РЕШЕНИЕ
№ 153/12.6.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №546/2018 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са от М.К.Ш., ЕГН **********, срещу „Римакем” ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът твърди, че е работил
при ответника от 23.03.2006 г. до 27.03.2018 г. на длъжност „механошлосер” по силата
на трудов договор и заповед №18 от 20.03.2018 г. Твърди, че на 17.01.2018 г. по
време на работа в цех TSP, механоработилница, при изпълнение на трудовите
задължения по демонтаж – изваждане на щок на винтил и пръстен, получил химично изгаряне на корнеята и конюнктивата на двете очи с
множество ерозии по роговиците на очите. Сочи, че тези травматични увреждания
са в резултат на действие на силно дразнещ химичен агент – амоняк, като за
нанесеното травматично увреждане било съставено медицинско удостоверение
№60/2018 г. от Съдебна медицина. Сочи, че на 22.01.2018 г. с декларация
вх.№5101-03-22 пред ТД на НОИ Варна след извършено разследване на основание
чл.55, ал.1 КСО злополуката от 17.01.2018 г. е приета за трудова с издадено
разпореждане №5104-03-26 от 05.02.2018 г. Ищецът твърди, че в следствие на получените травматични увреждания бил приет в „Специализирана
болница по очни болести за активно лечение гр. Варна” ЕООД, където бил лекуван
до 24.01.2018 г. Твърди, че след злополуката ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност от 17.01.2018 г. до 23.02.2018 г. На 23.02.2018 г. му се
родил син и съгласно чл.163, ал.8 КТ ползвал отпуск до 12.03.2018 г. Твърди
още, че на 13.03.2018 г. се явил на работа, подал заявление за напускане и на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ бил освободен от работа. Твърди също, че след
злополуката животът му претърпял обрат, ежедневно понасял болки и страдания,
тревоги и притеснения, както за физическото и емоционално здраве, така и за
оставането му без работа, доходи и осигуряване. Твърди, че работодателят му
заплатил само сумата от 250.00 лв, представляваща обезщетение по сключена
застраховка „Трудова злополука”. Моли съда, да осъди ответника да му заплати на
основание чл.200 КТ сумата 15000.00 лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
психически и физически болки и страдания вследствие от трудова злополука,
претърпяна на 17.01.2018 г. и призната за такава с разпореждане №5104-03-26 от
05.02.2018 г. на ТП на НОИ Варна, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.01.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва изцяло предявената претенция като неоснователна. Оспорва наведените от
ищеца твърдения като неверни и необосновани за претърпени болка и страдание,
психически и емоционален дискомфорт през времето на лечение и възстановяване
след трудовата злополука. Твърди, че е налице съпричиняване при условията на
чл.201, ал.2 КТ, тъй като ищецът е проявил груба небрежност към здравето си,
като не е ползвал осигурените му предпазни средства, въпреки изричното указание
за ползване на лични предпазни средства, съдържащо се в Акт №61 от 17.01.2018 г. за предаване на съоръжение в
ремонт на работодателя. Твърди, че е налице причинно-следствена връзка между
неспазването на правилата за безопасни условия на труд и настъпилото увреждане.
Моли съда, да отхвърли предявените обективно кумулативно съединени искове за
заплащане на обезщетение по чл.200 КТ, ведно с лихва за периода от датата на
трудовата злополука до окончателното й изплащане, поради необоснованост,
недоказаност и допринасяне от ищеца за настъпване на увреждането. В условия на
евнтуалност при наличие на съпричиняване от страна на ищеца, при условията на
чл.201, ал.2 КТ, безспорна предпоставка за намаляване отговорността на
работодателя, моли да се намали размера на претендираното обезщетение.
Ищцовата страна оспорва като
неоснователно отправеното възражение за съпричиняване. Твърди, че злополуката е
настъпила не по време на демонтажа на съответния вентил, а в последствие след
пренасянето му в работилницата към цеха, при осъществяване на дейност по
неговата ревизия като изтъква, че такава дейност за съответното съоръжение е
нерегламентирана, доколокото при повреда то подлежи само на подмяна, а не и на
ревизия и ремонт. Твърди също, че при самия демонтаж на съоръжението, ищецът е
ползвал изискуемите предпазни средства, но преди да отпочне и неправилно
разпоредените му действия по ревизия на вентила в работилницата към цеха, е
свалил съответните предпазни средства. Изтъква също така, че за тази дейност по
ревизиране на вентила след неговия демонтаж, не е бил проведен съответен
инструктаж.
Съдът, след преценка на представените
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните и се потвърждава от приобщените документи и гласни
доказателтвени средства, че към 17.01.2018 г. ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество като е заемал длъжност механошлосер и че на
същата дата, по време на изпълнение на трудовите си задължения в
механоработилница към цех „Троен суперфосфат (TSP)“ при „Агрополихим“ АД гр. Девня,
докато извършвал дейност по изваждане на конусовиден щок и пръстен от
демонтиран вентил на преднеутрализатор, настъпила трудова злополука, изразяваща
се в попадане в двете му очи на пръски от остатъчна амонячна вода изпод
конусовидния щок на винтила, както и че непосредствено след това, ищецът
постъпил на лечение в „СБОБАЛ – Варна“ ЕООД с диагноза „Химично изгаряне на
корнеята и конюнктивалния сак“, откъдето бил изписан в подобрено състояние на 24.01.2018
г. и ползвал отпуск по болест при домашно-амбулаторен режим до 23.02.2018 г.
Видно от
приобщения Акт №61 от 17.01.2018 г. за предаване на съоръжение в ремонт, на
бригада в състав: свид. Й.Й. – отговорник и ищецът М.Ш., е възложена дейност по
авариен ремонт на вентил за амоняк на преднеутрализатор R63903 с указание
за извършване на посочената работа с предпазни средства като съоръжението е
прието за ремонт от свид. Й. Й.
Видно от
кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични
възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимнодопълващи се показания на всеки
един от свидетелите Д.Д. и Й.Й., дейността по изваждане на конусовидния щок и
пръстена от демонтирания вентил е извършвана от ищеца М.Ш. в непосредствено
присъствие на свид. Й.Й. като нито един от двамата работници в този момент не
носел никакви лични предпазни средства.
Видно от
приобщените декларация за трудова злополука вх.№5101-03-22 от 22.01.2018 г. и
Рапореждане №5104-03-26 от 05.02.2018 г., декларираната злополука с ищеца М. Ш.
е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО.
Видно от
приобщения Правилник за вътрешния трудов ред, утвърден, считано от 01.04.2016
г. със Заповед №РЗ-14 от 30.03.2016 г. на управител на „Римакем“ ЕООД, в раздел
X.
„Здравословни и безопасни условия на труд“ с т.14.1.5 е регламентирано
задължение за административно-техническия персонал в дружеството, да осигуряват
на работниците и служителите необходимите им лични предпазни средства и
специални работни облекла и да отговарят за редовното им задължително ползване
по време на работа, а с т.14.2.5 е регламентирано изискване към работниците и
служителите, да ползват задължително дадените им за индивидуално ползване лични
предпазни средства и специални работни облекла.
Видно от
приобщените документи – служебна бележка №307 от 23.03.2006 г., Заповед №3-015
от 30.03.2006 г. и Протокол №307 от 27.04.2006 г., списък за периодичен
инструктаж за първо тримесечие на 2018 г., ищецът М. Ш. има проведен
първоначален инструктаж по безопасност за длъжността механошлосер, след
проведено обучение е положил успешно изпит за проверка на знанията за
безопасните методи на работа и има проведен периодичен инструктаж за първо
тримесечие на 2018 г.
Видно от
приобщения документ - Списък на професиите, длъжностите и работните места,
наименованието и вида за специално работно облекло и лични предпазни средства,
зачислявани на работниците и служителите от „Римакем“ ЕООД, на ремонтен
персонал в Механонаправление за работа при вредност – киселини, аерозоли и
газове, са дежурно предназначени ръкавици, ботуши, шлем и киселиноизолиращ
костюм.
Видно от
приобщеното медицинско удостоверение №60/2018 г., както и от заключенията по
кредитираните като компетентно и безпристрастно изготвени и неоспорени от
страните първоначална и допълнителна съдебно-медицински експертизи вх.№4983 от
11.09.2018 г. и вх.№7026 от 12.09.2019 г., към 24.01.2018 г. при ищеца са
констатирани химични изгаряния на корнеята и конюнктивата на двете очи с
множество ерозии по роговиците на очите, настъпили в резултат от действие на
силно дразнещ химичен елемент, обуславящи в съвкупност временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като при приемане в лечебното заведение,
зрителната острота на двете очи е била силно нарушена – 0.1, седмица по-късно
зрението е значително подобрено със зрителна острота 0.7, при проведен преглед
на 07.02.2018 г. (двадесет дни след травмата) зрителната острота е била почти
напълно възстановена – 0.9 за двете очи, а на 04.09.2018 г. е с нормална
стойност 1.0, установена е липса на данни за необходимост от по-продължителен
приод на възстановяване извън обичайния едномесечен такъв, не са налице увреждания
на структурите на очите, които да водят до ограничения в техните функции, няма
настъпило увреждане на мейбониевите жлези на очите като при преглед от
24.06.2019 г. са установени единични запушени отвори на мейбониеви жлези на
очите на ищеца, което не е причина за болки в главата и болезненост при
светлина.
Видно
от приобщеното заключение по кредитираната като компетентно и безпристрастно изготвена
и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска психиатрична и
психологическа експертиза вх.№2293 от 22.03.2019 г., „при ищеца се констатира значим стрес от преживяната трудова злополука,
транформирал се в последствие в психотравма
като той е фиксиран върху своето здраве, станал е особено чувствителен и
сензитивен към афектогенния дразнител – химични агенти, страхува се да шофира
вечерно време, при излагане на светлина и тези оплаквания са свързани
единствено с претъпяната злополука, направили са го по-неуверен и с чувство на
малостойност и малоценност, събитието от 17.01.2018 г. се преживява и
персистира в неговото съзнание, интензитета на депресивните и тревожни симптоми
е редуциран, но при интервюто за експертизата те се актуализират и се
диагностицира повишена невротичност, невъзможност за пълна свобода на
действията, за пълна автономност, налице е
симптоматика на посттравматично стресово разстройство, психотравмата за
ищеца е актуална в психосоматичните му оплаквания, той има изразена емоционална
симптоматика, „примирява“ се с обстоятелствата от живота, формализира
отношенията си, при него липсва нормалпсихологично разбираема емпатичност.
Непосредствено след трудовата злополука, ищецът е изпаднал в дистрес, представляващ депресивна
реакция, случилото се е изиграло роля на психотравма,
която, въпреки изминалия продължителен период, той не е успял рационално да
преработи, не се е освободил от нейното въздействие и това води до актуални депресивни изживявания,
соматизиране на психичните симптоми, тази симптоматика и неговите
неудоволствени изживявания се засилват при възпроизвеждане на инцидента и
разговор, свързан с него, като случилото се, и към датата на проведеното
освидетелстване, е с последици върху неговото емоционално равновесие и върху
соционалното му функциониране, при което експертите поставят диагноза за ищеца
– Посттравматично стресово разстройство
– Ф.43.1“. Както в заключението, така и при проведеното изслушване в с. з.,
експертите изтъкват необходимост от медикаментозно и психотерапевтично
комплексно лечение омекотяване и преодоляване на психотравмата.
При така установеното от обективна страна, съдът направи
следните фактически и правни изводи:
Инцидентът,
довел до травматичното увреждане на двете очи на ищеца, е настъпил по време на
изпълнение на надлежно възложено му изпълнение на основните му трудови функции
съобразно издадения Акт №61 от
17.01.2018 г. за предаване на конкретното съоръжение в ремонт, доколкото
неговата длъжност и функционални задължения по длъжностната му характеристика
включват именно такава дейност в дадената структура - механоработилница към цех
„Троен суперфосфат (TSP)“. В този смисъл, надлежно
извършената констатация от НОИ ТП Варна, че инцидента с ищеца от 17.01.2018 г.
представлява трудова злополука е достатъчно основание за ангажиране
отговорността на работодателя за плащане на предвиденото в чл.200 КТ
обезщетение.
Същевременно,
неоспореното от ищцовата страна и установено от събраните доказателства
обстоятелство, че при настъпване на злополуката, ищецът не е носел наличното и
задължително изискуемо предпазно средство – шлем за лице, следва да се отчете
несъмнено като съпричиняващо негово поведение, представляващо груба небрежност
по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. При това, естеството на настъване на инцидента
сочи, че при поставен защитен шлем на лицето на ищеца, той изобщо не би получил
съответното увреждане.
Наведените
от ищцовата страна твърдения, че конкретното съоръжение не е подлежало на
ремонт, а само на подмяна и ремонта е бил неправомерно възложен, както и че след
демонтажа на съответния вентил, при проведената в механоработилницата дейност
по ревизия на елемента, носеното на предпазни средства не е било изискуемо, са
непотвърдени от приобщените доказателства. Всеки един от свидетелите Д.Д. и Й.Й.
посочва ремонта и ревизията на съответното съоръжение – вентил, като рутинна
дейност за механошлосерната бригада. При това, дори евентуалното възлагане на
нерегламентирана дейност, не освобождава работника от задължението да ползва
съответните предпазни средства - напротив. Също така, с издадения Акт за
предаване на конкретното съоръжение в ремонт е възложен не само демонтаж, а
именно ремонт на елемента. Тази дейност включва, както демонтаж, така и
ревизия, ремонт и последващ монтаж. Точно тези отделни етапи от осъществения
ремонт са вписани по-детайлно в приобщения Акт №61 от 17.01.2018 г. за приемане
на съоръжение от ремонт, вече след неговото цялостно извършване. Също така,
акта за предаване в ремонт съдържа и изрично указване, да се работи с предпазни
средства. А както бе изтъкнато, извършването на ревизия на елемента след
осъществения демонтаж, е етап от цялостната ремонтна дейност, при която
работникът е следвало задължително да ползва предпазни средства.
При така
установеното съпричиняване при злополучния инцидент от пострадалото лице,
съществено е обстоятелството, до каква степен именно личното му поведение е причина
за травмата, за да се прецени и степента, с която следва да се намали отговорността
на работодателя съобразно чл.201, ал.2 КТ. В тази насока, са налице две
съществени констатации. Едната касае причината за случилото се изпръскване на
амонячен газ от демонтирания вентил, след като на същия и на системата, в която
е бил монтиран, предварително е била проведена специална химическа обработка
чрез пропарване и продухване от извършваща съответната дейност химическа
бригада, имаща за цел именно неутрализиране на химичните вредности. И въпреки
това, след демонтажа на вентила, в същия очевидно е била налична остатъчна
амонячна вода под конусовидния щок, при чието освобождаване е настъпило
изпръскване в лицето на ищеца М. Щопов. Това води на извод за недостатъчно
пълноценно проведено неутрализиране на химичните вредности от съответния екип
или за специфичен недостатък на самото съоръжение като и двете обстоятелства
попадат в кръга на отговорностите на работодателя. Другата съществена
констатация е за несъмнена липса на достатъчен контрол от страна на
работодателя, чрез лицата, на които е възложил административно-технически
функции, да отговарят за задължителното ползване на предпазни средства от
работниците. Конкретно свид. Д.Д., в качеството на бригадир на ремонтата
бригада, включително и на ищеца М. Ш., ясно посочва, че още преди отпочване на
демонтажа на вентила, е напуснал работната площадка и не е имал възприятия,
дали ищецът и свид. Й.Й. ползват изискуемите предпазни средства при извършване
на възложената им дейност. А като бригадир, нему именно е възложена
отговорността по т.14.1.5 от Правилник за вътрешния трудов ред при „Римакем“
ЕООД за редовното задължително ползване от работниците на личните предпазни
средства по време на работа. Нещо повече – и свид. Й.Й., който с издадения акт
за предаване на конкретното съоръжение в ремонт е определен за отговорник по
възложената работа, не само възприел как ищецът, след пренасянето в
механоработилницата, започва да борави с вентила без предпазен шлем, и въпреки
качеството си на отговорник, не настоял пред колегата си, да постави предпазния
шлем, но при това свид. Й. Й. също бил в този момент без предпазен шлем. Тези
обстоятелства обуславят извод за липса ефективен на контрол и съответно – за
липса на установена добра трудова дисциплина от страна на работодателя, което
също е неизпълнен негов прерогатив, имащ за пряка последица настъпване на
конкретната трудова злополука. При тези констатации, въпреки съществената
степен на съпричиняване от страна на пострадалия работник, съдът счита, че
относителната тежест на отговорността на работодателя е по-значителна и следва
да се изразява в съотношение 60 % от определената от съда стойност на
съответстващото за увреждането обезщетение, доколкото работодателят не е
предотвратил наличието на остатъчна амонячна вода в демонтирания елемент, не е
осъществил ефективен контрол за употребата на предпазни средства от работника,
не е установил добра трудова дисциплина и работникът, комуто е възложил
отговорнически функции за възложената дейност, не само не е предотвратил
свалянето на предпазни средства от колегата си, но и лично е дал отрицателен
пример като също е бил без предпазни средства в този момент.
Търпените от
ищеца неимуществени вреди от процесната трудова злополука са значително
разнородни и се изразяват, както в първоначална силна и остра физическа болка,
стрес, страх, паника и ужас от внезапната и пълна загуба на зрение, така и в
последвали в първите дни на лечението също остри и трайни болки в областта на
двете очи, но и в изключително тежки психологически изживявания от реално
проявения страх, безпомощност и обреченост не само от липсата на зрителна
способност, но и от реалната опасност тя да бъде безвъзвратно загубена, с което
ищецът да се превърне в неспособен за пълноценен живот индивид, който вместо да
осигурява и обгрижва семейството си, да бъде в негова постоянна тежест. Именно
към този първоначален период за ищеца е било проявено и чувството на тежка
безпомощност и страх от потенциална тежка загуба, поради реалната опасност
никога да не може да види своето дете, чието раждане предстояло непосредствено.
Както изключително силните първоначални, така и последващо търпените остри и
трайни болки в областта на очите, се откроявали с много силна болезненост, при
която той непрекъснато викал и крещял, че адски го боли, че направо умира (по
описание от свид. Д.П.). Въпреки постепенно настъпващото леко подобрение в
зрителната острота след първите три-четири дни от болничния престой,
болезнеността в очите, неспособността да ги отваря самостоятелно и острата
дразнимост от светлина, не отминавали и ищецът тръпял тези тези трайни и
негативни физически и психически болки и несгоди през целия осемдневен болничен
престой ведно с неотминаващите опасения и травмиращи изживявания, че няма да
възстанови пълноценно своето зрение. Неприятните болезнени и травмиращи
психически изживявания за ищеца продължили и след приключване на болничното му
лечение като още на следващия ден се проявила възпалителна инфекция, изразяваща
се в силно зачервяване на очите с подуване, болезненост и обилен секрет, чието
лечение продължило две седмици в домашни условия (по описание на свид. Д. П. и
свид. А. Ш.). Съобразно приобщената съдебно-медицинска експертиза, окончателно
възстановяване на остротата на зрението за ищеца е натъпила след не по-малко от
месец от травмата, като през целия този период ищецът е продължавал да търпи и
несгодите и дискомфорта от непълноценното и затруднено зрение, както и силна дразнимост
от светлина и принудително ограничена осветеност. Наред с всичко изтъкнато,
съобразно приобщеното заключение, в пряка причинно-следствена връзка с
процесната трудова злополука и в резултат от същата, изживения значим стрес от
ищеца се транформирал в последствие в психотравма, която, въпреки изминалия
продължителен период, той не успял рационално да преработи, не се е освободил
от нейното въздействие и това довело до актуални депресивни изживявания, чиято
симптоматика експертите по приобщената комплексна съдебно-медицинска психиатрична
и психологическа експертиза диагностицират като Посттравматично стресово
разстройство, налагащо необходимост от медикаментозно и психотерапевтично
комплексно лечение за омекотяване и преодоляване на психотравмата. Съобразно така
изтъкнатата множественост, разнородност, същественост, болезненост, тежест и
значителна продължителност на физическите и психологически травматични
изживявани в пряк резултат от настъпилата трудова злополука, съдът определя
сумата 20000.00 лв за справедлив паричен еквивалент на дължимото обезщетение.
Съобразно вече определената част 60 % от тази стойност за съразмерна на
приспадаща се част за относителния принос на работодателя при настъпване на
злополуката, предявения иск следва да бъде уважен до размер 12000.00 лв, като
за разликата до претендираната стойност 15000.00 лв, претенцията следва да бъде
отхвърлена.
Съобразно
чл.78, ал.1 ГПК, предвид отправеното искане с представен списък на разноски, в
полза на ищеца следва да се присъди съразмерно на уважената част от иска
обезщетение за направени разноски в размер 1200.00 лв. Ответната страна също е
претендирала обезщетение за разноски съобразно степента на отхвърляне на иска с
представен списък на разноски, при което съобразно чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъде
присъдено обезщетение в размер 90.00 лв.
Съобразно
чл.78, ал.6 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, ответната страна следва
да заплати държавна такса в размер 480.00 лв, както 815.00 лв разноски за
експертизи и 10.00 лв такса за издаване на изпълнителни листи.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Римакем”
ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Ш., ЕГН **********,
сумата 12000.00 лв (дванадесет хиляди лева, 00
ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2018 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на трудова злополука от 17.01.2018 г., както и сумата 1200.00 лв (хиляда и двеста лева, 00
ст.), представляваща съразмерно на уважената част от иска обезщетение за
направени разноски по делото, на основание чл.200, ал.1 КТ, чл.86, ал.1 ЗЗД и
чл.78, ал.1 ГПК.
ОТХЪРЛЯ предявения иск М.К.Ш., ЕГН **********, срещу „Римакем” ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука от 17.01.2018 г., в частта за разликата над 12000.00 лв до претендирания
размер 15000.00 лв, на основание чл.200, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Римакем” ЕООД
гр. Девня, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 1305.00 лв (хиляда триста и пет лева, 00 ст.), от която 480.00 лв държавна такса върху
стойността на уважения иск, 815.00 лв разноски за експертизи и 10.00 лв такса
за изпълнителни листи, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна
в двуседмичен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: