Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                Година 15.11.2018                              Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                  Петнадесети  граждански състав

На трети октомври                                                             Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                           Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Емилия Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 1885 по описа за 2018 година.

           

Предявени са искове от Хххатели за хххххх” - гр. София против ххх- гр. Стара Загора по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1802,53 лева – договорна неустойка за забава за периода 13.01.2015г. до 08.01.2018г., законна лихва върху главницата /1980 лв./, в размер на 25,30 лева за периода 12.01.2018г. до 26.02.2018г., за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 320/2018г. по описа на РС - Стара Загора. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че в негова полза била издадена Заповед за изпълнение срещу „ХХХпо ч.гр.д. № 320/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, срещу която длъжникът възразил и в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК се предявявал настоящият установителен иск по чл. 422 от ГПК. Сочи се, че на 12.12.2012г. страните сключили договор № 069 за излъчване по безжичен път, предаване по кабел и механично възпроизвеждане, с който ищецът, в качеството си на дружество за хххпо смисъла на чл. 40 от ЗАПСП, отстъпвал срещу възнаграждение на ответника неизключителното право да използва за нуждите на своята телевизионна програма всички защитени музикални и свързани с музика литературни произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца. Съгласно чл. 7 ал. 1 от договора, срещу предоставените с договора права ответникът се задължавал да заплаща на ищеца авторски възнаграждения във вид на процент отчисления от приходите на телевизията, при гарантиран месечен минимум в размер на 550 лв. без ДДС, като на основание чл. 7 ал. 1, изр. последно върху така определеното възнаграждение се начислявал ДДС. На основание чл. 8 ал. 1 от договора гарантираните месечни минимуми следвало да бъдат изплащани на тримесечни вноски в 10-дневен срок след изтичане на съответното календарно тримесечие. Към датата на подаване на заявлението ответникът бил в забава да заплати на ищеца дължими месечни минимуми за периода от 01.10.2014г. до 31.12.2014г. на обща стойност 1650 лв. без ДДС или 1980 лв. с ДДС, за което задължение била издадена фактура № ********** от 07.01.2015г. Съгласно чл. 9 ал. 1 от договора, за всяка забава в плащането на дължимите съгласно същия тримесечни вноски, ответникът следвало да заплати на ищеца договорна неустойка в размер на 1/120 от годишната законна лихва за всеки ден забава, но общо не повече от еднократния размер на самата дължима вноска. Размерът на неустойката бил изчислен от деня, следващ падежа на вноската, до 08.01.2018г. Към 08.01.2018г. ответникът дължал договорна неустойка върху горепосочената вноска за четвърто тримесечие 2014г. в размер на 1 802,53 лв., изчислена за периода от 13.01.2015г. до 08.01.2018г. Сочи се, че едва след издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК, ответникът извършил плащане по процесната фактура в размер 1980 лв. с ДДС, както и разноските по заповедното производство, включващи държавна такса в размер на 75,65 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лв. Към датата на подаване на исковата молба ответникът бил в забава да заплати на ищеца договорна неустойка за забава в размер на 1 802,53 лв. и законната лихва върху главницата, изчислена от датата на подаване на заявлението - 12.01.2018 г. до датата на окончателното й плащане - 26.02.2018 г. в размер на 25,30 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват, като неоснователни и недоказани. Прави се възражение за прекомерност на претендираната неустойка, тъй като излизала извън рамките на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Законната лихва върху главницата за процесния период 13.01.2015г. - 12.01.2018 г. била в размер на 601,71 лв., близо три пъти по-малко от претенцията. Прави се възражение за прекомерност на претендираната неустойка и заради това, че същата като размер надвишава размера на договорената месечна вноска от 550 лв. без ДДС или 660 лв. с вкл. ДДС. Съгласно чл. 7 от договора страните договорили гарантиран месечен минимум в размер на 550 лв. без ДДС или 660 лв. с вкл. ДДС, като в този смисъл таванът на претендираната неустойка следвало да е договорената месечна сума, а не сборът от тримесечните такива. Моли се да бъде оставен без уважение предявеният иск за установяване на дьлжимост на неустойка в размер на 1 802,53 лв. като неоснователен и недоказан, алтернативно да бъде намален до размера на дължимата законна лихва в размер на 601,71 лв. По отношение иска за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до датата на окончателното й изплащане се заявява, че се признава иска по основание, но се оспорва по размер. Не ставало ясно как е калкулирана дължимата законна лихва, с оглед признанието на ищеца за направеното плащане на главницата, макар и на вноски. Не било допустимо да се претендира заплащане на законна лихва, без да се държи сметка за платените от ответника суми като размер и дата на плащане. След всяко плащане на част от дължимата сума законната лихва следвало да се начислява върху остатъка от дължимата сума до окончателното изплащане.

            В съдебно заседание пълномощникът на ищеца моли да се уважи предявеният иск. Претендира разноски. Представя писмена защита. Пълномощникът на ответника моли да се отхвърли установителният иск за неустойка, като неоснователен и недоказан, алтернативно - да се намали размера му до 1000 лв. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Със Заповед № 200/15.01.2018г. по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по приложеното ч.гр.д. № 320/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 1980 лв. – главница, представляваща неплатено възнаграждение за отстъпени авторски права за четвъртото тримесечие на 2014г. /01.10.2014г. – 31.12.2014г./ по договор № 069 от 12.12.2012г., 1802,53 лв. – неустойка за забава върху вноска за четвъртото тримесечие на 2014г. – за периода от 13.01.2015г. до 08.01.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2018г. до изплащане на вземането. В срока по 414 ал. 2 от ГПК срещу Заповедта е подадено възражение от длъжника /ответника/. Поради междувременно плащане на главницата, се претендира установяване дължимостта на неустойката и на законната лихва върху главницата, следователно, установителният иск е допустим.

Не е спорно по делото, а и от писмените доказателства се установява, че на 12.12.2012г. страните са сключили договор № 069 за излъчване по безжичен път, предаване по кабел и механично възпроизвеждане. По силата на договора, ищецът, в качеството си на дружество за хххпо смисъла на чл. 40 от ЗАПСП, е отстъпил на ответника неизключителното право да използва за нуждите на своята програма всички защитени произведения, принадлежащи към неговия репертоар. Съгласно чл. 7 ал. 1 от договора, срещу предоставените с договора права ответникът се е задължил да заплаща на ищеца годишно възнаграждение, определено въз основа на отчисления в размер на 1,5 % от приходите му, при гарантиран месечен минимум от 550 лв., като върху възнаграждението се начислява ДДС. На основание чл. 8 ал. 1 от договора, гарантираният месечен минимум се изплаща на тримесечни вноски, в десетдневен срок след изтичане на съответното тримесечие. За дължимото възнаграждение за четвъртото тримесечие на 2014г. от ищеца е издадена фактура № ********** от 07.01.2015 г. – на стойност 1980 лв. с ДДС, която сума, ведно с разноските по заповедното производство /75,65 лв. държавна такса и 75 лв. юрисконсултско възнаграждение/, е заплатена от ответника на ищеца след падежа и след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /на 12.01.2018г./, с четири платежни нареждания /от 08.02.2018г. – 500 лв., от 09.02.2018г. – 350 лв., от 14.02.2018г. – 660 лв. и от 26.02.2018г. – 620,65 лв./.

Съгласно чл. 9 ал. 1 от договора, за забава в плащането на вноските ответникът се задължава да заплаща на ищеца неустойка в размер на 1/120 от годишната законна лихва за просрочени задължения за всеки ден закъснение, но общо не повече от еднократния размер на самата дължима вноска. Ответникът не оспорва начина на определяне и изчисляване на неустойката и че такъв размерът /от 1802,53 лв./ за периода от 13.01.2015г. до 08.01.2018г. се получава, съгласно договора. Неустойката е договорена до размера на самата дължима вноска. Задълженията се заплащат на тримесечни вноски, съответно чл. 9 ал. 1 от договора има предвид именно вноска, а не месечния мининмум.

Съдът намира, че уговорената неустойка за забава не е прекомерна. В тежест на ответника е да докаже съотношението на неустойката с претърпените вреди, т.е. несъответствието й с претърпените от ищеца вреди към момента на неизпълнението на договорното задължение. По делото не са ангажирани доказателства за действителния размер на вредите за ищеца, настъпили от забавеното изпълнение на главното парично задължение по процесния договор през исковия период. Съдът счита, че предвид това, че задължението за главницата е парично, не може да се приеме, че вредите от забавата му за кредитора са в размера на законната лихва. Това би обезсмислило института на договорната неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение, при положение, че самият закон /чл. 86 от ЗЗД/ установява обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата. Размерът на процесната неустойка не може да доведе до извод, че единствената цел, за която тя е уговорена излиза от присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Изпълнението на задължението не е обезпечено с други правни способи, а и договорената неустойка е ограничена до размера на дължимата вноска.  Отделно от това, съгласно чл. 309 от ТЗ, неустойка, уговорена по търговска сделка между търговци /каквато несъмнено е процесната/, не може да бъде намалявана поради прекомерност. Правилото на чл. 309 ТЗ има специален характер и дерогира това на чл. 92, ал.2 ЗЗД /Решение № 112 от 2.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 426/2012 г., II т. о. и др./.

Предвид изложеното, искът по чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД е основателен и като такъв, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху платената главница от 1980 лв., считано от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК /12.01.2018г./ до окончателното й плащане /26.02.2018г./, в размер на 20,22 лв., изчислена по електронен калкулатор, съобразно датата на плащане на отделните четири вноски и остатъка за плащане след всяка вноска.

С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца по настоящото дело разноски /разноските по ч.гр.д. са заплатени от ответника/ - държавна такса – 36,05 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., на основание 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25 ал. 1, т. 1 от НЗПП, предвид материалния интерес и обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание. Не се следват на ищеца претендираните с допълнителен списък по чл. 80 от ГПК разноски за пътни и дневни, тъй като те не са деловодни разноски по чл. 78 от ГПК /в този смисъл Решение №45/13.03.2018 по дело №4930/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. Определение №92/27.01.2016 по дело №5793/2015 на ВКС и др./.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ХХХ, със седалище и адрес на управление ххх, че дължи на Хххатели за хххххх”, ХХХ, със седалище и адрес на управление гр. Ххх, сумата от 1802,53 лева – договорна неустойка за забава, за периода от 13.01.2015г. до 08.01.2018г., върху главницата /1980 лв. – вноска за четвърто тримесечие на 2014г./ по договор № 069 от 12.12.2012г., както и сумата от 20,22 лева – представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 12.01.2018г. до окончателното й плащане - 26.02.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК с № 200/15.01.2018г. по ч.гр.д. № 320/2018г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА „ХХХ, със седалище и адрес на управление ххх, да заплати на Хххатели за хххххх”, ХХХ, със седалище и адрес на управление гр. Ххх, сумата от общо 236,05 лева – разноски.

 

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                        

                                                                                

                                                                         Районен съдия: