№ 599
гр. Благоевград, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Е.ия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200501085 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 6425/01.07.2024г. от „Й..., със седалище и адрес на
управление:гр.С..., чрез пълномощник срещу Решение № 169/05.06.2024г., постановено по
гр.д.№ 758/2021г. по описа на РСР.
С въззивната жалба решението се оспорва изцяло като неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и необосновано. Твърди се допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно изключване от
доказателствата по делото на заявление за смяна на номер от 02.07.2018г. и недопускане на
поискана от ищеца съдебно - техническа експертиза за установяване, че задълженията по
процесните фактури произтичат от едно и също Допълнително споразумение № *********
от 18.06.2018г. Твърди се, че обстоятелството дали предметът на Договор за мобилни услуги
№ *********/22.12.2013г. се е изменил с промяна на телефонния номер е спорно по делото.
Оспорва се отхвърляне на претенцията, на основание договор за лизинг, като се изтъква и
липсата на конкретни доводи за това. Сочи се, че договорът е валиден, обвързва страните,
като е останал неизплатен изискуем остатък от дължимата цена на лизинговата вещ за 17
падежирали вноски в общ размер на 1036,83 лв. с ДДС. Сочи се допуснато процесуално
нарушение при разпределение на доказателствената тежест във връзка с откритото по реда
на чл.193, ал.1 ГПК оспорване авторството на представените от ищеца частни диспозитивни
1
документи, съдържащи подпис на оспорващата ги страна. При това положение се поддържа,
че съобразно чл.193, ал.3 ГПК и съд.практика в тежест на страната, оспорваща авторството
на своя подпис върху частен документ, който й се противопоставя, е на оспорващата ги
страна. Ето защо се иска разпределение на доказателствената тежест във връзка с
оспорването, съгласно чл.193, ал.3 ГПК.
Иска се назначаване на съдебно - техническа експертиза, като след запознаване с
доказателствата по делото и извършване на справки в електронните системи на ищеца да се
отговори на въпроса дали СИМ картата е същата при смяна на номера на потребителя.
В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна
чрез особен представител. Оспорват се твърденията на жалбоподателя за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.във връзка с приемане на едни и
изключване на други доказателства и кредитирането им при установяване на фактите по
делото. Като неоснователно се определя оплакването за липса на мотиви относно
отхвърляне на вземането по договор за лизинг. Като правилни се определят правните и
фактически доводи на съда за отхвърляне на иска, както и извода му за липса на доказано
възникнало облигационно правоотношение между страните. Оспорва се възражението и за
неправилно разпределение на тежестта на доказване по реда на чл.193 ГПК на оспорените
документи. Възразява се по доказателственото искане на въззивната страна за допускане на
съдебно - техническа експертиза. Сочи се, че искането е преклудирано, немотивирано, както
и че липсва основание сред изброените в чл.266 ГПК за допускане на нови доказателства.
Иска се потвърждава на решението, няма искания за доказателства.
Съдът е счел подадената въззивна жалба за допустима и насрочил открито съдебно
заседание с призоваване на страните. С определението по насрочване е прието за
основателно възражението на жалбоподателя за неправилно разпределена доказателствена
тежест, съгласно чл.193, ал.3 вр. с ал1 ГПК, като е указано на въззиваемата страна, че носи
тежестта да установи авторството на оспорените документи, които носят нейн подпис. Във
връзка с приетото за основателно възражението за допуснато от съда процесуално
нарушение е допусната и назначена нова съдебно - графологична експертиза, която да
изследва въпроса относно авторството на оспорените документи.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С писмено становище процесуалния му
представител поддържа жалбата. Не сочи доказателства.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от особения представител, който
поддържа оспорванията в отговора.
Пред въззивната инстанция е допусната и приета нова съдебно – графологична
експертиза.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от
страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РСР е образувано по искова молба от „Т..., чрез пълномощник против
2
А. Я. П., с която е предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК – за установяване
спрямо ответника, че дължи на ищеца сумите, предмет на издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 894/2020г. по описа на РСР, както следва: сумата от 1414.72 лева,
представляваща дължима и неизплатена сума по договор за мобилни услуги, договори за
лизинг и допълнителни споразумения към договора за мобилни/фиксирани услуги и
издадени данъчни фактури № ********** от 05.11.2018г.; № ********** от 05.12.2018г.; №
********** от 05.01.2019г. и № ********** от 05.02.2019г., ведно със законната лихва върху
неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 11.06.2021
година до окончателното изплащане на вземането.
С обжалваното решение искът е отхвърли изцяло като неоснователен. Прието е, че
ищецът не е доказал сключването между страните на валидно облигационно отношение,
въпреки задължаването на ищеца да представи в оригинал писмените документи, приложени
към исковата молба. Поради непредставяне в указания срок в оригинал на Заявление за
смяна на номер от 02.07.2018 година и доказателства за това в периода от 2015г. до 2018 г.
дали са съществували договорни отношения, съдът ги е изключил от доказателствения
материал по делото и приел за недоказан фактът на сключване на спорното правоотношение
между страните.
На основание чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване авторството на
подписите, положени от името на ответника в Договор за мобилни услуги №
*********/22.12.2013г., Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги №
*********/18.06.2018г., Договор за лизинг от 18.06.2018г. и указал, че доказателствената
тежест за установяване оспорването е на ищеца. Допусната е съдебно –графологична
експертиза, според която Договорът за мобилни услуги № *********, сключен на 22.12.2003
година между „К. ... и А. Я. А.М. не е изпълнен от лицето, изпълнило ръкописните подписи
за потребител и лизингополучател в Допълнително споразумение № ********* към
договора за мобилни услуги между ответника и „Т... и в Договора за лизинг от 18.06.2018
година между ответника и „Т.... Съдът е кредитирал изцяло графологичното заключение.
От събраните писмени доказателства се установява, че ищецът, в качеството на заявител,
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника, по
което е образувано ч.гр.д.№ 894/2020г. по описа на РСР. Заявлението уважено и в полза на
заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
503681/24.09.2020г., с която е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя сумата от
1414,72 лв. – главница по Договор за мобилни услуги № ********* и декларация съгласие за
подписване на документ от непълнолетно лице от 22.12.2013г., Допълнително споразумение
№ ********* към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 18.06.2018г. и
Заявление за смяна на номер № ********* от 02.07.2018, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 17.09.2020г. до изплащането, от която: сумата от 94,84 лв. по
фактура № № ********** от 05.11.2018г.; 94,39 лв. по фактура № ********** от 05.12.2018г.;
сумата от 51,99 лв. по фактура № ********** от 05.01.2019г. и 1173,50 лв. по фактура №
********** от 05.02.2019г., включващо предсрочно изискуем остатък от начислени
3
лизингови вноски в размер на 1036,83 лв. с ДДС и неустойки вследствие на предсрочно
прекратяване на договори в размер на 136,67 лв., сумата от 28,29 лв. за заплатена държавна
такса и с последваща заповед общо сумата от 360 лв. адвокатско възнаграждение
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. ГПК, поради
което заповедния съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането. Заявителят е предявил установителния иск в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
По делото са представени Договор за мобилни услуги № *********/22.12.2013г., сключен
между А. Я. МА.М. и К..., като към този договор е представена и Декларация за съгласие за
подписване на документи от непълнолетно лице.
