Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
… юли 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№57 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „А.Б.“ ЕООД, ЕИК********,
твърди, че с ответника „Е.Е.Ч.“ ЕООД, ЕИК ******** имат установени търговски
отношения.
Ищецът твърди, че на 05.01.2018 година ответникът
е издал фактура № **********/05.01.2018 година, на стойност 93 879,84лв с
ДДС, която е изпратена на ищеца, ведно с писмо, неподписано, на английски език,
носещо същата дата, съдържащо предложение на ответника за предоставяне на
услуги по издадената фактура, срещу авансово плащане от 48 000 евро с ДДС,
с левова равностойност 93 879,84лв.Съгласно това ищецът е следвало да
изрази приемането на отправеното до него предложение, обективирано в това
писмо, чрез връщане на подписан екземпляр до „Е.Е.Ч.“ ЕООД, ЕИК ********. Ищецът
не е приел отправеното му предложение, поради което договорно правоотношение не
е възникнало.Но поради трайно установените търговски отношения между двете
дружества и наличие на друга издадена фактура от ответното дружество от същата
дата (№1850/05.01.2018г.), вследствие на допусната грешка от страна на
счетоводния отдел, ищецът е заплатил на ответника, чрез банков превод,
стойността по фактура№ **********/05.01.2018 година.След като е установил тази
грешка, ищецът е уведомил ответника, като категорично е изразил неприемане на
отправеното му предложение и е поискал ответникът да анулира фактура№
**********/05.01.2018 година и да върне получената сума.След проведена среща на
31.01.2018 година, ответникът е изпратил писмо до ищеца, с което е признал
недължимостта на тази сума и е уведомил страната, че фактура
№1852/05.01.2018година е анулирана чрез кредитно известие №1857/24.01.2018
година.Поел е задължение да възстанови парите на четири части, платими както
следва: първа вноска между 12 -16.02.2018година в размер на 19 558,30лв;
втора вноска – между 19-23.02.2018 година, в същия размер; трета вноска – между
26.02. – 02.03.2018 година, в същия размер и четвърта вноска – между 06 –
10.03.2018 година в размер на 35 204,94лв.Въпреки това поето задължение,
ответникът не е спазил предложения от него погасителен план и е връщал
дължимите суми на части и със закъснение.Общо възстановената сума е в размер на
43 028,26лв, вместо общо дължимата сума от 93 879,84лв.Плащанията са
извършени с посочените банкови преводи.Дължимият остатък е в размер на 50 851,58лв.
На 23.10.2018 година страните са подписали рамково
споразумение, с което ответникът е поел задължение да заплати остатъкът от
50 851,58лв и лихви за забава върху тази сума в размер на 1 799,36лв,
съгласно изготвения от тях погасителен план – на четири вноски.
В чл.2 от това споразумение страните изрично са
уговорили, че при неплащане (дори частично), на която и да е вноска, то цялата
сума става предсрочно изискуема и кредиторът има право да предприеме действия
по удовлетворяването си.
Ищецът твърди, че на 21.11.2018 година цялата
дължима сума в размер на 52 650,94лв е станала предсрочно изискуема.
С нотариална покана, връчена на длъжника на
06.12.2018 година ищецът го е уведомил за настъпилата предсрочна изискуемост и
е предоставил на ответника 10 работни дни, считано от получаване на поканата,
да заплати сумата по споразумението, ведно с начислената лихва за забава за
периода от 21.11.2018 година до датата на плащането, както и разходите по
събирането на дълга.
Вместо плащане, ответникът е направил предложение
за ново отлагане на плащането, което предложение е отхвърлено от ищеца.
При така изложеното ищецът моли съда, след като се
убеди в основателността на изложените факти, да постанови решение, с което
осъди ответникът да заплати, на основание рамковото споразумение, съдебно
заявените суми, посочени в петитума на исковата молба.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Е.Е.Ч.“
ЕООД, ЕИК ********, не спори относно това, че с ищеца са в трайни търговски
отношения.Не спори относно сключване на рамково споразумение на 23.10.2018
година, с което е уговорен погасителен план за разсрочено плащане на сумата от
52 650,94лв.Оспорва вложеното в разпоредбата на чл.2 от това споразумение
да отговаря на твърденията на ищеца.Твърди, че уговорената предсрочна
изискуемост, при забава на една вноска, изцяло противоречи на останалите
разпоредби на договора.Ето защо твърди, че предсрочна изискуемост на вземането
на ищеца не е настъпила.
Ответникът твърди, във връзка с трайните търговски отношения между двете дружества, че
същите са осъществявали съвместна дейност по проект „София 2017“ и при тази
съвместна дейност са извършвани разходи за персонал, пътувания, срещи и др.,
които са поделени между участниците в проекта.За тези разходи ответникът е
издал фактура №1828/29.12.2017 година за управленски услуги и консултантски
услуги в общ размер на 2 370,01 евро с ДДС.Ответникът е изпратил на ищеца
покана за плащане на тази фактури, но полученият от него отговор е, че ищецът
не дължи тези суми и че е погасил всички свои задължения във връзка с този
проект.Ето защо ответникът прави изявление за прихващане на основание чл.103 ЗЗД, тъй като са налице предпоставките на закона, за да настъпи погасителния
ефект.
Оспорва следните факти:
Да е отправяло предложение за сключване на договор
при авансово плащане на сумата от 48 000 евро – това писмо не носи подпис
на представител на ответника.
Не е налице писмо, изходящо от него с погасителен
план, след проведена среща на 31.01.2018 година.
Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца, а при
условие на евентуалност, в случай, че уважи иска, да бъде прието направеното
възражение за прихващане.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа
заявеното с първоначалната искова молба и навежда доводи в тази насока.Не
признава ответникът да има вземане, с което прави възражение за прихващане,
поради което моли съда да остави същото без уважение.
В допълнителния отговор на допълнителната искова
молба ответникът изразява становище по доказателствените искания на ищеца.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото е представено неподписано писмо-съгласие
от 05.01.2018 година съгласно, което ответникът „Е.Е.Ч.“ ЕООД, ЕИК ********,
представлявано от А.Р.поема ангажимент да предостави необходимите услуги
съгласно фактура №1852/05.01.3018 година, като гарантира предоставянето на
услугите срещу предварително плащане в размер на 48 000 евро с
ДДС.документът съдържа молба да бъде отбелязано съгласието на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК********
с условията на това предложение като бъде подписано същото и се върне на
предложителя копие от него, а оригиналът да остане за „А.Б.“ ЕООД, ЕИК********.Към
писмото е представена фактура №**********/05.01.2018 година с клиент настоящият
ищец по делото, с посочено основание и предмет на сделката – разходи направени
за услуги за управление в размер на сумата от 78 233,20лв, ДДС в размер на
15 646,64лв – общо сумата от 93 879,84лв.Посочената дата на данъчното
събитие е 05.01.2018 година, като плащането е посочено да е по банков пот, чрез
заверяване на посочената банкова сметка.***.документът съдържа името на
ответника „Е.Е.Ч.“ ЕООД, ЕИК ********, неговият адрес, имейл адрес.
По делото е представено авизо местен
превод от 19.01.2018 година за преведена от ищеца на ответника сума от
93 879,84лв, с посочено основание за превода – фактура **********, по
посочената във фактура №**********/05.01.2018 година банкова сметка ***.
На 25.01.2018 година ищецът отправя писмо до
ответника, с което го уведомява за получена на 05.01.2018 година фактура за
21 701,14лв, която твърди, че е платена чрез банков превод на 17.01.2018
година.На 05.01.2018 година ищецът уведомява ответника, че е издадена фактура
№**********, предварителна начисляваща сумата от 93 879,84лв като депозит
по договор за управленски услуги, които е следвало да бъдат предоставени през
2018 година.тази фактура е погрешно платена от счетоводния отдел на ищеца, чрез
банков превод на 19.01.2018 година.предвид неспазване на договорните условия и
неподписване на самия договор ищецът моли ответника да анулира фактура №
**********/05.01.2018 година чрез издаване на кредитно известие, последвано от
банков превод на тази сума за възстановяване на платеното, чрез заверяване на
посочената банкова сметка ***.Прави искане и за провеждане на среща на
29.01.2018 година за доуточняване.На 31.01.2018 година ответникът изпраща писмо
до ищеца, с което уточнява следното- фактура №**********/05.01.2018 година за
сумата от 93 879,84 лв е анулирана с кредитно известие №********** от
24.01.2018 година.Това кредитно известие е представено по делото ( лист15).Ответникът
признава за извършеното плащане от ищеца на процесната сума на 19.01.2018
година и поема задължение да върне тази сума по следния начин: първа вноска
между 12 – 16.02.2018 година в размер на 19 558,30лв; втора вноска между
19 – 23.02.2018 година в размер на 19 558,30лв; трета вноска между
26.02.2018 година и 02.03.2018 година в размер на 19 558,30лв и четвърта
вноска между 06-10.03.2018 година в размер на 35 204,94лв.Поето е
задължение плащането на тези вноски да се извърши чрез банковата сметка на
ищеца в „У.Б.“ АД.
По делото не се спори, че на 23.02.2018 година
ответникът плаща сумата от 9 779,15лв; на 07.03.2018 година плаща сумата
от 9 779,15лв; на14.05.2018 година
плаща сумата от 5 867,49лв; на16.07.2018
година плаща сумата от 7 823,32лв; на 29.05.2018 година плаща сумата от
9 779,15лв.Общо платеното е в размер на сума от 43 028,26лв.
На 23.10.2018 година страните постигат съгласие,
обективирано в представеното по делото рамково споразумение ( лист29-30),
съгласно което приемат за установено и безспорно в отношенията им следното:
На 05.01.2018 година ответникът е издал фактура
№1852, предварително установяваща задължение на ищеца „АА.“ ЕООД в размер на
93 879,84лв, представляващо депозит по планиран договор за управленски
услуги, които е следвало да бъдат предоставяне през 2018 година.Ищецът е платил
сумата чрез банков превод, извършена на 19.01.2018 година.Страните по взаимно
съгласие са се отказали да сключат този договор и на 24.01.2018 година „Е.Е.Ч.“
ЕООД е издало кредитно известие №1857 ( 93 879,84лв) с оглед издаване на
фактура №1852.Ответникът е възстановил на ищеца сумата от 43 028,26лв (на
23.02.2018 година ответникът плаща сумата от 9 779,15лв; на 07.03.2018
година плаща сумата от 9 779,15лв; на14.05.2018 година плаща сумата от
5 867,49лв; на16.07.2018 година плаща сумата от 7 823,32лв; на
29.05.2018 година плаща сумата от 9 779,15лв).Ответникът признава, че
дължи на ищеца сумата от 1 799,36лв- лихва за забавено плащане.Поел е
задължение да възстанови сумата от 52 650,94лв в следните срокове, а
именно: на 20.11.2018 година – 13 162,74лв; на 20.12.2018 година –
13 162,74лв; на 20.01.2019 година – 13 162,74л3 лв и на 20.02.2019
година – 13 162,73лв.
Страните са се съгласили, че при неплащане, дори
частично, на задълженията, описани в чл.1 от споразумението, за „АА.“ ЕООД ще
възникне право да предприеме незабавно мерки за събиране на всички ликвидни и
изискуеми вземания в размер на 52 650,94лв, заедно с всички разходи, в
това число юридически разходи и допълнително начислена лихва.
Истинността на документа не е оспорена в хода на
производството.
На 04.12.2018 година ищецът отправя нотариална
покана да ответника, връчена му на 06.12.2018 година, с която му дава срок от
10 работни дни от получаване на поканата, да извърши плащане на сумата от
52 650,94лв, дължимата законна лихва за забава върху тази сума, считано от
21.11.2018 година до деня на плащането и сумата от 400лв, представляваща
юридически разходи – заплатена адвокатско възнаграждение за правно съдействие
във връзка с горепосоченото.поканата е отправена от адв.И.С., чрез нотариус С.К.,
рег.№526 на НК.
В отговор на тази покана ответникът изпраща писмо
до ищеца, с което му отправя предложение за сключване на ново споразумение с
нов погасителен план.Ищецът изразява несъгласие с отправеното му предложение с
писмо от 20.12.2018 година, чрез адв.И.С., получено от „Е.Е.Ч.“ ЕООД на
27.12.2018 година (лист 40 от делото).
На 29.12.2017 година ответникът издава фактура №**********
за сумата от 2 370,01 евро, чието основание е управление и консултантски
услуги.Във връзка с тази фактура ответникът е изпратил на ищеца покана за
плащане на претендираната като дължима сума.Поканата е получена от адв.И.С. на
23.01.2019 година.Даденият срок за плащане е 7-дневен от получаване на
поканата.На 30.01.2019 година ищецът изготвя отговор на поканата, с който
оспорва да има такъв дълг към ответника, твърдейки, че отношенията по повод
проект „София 2017“ са уредени.Задължението на „АА.“ ЕООД към ответника „Е.Е.Ч.“
ЕООД е била сума в размер на 18 084,26лв без ДДС, касаеща направени
разходи и предоставени услуги за периода юли-ноември 2017 година,
включително.За тази сума ответникът е издал фактура №**********/05.01.2018
година, получена от „АА.“ ЕООД на 16.01.2018 година и надлежно платена на
следващия ден чрез банков превод.В отговора на поканата на ответника ищецът
заявява, че аргумент за липсата на негови задължения към ответника е и
споразумението от 23.10.2018 година, както и водените разговори между двете
дружество, в които този въпрос не е повдиган от ответника.Ето защо следва да се
приеме, че отношенията между страните във връзка с проект „София 2017 година“
са окончателно уредени.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
По иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД – за
реално изпълнение на задължението за плащане на сумата от 52 650,94лв
главница.
Задължението на ответника за заплащане на тази
сума е възникнало от сключеното между страните рамково споразумение, в чиято
декларативна част страните са приели за установено, че ответникът следва да
възстанови на ищеца сума в размер на 52 650,94лв, чрез разсрочено плащане,
съгласно приетия от страните погасителен план, както следва: на 20.11.2018
година – 13 162,74лв; на 20.12.2018 година – 13 162,74лв; на
20.01.2019 година – 13 162,74л3 лв и на 20.02.2019 година –
13 162,73лв.Правопораждащият задължението на ответника юридически факт е
институтът на неоснователното обогатяване (хипотеза на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД- неосъществено правно основание, но въпреки това разменена между страните
имуществена престация – пари, чийто общ размер е сумата от 93 879,84лв, от
която ответникът преди сключване на споразумението от 23.10.2018 година е
върнал на ищеца сумата от 43 028,26лв).С признаване на дълг от главница в
размер на 50 851,58лв в процесното споразумение, ответникът е поел с
договора задължение да върне остатъка от сумата, получена от него при начална
липса на основание.Това споразумение, представляващо договор, има значението на закон между страните (чл.20а,
ал.1 ЗЗД) и като такъв следва да бъде изпълняван.С този договор ответникът е
признал съществуващ дълг, част от който е заплатил и е поел задължение да
възстанови на ответника както дължимата главница, чийто размер е посочен по-
горе, представляваща остатък от дълга, така и обезщетението за забавено плащане на
тази сума за периода на забава, в посочения в споразумението размер от
1 799,36лв.Уговорено е разсрочено плащане за погасяване на паричното
задължение.Съобразно изготвения и приет от страните погасителен план
задължението е следвало да бъде погасявано на вноски, с определен падеж за
всяка. Последната вноска, съобразно споразумението, е следвало да бъде платена
на 20.02.2019 година.Към датата на приключване на съдебното дирене са изтекли
всички падежи на уговореното разсрочено плащане на дължимата сума.По делото не
е постъпила възражение за извършено в хода на процеса плащане, което съдът да
вземе предвид, на основание чл.235, ал.3 ГПК.При липса на плащане или
доказателства за друг погасителен способ, както и при изтекли падежи за всяка
от вноските, съдът намира, че ответникът се явява неизправна страна по това
споразумение и претенцията на ищеца за реално изпълнение, намираща основанието
си в нормата на чл.79, ал.1 ЗЗД се явява основателна и като такава следва да
бъде уважена.
След като са изтекли всички
срокове за плащане на паричната сума, посочена в споразумението, въпросът за
настъпилата предсрочна изискуемост се явява решаващ единствено относно дължимостта
на другите вземания на ищеца, уговорени с нормата на чл.2 от споразумението, а
именно лихвата за забава (чл.86 ЗЗД) и юридическите разходи по това вземане,
които ищецът е направил(чл.82 ЗЗД).
Съобразно постигнатото между страните съгласие,
обективирано в разпоредбата на чл.2 от споразумението, в случай, че длъжникът
не изпълни, дори частично, задълженията, описани в чл.1 от споразумението, за
кредитора ще възникне правото да предприеме незабавно мерки за събиране на
всички ликвидни и изискуеми парични задължения в размер на 52 650,94лв,
заедно с всички разходи, в това число юридически разходи и допълнително
начислена лихва за забава.В текста на тази разпоредба страните не са използвали
понятието предсрочна изискуемост.Въпросът е важен с оглед на това дали дори и
частичното неизпълнение ще породи право за кредитора да дири изпълнение, както
на цялата сума от 52 650,94лв, така и на останалите суми, които не са
точно определени, но са определяеми.Този въпрос е важен и поради това, че той
ще предпостави отговор на въпроса за какъв период се дължи лихва за забава и за
кой период се отнасят разходите на кредитора.Ето защо се налага тълкуване на
разпоредбата по правилата на чл.20 ЗЗД, която разпорежда, че при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.
Целта на постигнатото
споразумение е ищецът да получи дадените от него без основание суми, ведно с
обезщетение за забава за тяхното плащане, тъй като размерът на дълга включва
остатъка от невъзстановената от ответника сума и лихвата за забава в плащането
и.Целта на договора е отношенията на страните по този въпрос да бъдат уредени
до 20.02.2019 година, като кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на
части ( противно на нормата на чл.66 ЗЗД), за да не се засегнат съществено
интересите на длъжника.Очаквайки точно изпълнение и нормално развитие на
възникналото облигационно правоотношение, страните са уговорили и последици от
липсата на точно изпълнение в количествено и времево отношение от страна на
длъжника. В този смисъл са постигнали съгласие, че дори и да е налице частично
неизпълнение (неплащане на вноска или на част от нея) на дата, определена като
падеж, за кредитора ще възникне право да дири удовлетворение в размер на цялата
сума, представляваща остатък от дълга, чийто размер е точно определен –
52 650,94лв.Т.е. ще може да дири цялото си вземане, което е определено
като ликвидно (безспорно – произтича от установителната част на споразумението,
съдържащи признание от страна на ответника на този дълг) и изискуемо.Т.е.
неизпълнението, дори и частично, ще доведе до промяна в уговорените срокове за
плащане.Налице е воля ( съгласие между страните) за изменение на срока, като страните са се
уговорили да отпадне уговорката за преимуществото на срока за длъжника (срокът
да е в полза на длъжника) и срокът да се промени в полза на кредитора.Това
означава, че кредиторът може да претендира плащане на цялото си вземане.Освен
да дири това си вземане, за кредитора възниква и право да дири обезвреда в
размер на разходите (намаляване на имуществото му), както и да иска обезщетение
за забава в размер на законната лихва.
Ето защо настоящият състав
приема, че правилно, след настъпване на падежа на първата вноска- 20.11.2018
година, кредиторът и настоящ ищец по делото е отправил, на 04.12.2018 година,
нотариална покана за доброволно изпълнение на целия дълг, както и законна лихва
за периода от 21.11.2018 година и 400лв
юридически разходи, представляващи адвокатско възнаграждение за правно
съдействие във връзка с горепосоченото.
Вместо да плати ответникът -
длъжник е предложил нов погасителен план на своя кредитор, съгласно който
дългът ще бъде погасен чрез плащане на вноски от по 6 730 евро за периода
от 10.01.2018 година до 10.04.2018 година(според съда се касае за техническа
грешка в годината – вместо 2018 година явно иде реч за 2019 година).По този
начин страната е станала причина ищецът да генерира още разходи за адвокатско
съдействие, куриерски услуги – общо в размер на 2 630,40лв ( лист 41 от
делото) съдържащ документ- разходен за извършените от ищеца разноски по
изготвяне на нот. покана, изготвяне на молба за обезпечение на бъдещ иск;
разноски за самата нот. покана и държавна такса по молба за обезпечение на
бъдещия иск.Представено е и платежно нареждане, доказващо реалността на тези
разходи от страна на ищеца от 07.01.2019 година.Ищецът е представил и
доказателства за извършени разходи пред ЧСИ И. К. във връзка с реализация на
допуснатото от съда обезпечение.
Претендираното от ищеца
обезщетение за сторени разходи (загуби - чл.82 ЗЗД) е сумата от 560лв, която
включва адвокатско възнаграждение в размер на 480лв и 80,40лв- платена нот.
такса за връчване на нот. покана- общо сумата от 560,40лв.Тези разходи, с оглед
събраните по делото доказателства, съдът приема за установени, поради което и
претенцията с правно основание чл.79 във връзка чл.82 ЗЗД се явява основателно
предявена.Тези разходи на кредитора се явяват пряка и непосредствена последица
от неизпълнението на длъжника и са били предвидими към момента на сключване на
сделката.
По отношение на лихвата.
В константната съдебна практика не съществува
спор по въпроса, че основанието за възникване на задължение за плащане на
законна лихва е предвидената в чл.86, л.1 ЗЗД забава в изпълнението на изискуем паричен
дълг.
Ищецът претендира лихва в
размер на 731,27лв за периода от 21.11.2018 година до 09.01.2019 година (датата
преди подаване на исковата молба в съда).Претенцията намира основанието си в
нормата на чл.86 ЗЗД.Иска се обезщетение за забавено плащане на сумата от
52 650,84лв, която включва в себе си главница от 50 851,58лв и лихва
за забава в размер на 1 799,36лв.Съобразно постигнатото споразумение
лихвата е приобщена към главницата и страните са постигнали съгласие върху
общия размер на дълга да се начислява лихва – т.е. съгласие за анатоцизъм,
което търговското право допуска ( арг. от чл.294, ал.2 ТЗ). Ето защо подобна
уговорка се явява валидна и обвързва надлежно страните по материалното
правоотношение, тъй като същите имат качество на търговци. В константната съдебна
практика не съществува спор по въпроса, че основанието за възникване на
задължение за плащане на законна лихва е предвидената в чл.86, л.1 ЗЗД забава в изпълнението на изискуем паричен
дълг.Не съществува и забрана страните предварително да постигнат
съгласие за заплащане на обезщетение за забава при евентуална липса на точно
изпълнение.Дори и да се приеме, че така постигнатото съгласие между страните
представлява клауза за мораторна неустойка, то същата се явява валидна, като
непротиворечаща на закона и добрите нрави и имаща за база на нейното изчисление
законната лихва, то при установена забава в плащането на падежирано вземане и
установен период на забава, това вземане следва да бъде присъдено.Ето защо и
тази претенция на ищеца се явява основателно предявена и следва да бъде
уважена.Съдът е направил служебно изчисление на това вземане и е установил, че
същото е правилно посочено от ищеца.
По въпроса за кумулиране
отговорността на ответника - длъжник на две различни основания- по чл.82 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД/чл.92 ЗЗД.Настоящият състав намира, че подобна хипотеза е допустима,
тъй като се дири обезщетение за различен тип вреди, макар и източник на тези
вземания да е едно и също неизпълнение от страна на длъжника.Това е така, тъй
като вземането за лихва е обезщетение в
размер, съответстващ на законната лихва върху неплатените суми, а
другото обезщетение е за загубите, представляващи разходи на страната, сторени
във връзка с това неизпълнение.
При така изложеното съдът
намира, че претенциите на ищеца се явява основателно предявени и поради това
следва да бъдат уважени.
Поради извод на съда за
основателност на исковете, то следва да разгледа правопогасителното възражение
за прихващане, което ответникът е въвел своевременно с този процес.Макар и
допустимо това възражение се явява неоснователно предявено и това е така, тъй
като по делото липсват доказателства за това, че ответникът е извършил
посочените във фактурата услуги.Освен това ответникът твърди в подадения
отговор на исковата молба, че претендираната като дължима от него сума е за
разходи за персонал, пътувания, срещи и други, а основанието, посочено във
фактурата са управленски и консултантски услуги, които дори не са
идентифицирани и конкретизирани какво точно представляват.Останалите съждения
на страна за предпоставките за прихващане са напълно верни.Но ответникът следва
да установи при пълно главно доказване, че е налице валидно възникнало негово
вземане, размер на същото и изискуемост, а ликвидността на това вземане следва
да бъде установена в процеса.Подобно установяване, при изричното оспорване на
вземането, както съдебно, така и извънсъдебно от страна на ответника,
възпрепятстват съда, при липса на надлежни доказателства, представени от ответника, да възприеме тезата на тази страна, че е
налице основание за редукция на вземането на ищеца.Ето защо съдът намира
възражението за неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
По разноските.
Същите следва да бъдат
определени на база нормата на чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил на съда
разноски, които страната е направила в това производство и има претенции съдът
да му присъди и разноските в производството по чл.390 ГПК, съобразно т.5 на ТР
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, които са в общ размер на сумата от 2 056 лв, и
включват в себе си адвокатско възнаграждение в размер на 1 950лв за
изготвяне и подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск; 40лв заплатена
държавна такса по сметка на СГС по гр.д.№32/2019г. по описа на СГС и 66лв-
заплатени такси по обез. изп.д.№282019г. по описа на ЧСИ И. К. с рег.№839 на
КЧСИ.Съобразно списък по чл.80 ГПК разноските на ищеца в исковото производство
са заплатена държавна такса в размер на 2 157,71лв и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3 360лв.Към списъка на разноските страната е
представила документи, установяващи реалното им извършване.Ето защо претенцията
на ищеца за присъждане на разноски се явява основателна.Техният общ размер е
сумата от 5 649,71лв.
При така изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ Е.Е.Ч.“ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, офис 521, със съдебен адрес ***, чрез
адв.В.К.С. – САК, да заплати на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление ***, със съдебен адрес ***, офис.център „********офис 10,
адвокатско съдружие „С. иБ.“, чрез адв.И.Р.С., сумата от 53 942,61лв
(петдесет и три хиляди деветстотин четиридесет и два лева и 61стотинки),
представляваща сумарна величина от: 1/. дължима главница в размер на
52 650,94лв, съгласно Рамково споразумение, сключено между страните на
23.10.2018 година и на основание чл.79, ал.1 ЗЗД; ведно със законната лихва,
начиная от 10.01.2019 година година до окончателното заплащане на сумата; 2/.обезщетение за забава в плащането на сумата
от 52 650,94лв за периода на забава от 21.11.2018 година до 09.01.2019 година,
в размер на 731,27лв и 3/.обезщетение за сторени от ищеца разходи в резултат на
неизпълнението на ответника и явяващи се пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на ответника, в размер на
560, 40лв, ведно със законната лихва, начиная от 10.01.2019 година до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, „Е.Е.Ч.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, офис 521, със съдебен адрес ***, чрез
адв.В.К.С. – САК, да заплати на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление ***, със съдебен адрес ***, офис.център „********офис 10,
адвокатско съдружие „С. иБ.“, чрез адв.И.Р.С., сумата от 5 649,71лв, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: