РЕШЕНИЕ
№ 949
гр. Благоевград, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210101644 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от М. Л. К., ЕГН **********, притежаваща лична
карта ****, издадена на 26.03.2020 г. от МВР-****, със съдебен адрес за призоваване: град
**** против Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. ***, представлявана от кмета
****.
В депозираната искова молба е заявено искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 24 950 лв. - частичен иск от общ иск в размер на 50 000 лева,
представляваща неимуществени вреди - претърпени болки, страдания, стрес и неудобства,
причинени на 09.03.2024 г., следствие на ухапване от безстопанствено куче, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 09.03.2024 г. (събота), както всяка сутрин около 8:15-8:20 часа
излязла на разходка с двете кучета на дъщеря й, които били порода „мини шпиц" и „пинчер",
като сочи, че винаги ги разхождала на каишка в района на блока, където живеела, а именно:
**** След като завила покрай блока по улица ****, между **** и срещу **** в далечината
(100 - 150 метра) на разклона за с.*** видяла голямо куче (с размери на „немска овчарка"),
цялото рижаво на цвят, с къс косъм, което се затичало към ищцата, приближила се до нея и
нейните кучета и захапало кучето й порода „мини шпиц". Видяла, че кучето подхвърлил
нейното във въздуха, след което го изплюло на повече от метър от него, като същата
установила, че му бил разкъсан предният десен крак и се виждала костта. Поддържа, че след
нападението над „мини шпица" агресивното животно я нападнало, като същата започнала да
викала за помощ и да се борила за живота си. Излага , че агресивното куче я захапало за
крака, за лявата ръка, свалило я била на земята, захапала й китката на дясната й ръка, като
борбата продължила около 10 минути, през което време крещяла неистово за помощ.
Твърди, че съседът й на втория етаж, *****, чул виковете й, погледнал през прозореца и
видял същата на земята как се борила с огромното куче. Същият се приближил към ищцата,
като държал лопата в ръка, в резултат на което кучето се изплашило и избягало, а
междувременно на помощ й се притекли и други хора. Сочи, че съседката от ****, *****
сигнализирала на тел. 112, като на място дошла линейка, която я транспортирала до
1
„Спешното" в Поликлиниката, където била насочена за прием в „Отделение по ортопедия и
травматология" на МБАЛ „Благоевград". Излага, че й били направени две операции на всяко
от местата ухапано от кучето на датите: 09.03.2024 г. и на 12.03.2024 г., като извършените
операции и нараняванията били описани в издадената й Епикриза, като: Разкъсно-контузна
рана около 5/5 см. в областта на латералната повърхност на дясното бедро; Разкъсно-
контузна рана в областта на дясната китка с размери около 4/2 см., затруднени движения в
дясна гривенна става; Разкъсно-контузна рана около 2/2 см. в областта на ляв лакът; Охлузна
рана на лявото коляно с размери около 2/1 см. Заявява, че от болницата била изписана на
14.03.2024 г., с назначени два контролни прегледа на 21.03.2024 година и на 28.03.2024 г., и с
препоръки: „Да щади оперираните крайници. Да спазва лекарските препоръки и назначения.
Да спазва рехабилитационната програма. Амбулаторно проследяване. Сваляне на конците на
14 ден". Конците, които следвало да й свалят били над 25 броя, като до 27.04.2024 г. била в
болничен. Сочи, че й били поставени 5 ваксини срещу бяс - на 12.03.2024 г., на 15.03.2024 г„
на 19.03.2024 г., на 26.03.2024 г. и на 09.04.2024г., както и че на 16.05.2024 г. й бил извършен
и преглед от Д. - специалист по съдебна медицина, който потвърдил, че причинените й рани
са от нападение на едро куче, като описал обективната находка в Съдебномедицинско
удостоверение №27/2024 година за пред съда. Подала сигнал до РП-Благоевград във връзка с
инцидента, за което била образуваната преписка 2497/2024 г. по описа на РП-Благоевград, по
която й било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като не се установява
неполагане на грижи от страна на собственик на гръбначното животно, предвид
обстоятелството, че кучето е бездомно и причинените й телесни наранявания не субсумират
състав на сочените и изискуеми по смисъла на закона телесни повреди. Поддържа, че от
момента на нападението на 09.03.2024г. до 27.04.2024 г. била в болничен, като трудно се
възстановявала и все още изпитвала болки. От друга страна сочи, че наред с причинените й
физически травми изпитвала и сериозни душевни страдания, като не можела да свикнела с
огромните белези, които вместо да избледнявали станали по-релефни и грозни. Излага, че
посещавала и консултации във връзка с разстройство в адаптацията - за овладяване на
напрегнатост, тревожност при припомняне на събитието и страхови изживявания, разстроен
сън, вследствие на нападението от безстопанственото куче, като и било изписано и лечение
с медикаменти. Заявява, че с писмо заведено с входящ №94-00-783/20.05.2024 г. поканила
Община Благоевград доброволно да уредят отношенията си във връзка с инцидента.
Ответникът оспорва предявения иск. Излага доводи, че вредите не са били нанесени от
безстопанствени и бездомни кучета. Сочи, че бил изпълнил задълженията си по ЗЗЖ, като
излага подробни съображения в тази връзка.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявения осъдителен иск:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано
лице, депозиран е пред компетентния съд, като ищцата е упражнила надлежно правото й на
иск.
2. Относно основателността на предявения осъдителен иск:
Уважаването на исковата претенция по чл. 49 ЗЗД в настоящия случай е детерминирано от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпване на описания в исковата
молба инцидент; 2/ настъпилият инцидент да е вследствие от деяние на ответника Община
Благоевград като юридическо лице, отговаряща за безстопанствените кучета, което деяние се
изразява в бездействие - не взимане на необходимите действия за контрол над
безстопанствените и бездомните кучета, които се намират на територията на ответната
община; 3/ настъпилите в резултат на това деяние неимуществени вреди на ищцата, както и
размера на тези вреди; 4/ причинна връзка между деянието и неимуществените вреди, и 5/
противоправното деяние да е осъществено виновно от страна на служители на ответната
община, който елемент от деликта съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
2
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцата следва да установи наличието на първите четири от
посочените изисквания. От своя страна ответникът носи тежестта за оборване на законовата
презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на неговите служители или трябва да установи, че е
погасил претендираното от ищцата вземане.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се
установяват всички елементи на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД. Със Закона за защита на
животните /ЗЗЖ/ на общините е възложена, чрез техните органи, със закон дейността по
осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, да изолират безстопанствените
кучета в определени за целта места. Общините отговарят съобразно разпоредбите на гл. V от
ЗЗЖ - „Безстопанствени животни”. Независимо от това, че тези животни са безстопанствени,
т.е. те нямат индивидуализирани собственици, с тези законови норми от глава гл. V на ЗЗЖ е
възложен надзорът върху тях на общините. Чрез предписаните от двата закона мерки,
осъществявани от кметовете на общините, се осъществява този надзор до момента, в който
популацията им бъде ограничена до степен, че всички бездомни животни да бъдат
настанени поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно
отглеждане-чл. 55 ЗЗЖ. С оглед изложеното се касае до фактически действия, възложени на
общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във
връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места, отговорността на
общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице на основание извършено от нея
възлагане на установени със закон нейни задължения.
От представените по делото от ответната община множество писмени доказателства, както
и от показанията на свидетелката **** (директор на приюта за бездомни кучета към Община
Благоевград) може да се направи извод, че са направени опити и са положени усилия за
осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, както и за изолиране на
безстопанствените кучета в определени за целта места, а именно в Общински приют за
безстопанствени животни в с. Покровник, общ. Благоевград. Въпреки това безспорно е, че
на територията на Община Благоевград все още има скитащи безстопанствени кучета.
