№ 22166
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110105500 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от ЗК „У“ АД срещу ЗАД А. И.“АД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми: 1926,00 лева, представляваща регресно вземане, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба 30.01.2024 г. до
окончателно изплащане и сумата от 628,05 лв. представляваща мораторна лихва за периода
от 19.01.2021 г. до 29.01.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 31.05.2018 г. в с. Яна, Столична община, местност
„Садината“, в района на площадка на обект „Завод за механично-биологично третиране на
отпадъци с производство на RDF-гориво“ на общинско предприятие „Столично предприятие
за третиране на отпадъци“ е настъпило ПТП, при което при маневра за излизане от сектор
„Приемна“ и при вдигнат кош, товарен автомобил „МАН“, рег. № СВ****ВС ударил Врата
№ 9 на сградата, в резултат на което вратата била увредена. Твърди, че е съставен протокол
за ПТП № 1711390 от 31.05.2018 г. видно от който виновен за настъпването на ПТП е
водачът на товарен автомобил „МАН“, рег. № СВ****ВС, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че към дата на ПТП имуществото на
общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, включително и
врата № 9, е застраховано при ищцовото дружество по застраховка „Индустриален пожар:
Всички рискове и прекъсване на дейността“. Излага, че вредите по вратата са отстранени,
както и че е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 926 лв. на 12.07.2019 г.
Твърди, че е предявил регресна претенция, но с писмо № 002-599/06.04.2020 г. ответникът
отказвал да извърши плащане. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
1
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че товарният
автомобил е бил застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застрахова със
застраховател ищецът. Оспорва механизма на ПТП и твърдените вреди, в това число и
размера на платеното обезщетение. Излага, че ищецът е с дял 30 % участие в застраховката,
доколкото в случая се касаело за съзастрахователен договор, поради което счита, че няма
основание да претендира пълния размер на застрахователното обезщетение. Оспорва и
изпадането в забава досежно претенцията за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи
факти: наличието на валидно към датата на застрахователното събитие правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно
към датата на застрахователното събитие правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на
застрахователното събитие, вината на застрахования при ответника водач, причинените от
него вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на застрахователното
събитие, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към увреденото
лице, а също така изпадането на ответника в забава и размера на законната лихва.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже плащане на регресната претенция, както и възраженията, наведени с отговора на
исковата молба.
В конкретния случай с обявения за окончателен доклад по делото, както и с
протоколни определения от 25.06.2024г. и 24.09.2024г. съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че
товарен автомобил „МАН“, рег. № СВ****ВС към дата на произшествието е бил застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение за процесното произшествие в размер на 1926 лева на
увреденото лице, както и че застрахователните премии по договора за имуществена
застраховка, сключен между увреденото лице и ищеца, са заплатени изцяло.
Спорът в настоящото производство се концентрира на първо място върху наличието
на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка между ищцовото
дужество и увреденото лице, на второ място върху механизма на произшествието, вината за
настъпването му, размера на вредите и причинно-следствената им връзка с произшествието;
и на трето място върху активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира
2
пълния размер на регресното вземане предвид неговото участие в съзастрахователен договор
с други застрахователи и предвид наличните плащания от някои от тях към ищеца. В тази
насока съдът намира следното.
От приетата застрахователна полица № 17900СА0001 от 27.06.2017г., сключен между
ищеца ЗК „У“ АД като водещ застраховател, Столична община като застраховащ и ОП
„Столично предприятие за третиране на отпадъци“ като застрахован се установява, че е
налице правоотношение по имуществена застраховка „Индустриален пожар, всички рискове
и прекъсване на дейността“ с предмет описаните в полицата сгради, съоръжения и инвентар,
находящи се на площадка „Садината“, разположена в местност „Садината“, землище Яна,
район „Кремиковци“ /поземлен имот с идентификатор 87401.7646,182/, както и площадка
„Хан Богров“, разположена в местност „Мало Ливаде“, землище на с. Горни Богров, район
„Кремиковци“ /поземлени имоти № 134001 и 134002/. Съгласно т. 4 от полицата, същата
обхваща всички вреди, материални щети, загуби на застраховано имущество, /с изключение
на изрично изключеното имущество съгласно общите условия/, представляваша пряк
резултат от всяко внезапно, случайно и непредвидено събитие – на база „всички рискове“. В
т. 4.2 е посочено изрично, че покритието включва и вредите от удар от транспортно
средство, включително щети, причинени от превозни средства, управлявани от
застрахования, ползватели или наематели на застрахованата сграда или техни служители, а
също така и вредите в резултат на товаро-разтоварни дейности. Застрахователната сума за
този вид вреди е уговорена в размер на 200 000 лева. Уговореният период на застраховката е
от 29.06.2017г. до 28.06.2018г., с възможност за двукратно удължаване на база едногодишни
договори до 28.06.2020г.
От съдържанието на застрахователната полица, както и от представения от ответника
съзастрахователен договор от 07.04.2017г., се установява, че договорът е сключен при
условията на съзастраховане, при разпределение на отговорността между отделните
съзастрахователи, както следва: за ЗК „У“ АД – 30%; за ЗАД „Армеец“ АД – 20%; за
ЧЕРТАСИГ ЗПАД – клон България – 20%; за ЗД „Евроинс“ АД – 15% и за ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД – 15%, като водещ застраховател е ищецът ЗК „У“ АД.
От така приетите писмени доказателства се установява по безспорен начин, че между
ищеца ЗК „У“ АД и Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на
отпадъци“ е налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка, в
чието покритие попадат вредите от удари от автомобили на застрахования. Релевираното от
ответника възражение за липса на застрахователно правоотношение поради липса на подпис
на застрахования върху застрахователната полица е неоснователно, доколкото представените
по делото общи условия са подписани от застрахования, освен това от представения от
самия ответник съзастрахователен договор се изяснява, че полицата е издадена въз основа на
договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Предоставяне на застрахователни
услуги за нуждите на ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, 36 месеца, по
обособена позиция 1, за който няма спор, че е сключен и обществената поръчка е възложена
на ищеца. На следващо място, както беше уточнено, по делото е безспорно обстоятелството,
3
че застрахователната премия по договора е платена. Ето защо наличието на валидно
правоотношение по имуществена застраховка е установено по делото.
На следващо място от приетия протокол за ПТП № 1711290 от 31.05.2018г. съставен
от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, се установява, че на 31.05.2018г. около 13,30ч. /в
рамките на първоначалния период на покритие на имуществената застраховка/ товарен
автомобил „МАН“ с рег. № СВ****ВС се движи в двора на Завод за отпадъци в с. Яна,
където поради отворен капак на МПС и недостатъчен контрол върху превозното средство от
страна на водача, съшият реализира ПТП като нанася увреждания по рамката на метална
ролетна щора № 9. Отразените в протокола видими материални щети са 1бр. светофарна
уредба; фасадна стена; 1 бр. рамка на врата и 1 бр. кабелна решетка. Протоколът е съставен
от длъжностно лице в рамките на неговите правомощия след посещение на
местопроизшествието, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила по
отношение на удостоверените в него обстоятелства. Освен това отразените в протокола за
ПТП констатации се потвърждават напълно от показанията на свидетеля Г. С. – водач на
товарния автомобил. Същият сочи, че при разтоварването много често задната врата стои
отворена и при тръгването си свидетелят ударил вратата. Камионът влязъл на заден ход в
разтоварището, разтоварил, и когато тръгнал да излиза, свидетелят ударил вратата на
разтоварището с капака на камиона, който се вдига. Свидетелят сочи, че има наложена глоба
по случая, което се потвърждава напълно от приетото Наказателно постановление № 18-
4332-011667 от 20.06.2017г. по силата на което на свидетеля Стойнов е наложена глоба в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, заради нанесени имуществени
вреди от участник в движението. От приетото експертно заключение по съдебно-
автотехническа експертиза пък се установява, че вредите върху металната ролетна щора на
клетка № 9 на завода за преработка на отпадъци се намират в пряка причинно-следствена
връзка с описания механизъм на пътно-транспортното произшествие.
Описаната доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и безпротиворечива,
като ясно сочи, че причина за настъпване на процесното произшествие е поведението на
водача на застрахования при ответното дружество товарен автомобил „МАН“ с рег. №
СВ****ВС – св. Г. С., който е потеглил без да затвори капака на товарния отсек на
автомобила и поради тази причина капакът се е сблъскал с ролетната щора /вратата/ на
разтоварна клетка № 9.
От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-
автотехническата експертиза се установява, която съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК
като напълно съответна на останалата доказателствена съвкупност по делото, се установява,
че описаните в исковата молба вреди върху ролетната щора /вратата/ на клетка № 9 на
завода за преработка на отпадъци са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
произшествието, както и че стойността необходима за отстраняване на вредите по средни
пазарни цени към датата на произшествието /31.05.2018г./ е 2311,20 лева.
Доколкото по делото е обявено за безспорно, а и се установява от представената
фактура за ремонт и платежно нареждане от 12.07.2019г., че ищцовото дружество е
4
изплатило обезщетение за вредите в размер на 1926 лева, което е по-ниско от стойността по
средни пазарни цени /2311,20 лева/, то предявеният регресен иск за заплащане на тази сума
се явява изцяло доказан по основание и размер.
Релевираното ответника възражение, че ищцовото дружество имало право на
регресна претенция само за 30% от платеното застрахователно обезщетение, каквото било
неговото участие в съзастрахователния договор, е неоснователно. Уреденото в чл. 376 и чл.
377 от КЗ съзастраховане представлява механизъм за разпределяне на риска от настъпване
на застрахователно събитие между няколко застрахователи, най-често когато застрахованото
имущество има голяма стойност. В този случай отговорността се разпределя между тях в
договореното съотношение. В процесния застрахователен договор ищцовото дружество е
определено като водещ застраховател – с него е сключен самият договор, той получава
цялата застрахователна премия и той дължи заплащане на застрахователно обезщетение на
застрахования при настъпване на покрит риск. Тези уговорки са в пълно съответствие с
разпоредбата на чл. 376, ал. 5 КЗ, която предвижда, че отношенията със застраховащия,
застрахования и третото ползващо се лице по застрахователния договор се осъществяват от
водещия застраховател. Лицето, имащо право на обезщетение по застрахователния договор,
има право да получи цялото дължимо плащане от водещия застраховател /чл. 376, ал. 6, изр.
1 КЗ/. Именно поради тази причина в т. 7.8 от процесния застрахователен договор е
предвидено, че с плащане на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. На това основание
ищцовото дружество е предявило в настоящото производство иск за присъждане на пълния
размер на заплатеното от него застрахователно обезщетение. Като водещ застраховател
именно ЗК „У" АД е активно материално легитимиран да предяви срещу ответника
регресното вземане. Как ще се уреждат вътрешните отношения между водещия
застраховател и съзастрахователите във връзка с извършеното от първия плащане по
процесната щета, зависи от уговореното съотношение /чл. 376, ал. 6, изр. 2 КЗ/ и е напълно
ирелевантно за отговорността на ответника по регресната претенция.
Ирелевантно за основателността на регресната претенция е и установеното от
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза обстоятелство, че съзастрахователите ЗД
„Евроинс“ АД и ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД са заплатили на ищеца-водещ застраховател
ЗК „У“ АД своите дялове от обезщетението в размер на по 288,90 лева всеки. Това е така,
защото нормата на чл. 411 КЗ предвижда, че регресното право да получи платеното
застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
делинквента възниква само за този застраховател по имуществена застраховка, който е
изплатил обезщетението на застрахования. Следователно вътрешните плащания, които
съзастрахователите извършват помежду си в рамките на своите квоти по съзастрахователния
договор. не пораждат за всеки от тях отделни регресни права срещу ответника за платените
от тях части. Такова право възниква само за този от тях, който е платил обезщетението на
застрахованото лице, а съгласно чл. 376, ал. 6 КЗ и процесната полица, това е водещият
5
застраховател – ЗК „У“ АД. Същевременно извършените от съзастрахователите плащания
към водещия застраховател нямат погасителен ефект по отношение на задължението на
делинквента за обезвреда, нито по отношение на отговорността на неговия застраховател по
„Гражданска отговорност“. Затова ответникът не може да противопоставя тези плащания на
ищеца, за да постигне отхвърляне на иска, тъй като с тях неговата отговорност не се
погасява, нито се намалява. Каква ще бъде съдбата на платените от съзастрахователите суми,
след като ответникът заплати на ищеца общата сума от 1926 лева по регресната претенция
/дали те ще бъдат върнати, или ще бъдат предприети други действия с тях/ касае вътрешните
отношения между страните по съзастрахователния договор. Дори, обаче, ищцовото
дружество да се обогати с тези суми, то ще се обогати за сметка на платилите
съзастрахователи, а не за сметка на ответното дружество. С изплащането на сумата по
регресната претенция на водещия застраховател, в чийто патримониум е възниклано
регресното право, ответникът се освобождава от отговорност по отношение на всички
съзастрахователи и техните по-нататъшни вътрешни отношения не го засягат.
Ето защо, при наличието на всички кумулативни предпоставки за възникване на
регресното право на ищеца, предявеният от него иск за заплащане на сумата от 1926 лева е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На следващо място от приетите и неоспорени писмени доказателства се установява,
че ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответника по реда на чл. 412 КЗ с
регресна покана от 16.03.2020г., а с писмо от 06.04.2020г. ответникът е отказал плащане на
обезщетението, от който момент същият е изпаднал в забава. Следователно за процесния по
делото период от 19.01.2021г. до 29.01.2024г. /деня преди подаване на исковата молба/
ответникът е бил в забава за плащане на регресното вземане и дължи законната лихва върху
него. Съдът по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен калкулатор
установи, че законната лихва върху главницата от 1926 лева за процесния период е 642,07
лева, което надхвърля претендираната от ищеца сума от 628,05 лева, следователно този иск
също е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 127,04 лева, за депозит за възнаграждение на вещо
лице в размер на 400 лева и за призоваване на свидетел в размер на 30 лева, както и за
адвокатско възнаграждение в размер на 667,28 лева с включен ДДС, платено изцяло по
банков път, или общо 1224,32 лева, които следва да му бъдат присъдени. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е напълно
съобразено с материалния интерес по делото, както и с извършените от представителя
процесуални действия и проведените две открити съдебни заседания.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА ЗАД А. И.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ш. П.“ № 35, да заплати на ЗК „У“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, бул.
„Т. А.“ № 18, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1926 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Индустриален пожар, всички рискове и прекъсване на дейността“ за вредите, нанесени
върху врата № 9 на Завод за механично-биологично третиране на отпадъци с производство
на RDF-гориво в с. Яна, Столична община, м. „Садината“, вследствие на ПТП настъпило на
31.05.2018г. по вина на водача на застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника
товарен автомобил „МАН“ с рег. № СВ****ВС, щета № 17СА9000010, ведно със законната
лихва, считано от 30.01.2024г. до окончателно изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 628,05 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.01.2021г. до
29.01.2024г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1224,32 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7