Решение по дело №4887/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 421
Дата: 15 май 2024 г.
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20231720104887
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Перник, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231720104887 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца М. Д. Т. , ЕГН ********** с адрес гр. ****
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника
С. Б. Р. да заплати сумата 2328,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за оперативна интервенция,
лекарства, прегледи и изследвания вследствие на причинена на 02.02.2019 г.
средна телесна повреда – счупване на долна челюст и избиване на четвърти
зъб долу вдясно, при което се затруднява дъвченето и говоренето, за което
деяние ответникът е признат за виновен и осъден с Присъда №
260014/13.07.2022 г. по НОХД № 1625/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник, ведно със законната лихва за периода от 18.10.2023 г. до
окончателното изплащане и сумата 329,17 левамораторна лихва за забава
за периода 27.07.2022 г. – 18.10.2023 г.
Ищецът М. Д. Т. твърди, на 02.02.2019 г. в гр. Перник пред входа на
нощен клуб „Скрийм“ ответникът , чрез нанасяне на удар с ръка, му
причинил средна телесна повреда - счупване на долна челюст и избиване на
четвърти зъб долу вдясно, при което се затруднява дъвченето и говоренето, за
което деяние ответникът е признат за виновен и осъден с Присъда №
260014/13.07.2022 г. по НОХД № 1625/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник. Поддържа, че в резултат от противоправното поведение на ответника
ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в оперативна
интервенция, разходи за преглед и лечение на нанесените увреждания, за
закупуване на 4 бр. самонаряващ винт 2,00 мм, кат. № 17003, стерилен
резектор за миниинвазивна лицево-челюстна операция, кат. № 62-20113,
плака за фрактура на долна челюст. Моли съда да уважи предявените искове
и претендира присъждане на разноски.
1
Ответникът С. Б. Р., редовно уведомен на 01.12.2023 г., не подават
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В първото по делото съдебно заседание ответникът оспорва
предявените претенции.
След като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните по
делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения осъдителен иск с правна квалификация
чл. 45 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
ищецът да е претърпял твърдените имуществени вреди, настъпили в
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в причинена на ищеца на 02.02.2019 г. средна телесна повреда,
за което е налице влязла в сила присъда, с която ответникът е признат за
виновен и осъден.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД е установена презумпция за вина, т.е.
наличието на вина се предполага, респективно деецът е длъжен да докаже
наличието на обстоятелства, които изключват наличието на вина.
Съгласно чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Относно обстоятелствата, посочени
в чл. 300 ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като
задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.
В настоящия случай от приетите като доказателства по делото Присъда
№ 260014/2022 г. от 13.07.2022 г. постановена по НОХД 1625/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник и Решение № 21/20.02.2023 г. постановено по
ВНОХД 354/2022 г. по описа на Окръжен съд - Перник се установява, че
ответникът С. Б. Р., ЕГН ********** с адрес, гр. **** е признат ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 02.02.2019 г. в гр. Перник, пред входа на нощен клуб
„Скрийм“, чрез нанасяне на удар с ръка причинил средна телесна повреда на
М. Д. Т. /изразяваща се в: счупване на долна челюст и експулсиран /избит/
зъб 44/четвърти зъб долу вдясно/, при което се затруднява дъвченето и
говоренето/ - престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 НК , поради което и
на основание чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1, вр. с чл. 54 НК е осъден на наказание
„Лишаване от свобода" за срок: от 11 /единадесет/ месеца като на основание
чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в сила на
20.02.2023 г.
Предвид наличието на влязла в сила присъда, с която гражданският съд
е обвързан, съдът приема за доказано, че е реализирано деяние – причиняване
на средна телесна повреда и че същото е извършено виновно, както и
неговото авторството в лицето на ответника. Това означава, че от значение за
преценка дали искът е основателен е дали в патримониума на ищеца са
възникнали твърдените имуществени вреди в причинна връзка с деянието и
техния размер.
2
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в ППВС№
4/30.10.1975 г., решение № 808/06.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г. на ВС, IV
г. о., решение № 893/27.11.1986 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV г. о.,
решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, II т. о. и други,
разходите, свързани с лечението на пострадалия и полагането на
необходимите за него грижи, представляват пряка и непосредствена
последица от причиненото увреждане. Такива разходи могат да бъдат
закупуването на медицински консумативи, медикаменти, специална храна,
рехабилитация, заплащането на възнаграждение за болногледач, когато това
се налага.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза,
изготвено от вещото лице д-р К. С., което не е оспорено от страните и съдът
изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено се
установява, че при ищеца е било необходимо провеждането на оперативно
лечение, тъй като вследствие на увреждането е било невъзможно дъвченето и
говоренето. Експертът сочи, че проведеното оперативно лечение на
счупването на долната челюст, изразяващо се в открито наместване на
счупването /с разрез до костта/ и фиксиране на фрагментите с плака и винтове
е метод на избор при лечението на такъв вид увреди към момента, както и че
за лечението на този вид счупване е било необходимо закупуване на
остеосинтезен материал за костна стабилизация. Посочено е, че това е
съвременният начин на лечение на този вид счупвания като съгласно НРД за
медицински дейности, НЗОК не заплаща посочения консуматив и
инструменти за фиксиращите процедури.
Ищецът представя разходо-оправдателни документи за претърпени
имуществени вреди, както следва 2228,00 лева – разходи за оперативна
интервенция /закупуване на самонарязващ винт, стерилен резектор за
миниинвазивна лицево-челюстна операция и плака за фрактура на долната
челюст/, 34,80 лева – разходи за лечение /потребителска такса/, 12,00 лева –
разходи за изследване /образна диагностика/ и 53,24 лева – разходи за
лекарства /вода за уста, антибиотик, обезболяващи/. По отношение разходите
за оперативната интервенция вещото лице е категорично, че са били
необходими с оглед предприетото лечение на причинената травма.
Останалите суми съдът счита, че са обичайни разходи свързани с
диагностицирането, лечението и следоперативните грижи на пострадалия
ищец и представляват пряка и непосредствена последица от причиненото
увреждане. Предвид изложеното и доколкото разходите са във връзка с
проведеното необходимо лечение, съдът счита, че искът за имуществените
вреди се явява основателен в пълния размер 2328,00 лева с оглед на
диспозитивното начало.
Следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва върху
сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед основателността на главната претенция за обезщетение за
имуществени вреди, следва да бъде уважен и акцесорната претенция за
3
присъждане на мораторна лихва за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 329,17
лева, дължими за периода от 27.07.2022 г. – датата на която ответникът не е
обжалвал присъдата до 18.10.2023 г. – датата на исковата молба.
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца
съдебни и деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК
в размер на 750,00 лева – реално изплатено адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса като пострадал от престъпление, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъдат осъден да заплати несъбрания
размер на дължимата държавна такса в размер на сумата от 106,29 лева и
сумата 350,00 лева – депозит за вещо лице. Сумите следва да бъдат
присъдени в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Перник.
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд - Перник

РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Б. Р., ЕГН ********** с адрес, гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
на М. Д. Т. , ЕГН ********** с адрес гр. **** на основание чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 2328,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за оперативна интервенция,
лекарства, прегледи и изследвания вследствие на причинена на 02.02.2019 г.
средна телесна повреда – счупване на долна челюст и избиване на четвърти
зъб долу вдясно, при което се затруднява дъвченето и говоренето, за което
деяние ответникът е признат за виновен и осъден с Присъда №
260014/13.07.2022 г. по НОХД № 1625/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник, ведно със законната лихва за периода от 18.10.2023 г. до
окончателното изплащане и сумата 329,17 левамораторна лихва за забава
за периода 27.07.2022 г. – 18.10.2023 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 750,00 леваразноски по делото в производството пред ПРС.
ОСЪЖДА С. Б. Р., ЕГН ********** с адрес, гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 77 ГПК вр. чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Перник сумата в размер на
106,29 лева – държавна такса и 350,00 лева – разноски в производството
пред ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4