът е започнал два дни
преди това, когато И. я е насилил с бутилка.
Същата
вечер в РУ на МВР - Първомай пострадалата предава хладното оръжие, с което са
нанесени раните й, и е разпитана от разследващ полицай, с което процесуално-следствено
действие на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е започнато наказателното
производство.
На
24.08.2019 година А.И. посещава Център за психично здраве - Пловдив, където
след преглед й е поставена диагноза остра
стресова реакция.
На
същата дата по постановление на водещия разследването полицай пострадалата
посещава и Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“
- Пловдив и й е изготвена съдебномедицинска експертиза, съгласно която:
· установена е
една прободно-порезна рана на лявото бедро – по кожата, на границата между
долна и средна трета по предно-външна повърхност на бедрото, е констатирана
рана с гладки ръбове и остри ъгли и дължина при събрани ръбове от 1см;
· установени са
две прободно-порезни рани по дясното бедро:
ž по кожата в средна
трета по предната повърхност на бедрото е констатирана рана с гладки ръбове и
остри ъгли и дължина 1,3 см;
ž навън от тази рана, по предно-външна повърхност на бедрото е констатирана рана
със сходна характеристика и дължина при събрани ръбове от 1,8 см;
· описаните травматични увреждания са причинени от действието на предмет с
остър връх и режещ ръб и е възможно по начин и време да са получени, както е
отразено в предварителните сведения (съобщени от пострадалата);
· всяка една от прободно-порезните
рани е довела до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
1 от НК);
· в областта на ануса и
аналната лигавица не се установяват / липсват видими травматични увреждания;
· липсата на травматични увреждания в аналната област не изключва
възможността да бъде осъществено проникване в ануса така, както съобщава
освидетелстваната, без от това да останат видими травматични увреждания.
На 24.08.2019 година И. е задържан на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, а от 25.08.2019 година до
28.08.2019 година – по чл. 64, ал. 2 от НПК, като също му е наложена забрана да
напуска пределите на страната.
На 26.08.2019 година пострадалата сезира Районен
съд - Първомай с молба с правно основание чл. 8, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие. Образувано гражданско дело № 443 / 2019 година, издадена е
Заповед за незабавна защита № 12 / 26.08.2019 година, като производството приключва
с влязло на 25.10.2019 година в сила Решение № 107 / 11.10.2019 година,
съгласно което спрямо подсъдимия са приложени мерки по чл. 5, ал. 1 ,т. 1, т.
2, т. 3 и т. 5 от Закона и е издадена Заповед за защита № 16 / 11.10.2019
година.
На 28.08.2019 година от А.И. срещу И.Б. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 49, ал. 1, чл. 59, ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 143, ал. 2 от Семейния
кодекс, образувано е гражданско дело № 448 / 2019 година по описа на Районен
съд - Първомай, приключило с Решение № 5 / 17.01.2020 година, с което е
прекратен гражданският брак между страните, като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на съпруга; постановено е А. да носи
предбрачното си фамилно име И., упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете е предоставено на майката, както й е предоставено и
ползването на семейното жилище, а на бащата е определен режим на лични
отношения с дъщеря му и е осъден да й заплаща месечна издръжка чрез майка й,
като неин законен представител.
На 29.08.2019 година с брат си и жена му Б. е на кафе в махалата, където е адресът на Е. и И. И.. Вижда го дъщеря му и съобщава на баба си и дядо си, в чийто дом в
момента е и бабата на пострадалата по бащина линия (майката на И.). Щом разбират къде е И., двете жени отиват до него и го нападат, заради
това, което е причинил дни преди това на А.И.. Подсъдимият се
оплаква в Полицията и е образувана Преписка № 325р-7619 / 2019 година по описа
на РУ на МВР - Първомай с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12 от НК, като на майката и бабата на пострадалата са съставени
актове за установяване на административно нарушение по Наредба за чистотата и
обществения ред на територията на Община Първомай, а с Постановление № 649 /
2019 / 05.12.2019 година на Районна прокуратура - Първомай е отказано
образуване на наказателно производство.
Горната
фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на И.А.Б.
– дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство в
качеството му на обвиняем (л. 6, л. 8 от дознанието), приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 3 от НПК; от дадените в съдебно заседание показания на А. Т. И., И.В.И. и
приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с
ал. 1, т. 5 от НПК такива на Е.А.И. (л. 21, л. 64 от дознанието), както и от показанията на А.И.И., дадени в хода на
съдебното следствие и на досъдебното производство (л. 16 - л. 17, л. 70 от
дознанието), прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК; от приобщените по чл. 283 от НПК писмени доказателства: Удостоверение № ********** на Община
Първомай за сключен граждански брак (л. 7 - л. 8 от делото), Справки за
съдимост № 132 / 18.05.2020 година и № 335 / 16.11.2020 година на Районен съд -
Първомай (л. 50, л. 80 от делото), Данни от преглед към Амбулаторен лист № 7380
/ 2019 година на Център за психично здраве - Пловдив (л. 81 от делото), Постановления
№ 630 / 2019 година на Районна прокуратура - Първомай (л. 9 - л.14 от
досъдебното производство), протокол за доброволно предаване (л. 28 от
досъдебното производство), протокол за предаване на веществени доказателства
(л. 29 от досъдебното производство), справка от АИС на МВР (л. 30 от
досъдебното производство), характеристична справка (л. 32 от досъдебното
производство) Заповед рег. № 325зз-117 / 24.08.2019 година на РУ на МВР -
Първомай (л. 33 от досъдебното производство), Заповед за незабавна защита № 12
/ 26.08.2019 година (л. 34, л. 35 от досъдебното производство), протокол за
предупреждение от 29.08.2019 година по закона за МВР (л. 36 от досъдебното
производство), Справка № 630 / 2019 година с приложения на Районна прокуратура
- Първомай (л. 38 - л. 40 от досъдебното производство), Писмо изх. № 1554 /
28.08.2019 година на Център за психично здраве - Пловдив (л. 42 от досъдебното
производство), Справка рег. № 325р-7506 / 27.08.2019 година на РУ на МВР -
Първомай (л. 43 от досъдебното производство), Протокол № 94 / 27.09.2019 година
по НОХД № 234 / 2019 година на Районен съд - Първомай (л. 53 от досъдебното
производство), от приетата на
основание чл. 282, ал. 3 от НПК Съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 977 / 2019 година (л. 23 - л. 24 от досъдебното
производство), от
приложените гражданско дело № 443 /
2019 година и гражданско дело № 448 / 2019 година – и двете на Районен съд -
Първомай, и Преписка № 325р-7619 / 2019 година на РУ на МВР - Първомай и от вещественото доказателство – всички събрани
и преценени от Съда в съответствие с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК.
При решаване на делото
не се вземат предвид гласните доказателствени източници по гражданските
производства и полицейската проверка по жалбата на подсъдимия, както и
възприетите с крайните актове по тях обстоятелства.
Не се кредитират от
настоящата инстанция обясненията на И.Б., с които отрича да е извършвал блудствени действия спрямо съпругата си,
както и тези, че за осъществяването на леките телесни
повреди е предизвикан от пострадалата. Думите му в
тази част са изказани единствено с цел да избегне следваща се за неправомерното
му поведение наказателна отговорност, защото са в пълно противоречие с всички
останали доказателства по делото.
Обективно
звучи описанието на А.И.
за гаврата на подсъдимия с нея на 21.08.2019
година, след като той я сломява психически със закани против живота й и с
хладно оръжие, за да не може тя да се съпротивлява. Твърденията й за
противозаконното въздействие върху половата й неприкосновеност и за последвалото
такова и върху телесния й интегритет на 22.08.2019
година още от досъдебното производство са в последователната линия на логично
излагане на събитията, без последваща хиперболизация на противоправните му
действия.
Подобен
е и разказът относно инцидентите и на Е. и И. И.. Като най-близки
от семейното й обкръжение хора, на тях първо пострадалата показва раните си и споделя,
че предната вечер И. я е ръгал с нож, но кратко, без подробности. Такива са и
показанията на родителите – без преувеличаване с измислени и утежняващи
положението на подсъдимия детайли, а И. казва и че е научил за блудството с
дъщеря му от съпругата си – логична реакция на жертвата да признае за срама
първо на майка си и да се опита да скрие позорния факт от баща си.
Във връзка с горното
Съдът намира за достоверни изнесените от И.И. данни за синините по дъщеря му и
раните й по лакътя и глезена, в унисон с разказаното от А.И.
за скандалите и нанасяните й побоищата при съвместния й живот с И.Б..
Относно
заявеното от майката на подсъдимия, че преди нанасянето на леките телесни
повреди (след като синът й вече е блудствал с А.) тя се е чувала със
снаха си по телефона и според нея е била спокойна и нищо не е подсказвало за
проблем между нея и И.,
от това не може да се прави извод за липсата на акт на престъпно деяние, още
повече, че пострадалата години наред е свикнала да не издава девиантното
поведение на съпруга си спрямо нея.
В
подкрепа на извода за извършените от подсъдимия престъпления следва да се отбележи
и че той признава осъществяването им при предварителното разследване, макар там
да се опитва да оправдае поведението си с едно изречение, в което спорадично сочи,
че преди около три години узнава за връзка на А. с други мъже,
събудило у него „едно разочарование и раздразнение“. По-подробен е И.Б.
на съдебното следствие в намирането на извинения за деянията си – разказва, че
жена му е започнала да си пише с момчета в някакви сайтове, да го игнорира и че
е чул как този техен семеен познат М. казва на някакъв
негов познат за сексуалните способности на жена му. Но и да се счетат за верни противоречивите
твърдения на И.
за някакви хипотетични изневери на А. – непроверими по
никакъв начин обстоятелства, заради липсата на каквито и да са подробности за
тях – това не би могло да е повод за извършване на каквото и да е престъпление
срещу когото и да било.
Що
се отнася до обясненията на подсъдимия, че е ударил жена си с ножа, защото,
докато е настоявала да правят любов и той се е дърпал, тя му е казала, че този М.
е по-добър от него в секса, същите граничат с абсурда – едва ли търсеща
интимност жена в пълен противовес с житейската логика би действала за
повишаване либидото на партньора си с изтъкване половите качествата на друг
мъж. А дори и да са изказани подобни думи от пострадалата и те силно да са
раздразнили подсъдимия, същите не представляват насилие, нито тежка обида, нито
клевета или каквото и да е друго противозаконно действие с възможност за
настъпване на тежки последици за виновния или ближните му, оневиняващи по
някакъв начин последващото му неправомерно поведение.
В
останалата част Съдът приема гласните и писмени доказателства по делото като обективни,
взаимно допълващи се, въз основа на чието логическо единство се установява в
цялост гореизложената фактическа обстановка, и не се констатират противоречия, в
състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и
участието му в престъпленията, за които е привлечен под наказателна
отговорност.
Експертното
заключение се кредитира като компетентно изготвено с необходимите професионални познания
и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания
по делото доказателствен материал.
При така установената
безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с противоправните
се действия И.А.Б. осъществява обективните и субективни признаци на престъпленията
разврат и телесна повреда, за които му е повдигнато обвинение със съответните
квалифициращи белези, тъй като на 21.08.2019 година в град Първомай, област
Пловдив, извършва действия, с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – А.И. Б., ЕГН **********,
чрез употреба на сила и заплашване и на 22.08.2019 година в град Първомай,
област Пловдив, в условията на домашно насилие причинява на А.И. Б., ЕГН **********,
две прободно-порезни рани по дясното бедро и една прободно-порезна рана на
лявото бедро, всяка от които довела до разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК (леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 от НК).
От
обективна страна
с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на блудството,
защото на първата от инкриминираните дати със закани против живота на
пострадалата и с хладно оръжие сломява възможността й да се съпротивлява, хваща
я за косата, навежда я и, въпреки несъгласието й, напъхва гърлото на бутилка в
ануса й, като целта на извършителя да възбуди или удовлетвори полово желание се
разкрива с насочените в областта на половите органи на жената противоправни
действия, а на втората инкриминирана дата деецът причинява и телесна повреда,
тъй като с хладно оръжие нарушава телесния интегритет на жертвата си, като особеност
от обективна страна е, че това престъпление е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК,
защото през годините на брачното съжителство между подсъдимия и пострадалата,
той, освен, че й вдига скандали, нееднократно й посяга и я наранява физически.
От
субективна страна
подсъдимият извършва и двете престъпления с пряк умисъл, с целени и настъпили
обществено опасни последици – и на 21.08.2019 година, и на 22.08.2019
година той е наясно с несъгласието на пострадалата с противоправните му
действия, има представа и за собственото си превъзходство, както и за предизвикания
от него страха у съпругата си и възползващ се от тези фактори се гаври с жена
си и я дупчи с нож, т.е. съзнава обществено опасния характер на стореното,
предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.
С оглед на посочените и
приети по-горе правни квалификации, за да определи наказанието предвид целите
по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства се отчитат, че на 21.08.2019 година за осъществяване
на състава по чл. 150, ал. 1 от НК, освен заплашване, е използвана и сила от
извършителя, както и че след изпълнение на деянието, той не спира, а прави опит
за нови блудствени действия със съпругата си по същия начин с друг предмет (дръжката
на ръкохватката от кафе машината), а на 22.08.2019 година причинява не
една, а три леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, придружени
със закана против живота на жертвата.
Вземат се предвид и смекчаващите
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на дееца, признаването на
вината на досъдебното производство и за двете престъпления и изразяване на
съжаление за стореното, липсата на регистрации в системата на МВР и добрите му характеристични
данни. Те според настоящия състав не са многобройни, нито някое от тях е
изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, а при съобразяването им и с отегчаващите
отговорността обстоятелства определят подсъдимия като лице със средна към ниска
степен на обществена опасност.
Обществената опасност
на престъпленията е отчетена от законодателя с определените за всяко от тях граници
на предвидените санкции.
При преценка на
горепосочените фактори, съпоставени по относителната си тежест и имащи значение
за отговорността на подсъдимия Съдът счита, че наказанията, определени при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК, следва да са съответно между минимума и
средата за блудството и над средата за телесната повреда, а именно:
§ три години
лишаване
от свобода за престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК;
§ две години
лишаване
от свобода за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във
връзка с чл. 130, ал. 1 от НК.
В съответствие с
императива на чл. 23, ал. 1 от НК от така определените две наказания следва да
бъде наложено по-тежкото от тях – три години лишаване от свобода.
За постигане на
генералната превенция на закона да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, както и за специалната, индивидуално за
дееца – да му се въздейства предупредително, да се поправи, да се превъзпита
към спазване на закона и добрите нрави и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления – настоящият състав е на мнение, че това наказание може да
не се търпи реално.
Двете формални
предпоставки лицето да не е осъждано на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и конкретно наложената санкция
по чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК са налице и следва да се обсъди третото условие –
възможността осъденият да се поправи с оглед на целите по чл. 36 от НК при
прилагане на института на т.нар. „условно осъждане“.
От една страна се
вземат предвид засегнатите отбранявани от правото обществени отношения във
връзка със здравето на субекта (единство на
телесна му цялост и физиологично състояние на нормално функциониране на
органите и тъканите във всеки момент от неговото съществуване) и с пълната
полова защита (възможността на лицето свободно самò да избира дали, как, с кого и по какъв начин да има
интимни взаимоотношения). Но, от друга страна, се отчита, че И.Б. няма
други противообществени прояви – нито преди, нито след инкриминираните деяния;
противоправното му поведение (неоправдаващо по никакъв начин осъществените
престъпления) е продиктувано от ревностни мисли конкретно към съпругата му, за
да се счете, че би действал за в бъдеще по подобен начин спрямо трето лице, а
дори и към А.И. – вече ги делят държавни граници, тъй като жената е във
Великобритания с другите членове на семейството си. Същевременно се дава сметка
и за обстоятелството, че подсъдимият следва финансово да издържа малолетната си
дъщеря, което би било невъзможно, ако се ограничи правото му на свободно
придвижване за период от няколко години.
С оглед на изложеното
определеното наказание лишаване от свобода следва да се отложи на основание чл. 66, ал. 1
от НК, но за максимално предвидения срок от пет години, в който подсъдимият ще
има възможност да полага труд и да осъзнае противоправността на действията си,
както и да приведе поведението си в съответствие
с обществените норми за нравственост и законност.
От така определеното наказание,
съобразено с обществената опасност на виновния и на извършените от него деяния,
на семейното и имотното му състояние и с целите по чл. 36 от НК, на основание
чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК следва да се приспадне времето, през
което подсъдимият И.А.Б. е задържан – по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР със Заповед рег.
№ 325зз-117 / 24.08.2019 година на РУ на МВР - Първомай и по чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление № 630 / 2019 / 25.08.2019 година на Районна прокуратура -
Първомай – считано от 24.08.2019 година до 28.08.2019 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Причини за извършване на деянията – ниско
самосъзнание, незачитане на установения правов ред в страната, неуважение към
обществото и към половата и физическата неприкосновеност на личността.
Вещественото доказателство – 23,5 см кухненски
нож с кафява дървена дръжка (13 см острие и 10,5 см дръжка), намиращо се на съхранение в РУ
на МВР - Първомай, – следва да се унищожи като вещ без стойност.
Приетите за съвместно
разглеждане срещу И.А.Б. граждански искове за неимуществени
вреди Съдът намира за доказани по своето основание – причинените на пострадалата
болки и страдания са пряка и непосредствена последица от престъпленията,
предмет на делото. Деянията на подсъдимия са извършени от него виновно и всяко съставлява
деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно
същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Уврежданията и последствията им се установяват от
кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението
за неимуществени вреди се определя от Съда по справедливост, а справедливостта
като легално понятие е винаги изпълнено с морално съдържание и намира отражение
в обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени ценности.
Така, като се отчита от една страна
еволюцията на обществените порядки към максимална защита правата на личността,
физическата и половата неприкосновеност, честта и достойнството в едно
демократично общество, а от друга – преживените от пострадалата стрес, уплаха,
чувство на унижение, болезненото терзание от физическото нараняване, накърняване
на личното достойнство и срам, отразяващи се върху нормалното й съществуване в
заобикалящата я социално-битова среда, Съдът намира за правилно да уважи
исковете до следните размери: 30000,00 лева обезщетение за причинените от престъплението
по чл. 150, ал. 1 от НК болки и
страдания и засягане на достойнството и доброто име, 5000,00 лева обезщетение
за причинените от престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК болки и страдания от
нанесените леки телесни повреди по дясното бедро (две прободно-порезни рани) и 5000,00
лева обезщетение за причинените от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК болки и
страдания от нанесената лека телесна повреда по лявото бедро (една
прободно-порезна рана).
В останалата част
настоящият състав счита претенцията за неимуществени вреди за прекомерно
завишена, за което всеки от трите иска до пълния предявен размер – 50000,00
хиляди за първия и по 10000,00 лева за другите два – следва отхвърлен като
неоснователен.
По текста на чл. 84,
ал. 3 от Закона за задълженията и договорите при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. подсъдимият дължи на пострадалата
и законна лихва върху уважените размери на гражданските искове до окончателното
им изплащане, както следва: за сумата от 30000,00 лева – от 21.08.2019 година,
а за сумите от по 10000,00 лева – от 22.08.2019 година.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК И.А.Б. следва да заплати 2300,00 лева на пострадалата А.И.И. (с предишна фамилия Б.) за процесуално представителство на досъдебното и в
съдебното производство, 50,40 лева по сметка на
Областна дирекция на МВР - Пловдив за съдебномедицинска експертиза на
досъдебното производство и 1600,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Първомай за държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове.
По гореизложените
съображения Съдът постанови Присъдата.
Районен
съдия: (п)
СЗ
