№ 8506
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110171986 по описа за 2024 година
Ищецът „ АПС Бета България ЕООД основава претендираните от него права на
твърденията, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение против Р. Г. Б. за сумите
650,00 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № 450804 от 12.09.2020 г., сключен между Б. и Сити Кеш ООД ,
вземанията по който са прехвърлени в полза на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД от страна на
Сити Кеш ООД, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
21.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 54,89 лева (петдесет и четири лева и 89 стотинки), представляваща договорна лихва
за период от 12.09.2020 г. до 13.09.2021 г., сумата 143,66 лева (сто четиридесет и три лева и
66 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 13.09.2021 г. до 11.06.2024 г.,
срещу която заповед, в срок е подадено възражение.
Ответникът, получила препис от исковата молба, не е подала писмен отговор.
В подаденото по заповедното производство възражение, е посочила, че възразява
срещу вземането, защото е претърпяла операция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно
кумулативно съединени положителен установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.240, ал.2 ЗЗД.
Видно от представения писмен договор за кредит, на ответницата е отпуснат заем
от 650,00 лева, при ГПР 48,22 %, фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, при краен
1
падеж на договора 13.9.2021г., обща сума за връщане828,27лева, и уговорено връщане на
заема на 12 погасителни вноски , като в писмения договор се съдържа погасителен план,
като в него е посочен размер на погасителна вноска с неустойка, като същата е платима на
падежа на вноските за погасяване на кредита. В разпоредбата на чл.6 от договора е
предвидено, че „заемателят се задължава в срок от три дни от усвояване на заемната сума, да
предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.9,2от ОУ:
поръчител отговарящ на посочените в ОУ условия или банкова гаранция“ В разпоредбата
на чл.8,1 от договора е предвидено, че за неизпълнение на т.6, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер 863,73 лева, която се начислява автоматично от заемодателя,
като с подписването на договора, заемателят се счита уведомен за нейното начисляване и
същата се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства,
нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.11, т.7-12 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички
цитирани основания за нищожност на договора е, че за да е нищожен договора, то за тези
задължения по договора в него следва да липса информация, така че при сключването на
договора както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на
първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част
за погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други
разходи, такси по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер
на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на
яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на
интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се
извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в
съответствие с първоначално определените срокове.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
2
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че неустойката се включва както в общия разход
по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените
легални дефиниции на ЗПК.
Неизпълнението на задължението на потребителя да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора по договора за заем
да се удовлетвори на крайния падеж на договора.
Вследствие на неизпълнението на това задължение от страна на потребителя,
кредиторът не получава реален обезпечителен ефект- не получава обезпечение на
задължението си. Следователно, предвиждането, изначално в договора, на задължение за
неустойка за непредоставяне на обезпечение, е инструмент за генериране /пряко и косвено/
на допълнителни разноски за потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало
да бъдат отчитани като разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1
ЗПКр. Посоченият в договора ГПР от 48,22% не е действителен, тъй като в него не е
отчетена неустойката, която е само по наименование неустойка, а по естеството си
представлява още едно възнаграждение за кредитодателя: Това възнаграждение съставлява
част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което
реалният ГПР по договора, видно от заключението на вещото лице, многократно надхвърля
позволения от закона процент, стигайки до процент над 50. Така, освен че се нарушава и
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната
стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в
противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В
случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на
разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да
бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се
счита за нищожен /арг. Решение от по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това
обстоятелство е достатъчно, за да бъде прогласен за нищожен договорът за кредит. Начинът,
по който е установена конструкцията за обезпечаване на заема, реално съставлява
механизъм за заобикаляне на нормите за защита на потребителите и допълнително
натоварване на заемателя с допълнителни плащания. Неоснователно е възражението на
ищцовата страна, че поради сключването на поредица от договори за кредит, то конкретните
разпоредби са уговорени индивидуално. На основание чл.154,ал.1 ГПК, ищцовата страна,
която се ползва от този факт, следва да го докаже, като по делото не са ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на това твърдение.
Ето защо, СРС намира,че договорът е недействителен и ищецът, съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК, има право, когато договорът бъде обявен за недействителен, да
3
получи чистата стойност на заема, като основанието е извъндоговорно и произтича от
общата разпоредба на чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД- неоснователно разместване на блага, а не
договорно.
При липса на предприети процесуални действия от ищеца, чрез въвеждането на ново
основание на вземането по иска, по реда на чл.143,ал.2 ГПК, или чл.210,ал.1 ГПК, искът,
предявен на договорно основание следва да се отхвърли изцяло.
По разноските. При този изход на спора, право на присъждане на разноски има само
ответната страна, която не доказва разноски.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: ********* и адрес:
гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81В, ап.3, общ. Столична, обл. София (столица) против Р. Г. Б. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ИЛИНДЕН, бл.47, вх.5, ет.1, ап.1, общ. Столична,
обл. София (столица) искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр.
чл 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 53419/2024г от СРС,
125- ти състав за: сумите 650,00 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща
главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 450804 от 12.09.2020 г., сключен
със Сити Кеш ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ
ЕООД от страна на Сити Кеш ООД, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 21.07.2022 г. , ведно със законна лихва за период от 02.09.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 54,89 лева (петдесет и четири лева и 89 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 12.09.2020 г. до 13.09.2021 г., сумата 143,66
лева (сто четиридесет и три лева и 66 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 13.09.2021 г. до 11.06.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4