МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 462/2010Г. НА НПРС, 5 СЪСТАВ
Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура –
гр. Н. обвинителен акт по досъдебно производство № 249/2010г. по описа на РУ
“Полиция” гр. Н., ПП № 492/2010г. на НПРП, срещу Д.Г.Д., с ЕГН **********, М., обл.Ш., понастоящем в затвора гр. Л., за това, че на
14.04.2010 г.; на 15.04.2010 г. и на 06.05.2010 г., при условията на
продължавано престъпление и на опасен рецидив в с. П., обл. Ш., в гр. Н., обл. Ш.
и в гр. К., обл. Ш. е отнел чужди движими вещи:
А) парична сума в размер на 647,00 лв. от владението
на Й.П.В., ЕГН **********, собственост на същата;
Б) парична сума в размер на 120,00 лв. От владението
на Р. О. М., ЕГН **********, собственост на Г.И.Х., ЕГН **********;
В) парична сума в размер на 450,00 лв. и мъжки джобен
часовник „***” на стойност 25,00 лв. от владението на Ж.А.Р., ЕГН **********,
собственост на същата;
Г) парична сума в размер на 19,00 лв. и мобилен телефон
„***” на стойност 41,65 лв. от владението на Е.В.П., ЕГН **********,
собственост на същата;
Д) мобилен телефон „***”, на стойност 175,20 лв. от
владението на Д.Д.И., ЕГН **********, а всички вещи и пари – в общ размер на
1497,85 лв., без съгласието на посочените по-горе лица с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл. 196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1, във връска с чл. 26, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на НПРП
поддържа обвинението. Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство се
установяват от всички материали по делото, както и от направеното в хода на
съкратеното съдебно следствие признания на подсъдимия. Предлага с оглед на
факта, че производството се развива по реда на Глава 27 от НПК на подсъдимия да
се наложи наказние при условията на чл. 58а от НК, като му бъде определено
наказание от 5 години лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3, или
подсъдимия да бъде осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 3
години и 4 месеца.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Излагат се
аргументи, че на подзащитният й следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода при условията на чл. 58а, около минималния размер, а именно – 3 години
по общия ред или да изтърпи 2 години след приложението на цитираната
разпоредба.
Подсъдимият Д.Г.Д. се признава за виновен. Потвърждава
фактите от обвинителния акт. Съжалява за стореното. Моли за справедлива
присъда.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие по
реда на Глава ХХVII-ма от НПК, като подсъдимият се признава за виновен и приема
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл. 371, т. 2 от НПК. Не
е провеждан разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът
прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се позова на направените самопризнания от подсъдимия по
реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК и на доказателствата, събрани
в досъдебното производство, които изцяло подкрепят самопризнанията на
подсъдимия.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Г.Д. е осъждан многократно за кражби,
като по гол яма част от присъдите е
търпял ефективно наказание “лишаване от свобода”. Същият живее в с. С., обл.Ш. на съпружески начала и има две деца.
Мотивиран от безпаричието и поради неизградени морални
задръжки, същият през пролетта на 2010г. неколкократно е извършил посегателства
върху чуждо имущество, както следва:
1. На 14.04.2010 г. около обяд пеша се придвижил
от с. С. до с. П., и двете сала в обл. Ш.. Застанал на улицата в с. П., обл. Ш.
пред къщата на свидетелката Й.П.В.,***. Свидетелката Й.В. неколкократно
излизала от жилищната сграда и отивала назад в двора си, за да храни животни и
да върши друга домакинска работа, през което време жилищната сграда оставала
отключена. Подс. Д. издебнал едно от отиванията на свид. В. до двора и влязъл в
незаключената жилищна сграда.
В стаята, където свид. В. предимно обитавала подс. Д.
намерил дамската й чанта, в която имало портмоне с 21 броя банкноти по 20,00
лв.; 4 броя банкноти по 50,00 лв.; 2 броя банкноти по 10,00 лв.; една банкнота
по 5,00 лв. и една банкнота от 2,00 лв., или общо 647,00 лв. Подс. Д. взел тази парична сума и веднага
излязъл от къщата. Прибрал се в с. С., обл. Ш., а от там се придвижил до гр. Н.,
обл. Ш., където на няколко пъти похарчил откраднатата парична сума, предимно за
покупки на хранителни стоки и дрехи.
2. На 15.04.2010 г. подсъдмият се придвижил до
гр. Н., обл. Ш. рано сутринта и около 10 часа отишъл при свидетеля Г.И.Х.,
живущ ***, комуто подс. Д. вършел разни услуги по двора и преди. Него ден свид.
Г. Х. му възложил да измете избените помещения на жилищната сграда. Докато
подсъдимия вършел възложената му работа, свид. Г. Х. излязъл на улицата, за да
си почисти караваната.
Подс. Д.Г.Д. издебнал удобния момент, качил се по
стълбите на жилищната сграда до третия етаж на къщата, където приятелката на
свид. Г. Х. – Р. О. си била оставила дамската чанта. В същата тя била оставила
сумата от 140,00 лв., която току-що й бил дал свид. Г.Х., за да направи
домакински покупки. Подсъдимият взел от дамската чанта сумата от 140,00 лв. и слязъл отново в
мазите, а след малко си тръгнал под предлог, че е свършил възложената работа.
Откраднатите 140,00 лв. обв. Д. похарчил почти веднага за покупки на хранителни
стоки.
3. На 19.04.2010 г. подс. Д.Г.Д. ***. Застанал на
улицата пред дома на свидетелката Ж.А.Р.,***. Свид. Ж.Р. забелязала подс. Д.,
че продължително време стои на улицата пред дома й, но тъй като имала
домакинска работа, на няколко пъти, перейки дрехи в предната част на двора си,
след което отивала неколкократно зад къщата, до задната част на двора, за да
изхвърля мръсната вода. Около обяд връщайки се в предната част на двора, свид. Ж.Р.
заварила подсъдимият вътре в двора, непосредствено до жилищната й сграда и да
затваря всъщия момент прозореца на една от стаите й.
Свид. Ж.Р. запитала подс. Д. какво прави, а същият
заблуждаващо й отговорил, че е гладен и поискал хляб или пари. В същност подс. Д.,
след като продължително наблюдавал поведението на свидетелката, се възползвал
от удобен момент, когато свидетелката отишла в задната част на двора си и
тогава влязъл в незаключената жилищна сграда. В една от стаите свидетелката Р.
в гардероб държала парична сума в размер на 450,00 лв., поставена в стъклен
буркан.
Подс. Д.Г.Д. намерил паричната сума 450,00 лв. и я взел, както и един джобен мъжки часовника „***”,
като при излизане от жилищната сграда бил заварен от свид. Ж.Р..
След като дал заблюждаващото обяснение, подс. Д.
излязъл на улицата и си тръгнал, а след като се отдалечил достатъчно, преброил
паричната сума, която била в размер на 450,00 лв. Паричната сума подс. Д.
похарчил, а джобния часовник „***” с протокол за доброволно предаване от
04.05.2010 г. предал на органите на РУ „Полиция” – гр. Н..
4. На 06.05.2010 г. подс. Д.Г.Д. с автобус се
придвижил до гр. К., обл. Ш.. Застанал на ул. „***” пред дом № *. Установил, че
обитателите на дома са в двора и вършат работа и решил да влезе в незаключената
жилищна сграда. В една от стаите намерил мобилен
телефонен апарат, марка „***”, собственост на свид. Д.Д.И. и го взел. В
този момент обвиняемия бил заварен в стаята от свид. И.Д.И. – дъщеря на свид. Д.
И.. Подс. Д. заблужил свид. Д., че не е дошъл да
краде, а бил дошъл да поиска хляб. За по-голяма убедителност подсъдимият казал
на свид. И.Д., че ако не му вярва, да го пребърка, които му думи били удачен
психологически подход, защото свидетелката И.Д. в показанията си обяснява, че в
този момент му повярвала, след което повикала баба си – свид. Р.Д.Д..
Последната започнала да прави сандвич за подс. Д. в другата стая, но като се
върнала, установила, че подс. Д. си е отишъл, а след това двете свидетелки
установили и липсата на мобилния телефон.
След това Д. *** и застанал пред дом № 16. Установил,
че обитателите на дома вършат работа по двора и решил да влезе в незаключената
жилищна сграда. Влязъл в сградата и в една от стаите взел мобилен телефонен апарат, марка „***”, собственост на свид. Е.В.П..
Подс. Д.Г.Д. намерил до телефона и дамско портмоне, от което взел една банкнота
от 10,00 лв., една банкнота от 5,00 лв. и 2 банкноти по 2,00 лв., общо 19,00 лв., които пари също били на Е.В. П., след което веднага
излязъл на улицата и се отдалечил. Седнал на пейка в централната част на гр. К.,
обл. Ш., в който момент бил спрян за служебна проверка от служител на РУ
„Полиция” – гр. Н., обл. Ш..
Докато служителят изяснявал самоличността на подс. Д.
свидетелката Е.В.П. от дома си набрала номера на току-що откраднатия й телефон,
при което този телефон „***” извънял. Свид. Е.П. запитала по каква причина
собствения й телефон е в чуждо владение, при което в разговора по телефона се
намесил и служителят на РУ „Полиция”, който поканил свид. Е.П. в полицейския
участък за да й изясни фактическата обстановка, а и за да снеме от същата
сведение.
Подс. Д.Г. Д. бил отведен до полицейския участък на
МВР в гр. К., обл. Ш., където с протокол за доброволно предаване от 06.05.2010
г. предал откраднатите два мобилни телефонни апарати, а така също и лични вещи
и парична сума, описани в т.3 до т.6 от същия протокол, които вещи и пари /по
т.3 до т.6/ са върнати от разследващия орган на подсъдимия с разписка от
29.06.2010 г. лист 72.
С разписка от 26.05.2010 г. лист 68 на свид. Д.Д.И. е
върнат мобилния телефон „***”.
С разписка от 26.05.2010 г. – лист 69 на свидетелката Е.В.П.,
чрез пълномощника си – В.В.Н.е върнат мобилен телефон „***”.
От назначените съдебно-оценителни експертизи – лист 56
и лист 59 е видно, че стойността на мобилния телефон „***” е в размер на 41,65
лв.; на мобилния телефон „***” е в размер на 175,20 лв., на мъжки джобен
часовник „***” е в размер на 25,00 лв.
Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за
несъмнено установена от събраните по делото доказателства чрез признанията на
подсъдимия, показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели,
както и писмените и веществени доказателства, събрани на досъдебното следствие.
Всички тези доказателства са безпротиворечиви, ясни и точни.
На основата
на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
От доказателствата по делото безспорно се установява,
че подс. Д.Г.Д., роден на ***г***, с ЕГН **********,*** М., обл.Ш.,
понастоящем в затвора гр.Л., от
обективна страна на 14.04.2010г., на 15.04.2010г. и на 06.05.2010г. при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив в с. П., в гр. Н. и
в гр. К., всичките област Ш., е отнел чужди движими вещи: парична сума в размер
на 647лв. от владението на Й. П. В. ***, с ЕГН **********, собственост на
същата; парична сума в размер на 120лв. от владението на Р. О. М.., собственост
на Г.И.Х. с ЕГН ********** *** пазар; парична сума в размер на 450лв. и мъжки джобен часовник “***” на
стойност 25лв. от владението на Ж.А.Р. с ЕГН **********,*** , собственост на
същата; парична сума в размер на 19лв. и мобилен телефон “***” на стойност
41.65лв. от владението на Е.В. П. с ЕГН ********** ***, собственост на същата;
мобилен телефон /”***/ на стойност 175.20лв. от владение на Д.Д.И. с ЕГН **********
***, собственост на същия, всичко на
стойност 1497.85лв., без съгласието на посочените по-горе лица и с намерението
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият Д. е с обременено съдебно минало включващо
десет осъдителни присъди, като с последните осем от тях, станали факт преди
извършване на настоящото престъпление и преди да е изтекъл петгодишния срок по
чл. 30, ал.1 от НК, са му наложени ефективни наказания лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер. Освен това, предмет на четири от тези
присъди се явяват тежки умишлени престъпления, за които на М. са наложени
ефективни наказания лишаване от свобода в размер на една година или повече. В
светлината на тези констатации, надделява убеждението, че горепосоченото лице е
извършило процесното инкриминирано деяние при условията на т. нар. „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29,
ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.
От субективна
страна, гореописаните деяния са извършено при условията на пряк умисъл
– подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на действията си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настьпването им. Той е
съзнавал, че не е собственик на вещите, знаел е, че няма разрешение на
собствениците, но въпреки това ги е взел. Целта на подсъдимия е била
противозаконно да ги присвои, като се разпореди с тях като със свои.
Деянията подс. Д. е осъществил през непродължителен
период от време – в размките на един месец, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината /пряк умисъл/, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че с
действията си от обективна и субективна
страна подсъдимия Д.Г.Д., с ЕГН **********,*** М., обл.Ш.,
понастоящем в затвора гр.Л., на 14.04.2010г., на 15.04.2010г. и на 06.05.2010г. при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив в с. П., в гр. Н. и
в гр. К., всичките област Ш., е отнел чужди движими вещи: парична сума в размер
на 647лв. от владението на Й. П. В. ***, с ЕГН **********, собственост на
същата; парична сума в размер на 120лв. от владението на Р. О. М.., собственост
на Г.И.Х. с ЕГН ********** ***; парична сума в размер на 450лв. и мъжки джобен часовник “***” на
стойност 25лв. от владението на Ж.А.Р. с ЕГН **********,*** пазар, собственост
на същата; парична сума в размер на 19лв. и мобилен телефон “***” на стойност
41.65лв. от владението на Е.В. П. с ЕГН ********** ***, собственост на същата;
мобилен телефон /”***/ на стойност 175.20лв. от владение на Д.Д.И. с ЕГН **********
***, собственост на същия, всичко на
стойност 1497.85лв., без съгласието на посочените по-горе лица и с
намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1
във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Тъй като делото е разгледано по реда на Глава Двадесет
и седма от НПК, следва да се приложи разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
която изрично предвижда, че при признаване от страна на подсъдимия на всички
обстоятелства по обвинението и при провеждане на съкратено съдебно следствие,
съдът определя наказание при условията на чл. 58а от НК. Последният от своя
страна следва да бъде приложен в редакцията действаща към датата на извършване
на последното деяние, когато вече е влязла в сила новат аредакция на текста
според която при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал.
2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета.
В конкретния случай за състава на чл.196, ал.1, т.2,
във вр. с чл.195, ал.1 от НК, законодателят е определил наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години.
Съдът, съблюдавайки принципите на индивидуализация и
конкретизация на наказанието отчете обществена опасност на деяниято и
обществената опасност на самия деец.
Обществената опасност на деянията, с оглед тяхното
отрицателно въздействие върху обществото и върху засегнатите обществени
отношения, може да се характеризира като по-тежка в сравнение с обикновените
случаи от този вид предвид стойността на всички отнети вещи, множеството деяния
влизащи в състава на продължаваното престъпление, особения характер и методика,
които подсъдимият е използвал, за да заблуди пострадалите.
Степента на обществена опасност на самия подсъдим
следва да се разгледа през призмата на извършеното престъпление, неговата
тежест, поведението му преди, по време и след извършване на престъплението.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете коректното процесуално поведение
на подсъдимия във всики фази на процеса и мотивите, които са го подтикнали да
открадне – тежкото му финансово положение. Доколкото предходните му осъждания
са повод за приложение на по-тежка квалификация на деянието, съдът не може да
ги отчете като утежняващо вината обстоятелство. Утежняващо вината
обстоятелство, обаче, представлява огромния брой предходни присъди за кражби –
това показва по-виска степен на обществена опасност на подсъдимия и явното му
незачитане на чуждата собственост.
С оглед на всичко това съдът намира, че подходящо и
законосъобразно наказание и с оглед на изпълнение на целите на наказанието,
предвидени от законодателя в чл. 36 от НК, е “лишаване от свобода” за срок от 4
години и 6 месеца, определено при условията на чл. 54 от НК. С оглед
разпоредбат ана чл. 58а от НК, съдът намира, че следва да наложи наказанието
след като го намали с 1/3, като определи подс. Д. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок
от 3/три/ години, като наказанието следва да се изтърпи ефективно и на
основание чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС това следва да стане в заведение от закрит тип
при първоначален строг режим.
На осн.
чл.59, ал.1, т.1 от НК от така
определеното наказание “лишаване от свобода” следва да се приспадне времето
,през което подсъдимият Д. е търпял мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА” за периода от 10.05.2010г. до 15.06.2010г. и от 22.07.2010г. до
постановяване на присъдата, като 1/един/ ден задържане под стража се зачита за
1/един/ ден Лишаване от свобода.
На осн.
чл.59, ал.1, т.2 от НК от така
определеното наказание “лишаване от свобода” следва да се приспадне и времето,
през което подсъдимият Д. е търпял мярка за неотклонение домашен арест за
периода от 15.06.2010г до 22.07.2010г., като 2/два/ дни “Домашен арест” се зачитат
за 1/един/ ден “Лишаване от свобода”.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подс. Д.Г.Д. следва
да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ
направените по делото разноски в размер на 65.00 лв по сметка на ОД на МВР гр.Ш..
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО 1 брой мъжки джобен
часовник “***” да се върне на собственичката Ж.А.Р. с ЕГН **********,*** , след
влизане в сила на присъдата.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
Мотивите изготвени на 17.09.2010г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Николова