№ 527
гр. Плевен, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500463 по описа за 2024 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от П. М. Н., от с.
***, обл. Плевен, подадена чрез пълномощник адв. М. И. от АК-Плевен, срещу
решение № 632 от 16.05.2024 г. на Плевенски районен съд, постановено по
гр.д. № 6523/2023 г., в частта, в която е признато за установено на основание
чл. 422 ГПК, че П. М. Н. дължи на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 280
лв. – главница по договор за потребителски кредит № 291237 от 26.03.2019 г.,
сключен със „Сити Кеш“ ООД като кредитодател, ведно със законната лихва,
считано от 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума
е издадена заповед за изпълнение № 3239/17.10.2023 г. по ч.гр.д. № 5779/2023
г. по описа на Плевенски окръжен съд.
В жалбата са наведени оплаквания, обосноваващи довода за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Жалбоподателката счита, че кредитът е погасен изцяло, като кредиторът
неправилно е отнасял внесени от нея суми за погасяване на задълженията по
предходен договор за кредит между тях. Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло иска като
1
неоснователен и погасен чрез плащане, както и да й бъдат присъдени
сторените от нея разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на страната адв. М. И..
Ответникът по въззивната жалба „АПС Бета България“ ЕООД гр.
София изразява становище за нейната неоснователност чрез пълномощника
юрк. Б. Т.. Становището е обосновано в представения писмен отговор на
жалбата.
По допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав се е
произнесъл с определението по чл.267 ГПК от 27.09.24 г.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, въззивният съд намира по същество жалбата за неоснователна,
предвид следните съображения:
Спорният въпрос по делото пред настоящата инстанция, с оглед
предмета на въззивното обжалване, е дали може да се счита погасено
задължението на въззивницата по процесния договор за потребителски кредит
№ 291237/26.03.2019 г. в резултат на всички извършени от нея плащания в
полза на „Сити Кеш“ ООД, чийто частен правоприемник по силата на договор
за цесия е ищецът-въззиваем „АПС Бета България“ ЕООД.
За изясняването на този спорен въпрос във въззивното производство е
допусната съдебно-икономическа експертиза. От приетото заключение на
вещото лице по същата, което съдът възприема като компетентно и
неоспорено от страните, се установява, че между въззивницата П. Н. и
праводателя на въззиваемото дружество – „Сити Кеш“ ООД съществува
правоотношение по сключен преди процесния договор за потребителски
кредит № 256120/08.01.2019 г. Съгласно този договор задължението на
кредитополучателя е в общ размер на 2415лв., от които 1500 лв. главница,
142,94 лв. /40.08%/ договорна лихва и 772,06 лв. неустойка. В заключението са
посочени в табличен вид платените от въззивницата суми / с ПКО и чрез Easy
Рay/, които са отнесени за погасяване на кредита от 08.01.2019 г. по
счетоводните данни на кредитора. Общата сума на погашенията по този
кредит е в размер на 2133 лв., като с тази сума са погасени частично
главницата и начислените лихви за забава, а изцяло са погасени договорната
лихва и неустойката. Остатъчните задължения по кредита според
2
заключението са в общ размер от 793,08 лв., от които 530,65 лв. за главница и
262,43 лв. за начислени лихви за забавено плащане.
При това положение, след като е установено непогасено задължение
по кредита, предоставен на въззивницата преди предоставянето на процесния
кредит от 26.03.2019 г., не може да се приеме, че с извършените от нея
плащания са погасени изцяло и двата кредита, в какъвто смисъл се съдържат
твърдения във въззивната жалба.
В тази връзка следва да бъде посочено, че кредитното
правоотношение, което е предмет на изследване от вещото лице по
назначената във въззивното производство съдебно-икономическа експертиза,
не е предмет на настоящия правен спор, поради което не е допустимо да бъде
преценявана евентуалната неравноправност на клаузи от договора за паричен
заем от 08.01.2019 г., който дори не е наличен по делото.
Независимо от това обаче, дори да се приемат за основателни
възраженията на въззивницата за неравноправност на клаузата за неустойка по
договора от 08.01.2019 г., то общо начисленото задължение по този кредит,
без неустойката, според заключението на вещото лице е в размер на 2154,02
лв. /главница, договорна лихва и лихви за забава/, докато общо внесената сума
за погасяване на кредита е в размер на 2133 лв., т.е. отново е налице
остатъчно задължение по кредита. Следва да бъде посочено, че доколкото
кредитната сделка от 08.01.2019 г. не е предмет на настоящото исково
производство, то в рамките на същото не може да бъде извършена преценка
правилно ли е определен размерът на дължимата лихва за забава по кредита.
В този смисъл не се установява надвнесена сума по по-рано отпуснатия
кредит /дори след приспадане на неустойката от задълженията по кредита/, с
която да се счита погасено изцяло и задължението по процесния договор за
кредит.
Предвид гореизложените съображения, решението на районния съд е
валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част, с оглед на което
подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество следва да
бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
3
С протоколно определение от 12.11.2024 г. въззивницата е задължена да
довнесе сумата от 172 лв., представляваща възнаграждение за вещото лице,
съобразно представената справка-декларация, което не е сторено в указания
срок. При това положение и на основание чл. 77 ГПК въззивницата следва да
бъде осъдена да заплати същата сума по сметката на Плевенски окръжен съд,
като след постъпването й по сметката на съда, сумата следва да бъде
изплатена на вещото лице Т. Ц. И..
Така мотивиран и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 632 от 16.05.2024 г. на Районен съд –
Плевен, постановено по гр.д. № 6523/2023 г., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. М. Н., ЕГН **********, да
заплати на „АПС Бета България“ ЕООД гр. София, ЕИК ***, сумата от 100 лв.
/сто лева/, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК П. М. Н., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Плевенски окръжен съд сумата от 172 лв. /сто
седемдесет и два лева/, представляваща допълнително възнаграждение за
вещото лице.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5