В оригинал са представени и Допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги № *********/18.06.2018г. , сключен между А. Я. А.М., с посочен ЕГН **********, от
една страна, в качеството на потребител и Т..., от друга, в качеството на оператор. Предмет
на договора е предоставяне от оператора на потребителя ползването на фиксиран номер по
избран от потребителя абонаментен план и приложими ОУ на мобилни услуги. Според това
споразумение избрания от потребителя тарифен план е стандартен месечен абонамент от
30,99 лв. на месец. Допълнителното споразумение е подписано от потребителя чрез
изписването на следните три имена – А. Я. П. , с поставяне на подпис. В раздел II от
договора е посочено, че с подписване на споразумението потребителят получава и
устройство – марка ..., с цена при избрания абонаментен план по –ниска цена и с отстъпка от
стандартна за устройството без абонаментен план от 1559,99 лв. Договорът е сключен при
ОУ, за което потребителят е декларирал, че е запознат и приема. Според действащите към
датата на сключване на допълнителното споразумение ОУ на оператора в чл.23 са уговорени
дължимите от потребителя цени, сред които в т.“б“ са посочени дължими от потребителя
месечните абонаментни такси, дължими за осигуряване достъп до предоставените от
оператора услуги, за които е сключен индивидуалният договор, включващи разходите за
поддръжка на мрежата и които се дължат от потребителя чрез ежемесечно предплащане в
размер, съобразно избрания абонаментен план/програма/пакет.
На същата дата, на която е сключено допълнителното споразумение към договор за
мобилни услуги – 18.06.2024г. между ответника, от една страна, в качеството на
лизингополучател и Т..., от друга, в качеството на лизингодател е сключен Договор за лизинг
с предмет – предоставяне от лизингодателя на лизингополучателя за временно и възмездно
ползване на мобилни устройство – марка марка ... при обща лизингова цена от 1402,77 лв. с
включен ДДС, при уговорене погастилен план от общо 23 месечни вноски, всяка от 60,99 лв.
и възможност за придобиване собствеността върху устройството при изплащане на цялата
цена. Според уговорките в договора при подписването му мобилният апарат е предаден в
държане на лизингополучателя. Договорът е подписан от името на ответника си изписване
на трите му имена А. Я. П. и полагане на подпис за лизингополучател.
Представеното в заверено копие Заявление за смяна на номер от 02.07.2018г., подадено от
А. Я. П. с искане промяна на номера е изключено като доказателство по делото от
първоинстанционнният съд, поради непредставянето му в оригинал по реда на чл.183 ГПК
4
от мобилния оператор.
Като доказателство по делото са приети и четири броя фактури: според фактура №
**********/05.11.2018г. и № ********** от 05.12.2018г. са начислени месечни абонаментни
такси от по 25,82 лв. без ДДС, както и суми за такси за спиране на номер, за временно
възстановяване на изходящ трафик, за ползване на допълнителни услуги –кратки текстови
съобщения и разговори към Грижа за клиента, както и сумата от по 60,99 лв. с ДДС
лизингова вноска за мобилно устройство - марка .... Във фактура № ********** от
05.01.2019г. е начислен дължим остатък от 51,99 лв. само за лизингова вноска за мобилно
устройство, като цялата остатъчна сума е отнесена като погасена и формирана в резултат на
приспадане, направено от самия оператор между таксата за посочения отчетен период,
съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за
предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетения
период. Във фактура № ********** от 05.02.2019г. е начислена сумата от 136,67 лв.
дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата от 1036,83 лв. с ДДС,
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по сключения договор за лизинг на
мобилно устройство ....
От въззивната инстанция е допусната и приета нова съдебно – почеркова и графологична
експертиза. Според заключението на вещото лице подписите, положени за „място за
полагане подпис на абоната" и „място за полагане подпис на потребителя" от името на А. Я.
П. с ЕГН ********** върху ксероксно копие на Заявление за смяна на номер, Заявка №9
*********, сключен между „Т... и А. Я. П. с ЕГН ********** от 02.07.2018 год./ лист 19 от
гр. дело № 758 от 2021 год. по описа на РСР, фото - 1/, а също така в оригинали на
Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги, Заявка №9
********* от 18.06.2018 год., сключен между „Т... и А. Я. П. с ЕГН ********** / лист 89 до
91 от гр. дело № 758 от 2021 год. по описа на РСР, фото - 5 до 7/, за „лизингополучател" в
Договор за лизинг за получено за ползване на мобилно устройство от 18.06.2018 год.,
сключен между „Т... и А. Я. П. с ЕГН ********** / л.92 до 93 от гр. дело № 758 от 2021 год.
по описа на РСР, фото - 8 до 9/, Декларация-съгласие от 18.06.2018г./ лист 94 от гр. дело №
758 от 2021 год. по описа на РСР, фото - 10/ и Приложение-ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти от 18.06.2018 год./ лист 95 от гр. дело № 758 от
2021 год. по описа на РСР, фото - 11 и 12/ са изписани от А. Я. П. с ЕГН **********.
Според вещото лице и ръкописните текстове, в частта, „А. Я. П.“ , изписани и отразени
върху ксероксно копие на Заявление за смяна на номер, Заявка № *********, сключен между
„Т... и А. Я. П. с ЕГН ********** /л. 19 от гр. дело № 758 от 2021 год. по описа на РСР,
фото - 1/, както и върху оригинали на Допълнително споразумение към Договор за
мобилни/фиксирани услуги, Заявка № ********* от 18.06.2018г., сключен между „Т... и А. Я.
П. с ЕГН ********** /л. 89 до 91 от гр. дело № 758 от 2021 год. по описа на РСР, фото - 6/, в
Договор за лизинг за получено за ползване на мобилно устройство от 18.06.2018 год. / лист
92 до 93 от гр. дело № 758 от 2021 год. по описа на РСР, фото - 8 до 9/ и Декларация-
съгласие от 18.06.2018 год./ лист 94 от гр. дело № 758 от 2021 год. по описа на РСР, фото -
5
10/ са изпълнени от А. Я. П. с **********.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата /чл.269 ГПК/, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т.
1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При служебна проверка се установява, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени по същество доводите на жалбоподателя,
изложени във въззивната жалба относно правилността му на поддържаните в жалбата
основания.
Основният мотив на първоинстанционният съд да отхвърли предявените искове като
неоснователни е, че ищецът не е доказал сключването на валидно облигационнно
правоотношение с ответника – наличие на сключен договор за предоставяне на мобилни
услуги и на договор за предоставяне на мобилно устройство за процесния период.
Жалбоподателят е оспорил направените в горната насока фактически изводи и изведените
въз основа на тях правни доводи и обосновал допуснати от съда процесуални нарушения
при анализиране на събраните доказателства, при изключване на част от тях в нарушение на
процесуалните правила, както и при неправилно прилагане на правилото за разпределение
на доказателствената тежест в откритото производство по оспорване по реда на чл.193 ГПК
на автентичността на представените от ищеца договори – договор за мобилни услуги №
********* от 22.12.2013г., допълнително споразумение № ********* от 18.06.2018г. и
договор за лизинг от 18.06.2018г.
Аргументите на жалбоподателя за допуснато от съда процесуално нарушение при
анализиране на доказателствената стойност на част от оспорените документи и за
неправилно разпределена доказателствена тежест, съгласно чл.193, ал.3 вр. с ал1 ГПК, е
основателно. Открито е производство по оспорване истинността - автентичността на
представените от ищеца в оригинал писмени документи - с изключение на заявлението за
смяна на номер, които са частни диспозитивни документи, съдържащи подпис и на
оспорващата ги страна. По аргумент на противното на чл.193, ал.3, изреч.посл ГПК в този
случай тежестта на доказване истинността пада върху оспорващата го страна, която следва
да установи, че не е подписала оспорения документ. В този смисъл в с.з. от 01.11.2023г.
съдът правилно е указал, че тежестта да докаже, че оспорените документи не носят подпис
на ответната страна, но в решението неправилно са приложени правилата на
доказателствената тежест относно откритото производство по чл.193, ал.1 ГПК. В приетата
от първоинстанционният съд почеркова експертиза вещото лице не дава отговор на въпроса
дали подписът върху оспорените документи е положен от ответната страна, основно поради
6
липса на установен сравнителен материал. В приетата от въззивния съд нова еднолична
почеркова и графологична експертиза вещото лице е установило наличието на сравнителен
материал, изхождащ от ответника, като в заключението си е категорично, че подписите
върху оригиналните документи - допълнително споразумение № ********* от 18.06.2018г. и
договор за лизинг от 18.06.2018г. сочи, че са изписани от ответника А. Я. П.. Ето защо
следва да се счете, че оспорването автентичността на тези два документа не е проведено
успешно, а автентичността на оспорените документи относно авторството на подписалия ги
ответник, в качеството на потребител, е установена по категоричен начин.
Поради непредставяне от въззивника в оригинал по реда на чл.183 ГПК на заявлението за
смяна на номер, правилно този документ е бил изключен като доказателство по делото.
Също така от почекровата експертиза се установи, че договор за мобилни услуги №
********* от 22.12.2013г. не съдържа подпис на ответната страна за потребител. В оригинал
са представени последващото допълнително споразумение № ********* от 18.06.2018г. и
договор за лизинг от 18.06.2018г., за които експертизата е категорична, че са подписани от
въззиваемия. Налице е достатъчна яснота по отношение на това коя е насрещната по
договора страна като потребител и това е ответникът А. Я. П., доколкото тези три имена
въззиваемият е изписал върху посочените два договора, в които е посочен и ЕГН. Според
справката НБД под този ЕГН излиза запис именно на лице с посочените три имена – А. Я.
П., срещу който е подаден иска. Вещото лице по приетата съдебно – почеркова експертиза е
категоричен в изводите си, че ръкописният текст „А. Я. П.“ върху оригиналите на
Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от 18.06.2018г. и в
Договор за лизинг за получено за ползване на мобилно устройство от 18.06.2018 год., също
са изпълнени от А. Я. П. с ЕГН **********. Ето защо възражението на въззиваемата страна
в насока неяснота относно самоличността на потребителя, подписал договорите, е
неоснователно. Както почерка, така и подписите върху Допълнително споразумение към
Договор за мобилни/фиксирани услуги от 18.06.2018г. и в Договор за лизинг за получено за
ползване на мобилно устройство от 18.06.2018 г. са изписани, респ. положени от
въззиваемата страна.
Неоснователно е възражението и за нищожност на допълнителното споразумение, поради
липса на основание за сключването му, като се твърди нищожност и на договора за мобилни
услуги от 22.12.2013г., поради липса на съгласие на сключването му от ответника. Поради
недействителност на първия договор се обосновава тезата за недействителност и на
допълнителното споразумение от 18.06.2018г., което било част от него. Към датата на
подписване на допълнителното споразумение от 18.06.2018г. въззиваемата страна е
навършила пълнолетие. Независимо, че договорът е описан като допълнително
споразумение към предходно правоотношение, същото съдържа всички съществени
елементи, като страни, предмет, права и задължения, поради което следва да се счете, че
същото има самостоятелно значение. Допълнителното споразумение от 18.06.2018г. е
документ, представен в оригинал и приет като писмено доказателство. Както подписа, така
и почерка на въззиваемата страна, като потребител е установено от вещото лице, че е
7
положен, респ. изписан от въззвимаемия А. П.. Следователно, на 18.06.2018г. в качеството
на пълнолетен потребител, въззиваемата страна е сключила два напълно самостоятелни
договора – за мобилни услуги с уговорен месечен абонаментен план и за лизинг на мобилно
устройство.
Със сключването на тези две правоотношения за въззивника, като оператор, възниква
задължението да предостави на въззиваемата страна достъп до услугите по договора за
мобилни услуги, съобразно с уговорения абонаментен план, а по договора за лизинг да
предостави за временно и възмездно ползване на мобилен апарат, а за въззиваемата страна,
като потребител по първото правоотношение възниква задължението да заплаща
потребените услуги, както и ежемесечните абонаментни такси, дължими предварително,
съгласно чл.23 на приетите ОУ, а по договора за лизинг да заплаща по уговорения
погасителен план уговорената месечна лизингова вноска. Няма спор между страните
относно изправността на въззивника по двата договора, а именно, че въззивамеата страна е
имал достъп до услугите и мрежата на оператора, а по договора за лизинг, че мобилното
устройство /апарат/ е бил предоставен в държане на потребителя към момента на сключване
на договора за лизинг. Твърдението от въззивника за липса на плащане на цената на
абонаментните такси, потребените услуги, както и за дължимите месечни лизингови вноски
е за отрицателни факти, поради което по арг. на чл.154, ал.1 ГПК следва да се установи
изпълнение чрез плащане или погасяване по друг начин от насрещната страна. От ответника
такова доказване не е направено. В същото време, липсват доказателства от оператора, че за
процесния период е предоставил на потребителя описаните в първите във фактура №
**********/05.11.2018г. и № ********** от 05.12.2018г. такси, като такива за спиране на
номер, за временно възстановяване на изходящ трафик, за ползване на допълнителни услуги
–кратки текстови съобщения и разговори към Грижа за клиента. Без правно значение е, че
въззивника не е представил в оригинал заявлението за смяна на номер и същото е изключено
на това основание като доказателство по делото. Заявлението за смяна на номер не означава
сключване на друго, различно правоотношение от това възникнало със сключване на
договора за мобилни услуги от 18.06.2018г. Уговорката за смяна на номер не е от
съществените елементи, които характеризират едно правоотношение от определен вид. При
липсата на твърдения и респ.оспорвания, че между страните е имало сключени повече от
едно правоотношение за предоставяне на мобилни услуги до мрежата, поддържана от
оператора, то следва да се приеме, че в случая се касае до установено едно спорно
правоотношение, възникнало със сключване на договора от 18.06.2018г., който се установи,
че е самостоятелно и действително такова.
Неоснователно е оспорването от въззиваемата страна за липса на данни за
правоприемство в лицето на въззивника. Съгласно чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ вписването на
определени обстоятелства в ТР има оповестително действие спрямо третите добросъвестни
лица, а вписаните обстоятелства се считат за осъществени. Съгласно чл. 23, ал.6 от
цитирания закон при посочен идентификационен код /ЕИК/, съдът служебно може и
следва да извърши справка относно обстоятелствата, касаещи статута на въззивника –
8
юридическо лице, както по отношение на правноорганизационната му форма като търговец,
така и относно седалище и адреса на управелние и процесуалното му представителство. От
представените пред първоинстанционният съд писмени доказателства и от извършената
справка в ТР, се установяват данни, че субект на спорното правоотношение е въззивникът,
който към датата на сключване на процесните договори за мобилни услуги и за лизинг е бил
с търговско наименование „Т..., а към настоящия момент е с променено търговско
наименование – „Й.... Промяна на търговското наименование на въззивника не означава
промяна на субекта на спорното правоотношение.
Ето защо от процесните фактури следва да се присъдят само начислените в тях месечни
абонаментни такси, съобразно избрания абонаментен план, които суми са дължими от
потребителя според чл.23 от действащите към този момент ОУ. Или това е сумата от по
25,82 лв. без ДДС или по 30,98 лв. с ДДС, както и сумата от по 60,99 лв. с ДДС, начислени
по тези две фактури, представляващи лизингови вноски за мобилно устройство - марка ....
Във фактура № ********** от 05.01.2019г. е начислен дължим остатък от 51,99 лв., дължима
на основание лизингова вноска. Доколкото за този период по фактурата се претендира по-
малка сума от месечно дължимата по погасителния план, поради признание от самия
оператор за извършени компенсации с други вземания, следва да се присъди поискания
размер. По последната фактура, в която са начислени две суми – едната за неустойка за
предсрочно прекратяване на договор и остатъчната сума от 1036,83 лв. с ДДС, следва да се
присъди само последната сума, представляваща дължимият по погасителния план месечни
лизингови вноски за целия срок на договора. Към датата на приключване на устните
състезания крайният срок на договора за лизинг е изтекъл. Падежът на всяка лизингова
вноска е настъпил. В установителното производство по реда на чл.422, ал.1 ГПК съгласно
ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС съществуването на вземането се установява към датата на
приключване на устните състезания, като се вземат предвид настъпването на всички факти
от значение за спорното право – арг. чл.235, ал. 3 ГПК.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, в частта, с която искът
е отхвърлен за сумата от 61,96 лв., дължими месечни абонаментни вноски с ДДС по фактури
от 05.11.2018г. и от 05.12.2018г., за сумата от общо 121,98 лв., дължими две лизингови
вноски по същите тези две фактури по договора за лизинг на мобилно устройство, както и
за сумата от 1088,82 лв., дължими и неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
18.06.2018г. по фактури от 05.01.2019г. и от 05.02.2019г. Или искът е основателен общо за
сумата от 1272,76 лв., от която - 61,96 лв., дължими месечни абонаментни вноски с ДДС по
фактури от 05.11.2018г. и от 05.12.2018г. по договор за мобилни услуги от 18.06.2018г. и
общо 1210,80 лв. дължими неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно
устройство от 18.06.20189г.
Главното задължение, като парично е лихвоносно, поради което върху дължимата сума се
дължи и законна лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 17.09.2020г.
до изплащането.
В останалата част, с която искът е отхвърлен като неоснователен за сумата над 1272,76
9
лв., по отношение на претендираните суми за доставени услуги и за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, решението следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
За претендираните суми за предоставени и ползвани услуги искът е недоказан. Липсват
доказателства за реално потребени по вид и стойност услуги, фактурирани в процесните
фактури.
Поисканата с фактурата от 05.02.2019г. неустойка в размер на 136,67 лв., на основание
предсрочно прекратяване на договора за услуги не следва да се присъжда. Възражението на
въззиваемата страна, чрез особения й представител за недопустимо кумулиране на вземане
за неустойка за забава едновременно с лихва за забава е основателно. Само на това
основание претенцията за неустойка е неоснователна. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилни услуги от 18.06.2018г. вземането за неустойка е уговорено като
дължима при прекратяване на договора по вина на потребителя. Когато абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване на тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, като в тази
хипотеза, в допълнение на неустойката се включва и възстановяване на част от стойността
на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства до
края на срока на абонамента. Тази уговорка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави (чл.26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД). Според съдебната практика (вж. Решение № 247 от
11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и
Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при
II т. о. на ВКС), съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за
неустойка с добрите нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на
отделните негови клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите
нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши
самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали
страните са се позовали на нищожността й.
Съгласно постановките в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г., ОСТК на
ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото приемане (например Решение
№ 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на ВКС), една клауза за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за
всеки отделен случай към момента на сключването на договора.
Критериите, по които се прави преценката дали дадена неустоечна уговорка накърнява
добрите нрави се основават на: естеството на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя;
начина на определянето – като глобална сума или процент от главницата; базата за нейното
начисляване – съотношение между задължението и предварително определеното
обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на
10
размера на неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на
други правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното
обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр.
д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о.
на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение №
142 о т 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т.о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т.
д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Според съдебната практика при договори с продължително изпълнение, клаузата, даваща
възможност за претендиране под формата на неустойка на определен брой оставащи
вноски/такси, след неговото прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение
на кредитора да предоставя ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно
заради колизията с добрите нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014
г., Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по
т. д. № 1226/2015 г. – и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).
В процесната хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за такъв вид договор,
при който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е
форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно
облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните
услуги и въпреки това да получи част от месечните такси. Тази неустойка обезпечава
всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната. Формирането на размера на
неустойката е конструирано чрез сборуване на три пълни месечни такси до края на
договора, които се дължат без доставчикът да предоставя каквито и да било услуги.
Същевременно, в допълнение към така определената неустойка абонатът (потребителят)
дължи и част от стойността на отстъпките от абонаментните планове. На практика е
възможно да се достигне до ситуация, при която и заради най-малкото отклонение от
договорните си задължения абонатът да дължи под формата на неустойка прекомерно
висока стойност на уговорените услуги, които реално не е ползвал. По този начин
доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна.
От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става
ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност
едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това,
в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя,
последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в посочения размер. В случаите,
когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата
между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето
му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се
възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не
е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
При тези аргументи неустоечната клауза е нищожна, като излизащи извън присъщите за
11
нея обезпечителен и обезщетителен ефект, поради което вземането, претендирано от
въззивника на това основание не следва да се присъжда.
По разноските:
В исковото установително производство по реда на чл.422 вр. с чл.415 ГПК съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното /т.12 ТР №
4/2013г. на ВКС, ОСГТК/. С оглед частичната основателност на иска въззиваемата страна
дължи на въззивника сумата от 349,33 лв., представляваща направени разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 894/2020г. по описа на РСР, съобразно уважената част
от иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна дължи на въззивника направени
пред първата инстанция разноски, съобразно уважената част в размер на 760,73 лв. /845,58
лв. при уважен размер от 1272,76 лв./, както и направените пред въззивната инстанция
разноски от 925,11 лв., съобразно уважената част /общо направени разноски от 1028,29 лв.
при уважен размер от 1272,76 лв./.
Разноските в размер на 200 лв. заплатени от бюджетната сметка на РСР за почерковата
експертиза следва да се заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
въззивния съд и от двете страни, като въззивникът дължи сумата от 20,07 лв., съобразно
отхвърлената, а въззиваемата страна сумата от 179,93 лв., съобразно уважената част от иска.
И двете страни дължат по пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране
на горните суми.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 169/05.06.2024г. по гр.д.№ 758/2021г. на РСР, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Й... /с предишно наименование „Т.../, с ЕИК ..., против А. Я. П. с
ЕГН **********, с адрес: град Р..., иск за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата до размер от 1272,76 лева главница, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението до изплащането, както и изцяло в частта за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Я. П. с ЕГН **********, с адрес:
град Р..., че дължи на „Й... /с предишно наименование „Т.../, с ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: град С... сумата от 1272,76 /хиляда двеста седемдесет и два лева и
12
седемдесет и шест стотинки/ лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 503681/24.09.2024г. по ч.гр.д. №894/2020г. по описа на РСР,
представляваща дължима и неизплатена сума по Допълнително споразумение към договора
за мобилни услуги № *********/18.06.2018г., договор за лизинг от 18.06.2018г. и данъчни
фактури № **********/05.11.2018г., № ********** от 05.12.2018г., № ********** от
05.01.2019г. и № ********** от 05.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 17.09.2020г. до изплащането.
ОСЪЖДА А. Я. П. с ЕГН **********, с адрес: град Р... да заплати на „Й..., със седалище и
адрес на управление: град С... сумата от 349,33 /триста четиридесет и девет лева и тридесет
и три стотинки/лв., представляващи направени разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 894/20г. по описа на РСР, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. Я. П. с ЕГН **********, с адрес: град Р..., да заплати на „Й..., със седалище
и адрес на управление: град С... сумата от 760,73 /седемстотин и шестдесет лева и
седемдесет и три стотинки/ лв., направените пред първата инстанция разноски и сумата от
925,11 /деветстотин двадесет и пет лева и единадесет стотинки/ лв., направени пред
въззивната инстанция разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. Я. П. с ЕГН **********, с адрес: град Р..., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОСБ сумата от 179,93 /сто седемдесет и девет лева и
деветдесет и три стотинки/ лв., разноски за експертиза, съобразно отхвърлената част от иска,
както и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Й..., със седалище и адрес на управление: град С... да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ОСБ сумата от 20,07 /двадесет лева и седем
стотинки/ лв., разноски за експертиза, съобразно уважената част от иска, както и пет лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169/05.06.2024г., постановено по гр.д.№ 758/2021г. по описа
на РСР в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13