РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6132 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на депозирана от Н.И.В., с ЕГН **********,
действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на К.А.П. ЕГН**********,
с постоянен адрес *** срещу А.В.П. ЕГН **********,*** за постановяване на мерки
за защита срещу ответника.
Твърди се в
молбата, че на 19.09.2019 г. тя и дъщеря й К. станали жертва на домашно
насилие, извършено от ответника пред училището, в което учи детето. Излага, че
ответникът е бил пиян и влязъл в училището, където й наговорил „брутални неща“.
Сочи, че влязъл в забранения коридор в училището, за да види К., а пред входа
на самото училище започнал да крещи и не ги пускал да си ходят. Твърди, че взел
К., която не искала да го вижда, поради което и тя започнала да плаче. Поради
изложеното моли съда да уважи молбата.
В проведеното по
делото о.с.з. молителката поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Ответникът в срока за отговор не депозира такъв.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание
ответникът сочи, че не е виждал дъщеря си. Не изразява
становище по молбата.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е
приложена декларация /л.3 и л.20/, в която молителката декларира, че ответникът е извършил спрямо нея и К. акт на
домашно насилие, изразяващ се в физически и психически тормоз, вследствие на
злоупотреба с алкохол, дърпане и вдигане на детето във въздуха, обиди и заплахи
на обществено място в ***.
Видно от
изисканата служебно информация, че родители на детето К.А.П. ЕГН ********** са страните по делото.
Установява
се от служебно направената от съда справка, че в деловодната система на ПлРС няма образувани други дела във връзка с производство
по защита от домашно насилие срещу ответника.
Видно е от
приложеното по делото свидетелство за съдимост, че ответникът не е осъждан.
От
приложената по делото справка от „УМБАЛ- Д-Р Георги Странски“
ЕАД, ОДНБПЗ се установява, че ответникът не се води на диспансерно наблюдение
към ОДНБПЗ – Плевен, както и, че няма данни да е лекуван в психиатричните
клиники на УМБАЛ- Д-Р Георги Странски“ ЕАД.
Приобщено
като доказателство по делото е и писмено обяснение от молителката от 22.09.2019
г. по повод на извършения акт на домашно насилие.
Видно е от
представената по делото ПП № В-3989/2019
г., че е образувана преписка по повод на постъпил сигнал от молителката срещу ответника
за твърдения акт на домашно насилие, станал на 19.09.2019 г.
Приобщено
като доказателство по делото е и писмо уведомление по чл.75, ал.2 НПК до
молителката, с която РП Плевен я уведомява, че срещи ответника е образувано ДП
№1723/2019 г. по чл.144, ал.3, вр.1 от НК за закана
при условията на дом. насилие.
Установява
се от представените по делото доказателства, че молителката и друг път е
депозирала жалби в РП Плевен срещу ответника.
По делото приобщен и изготвен от ОЗД към ДСП Плевен
социален доклад, от който се установява, че при разговор с детето К. същото
споделило, че живее заедно с майка си и брат си, а баща и живее на друго място.
Детето споделило и, че на 19.09.2019 г. баща й дошъл пиян в училището, в което
учи. Разказало, че майка й също дошла да я вземе от училище. Обяснило, че баща
й я е гонил в коридора на училището, след което излезли навън на улицата и
същият казал на майка й лоши и обидни думи. Детето споделило и, че баща й я е
вдигнал с ръце високо и майка й й е помогнала да слезе
на земята. Разказало, че баща й отново обидил майка й. Споделило е, че се е
уплашило и започнало да вика, след което с майка си са си тръгнали. Посочено е
и, че детето не желаело да осъществи контакти с баща си. прави се заключение,
че: детето е било свидетел и обект на физическо и психическо насилие от страна
на бащата, поради което се счита, че спрямо него и майка му следва да бъде
издадена заповед по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН. Сочи се и, че на този етап
спрямо пострадалите лица не се нала да посещават
програми за възстановяване от преживяното насилие.
Изслушани по делото са и молителката и ответника.
Молителката Н.И.В.
излага, че на 19.09.2019 г. отишла да посрещне дъщеря си от училище и била притеснена,
тъй като предишния ден ответникът отишъл в училището и закачал дъщеря им. Разказва, че изчаквала К. във фоайето на
училището и в този момент А. се появил
по коридор в нетрезво състояние, който
принципно бил забранен за родители.
Твърди, че когато се показала
дъщеря им ответникът отишъл до нея / до Н./
и започнал да й говори различни нещо. Сочи, че когато дъщеря им излязла след
пет минути той отишъл да я посрещне в коридора, а тя не пожелала той да я
посреща. Твърди, че излезли извън училището и той започнал да ги „натиска с думи,
„няма да ти дам пари, искаш пари”, вследствие, на което тя му казала че ще се
обади на сварталния. Твърди, че в този момент дъщеря
им й казала „мамо не го искам”. Разказва, че след като разбрала, че кварталния
не е наблизо се обадила на тел.112, а А. продължил да ги преследва. Сочи, че
дъщеря и започнала да трепери, а ответникът викал: „Върни ми 10 лв., които съм
ти дал“. Излага, че в едни момент А. без да каже нещо хванал К. и я взел под
мишница, както е с чантата вдигнал я във въздуха и викал „Ей ***” и я пуснал, а
тя успяла да я хване. Твърди, че детето се разплакало и се хванало за нея, а
той продължил да вика. Сочи, че в този момент дошла полицията, която
констатирала, че ответникът е пил.
Ответникът А.П. сочи, че на 16.09.2019
г. дал пари на онветницата, а на 17 мълчи. Соч, че на другия ден отишъл да види дъщеря си,
а майка й му викала защо си дошъл. Отрича да е извършил акт на домашно насилие.
Сочи, че хванал детето и го гушнал, но че не го е хвърлял. Излага, че дошли
полицаи, които му казали да не се разправя с молителката, за което той се
подписал пред тях. Сочи, че миришел на вино, защото предходния ден бил „играл и
празнували фишовете“. Твърди, че дъщеря им
не се е изплашила.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля Б.В.Д..
Свидетелят разказва, че работи като охрана в ОУ „св. Климент Охридски“, в
което учи детето. Излага, че в процесния ден
ответникът в нетрезво състояние е дошъл в училището и искал да види дъщеря си.
Твърди, че по това време дошла и майката на детето и се споразумели и излезли навън. Твърди, че от
разговора им навън не е видял нищо, а само че е дошла патрулка.
Сочи, че от този случай бащата не е идвал.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка,
съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата
изхожда от и срещу легитимирано
лица по смисъла
на чл.3, т.2 и т.5 от ЗЗДН, доколкото пострадалата Н. е съжителствала на съпружески начала с
ответника, а детето е низходящо на страните и по смисъла на закона също могат
да търсят защита.
Същевременно, сезиралата
съда молба от 19.09.2019 г. е основана на твърдение
за осъществен по отношение на
молителката и детето К. акт на домашно насилие на 19.09.2019 г., поради което е депозирана в предвидения
в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.
Съобразно
легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и
психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно
насилие.
За уважаване на
подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят
да установи в условията на пълно и главно доказване действителното
осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата,
ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от
молителката.
Видно
от гореустановената фактическа обстановка,
молителката, е подала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е декларирала
извършените от ответника действия, подробно описани и съставляващи осъществено,
емоционално, физическо и психическо насилие по смисъла на закона.
Така
депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН,
регламентираща допустимите доказателства в производството, е доказателство за
изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН и съдът може да
издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен
състав намира следното: Не е спорно по делото и се установява от
доказателствата, че отношенията между бившите съжители са влошени, което е
довело и до раздялата им. Същевременно, съдържанието на представената от
молителката декларация досежно извършения акт на
психическо насилие се подкрепя от събраните по делото доказателства. Макар и
неразпитан по делото свидетелят И.Д. е дал обяснения в образуваното ДП, в които
е посочил, че при посещение на получения сигнал е установил ответника в
нетрезво състояние да тормози психически бившата си приятелка, с която съжетелстват. Факта на извършено спрямо детето акт на
домашно насиле се установява и от разказа на детето,
който е даден пред социалния работник в ОЗД ДСП Плевен.
С оглед на гореизложеното и доколкото декларацията по чл.9 от ЗЗДН е достатъчна да се
постанови мярка за защита, а и поради фактът, че ответника не
успя да докаже,
че такова не е извършено съдът намира, че
последният е осъществил съответния акт, съставляващ домашно насилие по смисъла
на чл.2 ЗЗДН на твърдяната дата и подадената молба е основателна, поради което следва да
бъде уважена и да се издаде
заповед за защита в полза на Н.И.В..
Съдът намира за установен
и факта на извършване на акт
на домашно насилие и спрямо детето К.,
тъй като на основание чл.2, ал.2 от ЗЗДН,
за психическо и емоционално насилие над дете, се
счита всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Съдът намира, че дори и бащата да е поскал да се порадва на детето си
състоянието, в което се е намирал е стресирало същото и по този начин е
осъществил акт на домашно насилие.
По
отношение на посочените мерки, съдът намира следното: При констатирано домашно
насилие във всички случаи следва да бъде наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде
задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителя. Цитираната мярка следва да се наложи по отношение както на
молителката, така и на децата.
Съобразно
интензитета на действията, съставляващи домашно насилие съдът счита, че следва
да бъде наложена само по отношение на молителката *** и мярката по чл.5, т.3 от
ЗЗДН, като ответникът бъде задължен да не приближава молителката на по –
малко от 10 метра за срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила
на настоящето решение. Съдът намира, че именно този срок е достатъчен и разумен
страните да успокоят отношенията си.
По отношение на детето
К. мярката по чл.5, т.3 от ЗЗДН следва да бъде в по – малък срок, а именно: три месеца, за да не се нарушава
връзката „баща – дъщеря“.
Съобразно
чл.5, ал.4 ЗЗДН, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
глоба в размер от 200лв.
На
основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенски районен съд дължимата за производството държавна такса в
размер на 25лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя А.В.П. ЕГН **********,***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване от домашно насилие спрямо Н.И.В.,
с ЕГН ********** и
К.А.П. ЕГН**********, и двете с постоянен адрес ***.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, извършителя А.В.П.
ЕГН **********,***, да не приближава на по-малко от 10 Н.И.В.,
с ЕГН **********,***, за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, извършителя А.В.П.
ЕГН **********,***, да не приближава на по-малко от 10 метра К.А.П.
ЕГН**********, с постоянен адрес
***, за
срок от ТРИ МЕСЕЦА.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на осн.чл.21, ал3 от ЗЗДН извършителя А.В.П. ЕГН **********,***, че при неизпълнение на Заповедта на съда
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на Прокуратурата.
На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН копие
от решението и заповедта да се
връчи на ІІ-ро и І –во РУП към
ОД на МВР – гр.Плевен.
Тази заповед се издава на
Н.И.В.,
с ЕГН ********** и
К.А.П. ЕГН**********, и двете с постоянен адрес ***.
На основание чл. 21 ал.1 от ЗЗДН заповедта ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от полицейските органи по местоживеене на ответника.
ОСЪЖДА
А.В.П. ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200лв /двеста лева/, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА
А.В.П. ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 25лв /двадесет и пет лева/,
на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, както и 5 лева /пет лева/
за издаване на изпълнителен лист..
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването
му на страните
пред ПЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: