№ 41213
гр. София, 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110163411 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 270470/23.08.2024 г., подадена от ищцата Г. Е. Д., чрез адв. Й.
А., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските с присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 480 лв. Излагат се доводи, че съобразно
фактическата и правната сложност на делото възнаграждение се дължи в минимален размер от 480
лв., както и че съдът не винаги е длъжен да се съобрази с практиката на СЕС, като се сочи, че
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е
несъвместима с вътрешния пазар и с нормативната уредба на СЕС. В обобщение се иска съдът да
измени решението като присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 420 лева (над
присъдените 60 лева).
Ответникът по молбата – „Застрахователна компания Л.И.“ АД не е депозирал становище.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срок, от
легитимирано лице, поради което същото е допустимо. Представен е списък по чл. 80 ГПК (л. 51 от
делото).
Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са следните:
В мотивите на съдебното решение съдът е изложил подробно съображенията си защо е
определил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца в размер на
60 лева в конкретния случай. Мотивите на съда не следва да бъдат преповтаряни. Доводите,
съдържащи се в подаденото искане, не отчитат особеностите на конкретния случай, характера на
практиката на СЕС, както и обстоятелството, че се касае за последващ частичен осъдителен иск. За
пълнота следва да се посочи, че в Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява
принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни
разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради
съображения за справедливост. В § 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива
2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се
определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид
фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата
делото страна, които разноски трябва да бъдат „пропорционални“. В конкретния случай, според
настоящия съдебен състав, присъдените на ищеца разноски са разумни, пропорционални и
1
справедливи, с оглед предмета на делото, цената на иска и извършените в хода на производството
процесуални действия. Ето защо и искането следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 226049/10.07.2024 г. на ищцата Г. Е. Д.,
подадена чрез адв. Й. А., за изменение на решение от 31.07.2024 г. по гр. д. № 63411/2023 г.
по описа на СРС, 48 състав, в частта разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2