Неоснователно е възражението на ответната община, че не било доказано по делото
ищцата да е била ухапана от безстопанствени и бездомни кучета. Събраха се доказателства
за обратното. Налице са показанията на свидетеля ***** /съсед на ищцата/, от които се
установява, че през месец март, събота, 2024г., сутринта ищцата, докато е разхождала
нейните две кученца, е била нападната, ухапана и повалена на земята от голямо бездомно
куче. В тази връзка свидетелят е възприел виковете на ищцата от апартамента си, поради
което се е показал на терасата и видял ищцата на земята, а кучето върху нея. Става ясно, че
свидетелят след това тръгнал на бегом, за да й окажел помощ, като взел лопата от входа на
блока, в който живее. Установява се, че свидетелят **** успял да уплашил кучето, което
избягало. Свидетелят оказал помощ на ищцата, като забелязал, че ищцата имала рани по
една от ръцете й. Била извикана линейка, която оказала медицинска помощ на ищцата. След
пристигането на линейката дошли и служителите на инспектората към Община Благоевград
свидетелите *****. Свидетелят изрично заяви, че кучето, което прогонил нямало ушна
марка. В подкрепа на показанията на свидетелят **** са и показанията на свидетелите ****
(също съседи на ищцата), които също са възприели виковете на ищцата, както и че е била
нападната от голямо бездомно куче. Така свидетелят **** изрично заяви, че кучето е нямало
нашийник или ушна марка. Няма основания показанията на свидетелите ****, **** и
Димитрова да не бъдат кредитирани, тъй като тези свидетели са очевидци на процесния
инцидент, а и липсват доказателства, които да опровергават разказаното от тях. По делото са
събрани и доказателства в подкрепа на техните показания. Така от приетото копие на Лист
за преглед на пациент в СПО № 003197/09.03.2024г., издаден от лекар хирург, СПО, МБАЛ -
Благоевград АД става ясно, че от прегледа на ищцата М. Л. К. на сочената дата е установено
3
ухапване или удар от куче, като пациентката е ухапана от бездомно куче в областта на ляво
коляно, дясна китка, ляв лакът и дясно бедро.
След нападението на място пристигнали служителите на инспектората към Община
Благоевград свидетелите *****, които в близост до мястото на инцидента намерили едро
кафяво куче. След това се обадили на свидетелката ****, която пристигнала на място, заедно
с друг служител на Общинския приют, които упоили въпросното куче и го прибрали в
приюта.
Доказана е причинната връзка между бездействието на служителите на ответника и
травмите на ищцата. В тази връзка възраженията на ответника, че бил изпълнил
задълженията си по ЗЗЖ, са неоснователни. В действителност ответникът е представил
Протокол № 8 от заседание на общински съвет Благоевград, проведено на 25.06.2021 година,
от който се установява, че е взето Решение № 267 за създаване на Общинско предприятие
„Общински приют за безстопанствени животни“, със седалище гр. Благоевград, ул.
„Покровнишко шосе“ - база „Биострой“ и с предмет на дейност Залавяне и обработка на
безстопанствени животни в т.ч. залавяне на безстопанствени животни - кучета на
територията на община Благоевград и на територията на други общини;
ветеринарномедицински дейности, регламентирани в ЗВМД и ЗЗЖ, осъществявани във
ветеринарна амбулатория; транспорт, настаняване и грижи на животните в приюта;
организиране и провеждане на образователни кампании, в изпълнение на Плана за действие
към Програмата за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на
община Благоевград и утвърдени от Кмета инициативи на Съвета за сътрудничество;
прилагане на програми за доброволческа дейност; въвеждане и поддържане на актуална
информация в Електронен регистър на безстопанствените кучета в Община Благоевград;
събиране на трупове на умрели кучета на територията на община Благоевград и предаването
им за следващо обезвреждане; осъществяване на контакти и съвместна работа по проекти с
други общини на национално и международно ниво; осъществяване на контакти и
съвместна работа по проекти с неправителствени организации в областта на грижата и
защита на животните; осигуряване на приятни за посетителите условия, организиране на
мероприятия и обучения. Представени са и удостоверения за регистрация на животновъден
обект № 1062/09.11.2016 година от ОДБХ Благоевград, и удостоверение № 85 от 07.11.2016
година за обект Ветеринарна амбулатория - II категория от ОДБХ Благоевград, и Правилник
за организацията и дейността на общинско предприятие „Общински приют за
безстопанствени кучета“. Описаните документи, обаче, сами по себе си не доказват, че
ответната община е изпълнила задълженията си да контролира и прекрати популацията на
безстопанствени кучета. Това е така, защото е известно обстоятелството, че скитащите
безстопанствени кучета на територията на Общината, нито са настанени окончателно в
приют, нито са дадени за доживотно отглеждане или са намерени собственици на същите.
