РЕШЕНИЕ
№260108/14.9.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На осми септември Година
две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар : М.
Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2292 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.К.Д. в
качеството и на управител на „ А.“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** срещу НП № 03-010875/06.03.2019
год. на Директора на ДИТ Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1700
лв..
С
жалбата се иска отмяната на НП, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, при
издаването му са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон.
Оспорват се основанията за налагане на санкция по чл.415б от КТ, както и че са
допуснати нарушения на чл.40,ал.1 от ЗАНН, чл.43 от ЗАНН,чл.44 от ЗАНН и
чл.52,ал.2 от ЗАНН.
В
съдебно заседание дружеството, редовно призовано не се представлява. Депозирани
са писмени бележки от управителя на дружеството М.Д., в които се излага
становище по хода на делото, доказателствата и по същество на същото.
Въззиваемата
страна – Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк Ошавкова, която моли НП
да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН , № 03-010875/27.02.2019 год., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че видно от представения окончателен
график за месец декември 2018 год. и
платежен фиш за месец декември 2018 год. при установено месечно сумирано
изчисляване на работното време се установява, че на лицето С. З. Н. Ц., с ЕГН **********
на длъжност продавач - консултант в магазин за кожени изделия,
бул."Вл.Варненчик" №186, МОЛ Варна ЕАД, гр.Варна, стопанисван от „Арт
- 93" ООД, положило през месец декември 2018 г. - 160 часа труд, като е
отработило 6 смени по 8 часа и 16 смени по 7 часа, без включена почивка от 1
час в работни смени, при норма за продължителност на работното време за месец
декември 2018 г. - 144 часа, без на лицето да е изплатено на лицето
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, с платежна
введомост за месец декември 2018 г.
Нарушението е извършено на
31.01.2019г., в магазин за кожени изделия, бул."Вл.Варненчик" №186,
МОЛ Варна ЕАД, гр.Варна, до която дата е следвало да се изплати възнаграждението
за месец декември 2018 г., съгласно уговорената периодичност на изплащане на
трудовото възнаграждение с трудов договор №621/12.10.2015 г..
Административния орган е квалифицирал
установеното като нарушение на чл.150,вр. чл.128,т.2 ,вр. чл.264,ал.1,т.4 от КТ.
Акта бил съставен и предявен на упълномощено
лице, което в графата бележки и възражения не отразило да има такива.
В срока
по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал
обжалваното НП, с което наложил
на „ А.“ООД, ЕИК ********* имуществена
санкция в размер на 1700 лв..
В хода на съдебното производство е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д.Д., която потвърждава изложеното в акта. Посочва, че
при последваща проверка в магазин за кожени изделия, стопанисван от дружеството
„ А.“ООД с цел да се провери изпълнеснието на дадените предписания от предходна
проверка били установени множество нарушения за неизплащане на извънреден труд.
Установено било, че във фирмата се работело при месечно сумирано отчитане на
работното време, установено с вътрешни документи, като за положения извънреден
труд не било начислено допълнително възнаграждение, включително и по отношение
на лицето Силвия Ценева. До приключване на проверката не били представени
доказателства, че нарушенията са отстранени, поради което бил съставен и АУАН.
С показанията си св.М.М. потвърждава
казаното от св.Д..
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията
на свидетелите Д. и М. , дадени в хода
на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства ,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- директор на Д ИТ
Варна , въз основа на Заповед № З-071/12.01.2010 год. на изпълнителния директор
на ИА Главна инспекция по труда , като акта също е съставен от компетентно
лице.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел, присъствал при
извършване или установяване на нарушението.
Състава на съда намира за
неоснователни направените в жалбата възражения относно допуснати процесуални
нарушения.
При съставяне на АУАН и при издаване
на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административно-наказателното производство. АУАН е
издаден при спазване изискванията на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и
да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН да прави писмени възражения по
акта.Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя .
Спазени са предвидените в ЗАНН
процесуални правила относно реда за предявяване и връчване на акта за
установяване на административното нарушение. АУАН е връчен на упълномощено
лице. ЗАНН не съдържа забрана предявяването и връчването да се извърши на лице,
различно от законния представител на търговското дружество или от едноличния
търговец, т. е. съществува процесуална възможност за връчване на акта за
установяване на административно нарушение на упълномощено лице. Видно от
приложеното към преписката пълномощно с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя Д., в качеството и на управител на дружеството „ А.“ ООД, е че
Любов Михалева е упълномощена да я представлява, подава и получава и подписва
документи, в т.ч. АУАН, НП и др. , свързани с държавните институции – НАП, КЗП
и др. на територията на гр.Варна. В този смисъл е неоснователно и възражението,
че административнонаказващия орган не е
изпълнил задължението си по чл.52 от ЗАНН и не е извършил проверка на АУАН за
неговата законосъобразност и обоснованост.
Неоснователно е направеното възражение
за допуснато нарушение на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН. Действително част от цифровото
изписване на квалификацията на
извършеното нарушение е чл.264,ал.1,т.4 от КТ вместо тази по чл.262,ал.1,т.4 от КТ, но съдът намира,че
правото на защита не е нарушено,тъй като тази норма е препращаща правна норма.
По никакъв начин не е било ограничено
правото на защита на жалбоподателя в това производство по ЗАНН ,тъй като има
словесно описание на съставомерните на нарушението обективиращи признаци,същите
са описани по съвсем идентичен начин,както в обстоятелствената част на акта за
нарушение,така и в обстоятелствената част на самото обжалвано НП.
По отношение правилността на НП,
състава на съда намира, че безспорно е
установено извършеното от дружеството нарушение на чл.150 от КТ.
Чл.150 от КТ предвижда задължение на
работодателя за положен извънреден труд да заплаща трудово възнаграждение в
увеличен размер съгласно чл.262 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да изплаща уговореното трудово
възнаграждение.
Съгласно чл.262,ал.1,т.4 от КТ положеният
извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или
служителя и работодателя, но не по-малко от:
4. 50 на сто - за работа при сумирано
изчисляване на работното време.
Фактическата обстановка, въз основа на
която актосъставителят е достигнал до извода за извършено нарушение е доказана
по несъмнен начин и се потвърждава от
представените по делото доказателства: писмени такива и свидетелски показания.
Следва да се отбележи, че от страна на дружеството не са оспорени представените
и приложени по делото документи, поради което те притежават доказателствената
сила, която законът им признава.
Санкционираното дружество притежава
качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на
КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 136 от КТ
работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно
време до 40 часа. Работното време се изчислява в работни дни - подневно. В ал.
2 на чл. 142, ал. 1 от КТ е регламентирана възможност за работодателят да
установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за
друг календарен период, не повече от 6 месеца. В тази хипотеза съгласно чл. 142
от КТ максималната продължителност на работната смяна при сумираното
изчисляване на работното време може да е до 12 часа, а продължителността на
работната седмица не може да надвишава 56 часа.
В конкретният случай видно от
приложените график за месец декември 2018 год. и платежен фиш за месец декември
2018 год. се установява, че е въведено
месечно сумирано изчисляване на работното време. При тази хипотеза
работодателят отчита /изчислява/ работното време на конкретния работник в края
на отчетения период. Когато нормата работно време за същия период е превишена,
ще бъде налице извънреден труд.
При въведено месечно сумирано изчисляване на работното време
за месец декември 2018 г. лицето Силвия
Ценева е положила 160 часа труд, като е отработило 6 смени по 8 часа и 16 смени
по 7 часа, без включена почивка от 1 час в работни смени, при норма за
продължителност на работното време за месец декември 2018 г. - 144 часа,
следователно разликата от 16 часа се явява извънреден труд. Безспорно е
установено въз основа на платежна ведомост за месец декември 2018 год., че
положения извънреден труд не е заплатен.
Предвид изложеното състава на съда
намира, че дружеството не е изпълнило задължението си да заплати положения
извънреден труд през отчетния месец декември 2018 год. по отношение на лицето
Силвия Ценева, с което е осъществило от обективна страна състава на нарушение
по чл.262,ал.1,т.4 от НК .
По отношение на субективната страна,
доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена
отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или
общините е обективна, безвиновна.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал.
1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с "имуществена санкция"
или "глоба" в размер от 1500 лв. до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с "глоба" в
размер от 1000 лв. до 10 000 лв.
На дружеството е наложена
"имуществена санкция" в размер на 1700 лева. Същевременно
административнонаказващият орган е обсъдил и възможността за приложение
разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в от КТ като е преценил, че липсват
основания за тяхното приложение.
Настоящият случай не представлява
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от типичната за нарушенията от същия
вид.
Неприложима е и привилегированата
разпоредба на чл. 415в от КТ, доколкото нарушението не само не е отстранено
веднага, но липсват данни това не е сторено и до момента.
С оглед на това, като взема предвид
забавеното с месеци изплащане на трудовото възнаграждение, водещо до
неблагоприятни последици за конкретната служителка, Съдът счита, че имуществена
санкция в размер на 1700 лева, се явява справедлива и отговаряща на
обществената опасност на допуснатото нарушение.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на РД АА Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в
размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния представител на
въззиваемата страна се е явил в едно
съдебно заседание, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на
предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-010875/06.03.2019 год. на Директора на ДИТ Варна , с
което на „ А.“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.К.Д. на осн. чл.416,ал.5,вр. чл.414,ал.1 от КТ
на „ А.“ООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 1700 лв..
ОСЪЖДА „ А.“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.К.Д. да заплати на Д ИТ Варна сумата от 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК
и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ
В РС ВАРНА :