РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Бургас, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500176 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба подадена от М. Д. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Б., ул. „Ц. С. *“ № ***, ет. *, ап. *, чрез
процесуален представител адв. И.С., срещу решение № 101/07.02.2022год. по
гр.д.№738/2021год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с
които са отхвърлени предявените искове от М. Д. Н. за осъждане на
ответника „Спринг строй“ ЕООД да заплати на ищеца:
- сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги и безпокойство от
неправомерните действия на представляващите ответното дружество, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба - 05.05.2021г. до окончателното плащане, както и
- сумата от 230,90 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата в размер на 25000 евро за периода 19.04.2021г. -04.05.2021г., при
съответно възлагане на разноски в тежест на ищеца за тези искове.
Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваните части решението е
неправилно като незаконосъобразно. Сочи се, че с решението в
необжалваните части съдът точно е установил фактическите отношения
между страните, правилно е приел, че сключеният между тях предварителен
1
договор е бил развален поради неизпълнение от страна на ответника, след
нотариална покана отправена от ищеца, която е връчена на ответника на
12.04.2021год., поради което е осъдил ответника да върне на ищеца платената
по разваления договор сума от общо 25 000 евро, ведно със законната лихва
върху сумата считано от предявяване на иска -05.05.2021год. до
окончателното и плащане, но в противоречие с мотивите си за основателност
на иска за главница от 25 000 евро е счел, че претенцията за мораторна лихва
за периода след изтичане на дадения в поканата седмодневен срок за
връщане на сумата, до предявяване на иска, е неоснователна. Твърди се, че в
случая договорът е бил развален на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД, като не е даден
срок за изпълнение. Твърди се, че седмодневният срок е определен за
връщане на платената сума от 25 000 евро, като след изтичането му
ответникът е изпаднал в забава, поради което предявеният иск за мораторна
лихва за претендирания период е следвало да бъде уважен. Твърди се, че
неправилно не е бил уважен и иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като по делото е установено, че в резултат на
бездействието на ответното дружество и неправилна организация на работа се
е стигнало до неспазване на сроковете за неизпълнение на договора с повече
от една година, което е предизвикало за ищеца негативни емоции,
продължителна тревожност, раздразнителност, притеснение, като се е
наложила и реорганизация на плановете му относно обекта предмет на
предварителния договор. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части, за уважаване на предявените искове и за съответно
произнасяне по въпроса за разноските за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна „Спринг строй“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуален
представител адв. П. С., в който са изложени съображения за правилност на
решението в обжалваните части и неоснователност на възраженията на
въззивника. Твърди се, че даденият с нотариалната покана седмодневен срок
за изпълнение е бил неподходящ и кратък и не е породил целения правен
ефект на разваляне на договора. Твърди се, че договорът следва да се счита за
развален след предявяване на иска, а с действията си дружеството не е
причинило твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Твърди се, че ищецът не е посочил и не е установил неправомерни действия
от страна на дружеството от които да са последвали вредни за него
последици. Изложени са подробни съображения за липсата на виновни
действия за забавеното изпълнение на ответника, като се сочи, че ищецът
недобросъвестно се позовава на довършителни СМР, които ответникът е
изпълнил по негово искане, тъй като първоначалното му намерение е било да
използва обекта не като гараж, а за живеене. Сочи се, че въпреки
допълнителните СМР изпълнени по искане на ищеца, за да бъде подготвен за
2
използване като гараж, обектът се нуждае от ремонти на незначителна
стойност, поради което извършените в отклонение от предназначението по
проекта СМР не са основание за разваляне на договора. Твърди се, че
промяната в отношенията между страните е поради изменение в намеренията
на ищеца и е обусловена от неговото некоректно поведение, поради което не
са му причинени твърдените тревоги и безпокойства. Изложени са и
възражения относно липса на виновно неизпълнение на задълженията по
договора от ответника, за допусната забава в сроковете по обективни
непреодолими причини и субективно бездействие на трето лице, които са
извън предмета на въззивно обжалване, тъй като засягат необжалваната част
от решението. Направено е искане за потвърждаване на решението в
обжалваните части и за присъждане на съдебните разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл. 49 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Пред въззивния съд страните чрез процесуалните си представители
поддържат изразените становища.
В искова молба подадена до окръжния съд ищецът твърди, че на
19.08.2020 год. е сключил с ответника предварителен договор за покупко-
продажба на гараж в строяща се сграда, по който ответникът е поел и
задължение да изгради обекта и да го предаде на ищеца в договорена степен
на завършеност до 31.12.2020год. Сочи, че на 29.09.2020год. между страните
бил подписан анекс към договора, с който било договорено закупуване и на
идеални части от поземления имот върху който е следвало да бъде
изградена сградата. Договорено било собствеността да бъде прехвърлена на
купувача след получаване на акт обр.16. Ищецът твърди, че в изпълнение на
задълженията си по договора е платил на ответника сумата от общо 25 000
евро, но към 31.12.2020год. сградата в която се намира обекта не е била
завършена и е нямало изгледи за скорошното и завършване. Твърди, че
неспазването на договорения срок му се отразило негативно, тъй като държал
вещи на склад в чужд имот, които през м.01.2021 год. трябвало да пренесе в
закупения от него гараж, като искал да започне да паркира в гаража и
автомобила си, но му се наложило да търси друго помещение за което да
плаща наем. Твърди също, че изпълнението било неточно, тъй като обектът
не се изграждал като гараж, а по-скоро като офис – била изпълнена частична
фасадна зидария и монтирана дограма за вратопрозорец, което било в
противоречие с одобрения проект и предназначение на обекта. Твърди също
некачествено изпълнение на СМР в резултат на което сградата била
наводнена и дни наред в помещението предмет на договора имало вода, като
3
се наложило строителят да пробие дупка за да отводни обекта. Твърди, че
когато видял пораженията върху обекта, веднага поискал да прекратят
договора по взаимно съгласие, но след като такова не било постигнато
отправил нотариална покана връчена на ответника на 12.04.2021год., с която
го уведомил, че разваля договора, като в седмодневен срок от получаване на
поканата следва да му бъдат върнати заплатените 25 000 евро. Твърди, че
забавеното, неточно и некачествено изпълнение за него е равностойно на
пълно неизпълнение и е било валидно основание за разваляне на договора
към момента на връчване на нотариалната покана. Ищецът твърди, че от края
на 2020год., когато установил, че обектът няма да бъде изпълнен в срок,
търпи от неправомерните действия на ответника по неизпълнение на договора
негативни преживявания в личен план-станал нервен, раздразнителен,
чувствал се обиден и огорчен от отношението към него и опитите на
ответника да прехвърли вината за неизпълнението на него. Счита, че за
преживените тревоги и безпокойство от неправомерните действия на
представляващите ответното дружество, довели до разваляне на сключения
между тях предварителен договор, освен връщане на дадена по договора сума
от 25 000 евро, следва да му бъде заплатено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от предявяване на исковата молба - 05.05.2021г. до окончателното
плащане. Претендира също ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 230,90 лв., представляваща обезщетение за забава върху заплатената от
него сума по договора, в размер на 25 000 евро, за периода от изтичане на
срока даден с нотариалната покана за връщане на сумата - 19.04.2021год. до
предявяване на иска – т.е до 04.05.2021год. включително.
Ответникът е възразил по твърденията на ищеца за забавено и неточно и
лошо изпълнение на договора, като е твърдял, че не са налице предпоставки
за развалянето му, че същият не е валидно развален от ищеца с връчената
нотариална покана, поради което предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Оспорено е твърдението на ищеца, че е
претърпял неимуществени вреди от неизпълнение на договора от страна на
ответника.
Страните са ангажирали доказателства, направили са искания за
присъждане на съдебни разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е допустимо като постановено по
4
допустими искове. Исковете по които спорът е висящ пред настоящия съд са
били съединени с претенцията на ищеца за връщане на сумата от 25 000 лв. –
заплатена от ищеца по процесния договор, ведно със законната лихва върху
тази сума, поради което и на осн. чл.104, т.6 от ГПК компетентен за
произнасяне като първа инстанция по спора е окръжния съд.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с
която е осъден ответника „Спринг строй“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Бургас, ул.„Фердинандова“ №96 да заплати на ищеца М. Д. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. Ц. К. № *, ет. *, ап. *, сумата от
25000 евро – главница престирана на отпаднало основание по сключен между
страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и за
извършване на строителство от 19.08.2020г., допълнен и изменен с анекс от
29.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването
на исковата молба 05.05.2021г. до окончателното плащане.
За да достигне до извода за основателност на иска за връщане на сумата
от 25 000 евро окръжният съд е приел от фактическа страна в отношенията
между страните, че е налице неизпълнение на задълженията на ответното
дружество за снабдяване на сградата с акт образец 16, не по-късно от
31.12.2020г., предвид срока, в който е следвало да се изпълни съгласно
договора, като същото е съществено с оглед интересите на кредитора. Приел
е, че не са установени причини, които да освобождават ответника от
отговорността от виновно неизпълнение на договорните му задължения, но за
разлика от твърденията в исковата молба, относно момента на разваляне на
договора е приел, че това не е станало с връчената на ответника на
12.04.2021год. нотариална покана. Прието е, че „определеният от ищеца
седмодневен срок за изпълнение с нотариалната покана е кратък и
неподходящ и след изтичането му не е породил целения правен ефект.
Правните последици от отправеното от него едностранно извънсъдебно
волеизявление за разваляне на договора обаче са настъпили с изтичането
на подходящия, с оглед принципите на добросъвестното изпълнение на
задълженията на страните срок в хода на настоящото съдебно
производство. С исковата молба може да бъде развален всеки един
двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ
срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е
недостатъчен.“ При тези изводи окръжният съд е приел, че предявеният иск
за връщане на заплатената от ищеца цена по договора в размер на 25 000 евро
с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД е основателен, поради което
следва да бъде уважен.
Предвид горното възражението на въззивника, че договорът е развален
на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД е в противоречие с установеното между страните с
влязлата в сила част от решението и е неоснователно.
5
С оглед обвързващите страните обстоятелства при приетото вече в
отношенията им с влязлата в сила част от решението относно момента на
развалянето на договора, а именно – че това е станало след предявяване
на иска, следва извода, че преди предявяване на иска, основанието на което е
предоставена сумата от 25 000 евро все още е съществувало. Съгласно ППВС
1/1979год,. когато основанието е налице към момента на извършване на
престацията, тя не може да се иска обратно докато то съществува, а
вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието.
Изискуемостта на задължението за връщане на сумата от 25 000 евро е
настъпила след 05.05.2021год., поради което за предходния период от
19.04.2021год. - 04.05.2021год. ответникът не е бил в забава и не дължи
претендираната от ищеца мораторна лихва в размер от 230,90 лева,
представляваща обезщетение за забава върху заплатената от него сума по
договора в размер на 25 000 евро. Както е приел и окръжният съд, като
неоснователен искът за сумата от 230,90 лв., следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск за неимуществени вреди, които в случая се
претендират като последица от неизпълнение на договорно задължение, е с
правна квалификация чл.88, ал.1, изр. второ от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД , а не
чл.49 от ЗЗД. Макар да е дал погрешна правна квалификация на иска за
неимуществени вреди като такъв по чл.49 от ЗЗД, окръжният съд е изследвал
значимите факти и обстоятелства за разрешаване на спора, поради което
произнасянето му по този иск не е недопустимо, а по същество съдът намира,
че крайните изводи на окръжния съд за неоснователност и на този иск са
правилни.
Съгласно приетото с ТР № 4 от 29.01.2013год. по ТД 4/2012год. на
ОСГТК на ВКС и разясненията по него, когато неимуществените вреди са
причинени от неизпълнението /или неточното изпълнение/ на договорни
задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото
недобросъвестност на длъжника /знание на фактите, обуславящи по-тежката
му отговорност/ - обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди.
В случая ищецът твърди, че поради виновното неизпълнение на
ответника по облигационната връзка е претърпял морални, нематериални
вреди под формата на тревоги и безпокойство, станал нервен и
раздразнителен, чувствал се обиден и огорчен от отношението на ответника
към него. Според свидетелските показания на свидетелката М. – съпруга на
ищеца, те сключили договор с ответника защото искали да ползват
помещението като склад и гараж, но забавеното в сроковете и некачественото
изпълнение, което констатирали след като помещението било наводнено
6
довело до там, че вече не искали това помещение. Започнали преговори с
представителя на ответника, който първоначално обещал да уредят
отношенията по начин изгоден и за двете страни, но след това се отметнал,
като тази промяна в плановете и отношенията довела до голям стрес за ищеца
и съпругата му. М. бил „бесен“ и искал да се обърне веднага към съд за да
уредят отношенията с „тези хора“, които свидетелката счита за некоректни.
Свидетелят Д. – баща на ищеца сочи, че за сина му е било важно да получи
закупеното от него помещение от ответника в срок, тъй като държал вещи на
склад, който трябвало да освободи, а след забавеното изпълнение на
ответника се наложило да търсят друго помещение. Това създало напрежение.
Ищецът и жена му били изнервени и притеснени, тежко преживели и това, че
фирмата не им връща парите.
Въпреки явната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото в
полза на ищеца, съдът дава вяра на свидетелските им показания по отношение
на това, че в отношенията си с представители на ответното дружество във
връзка със сключения договор ищецът е имал негативни душевни
преживявания, бил е изнервен и стресиран. Установено е от разпита на
свидетелите, че раздразнението на ищеца до голяма степен е било в резултат
и на субективното му усещане, че изпълнението на обекта е било
некачествено и неточно, което не може да бъде прието за надлежно доказано
по делото, тъй като във вътрешните отношения между страните съгласно
влязлата в сила част от решението е прието, че само забавеното изпълнение е
основание за разваляне на договора. В случая обаче не може да бъде прието за
установено, че негативните душевни преживявания за ищеца са били в пряка
причинно-следствена връзка единствено със забавеното изпълнение на
ответника.
От друга страна, съгласно цитираното вече тълкувателно решение,
става ясно, че за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в
настоящия случай на неизпълнение на договорно задължение, в която
хипотеза отговорността е в по-малък обем от тази при деликта, е необходимо
да бъде доказано, че вредите, освен, че са пряка и непосредствена
последица от забавеното изпълнение на длъжника, са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението за изпълнение в срок. В
случая съдът намира, че не се установи към момента на пораждане на
задължението за извършване на строителството, ответникът да е целял или
предвиждал забавата в изпълнението си и, че забавеното му изпълнение ще
доведе до душевни мъки и страдания за ищеца. Ето защо претенцията за
неимуществени вреди не е доказана по отношение на всички кумулативни
предпоставки и подлежи на отхвърляне.
С решението в обжалваните части окръжният съд е стигнал до
идентични правни изводи за неоснователност на исковете, поради което
7
решението в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено
от настоящия съд, включително в съответната част за разноските.
Тъй като въззиваемият не е представил доказателства за направени пред
въззивния съд разноски, такива не следва да му се присъждат.
На осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи
на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, решение № 101/07.02.2022год. по гр.д.
№738/2021год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8