Какви увреждания е получила ищцата в причинна връзка с ухапването от бездомното куче,
се установява от събраните медицински документи и заключението на съдебно-
медицинската експертиза, а именно – на ищцата са били причинени рани от ухапване от
куче, което личи от характерното разположение и вида на установените наранявания. Става
ясно, че на ищцата са й били нанесени от бездомното куче разкъсно-контузни рани в
областта на дясно бедро, дясна китка, ляв лакът, които обилно са кървели и наличието на
множествени охлузни рани. Раните от ухапванията са й причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е категорично, че ухапванията са причинени
именно от куче. В случая ухапванията са от сравнително едро куче. Става ясно, че
получените травматични увреждания от ищцата са затруднили движенията на десните й
горен и долен крайници за около 2-3 седмици. Става ясно, че след проведеното болнично
лечение на ищцата са били издадени два болнични листа с продължителност от общо 50 дни.
Вещото лице е установило, че били ясно видими белезите на ищцата, които не са малки,
достатъчно големи са, но не изменят съществено вида, не нарушават и функциите на
4
засегнатите места. Въпреки че белезите не са малки, те не отговарят на критериите за
медико-биологичния признак „обезобразяване“, тъй като има изменение, което не е
съществено и не затруднява функциите на засегнатите крайници.
От показанията на свидетелката **** се установява, че ищцата след инцидента не се
чувствала добре, изпитвала е страх.
Относно въпроса какъв е размерът на причинените на ищцата неимуществени вреди
следва да се съобрази принципът на справедливостта, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Според
възприетото в задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието справедливост по смисъла на цитираната разпоредба не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното
действие. При определяне на размера на дължимото се обезщетение на ищцата съдът взе
предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането. Като съобрази описаните по-горе травми
и последиците от тях, физическите и психически болки и страдания на ищцата, техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта
на ищцата при инцидента – 55г. – възраст, при която възстановителният процес от подобен
вид травми е значително по-бавен в сравнение с по-млади пострадали, обстоятелството, че
ежедневието на ищцата е било сериозно променено за период от близо 3 месеца,
обстоятелството, че има видими белези, както и икономическите условия в страната и
принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че
размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди
възлиза на 20 000 лв. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството
си инцидентът предизвиква, стрес, уплах, страх, повишена тревожност и негативни душевни
изживявания, които следва да бъдат възмездени по справедливост в посочения размер - чл.
52 ЗЗД. Трябва да се изтъкне, че получените от ищцата увреждания не са от такъв характер и
интензитет, които да налагат продължително лечение и възстановяване. Поради тази
причина обезщетение за размер над сумата от 20 000 лв. би било прекомерно и в
противоречие с чл. 52 ЗЗД.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Съгласно текста на чл. 49 ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди
противоправни и виновни действия/бездействия.
Налице са и предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност
по чл. 49 ЗЗД на ответника.
Справедливото обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди,
търпяни от ищцата (което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до
неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост) е в
размер на 20 000 лв., като искът за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 24
950 лв. /частично от общата сума от 50 000 лв./ следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход от делото (частична основателност на предявения иск) и двете страни имат
право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено както от ищцата, така и
от ответника. На ищцата следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят съобразно
уважената част от иска, претендираните и доказани разноски в размер на 1441,28 лв. На
ответника следва на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да се присъдят разноски в размер на
19,84 лв. (съобразно отхвърлената част от иска).
5
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. ***, представлявана
от кмета **** да заплати на ищцата М. Л. К., ЕГН **********, притежаваща лична карта
****, издадена на 26.03.2020 г. от МВР-****, със съдебен адрес за призоваване: град ****,
следните суми:
- 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ –– представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания, настъпили в
резултат на нападение от безстопанствено куче и ухапване от бездомно куче на 09.03.2024г.,
сутринта, в гр. *****, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
/09.03.2024г./ до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 24 950 лв. /частично от
общата сума от 50 000 лв./
- 1441,28 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и един лева и двадесет и осем
стотинки/, разноски в производството съобразно уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, М. Л. К., ЕГН **********, притежаваща
лична карта ****, издадена на 26.03.2020 г. от МВР-****, със съдебен адрес за призоваване:
град **** да заплати на Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. ***,
представлявана от кмета **** сумата от 19,84 лв. /деветнадесет лева и осемдесет и четири
стотинки/, представляваща общ размер на дължимите разноски, съобразно отхвърлената
част от предявения иск.
Присъдените суми на ищцата М. Л. К., ЕГН **********, притежаваща лична карта ****,
издадена на 26.03.2020 г. от МВР-****, със съдебен адрес за призоваване: град **** да се
преведат от ответника Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. ***,
представлявана от кмета **** по следната банкова сметка – IBAN: ******** BIC: ****.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6