Номер 260487 Година 2021, 26 февруари гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
двадесет и шести февруари година две хиляди и
двадесет и първа,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. Д. МИХОВА
2.РАДОСТИНА ПЕТКОВА
секретар
…………………………..
като
разгледа докладваното от съдия Д. Михова
гражданско
дело № 193 описа за 2021 година
Производството е по
реда на чл.435,
ал.2, т.7 ГПК
и е образувано по жалбите на Г.Х.С., Д. А.К. и С.Т.П. – взискатели по изп.дело
№ 20208030402469 по описа на ЧСИ Т.Маджарова (жалба вх.№ 02041/15.01.2021 г. на
ЧСИ Т.Маджарова), и на Сдружение с нестопанска цел „Тракийско дружество
Екзарх Антим І“ с ЕИК ********* – длъжник по същото изпълнително дело (жалба
вх.№ 02287/19.01.2021 г. на ЧСИ Т.Маджарова), срещу Постановление за прихващане
и намаляване на разноски изх.№ 1231/11.01.2021 г. по изп.дело № 20208030402469 по описа на
ЧСИ Т.Маджарова.
Жалбоподателите-взискатели
твърдят, че обжалваното постановление е недопустимо, а по същество – и неправилно.
По-конкретно се твърди, че по повод постъпила жалба от длъжника против
постановление на ЧСИ, с което са приети разноски по изпълнителното дело за
заплатено адв.възнаграждение от двама от взискателите на двама адвокати, ЧСИ Маджарова
незаконосъобразно, вместо да изпрати жалбата на БОС, сама се е произнесла по
нея, като е обединила двете адвокатски възнаграждения – общо 800 лв, след което
ги е намалила до размера от общо 408 лв – 200 лв за образуване на изп.дело и
208 лв – за процесуално представителство по изп.дело. Твърди се, че извършеното
намаление на приетите разноски за адв.възнаграждение е недопустимо на първо
място, тъй като ЧСИ не е сезирана с такова искане, и на второ място – тъй като
съдебният изпълнител не е правораздавателен орган и не разполага с
компетентност да намалява размера на доказани и претендирани в изп.производство
разноски. Сочи се, че дори да разполагаше с компетентност да намалява
разноските, в случая това е сторено в нарушение на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като не
е съобразено, че разноските са извършени от различни взискатели, чрез заплащане
на адв.хонорар на съответните им различни адвокати, както и, че не е съобразен
размерът на дълга при определяне на адв.възнаграждение за процесуално
представителство по изп.дело. На следващо място се твърди, че неправилно ЧСИ длъжникът
по изпълнителното дело е присъединен като взискател против първоначалните
взискатели, с удостоверение от ДСИ по друго изп.дело. Незаконосъобразно, според
взискателите, ЧСИ е извършил прихващане на вземания на длъжника по делото СНЦ „Тракийско дружество
Екзарх Антим І“ „от дълг“ на всеки от взискателите, какъвто дълг не е предмет
на настоящото изп.производство, тъй като Г.Х.С., Д. А.К. и С.Т.П. не са длъжници по настоящото
изп.дело, а взискатели по него. Изложени са съображения, че съдебният
изпълнител няма правомощие нито да извършва, нито да констатира извършена
компенсация, тъй като не е правораздавателен орган и законът не му е
предоставил компетентност да извършва или да констатира извършването на
прихващане (с изключение на хипотезата на чл.461 ГПК, какъвто не е настоящият
случай). Претендира се отмяна на обжалваното постановление за
прихващане и намаляване на разноски, и присъждане на жалбоподателите на
разноски за настоящото производство.
Жалбоподателят-длъжник СНЦ „Тракийско дружество
Екзарх Антим І“ твърди, че
Постановлението за прихващане и намаляване на разноски е неправилно,
тъй като не отразява коректно компенсиране на сумите, посочени в представените
с молбата на сдружението удостоверение от ДСИ и изпълнителен лист.
Също претендира отмяна на обжалваното Постановление за прихващане
и намаляване на разноски, и постановяване прихващане по дълга със сумата от
2500 лв, формирана от представените с нарочни молби изпълнителен лист и удостоверение
от ДСИ.
В законовия срок взискателите
Г.Х.С., Д. А. К. и С.Т.П. - ответници по
жалбата на длъжника,
представят писмен отговор, с който оспорват жалбата на длъжника като недопустима
и неоснователна. Твърди се, че жалбата е недопустима по съображения, че
изхождала от длъжник, а не от кредитор. По същество жалбата се оспорва като
неоснователна със съображения за незаконосъобразност на извършеното прихващане.
ЧСИ Т.Маджарова представя
мотиви по чл.436, ал.3 ГПК, в които описва извършените по изпълнителното дело
действия. Излага становище, постъпилите жалби са в кръга на обжалваемите действия
по чл. 435 от ГПК и са подадени в срок.
Производството по
изпълнително дело № 20208030402469, по описа на ЧСИ Т.Маджарова, е образувано по
молба на взискателите Г.Х.С., Д. А. К. и С.Т.П., на основание изпълнителен лист № 319, издаден на 10.11.2020 г. по т.д.№ 13/2019 г. по
описа на Бургаски окръжен съд, по силата на който СНЦ „Тракийско дружество
Екзарх Антим I“ е осъдено да заплати на взискателите
Г.Х.С., Д. А. К. и С.Т.П. сумата от 2210 лв – разноски
по делото; на Г.Х.С. и Д. А. К. – по 750 лв, представляващи съдебно–деловодни
разноски за производството по в.т.д.№ 65/2020 г. на БАС. Към молбата са
приложени Договор № 5021 от 18.11.2020 г. за правна защита и съдействие,
сключен между Г.Х.С. и адв.Вирджиния Хайк с уговорено адв.възнаграждение в
размер на 400 лв, и Договор № 99967 от 17.11.2020 г. за правна защита и
съдействие, сключен между Д. А. К. и адв.Даниела Кожухарова с уговорено
адв.възнаграждение в размер на 400 лв.
До длъжника е
подадена Покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението
възлиза на 5 083,56 лв, от които: 3710 лв – присъдени разноски, 800 лв –
разноски по изпълнителното дело и 573,56 лв – такси по Тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 10.12.2020 г., т.е.ЧСИ Т.Маджарова е приела разноски в размер на
800 лв за изпълнителното производство. ПДИ е връчена на длъжника на 17.12.2020
г.
На 18.12.2020 г. по изп.дело е постъпила жалба от
длъжника против Постановление по изп.дело № 2469/2020 г. на ЧСИ Т.Маджарова
относно размер на адвокатско възнаграждение в производството по изп.дело.
ЧСИ не е администрирала жалбата и не я е изпратила по
компетентност на БОС, а е приела, че с нея се иска намаляване на приетата
разноска. ЧСИ е съобразила представени на 21.12.2020 г. по изп.дело
доказателства за насрещни вземания на длъжника към взискателите, и направено
искане за прихващане до размера на по-малкото, както и приложени изп.лист №
241/26.08.2020 г. по т.д. 305/2017 на БОС и представено с молба от 18.12.2020
г. удостоверение от изп.д.380/2020 г. по описа на СИС PC Бургас.
С обжалваното Постановление изх.№ 1231/11.01.2021 г.
за прихващане и намаляване на разноски, ЧСИ е намалила приетата разноска от
800,00 лв на 408,00 лв и е постановила прихващане между страните на вземания на
длъжника против взискателите по изп.лист от 26.08.2020 г. по т.д.305/2017 г. на
БОС и удостоверение от ДСИ Т.Михова по изп.дело 380/2020 г. „от дълга“ на
длъжника към всеки един от взискателите.
Постановление изх.№ 1231/11.01.2021 г. е връчено на
длъжника и на взискателите, чрез процесуалните им представители, на 11.01.2021
г.
Против Постановлението са подадени жалби от страните,
както следва – от взискателите - на 15.01.2021 г., и от длъжника - на
19.01.2021 г.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът намира и двете жалби за недопустими:
В чл.435 от ГПК
лимитативно са изброени действията на съдебния изпълнител, които могат да се
обжалват от страните.
Съгласно
чл.435, ал.1, т.1 ГПК, Взискателят може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото
изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл.468,
ал.4 и чл.485;
спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
Жалбата,
подадена от взискателите, е против постановление на ЧСИ, с което са приети намалени
приетите по изпълнителното дело разноски на взискателите от 800 лв на 408 лв;
против действия на ЧСИ, с които длъжникът по изпълнителното дело е присъединен
като взискател против първоначалните взискатели, с удостоверение от ДСИ по
друго изп.дело; и против извършено от ЧСИ прихващане на вземания на длъжника по
делото СНЦ „Тракийско дружество
Екзарх Антим І“ „от дълг“ на всеки от взискателите.
Съгласно чл.435, ал.1 ГПК, така описаните обжалвани действия не попадат в нито една от хипотезите на
чл.435, ал.1 ГПК. Законодателят не е предоставил възможност на взискателя по
изпълнителното дело да обжалва нито разноските (такава възможност е предвидена
само за длъжника, съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК). В закона не е предвидена
възможност взискателят да обжалва и присъединяването на друг взискател по
изпълнителното дело (чл.464 ГПК дава възможност на взискател за оспорване на
вземането на присъединен кредитор чрез иск). На последно място в ГПК не е
предвидена възможност за самостоятелно обжалване на извършване на прихващане от съдебния изпълнител на
вземания на длъжника срещу взискателя от дълга на длъжника към взискателя. В
случая, ЧСИ Маджарова не е постановила прекратяване на изпълнителното
производство, за да се приеме, че е налице възможност по чл.435, ал.1, т.3,
вр.чл.433, ал.1, т.1 ГПК, съдът да се произнесе по законосъобразността на
извършеното от ЧСИ Маджарова прихващане на вземания на длъжника по делото СНЦ „Тракийско дружество
Екзарх Антим І“ „от дълг“ на всеки от взискателите.
Съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва:
постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485;
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В чл.435, ал.2, т.7 ГПК е дадена възможност на длъжника да обжалва разноските,
но в случая в жалбата изрично е посочено, че се обжалва не размерът на
разноските, а размерът на
извършеното прихващане. Това действие на съдебния изпълнител не попада в обхвата
на нито една от хипотезите по чл.435, ал.2 ГПК за възможност за обжалване от
длъжника на действията на съдебния изпълнител. Следва да се посочи, че и самото
прихващане не е извършено с приетите разноски на взискателите (за да се приеме,
че се обжалват разноските), а „от дълг“ на длъжника към всеки от взискателите.
На последно място, извършвайки прихващането, ЧСИ Маджарова нито е прекратила
производството по изпълнителното дело, нито е отказала прекратяването му,
поради което не е налице допустимост на подадената от от длъжника жалба и по
чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Поради това, че
подадените от взискателите и от длъжника жалби не попадат в нито една от
лимитативно изброените в чл.435 от ГПК хипотези за обжалване на действията на
съдебния изпълнител, жалбите са недопустими, поради което следва да бъдат
оставени без разглеждане, а производството по тях следва да бъде прекратено.
Поради недопустимостта на двете жалби и липсата на искане от страна на
длъжника за присъждане на разноски, такива не се дължат на страните за
настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх.№ 02041/15.01.2021 г. на ЧСИ Т.Маджарова, подадена
от Г.Х.С., Д. А. К. и С.Т.П. – взискатели по изп.дело № 20208030402469 по описа
на ЧСИ Т.Маджарова срещу
Постановление за прихващане и намаляване на разноски изх.№ 1231/11.01.2021 г. по изп.дело № 20208030402469 по описа на ЧСИ Т.Маджарова.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх.№
02287/19.01.2021 г. на ЧСИ Т.Маджарова,
подадена от Сдружение с нестопанска цел „Тракийско дружество Екзарх Антим І“ с ЕИК ********* –
длъжник по, срещу Постановление за прихващане и намаляване на разноски изх.№
1231/11.01.2021 г. по изп.дело №
20208030402469 по описа на ЧСИ Т.Маджарова.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.193/2021 г. по описа на
Бургаски окръжен съд.
Определението
подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.