Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 28.04.2021г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Емилия Вукадинова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 980 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

 

Образувано е по молба вх. № 46157/01.06.2020г. на „В.“ ООД (VMR S.R.L.), дружество регистрирано в Италия, за откриване на производство по несъстоятелност при неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, на „Р.“ ЕООД, дружество, регистрирано съгласно българското законодателство.

В молбата на молителя е изложено, че през месец май 2019г. длъжникът е направил заявка за закупуване на стоки и продукти, използвани в рибопроизводството и рибната промишленост, основно захранка за риба. С оглед сключения неформален договор за продажба и доставка, молителят изпраща поръчаното чрез превозвач на купувача. Стоката е била натоварена и изпратена на 15.05.2019г., съгласно международна товарителница и опис. В тях са били описани вида и количеството на изпратения товар – 950 пакета или 19 палети с рибна храна. За изпратената стока молителят е издал фактура № 500231/15.05.2019г. на стойност 29 775 евро. Плащане по фактурата е следвало да се извърши по банков път в срок от 120 дни от издаването й. Тя е била подписана и подпечатана от представител на длъжника.

Длъжникът е получил в срок всички поръчани стоки, без възражения и забележки относно качеството и количеството на доставеното, но не е извършил плащане.

В края на месец май 2019г. е била направена  нова заявка на стоки, които своевременно са били изпратени чрез превозвач, съгласно издадена товарителница. Били са изпратени отново 950 пакета или 19 палети с рибна храна. Молителят е издал фактура № 500249/29.05.2019г. на обща стойност 30 762. 50 евро. Плащане  по фактурата е следвало да се извърши по банков път в срок от 120 дни от издаването й. Фактурата отново е била подписана и подпечатана от представител на „Р.Ф.“ ЕООД, което безспорно доказва приемане на стоките от дружеството. Плащане не е било извършено. Преди това е имало издадена проформа фактура № 49/20.05.2019г., подписана  и подпечатана от ответното дружество, представляваща потвърждение на направената от него поръчка за доставка на стоки.

През месец юни 2019г. ответникът е направил нова заявка за изпращане на продукти чрез превозвач. Стоката е била натоварена и изпратена на 27.06.2019г., също видно от ЧМР товарителница, в която е посочено, че се изпращат 950 пакета или 19 палети рибна захранка и опис към нея на товара като вид и количество. Издадената фактура за доставката е била № 500341/27.06.2019г. на стойност 28 362. 50 евро. Фактурата е била подписана и подпечатана от представител на  ответника. Плащане е следвало да се извърши по банков път в срок от 120 дни от издаването, но такова не е направено и към настоящия момент. Имало е издадена и проформа фактура № 60/12.06.2019г., подписана и подпечатана от ответното дружество, като по този начин е потвърдило направената поръчка за доставка на стоки.

Общият размер на непогасените задължения от длъжника възлиза на сумата от 88 900 евро или 173 973. 29 лева. Към доставчика не са били предявени каквито и да било претенции за некачествено изпълнение или за замяна на стоки поради недостатъци. Падежите на задълженията са настъпили преди почти половин година, което поставя ответника в забава за дълъг времеви период.

В духа на добрите търговски отношения и с цел доброволно уреждане на възникналите отношения молителят е провел множество разговори/кореспонденция с представител на ответника, получил е обещание за погасяване на задълженията в кратки срокове, но такова липсва.

Молителят счита, че сключените между страните неформални договори за доставка и продажба на стоки представляват сделки по ТЗ, поради което притежава качеството на кредитор с вземане, произтичащо от търговска сделка по чл. 625 от ТЗ. Вземанията са изискуеми и не са погасени почти година. Значителният размер на непогасените задължения, както и дългият период на забава водят до обоснования извод, че ответното дружество не е в състояние да изпълни изискуемите парични задължения, породени от сключените търговски сделки. Финансовите задължения на длъжника не са временни. Последният публикуван в търговския регистър финансов отчет на дружеството е за 2018г. и там е посочена загуба от 563 000 лева. Нещо повече, поради авария през месец януари 2019г. на „ЕСО“ ЕАД и спиране на електрозахранването в района, хладилните камери на ответника са спрели да функционират и са били бракувани материални запаси от 773 00 лева. Може да се направи обоснован извод, че спрямо длъжника е налице презумпцията за състояние на неплатежоспособност, регламентирана в чл. 608, ал. 3 от ТЗ, поради което молителят иска от съда да обяви неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на длъжника, да определи началната й дата към 01.01.2019г. или по-рано в зависимост от заключението на вещото лице,  да открие производство по несъстоятелност, да назначи временен синдик, да допусне обезпечителни мерки и да определи датата на първото събрание на кредиторите.

 

Длъжникът „Р.“ ЕООД оспорва твърденията за неплатежоспособност, както и евентуална свръхзадлъжнялост на дружеството, с писмен отговор, представен в първото съдебно заседание. Наличните краткотрайни активи надвишават краткотрайните задължения на дружеството. Страните имат дълготрайни търговски отношения по повод закупуване на храни/фураж за риба. Не се оспорва, че са били дължими 88  900 евро по фактурите, но те следва да се намалят с 876 евро, които молителят дължи по фактура от 12.04.2019г. Действията на молителя са необосновани и преднамерени, насочени към умишлено затрудняване на дейността на ответното дружество. С производството се цели да бъде принудено дружеството да плати задълженията си. То изпитва временни затруднения за погасяване на задълженията. Длъжникът разполага с активи и едно евентуално производство по несъстоятелност ще увреди  в много по-голяма степен кредиторите, отколкото да удовлетвори молителя.

  

Въз основа на молба вх. № 81538/10.08.2020г. като присъединен кредитор в производството е била конституирана „У.Б.“ АД.

От банката е  изложено, че дружеството „Р.“ ЕООД е в неплатежоспособност.

Между страните е бил сключен Договор за поемане на кредитни ангажименти за револвиращ кредит № 280/06.12.2013г. с анекси. Кредитът по договора  е бил отпуснат във вид на револвиращ – с лимит до 2 298 113 евро, и кредит за издаване на банкови гаранции – с лимит до 690 000 евро.

Задължението в частта на револвиращия кредит е изцяло изискуемо поради изтичането на срока за погасяване – 30.06.2020г., и към 09.08.2020г. са били дължими 2 269 326. 16 евро.

Предявена е и е платена и банкова гаранция  с бенефициент „В.“ ООД (VMR S.R.L.) за сумата от 150 000 евро. Тя е изискуема, считано от 26.10.2019г. Към 09.08.2020г. задължението е 159 561. 35 евро, включително с просрочената лихва.

За обезпечаване на вземанията по договора за кредит е бил учреден особен залог по договор да особен залог на търговско предприятие, вписване в Централния регистър на особените залози  № 2013121800238, подновено с № 2018092701607, като съвкупност от цялото настоящо и бъдещо имущество, движими вещи, машини, съоръжения, оборудване, вземания по опис.         

Обстоятелствата по сключения договор за кредит и задълженията по него не се оспорват от длъжника „Р.“ ЕООД.  

 

По молбите по чл. 625 от ТЗ

 

Съдът като обсъди изложените в подадените молби обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза,   и  като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на търговеца, намира за установено от фактическа страна следното:

 

„Р.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.

 Дружеството е било регистрирано през 1994г. и пререгистрирано  в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2008г., при капитал от 2 142 900 лева, който е бил  внесен,  и има предмет на дейност рибовъдство – производство за рибителен материал, селекция, отглеждане на риба за консумация, заготовка и преработка, вътрешна и външнотърговска дейност на риба и  рибни продукти и други, съответно с основна икономическа дейност от КИД: Производство и преработка на риба и рибни продукти.

   Към датата на приключване на устните състезания по делото  „Р.“ ЕООД има изискуеми парични задължения по търговски сделки и непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Задълженията по търговски сделки са включително към молителя „В.“ ООД (VMR S.R.L.). 

През месеците май/юни 2017г. молителят е  доставил на длъжника, по негова заявка, захранка за риба (рибна храна), за което са били издадени фактура № 500231/15.05.2019г. на стойност 29 775 евро, фактура № 500249/29.05.2019г. на стойност 30 762. 50 евро и фактура № 500341/27.06.2019г. на стойност 28 362. 50 евро, общо 88 900 евро, при условията на разсрочено плащане в рамките на 120 дни от датата на фактурата, както е било посочено в документите.

Доставянето на стоките на посочената стойност чрез превозвач, придружено с всички необходими документи,  не се оспорва от длъжника, както не се оспорва и че плащането по фактурите е следвало да се извърши по банков път в срок от 120 дни от издаването, при дължимост поне на сума от 88 024 евро след извършено прихващане с насрещно задължение на молителя по фактура от 12.04.2019г. В този смисъл са били направените от името на длъжника изявления в първото по делото съдебно заседание, с представяне  на писмен отговор по молбата по чл. 625 от ТЗ.  Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебна финансово-икономическа експертиза трите фактури са били отразени в счетоводните регистри на длъжника по сметка 401/2“Доставчици във валута“, аналитичната партида на „В.“ ООД (VMR S.R.L.), като задължение за плащане и е заведен на склад полученият фураж за риба по сметка 302/1 „Фуражи“. Заключението потвърждава изложеното от длъжника за трайноустановени търговски отношения между страните, както и липсата на извършено плащане по процесните фактури.

От страните не  е било  избирано  материално право във връзка с доставките, поради което за сключването и съдържанието на уговорките между тях е приложимо правото на държавата, с която договорите са в най-тясна връзка – Италия, като държава, в която страната - продавач, която трябва да  изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване (главно управление) към момента на сключване на договорите (чл. 4, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), вр. 94, ал. 1, вр. ал. 1 от КМЧП). При седалището и адрес на управление на страните в различни държави (България и Италия) и качеството на Италия страна по  Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция) към договорите между страните са приложими материалноправните норми на тази конвенция. Съгласно чл. 1, § 1, б.“б“ от Виенската конвенцията, тя се прилага за договори за продажба на стоки между страни, чиито места на дейност са в различни държави, когато правилата на международното право водят до прилагане на правото на договаряща държава. Поради качеството страна по конвенцията и на България, е изпълнена още хипотезата на чл. 1, § 1, б.“а“ от Конвенцията – договор за продажба на стоки между страни, чиито места на дейност са в различни държави, когато те са договарящи държави.

С оглед приложимото право с предаването на стоката на превозвач с прехвърляне на собствеността и риска, както и  с предаването на изискуемите документи към стоката, молителят е изпълнил задълженията си по чл. 30 от Виенската конвенция, съответно на  уговорките с длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от Виенската конвенция  купувачът е длъжен, освен другото, да плати цената на стоката, а съгласно чл. 62 от конвенцията – продавачът може да поиска от купувача да плати цената, освен ако продавачът е прибягнал до средство за защита, което е несъвместимо с това искане. Липсват направени от длъжника възражения, несъвместими с искането на ищеца за останалата неплатена цена на доставките, а дължимостта на тази цена поне до размер от 88 024 евро се признава,  при което  следва да се приеме, че от длъжника е дължима цената на доставената стока храна за риба,  от 12.09.2019г. и след това, съгласно падежа на задължението по първата от процесните фактури, съответно на уговореното между страните.  

По делото се установяват задължения на длъжника и към молителя „У.Б.“ АД по Договор за поемане на кредитни ангажименти за револвиращ кредит № 280/06.12.2013г. с петнадесет анекса към него, последния от 29.05.2020г.

Във връзка с други доставки на длъжника от дружеството „В.“ ООД (VMR S.R.L.), по договора от 06.12.2013г. с анексите, е била усвоена банкова гаранция в размер на 150 000 евро на 26.10.2019г. Към 19.01.2021г. от длъжника са били дължими 150 000 евро, съответно 165 477. 23 евро с лихвите за забава от 26.10.2019г.

Дължими са още вземания от 2 223 113 евро главница, изискуеми от 30.06.2020г., при общо дължимо салдо към 19.01.2021г. от 2 362 363. 44 евро.

Обстоятелствата се установяват от заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, но задълженията на длъжника не са оспорвани и от самия него, съгласно изявленията на процесуалния представител на страната в открито съдебно заседание на 15.09.2020г., както и в съдебно заседание на 25.02.2021г., когато са били представени извлечения от счетоводните книги на банката  за задълженията на „Р.“ ЕООД с посочени като дължими горните суми.

Съгласно изявленията на банката и длъжника по делото страните са били в преговори за уреждане на отношенията си, но към датата на приключване на устните състезания по делото отношенията не са били уредени.   

  Съгласно представена по делото справка от НАП (писмо вх. № 89993/03.09.2020г.) към 24.08.2020г.  публичните  задължения на длъжника за данъци и осигурителни вноски (ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите и други правоотношения, ДОО, здравно осигуряване и универсален пенсионен фонд), включително лихви, са в размер на  105 276. 57 лева, от които 98 829. 51 лева главница и 6 447. 06 лева лихви, с настъпили срокове за плащане, считано от 26.08.2019г.    По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската дейност на длъжника.

За публични задължения върху имуществото на ответника са били наложени предварителни обезпечителни мерки  с Постановление за налагане на обезпечителни мерки  с изх. № С20022-022-0043435/10.07.2020г. по изпълнително дело № *********/2019г. за установено и изискуемо публично вземане  в размер на 100 594. 72 лева.

Няма данни за частни държавни вземания към дружеството, както и не се  установява длъжникът да има неизпълнени задължения към най-малко 1/3 от работниците и служителите си, които да не са изплатени повече от 2 месеца.

По делото е  изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата е работило въз основа на обявените от длъжника в търговския регистър при Агенция по вписванията годишни финансови отчети  и допълнително представени от длъжника счетоводни документи, включително аналитични справки (разшифровки). Съгласно заключението на вещото лице, задълженията на длъжника са намерили отражение в счетоводните регистри.

  По-конкретно съгласно заключението, по изготвяните баланси към 31.12.2016г., 31.12.2017г., 31.12.2018г. и 31.12.2019г., коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството - молител да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.0000, е бил съответно  4. 2464, 1.6584, 1. 5780 и 1. 2392.  При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, за същите години коефициентът на финансова автономност на дружеството също е бил в  норма – 0. 7259, 0.6810, 0.5997 и 0. 6028. Това е било и за реципрочния коефициент за финансова задлъжнялост.

През периода, също съгласно данните по годишните финансови отчети, преобладаващ дял в активите на дружеството – длъжник са имали краткотрайните материални запаси, а преобладаващ дял в пасивите – краткосрочните задължения. Дружеството е имало положителен нетен оборотен капитал. За 2019г. финансовият резултат от обичайната дейност е бил загуба.

Съгласно заключението, към 31.12.2019г., по изготвения баланс,  краткосрочните задължения на дружеството по години са били формирани от задължения към финансови предприятия (4 641 хил. лева,), към доставчици и клиенти (2 498 хил. лева), данъчни задължения, задължения към персонала  и към осигурителни предприятия (46 хил. лева, 26 хил. лева и 11 хил. лева) и други заеми и дългове – 286 хил. лева, общо 7 508 хил. лева. Задълженията към  „У.Б.“ АД са били посочени като част от краткосрочните задължения към финансови предприятия, а тези към „В.“ ООД (VMR S.R.L.) – като задължения към доставчици.

Към 31.12.2019г. краткотрайните активи по баланса са били посочени в размер на 9 305 хил. лева, от които 8 547 хил. лева материални запаси (в т.ч. суровини и материали и незавършено производство) и 756 хил. лева краткосрочни вземания.

Не се установява по делото действителна наличност на  материални запаси към 31.12.2019г. на посочената стойност – по-конкретно описаното по баланса незавършено производство от 8 484 хил. лева (пъстърва).  

Обстоятелството е изрично оспорено от молителя „В.“ ООД (VMR S.R.L.) при изслушване на заключението на вещото лице, по съображения, че неговите данни са за количество на рибата на стойност 800 хил. лева. От страната е било поискано представянето на протоколи от годишната инвентаризация по чл. 28 от ЗСч  и статистически формуляри по чл. 27 от Закона за рибарството и аквакултурите към края на 2019г., които длъжникът е задължен да изготвя. Допълнително от молителя  „В.“ ООД (VMR S.R.L.) са били представени подадени от свързано с длъжника дружество информационно-статистически формуляри по чл. 27 от ЗРА за 2019г., които не потвърждават количествата риба.

   От длъжника частично са представени доказателства – Въпросник за икономическата статистика на предприятията за преработка на риба и други водни организми, а относно протоколите за инвентаризация е било уточнено, че няма такива, при позоваване на НСС 41 – Селско стопанство (ДВ, бр. 22/2002г., в сила от 01.01.2002г.). В последствие са представени инвентаризационни описи (за извършена инвентаризация за времето от 10.09.2019г. до 20.11.2019г.) по чл. 28 от ЗСч – за инвентаризация на активите и пасивите с цел достоверното им представяне във финансовите отчети.

Без значение дали длъжникът е бил длъжен да съставя посочените от молителя „В.“ ООД (VMR S.R.L.) протоколи и формуляри и дали фактически разполага с тези документи и ги представя по делото, от представените от длъжника доказателства не се установява действителното количество и стойност на отглежданата риба към 31.12.2019г., както и реална ликвидност на тези активи изобщо.

Съдът прави този доказателствен извод, при съобразяване, че представените от длъжника доказателства – годишен финансов отчет за 2019г., инвентаризационни описи по чл. 28 от ЗСч за същата година и въпросник, са частни удостоверителни документи, без обвързваща съда доказателствена сила. При удостоверените в документите изгодни за длъжника обстоятелства, но и при изричното оспорване на удостоверените  обстоятелства от молителя италианско търговско дружество, документите е трябвало да бъдат подкрепени и с други доказателства, но такива от длъжника не са посочени и представени. Разпоредбата на чл. 182 от ГПК относно вписванията в счетоводните книги, свързана със законоустановеното изискване по чл. 24 от ЗСч относно финансовите отчети, които трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от  дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал, не дава на счетоводните записвания като частни удостоверителни документи  по-различно доказателствено значение, а те се ценят с оглед на всички обстоятелства по делото, посочено и в самата разпоредба на на чл. 182 от ГПК.          

Не се установява също съществуване и ликвидност на краткосрочните вземания, остойностени по баланса на „Р.“ ЕООД на 756 хил. лева. Също по възражение на молителя  „В.“ ООД (VMR S.R.L.) на длъжника е дадена възможност да уточни как е формирана сумата (от какви вземания), но това не е било направено. В съдебно заседание на 15.09.2020г. е било уточнено единствено, че това са вземания по фактури от различни юридически лица.

Липсват данни за недвижими имоти, притежавани от дружеството съгласно писмо вх. № 71155/17.07.2020г. на  Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието.

 Има данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“, съгласно писмо вх. № 67038 от 09.07.2020г. – шест товарни  и леки автомобила.

Съгласно заключението на вещото лице към 31.12.2019г. дружеството е отчело наличие на парични средства от  хиляда лева.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, включително към молителите - задълженията към „В.“ ООД (VMR S.R.L.) за доставки на захранка за риба (рибна храна) по фактура № 500231/15.05.2019г., фактура № 500249/29.05.2019г. и фактура № 500341/27.06.2019г.  по чл. 53 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки и към „У.Б.“ АД по Договор за поемане на кредитни ангажименти за револвиращ кредит № 280/06.12.2013г. с анекси към него по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от  ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и публичноправни задължения към държавата.

Задълженията не са изпълнени от длъжника, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ).

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

Неоснователно е позоваването на длъжника на заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза с посочени данните по баланса към 31.12.2019г. относно коефициента за обща ликвидност на дружеството – 1. 2392, което е над норма.

Съгласно трайно установената съдебна практика при преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на съдебното решение и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност. По правило  коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Но простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициента за ликвидност, е недостатъчно за преценка на състоянието на платежоспособност. От значение е реализацията на актива, неговата ликвидност. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. В този смисъл са Решение № 32 от 17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 25 от 21.03.2014г. по т.д. № 4356/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 164 от 30.11.2016г. по т.д. № 284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 225 от 08.12.2016г. по т.д. № 2572/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 179 от 30.10.2017г. по т.д. № 1048/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.

В случая, съгласно възприетото от фактическа страна към 31.12.2019г., краткотрайните активи по баланса на длъжника са били посочени в размер на 9 305 хил. лева, от които 8 547 хил. лева материални запаси (в т.ч. суровини и материали и незавършено производство) и 756 хил. лева краткосрочни вземания, и от въз основа на тях е изчислен коефициентът за ликвидност от вещото лице по делото, но не се установява съществуването на такива материални запаси и вземания, нито тяхната ликвидност. Същевременно  краткосрочните задължения на дружеството са значителни  -  общо 7 508 хил. лева. Няма данни за промяна на финансово-икономическото състояние на длъжника след 31.12.2019г. и към датата на приключване на устните състезания по делото.    

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 12.09.2019г.

На тази дата е  първият установен ден на изискуемост на задължение на  длъжника по делото,  така както неговите задължения се доказват като съществуващи към молителите. Това е задължението към молителя „В.“ ООД (VMR S.R.L.)  по фактура № 500231/15.05.2019г., платима в срок от 120 дни от издаването.  След това са станали дължими и задълженията по останалите две фактури към този молител, както и от 26.10.2019г. – към молителя „У.Б.“ АД. При натрупването на задълженията като краткосрочни, без да се установяват и съответни краткотрайни активи, следва да се приеме, че поне от 12.09.2019г. ответникът - длъжник трайно и сигурно не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи  и  е настъпило  влошаване на икономическото му състояние.

Без значение е дали след 12.09.2019г. от длъжника  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Не се установява затрудненията на длъжника  да са временни, нито той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Установява се активна легитимация на всеки от молителите да иска откриване на производство по несъстоятелност – длъжникът има към тях задължения, произтичащи от  търговски сделки,  извършени от него в качеството му на  търговец,  във връзка с упражняваното от него занятие (чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ).

Съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ (свръхзадълженост на длъжника), тъй като те  са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от молителя „В.“ ООД (VMR S.R.L.) при условията на евентуалност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ. 

 

Или при изложеното, и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя, да определи началната й дата – 12.09.2019г., да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, да назначи временен синдик, както и да свика първо събрание на кредиторите за изслушване доклада на временния синдик, избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му, съответно  избор на комитет на кредиторите.

 

За временен синдик съдът определя А.Г.К., с адрес ***, тел. 0888 * ********* ******@gmail.com.

 

По разноските

        

Молителят  „В.“ ООД (VMR S.R.L.) е поискал присъждане на направените по делото разноски.

Установява разноски за платена държавна такса от 250 лева, 1 000 лева разноски за вещо лице и 7000 лева (3579. 04 евро) разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 25.05.2020г. 

За платеното възнаграждение за адвокат в открито съдебно заседание на 25.02.2021г. от длъжника е възразено, че  е прекомерно (чл. 78, ал. 5 от ГПК). 

Възражението е основателно.

Вземанията на молителя към длъжника не  са предмет на делото, установяван със сила на присъдено нещо. Предмет на делото, съгласно ТР 1/2017 по тълк. дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, е фактът на неплатежоспособността на длъжника, при което  за  минималния размер на адвокатското възнаграждение е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от  Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 600 лева, а не чл. 7, ал. 2 или чл. 7, ал. 3 от Наредбата. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 70 от 25.08.2014г. по т.д. № 3560/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 592 от 17.07.2014г. по т.д. № 1040/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 70 от 30.01.2015г. по т.д. № 3743/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 99 от 12.06.2020г. по т.д. № 2433/2019г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Настоящото дело  се отличава с известна сложност от фактическа и правна страна, но платено възнаграждение повече от 11 пъти над минималния размер на адвокатското възнаграждение е очевидно  прекомерно.  

С оглед изложеното платеното от молителя възнаграждение, подлежащо на възстановяване от длъжника, следва да бъде намалено и определено най-много до тройния размер на минималното възнаграждение – 1 800 лева.

Или разноските на молителя следва да бъдат присъдени в размер общо на 3 050 лева – 250 лева платена държавна такса, 1 000 лева разноски за вещо лице и 1 800 лева разноски за адвокат.  

Разноските ще бъдат събрани от масата на несъстоятелността

 

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Р.“ ЕООД, с ЕИК 8*******и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА на 12.09.2019г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Р.“ ЕООД, с ЕИК 8*******и със седалище и адрес на управление ***.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на възбрана и запор върху имуществото на „Р.“ ЕООД, с ЕИК 8*******и със седалище и адрес на управление ***.

         НАЗНАЧАВА за временен синдик  на „Р.“ ЕООД, с ЕИК 8*******и със седалище и адрес на управление ***, А.Г.К., с адрес ***, тел. 0888 ** ********* *****@gmail.com, с месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, считано от встъпването му в длъжност, при 7-дневен срок за встъпване от вписване на настоящото решение в търговския регистър.

В същия срок синдик А.Г.К. да представи нотариално заверена декларация по чл. 656, ал. 2, вр. чл. 655 от ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 от ТЗ.

         СВИКВА първо събрание на кредиторите на „Р.“ ЕООД, с ЕИК 8*******и със седалище и адрес на управление ***, на 08.06.2021г. от 10.30 часа в Съдебна палата, гр. София, бул.“Витоша“ № 2, Софийски градски съд, залата определена за заседание на СГС, ТО, VІ-23 състав, при дневен ред: 1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му; 3. Избор на комитет на кредиторите.

ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, с ЕИК 8*******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „В.“ ООД (VMR S.R.L.), ЕИК *********, представлявано от Уго Биазин - управител, със седалище и адрес на управление гр. Верона – 37137, Италия, ул.“Виа Соммакампания“ № 63Д и с посочен съдебен адреса*** – адв. Т.Т. от САК,    сумата от  3 050 лева (три хиляди и петдесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

                                    

                                                                СЪДИЯ: