РЕШЕНИЕ
№
82/27.4.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМО ЦОЛОВ
при
протоколист С.Г., като разгледа
докладваното гр. дело №765/2016 г.
по
опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК от Д.И.К.,
за лишаване на Д.Н.С. от родителски права спрямо детето Я.Д.С. Ищцата твърди,
че с ответника са родители на детето Я., р. *** г. като от м. май 2008 г. са разделени и оттогава тя
самостоятелно полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Твърди, че
от раздялата до сега ответникът трайно и без уважителна причина се е
дезинтересирал от детето, виждал го е няколко пъти, не е проявявал каквато и да
е заинтересованост за него, и не е осигурявал средства за издръжка. Твърди още,
че детето не познава баща си дори по физиономия, нито роднините му, които също
не поддържат контакт с детето. Сочи, че детето Я. е ученичка във втори клас в
ОУ *** гр. Б., като ежедневно пътува с автобус, полага сериозни усилия за
справяне с учебния материал и постига добри резултати. Заявява, че през м.
февруари 2017 г. е необходимо да подаде документи, за да снабди детето със
задграничен паспорт, тъй като срока на предходен задграничен паспорт е изтекъл
и са планирали екскурзия извън страната през лятото, за което е необходимо и
съдействие от бащата. Моли съда, да постанови решение, с което ответникът да
бъде лишен от родителски права спрямо детето Я.Д.С..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва частично фактическите твърдения по предявения иск като изтъква, че
ищцата му отказва възможност за контакти с детето и че иска е предявен, след
като заявил на ищцата несъгласие детето да напуска страната за неопределен
срок. Изразява
становище за неоснователност на иска. Моли съда, да определи месечна издръжка,
която да заплаща в полза на детето, както и да определи подходящ режим на лични
отношения с детето.
В с. з. на 21.03.2017 г. ответникът заявява, че неполагането на грижи не е
само по негова вина. Твърди, че в по-голямата част от годината майката е в
Гърция и причина да не вижда детето е нежеланието на бабата, която се грижи за
детето. Твърди, че много рядко е отправял искания да вижда детето, като за
последно го видял когато било в предучилищна група.
За контролираща страна – Дирекция “СП” гр. Девня, редовно
призовани, в с. з. не се явява представител. В представен социален доклад е
изразено становище, че бащата трайно се е дезинтересирал от своята дъщеря и не
изпълнява родителските си функции.
За контролираща страна – Дирекция “СП” гр. Варна, редовно
призовани, в с. з. не се явява представител. В представен социален доклад е
изразено становище, че лишаването от родителски права е предпоставка бащата и
детето да се отчуждят един от друг, не е в интерес на детето и ще се отрази
негативно на неговото психо-емоционално състояние и поведенческо развитие.
Контролиращата страна – РП Девня, изразява становище за
основателност на предявения иск.
Съдът
след преценка на представените по делото доказателства, приема за установено
следното :
Видно
от представено удостоверение
за раждане от *** г.
съставено въз основа на акт за раждане №I-548 от *** г., детето Я.Д.С. е родено на *** г. и негови
родители са ищцата и ответникът.
По
делото са допуснати гласни доказателства – показания на свид. Й.С., която сочи, че ответникът не само се е
дезинтересирал от полагането на грижи за отглеждането и възпитанието на детето
и от заплащането на издръжка, но и изцяло е преустановил да контактува с детето
и да се интересува от него. Свидетелят сочи, че за детето се грижат майката и
бабата по майчина линия и е добре гледано дете.
Видно от представения социален доклад от Дирекция “СП”
гр. Девня, детето Я.С. се отглежда от майката Д.К., като семейството живее в гр.
Девня в жилище, собственост на бабата по майчина линия, при много добри битови
и хигиенни условия, финансово обезпечено е от възнаграждения по трудов договор и
сезонна работа в Гърция на ищцата. Направена е констатация, че за детето Я. се
полагат необходимите грижи за правилното му отглеждане и възпитание, като са
изградени много добри взаимоотношения и силна емоционална връзка с майката и
роднините по майчина линия. Сочи се, че детето се развива и расте в спокойна
домашна среда със създадени много добри социално-битови условия. Сочи се още,
че детето не поддържа връзка с баща си. Излага се, че бащата трайно се дезинтересирал
от своята дъщеря и не изпълнява родителските си функции, както и че родителите
не са успели да подобрят взаимоотношенията си и да се сплотят като семейство, с
цел да отгледат заедно своята дъщеря.
Видно от представения социален доклад от Дирекция “СП”
гр. Варна, детето Я.С. се отглежда от майката Д.К. В доклада се сочи, че
отношенията между родителите са влошени, не поддържат комуникация, майката не
предоставя възможност на бащата да се среща с детето. Сочи се, че бащата желае
да общува пълноценно с дъщеря си, но майката и нейните родители са негативно настроени
и умишлено отдалечават детето от бащата. Излага се, че конфликта е възникнал
когато бащата отказал да даде съгласие за безсрочно пълномощно детето да
напуска страната. Поради това, че майката на детето работи в Гърция бащата има
опасения, че тя и детето може да се установят в Гърция и детето напълно да се
отчужди от него. Излага се, че с израстването си детето Я. ще се нуждае от
пълноценни контакти със своя баща и неговите близки, и лишаването на бащата от
родителски права е предпоставка те да се отчуждят един отдруг, което не е в
интерес на детето и ще се отрази негативно на неговото психо-емоционално
състояние и поведенческо развитие.
Съдът
въз основа на установеното от фактическа страна прави следните правни изводи :
Лишаването от родителски права е крайна мярка,
предвидена за приложение в изключително ограничени хипотези, при които
родителят с поведението си поставя в съществен риск живота и здравето на детето
или правилното му и пълноценно отглеждане и възпитание. Поради това, лишаването от родителски права е приложимо само когато
интересите на детето не могат да бъдат защитени по друг начин. В конкретния
случай ищцовата страна твърди наличие на втората група от законоустановените
предпоставки по чл.132, ал.1 СК – неоснователно и трайно неполагане на грижи за
детето и неизпълнение на задължението за даване на издръжка. Преди всичко,
следва да се изтъкне, че тази група предпоставки включва трайно неизпълнение и
на двете кумулативно посочени задължения. В настоящия случай това обстоятелство
е безспорно установено не само чрез показанията на свидетеля, но и предвид
неоспорването от ответника на наведените в исковата молба фактически твърдения.
Нещо повече, по делото бе установено, че в резултат на пълната
дезинтересованост на ответника към детето Я., помежду им не е създавана и не
съществува никаква обвързаност. При тази пълна липса на взаимоотношения между
родителя и детето, неговото правилно и пълноценно личностно и психологическо
развитие е поставено в съществен риск. Детето не познава своя биологичен
родител. Наред с това ответникът напълно е пренебрегнал и първостепенното си
законоустановено парично задължение за осигуряване на средства за издръжка на
детето като това му поведение датира от месец май 2008 г. Изтъкнатите
съображения сочат пълно и драстично незачитане от ответника на основните му
родителски отговорности спрямо детето Я.. При това, поведението на ответника в
хода на производството, дава основание да се приеме, че той няма намерение да
променя своето безотговорно отношение към детето и занапред. Това отношение на
родителя определено води до съществено накърняване интересите на детето Я. и
представлява основание за приложение на крайната мярка за защита чрез лишаване
от родителски права. Съобразно чл.135 СК, при настъпила положителна промяна в
отношението на ответника спрямо родителските му отговорности, съдът може да
постанови възстановяване на неговите права като родител.
Съобразно чл.134 СК, с налагането на тази мярка, съдът следва да определи
издръжка за детето и режим за лични отношения с бащата. Съобразно възрастта на
детето и констатацията за добра възможност на майката да осигурява нужните
средства за издръжка на детето, както и предвид констатациите, че ответника не
е трудово ангажиран и не реализира трудови доходи, съдът намира, че дължимата
от ответника издръжка за детето Я. следва да бъде определена в размер 140.00
лв, който не надвишава съществено минималния установен съобразно чл.142, ал.2 СК (една четвърт от
минималната работна заплата, възлизаща
на 460.00 лв).
Предвид констатациите, че детето Я. не познава ответника,
съдът намира, че режимът за лични отношения следва да бъде ограничен първоначално
до четири срещи годишно в последната седмица за всяко тримесечие по три часа в
рамките на един работен ден, като срещите следва да се провеждат в населеното
място по местоживеене на детето с присъствие на социален работник при
съответната служба за закрила на детето.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК
следва да се осъди ответникът да заплати държавна такса върху стойността на
присъдената издръжка в размер 201.60 лв, както и 10.00 лв такса за изпълнителни
листи. Таксата по главния иск е внесена от ищцовата страна.
Съобразно
отправеното искане по чл.78, ал.1 ГПК с представен списък на разноски и договор
за правна помощ, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати сторените
от ищцата разноски 500.00 лв възнаграждение за адвокат и 65.00 лв такса по
главния иск.
Водим от гореизложеното,
съдът :
Р Е
Ш И :
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА Д.Н.С., ЕГН **********, спрямо детето Я.Д.С.,
ЕГН **********, с родител и законен представител Д.И.К., ЕГН **********, на
основание чл.132, ал.1, т.2 СК.
ОСЪЖДА Д.Н.С.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА месечна
издръжка в размер 140.00 лв (сто и
четиридесет лева, 00 ст.) за детето Я.Д.С., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Д.И.К., ЕГН **********, с падеж всяко първо число на
месеца, за който се дължи, считано от влизане на решението в сила до настъпване
на законна причина за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, от падежа до окончателното плащане, на
основание чл.143,
ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Д.Н.С.,
ЕГН **********, с детето Я.Д.С., ЕГН **********,
по три часа в рамките на един работен ден в последната
седмица за всяко тримесечие от годината, като срещите се провеждат в населеното
място по местоживеене на детето с присъствие на социален работник при
съответната служба за закрила на детето, на основание
чл.127, ал.2 СК.
ОСЪЖДА Д.Н.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.К., ЕГН **********,
сумата 565.00 лв
(петстотин шестдесет и пет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за направени
разноски по уважения иск за държавна такса и възнаграждение за адвокат, на
основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Д.Н.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня,
сумата 211.60 лв
(двеста и единадесет лева, 60 ст.), от която 201.60 лв такса върху стойността
на присъдената издръжка и 10.00 лв такса за
издаване на изпълнителни листи, на
основание чл.78, ал.6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта
относно присъдената издръжка, подлежи на предварително изпълнение на основание
чл.242, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред ОС Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :